Home Икономика Механизъм на начисляване на ДДС

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Механизъм на начисляване на ДДС ПДФ Печат Е-мейл

Механизъм на начисляване на ДДС

Верига от последователни доставки, в резултат на които се стига от производството на стоката до крайното й потребление. Основни елементи от механизма са: начисляване на данъка и данъчен кредит.

Основното правило при начисляването на данъка е, че се начислява ДДС, който е станал изискуем. Изискуемост на данъка се свързва с възникването на данъчното събитие. Данъчни събития са доставка на стоки или услуги; ВОП; внос на стоки. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена или е завършена услугата. При услуги с поетапно, непрекъснато изпълнение всеки период се смята за отделна доставка и данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато преди да е станало данъчното събитие е извършено плащане, данъкът по тази доставка става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с ВОП.

Две са важните последици, които възникват на датата на възникване на данъчното събитие:

- данъкът става изискуем;

- възниква задължение за начисляване на ДДС или възниква основание за освобождаване от начисляване за освободените/необлагаемите доставки.

Начисляването на данъка се извършва от доставчика, когато е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. За целите на начисляване на данъка е много важно да се определи къде е мястото на изпълнение на една доставка. Това е определено в чл.17-24. Например при стоки според чл.17 „място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2”. По повод на определянето на мястото на изпълнение на доставката на услуга чл.21 указва, че „мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване”. Допуснати са множество отклонения – напр. чл.21, ал.2, т.1 „мястото на изпълнение при доставка на услуга е: 1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот...”. Именно поради множеството отклонения е от изключителна важност точното определяне на мястото на изпълнение. Има нова директива на ЕС относно определянето на мястото на изпълнение на доставките на услуги, която ще влезе в сила към 2010 г.

Начисляването на данъка като ФС, елементите на който трябва да са кумулативно налице, за да се приеме, че данъкът е начислен, е установен в чл.86. Начисляването изисква:

- регистрираното лице да издаде данъчен документ, на който да посочи данъкът на отделен ред (един от документите, посочени в чл.112, ал.1 – „данъчен документ по смисъла на този закон е: 1. фактурата; 2. известието към фактура; 3. протоколът”). Кой от документите ще бъде издаден зависи от това кой начислява данъка – доставчикът издава фактура; получателят издава протокол; ако пък след настъпване на данъчното събитие се увеличи данъчната основа се издава дебитно известие към издадената фактура (за увеличението се доначислява данък).

- включване на размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период, чл.86, ал.1,т .2. Подава се данъчна справка по чл.125 „за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157”. Справката декларация от едната страна съдържа изискуемия данък, а от другата данъчния кредит. Изискуемият данък представлява сбор от начисления данък по всички доставки за данъчния период. Данъчният кредит представлява начисления на лицето данък; лицето има право да получи начисленото му ДДС от бюджета. Съответно имаме данък за внасяне (когато ИД е повее от ДК и обратно – данък за възстановяване, когато ДК е по-голям от ИД).

- регистрираното лице да посочи данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период, чл.86, ал.1, т.3 „посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период”.

За да се определи размера на данъка за всяка една доставка е необходимо да се определи размера на данъчната основа и с каква ставка ще се обложи. Данъчната основа при доставка на територията на страната е стойността, върху която се начислява данъка и се определя на базата на всичко, което включва възнаграждение, получено или дължимо на доставчика без ДДС. В данъчната основа се включват и всички други данъци и такси, дължими за доставката, съпътстващи разходи (напр. транспорт, застраховка, опаковка) В данъчната основа не се включват някои разходи, напр. сумата на търговската отстъпка. Така определената данъчна основа се умножава по данъчната ставка и се получава размерът на дължимия данък. При облагане с нулева данъчна ставка се начислва данък нула, като икономическата разлика е като при освободената доставка. Има разлика обаче: при облагането с нулева ставка не възниква данъчно задължение, но се начислява данък и регистрираното лице има право на данъчен кредит за начисления му данък. При освободените доставки не се начислява данък, но лицето няма право на данъчен кредит за начисления му до тази доставка данък.

ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДДС

1. Данъчен период

Дефиниран е в чл. 87 ЗДДС като период от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата за този период. Справката-декларация, с която завършва всеки един период е описана в чл. 125.

Данъчният период е едномесечен за всички лица и съвпада с календарния месец. Резултатите за данъчния период за едно регистрирано лице могат да са ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване в зависимост от сумите на данъчния кредит и на изискуемия за този период данък. Когато изискуемият данък е по-голям от данъчния кредит е налице ДДС за внасяне, като внасянето на данъка от регистрираните лица става по правилата на чл. 89. Ако данъчният кредит е по-голям от изискуемия данък е налице хипотеза на ДДС за възстановяване.

Процедурата за възстановяване е посочена в чл. 92. Първо се прави прихващане, ако може. После регистрираното лице има право само да извърши прихващане с данъка за следващите три данъчни периода. Ако остане нещо след това – получава го от бюджета. Вече не се издават данъчни фактури, а само фактури.

Всяко регистрирано лице съставя отчетни регистри, посочени в чл. 124, 1. Това са дневник за покупките и дневник за продажбите. След края на всеки период регистрираното лице трябва да подаде копие от тези два регистъра, включително и на магнитен носител, заедно с молба до 14-ти на следващия месец и ако има задължение за плащане - да се заплати.

Мита

Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки и услуги. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява.

Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.

Основоположници на идеята за свободната търговия са Смит, Рикардо и Мил. Известна е тезата на Рикардо за сравнителните предимства, според която всяка страна трябва да развива производство на такива стоки и услуги, за които има условия за най-малки разходи на производството. Разменяйки си подобни стоки, печелят и двете страни.

Основоположник на идеята за протекционизма във външната политика е германецът Фр. Лист. Той препоръчва протекционизма като форма за защита на националната промишленост от чуждата конкуренция.

През последните десетилетия се наблюдава трайна тенденция на либерализация на международната търговия, поради което протекционистичната роля на митата намалява. Голама роля за либерализацията на външната търговия изиграха:

Генералното споразумение за митата и търговията (ГАТТ)

То се сключва в Женева през 1948 г. и има за задачи:

3                    да разшири международното разделение на труда и международния стокообмен чрез преодоляване пречки от митнически характер;

3                    да рационализира и унифицира митническите документи и митническите режими;

ГАТТ действа до 1994 г., след което на негово място започва се появавя като приемник на ГАТТ Световната търговска организация (СТО). От 1995 г. България става член на СТО.

Регионалните икономически интеграции - ЕС (ЕИО), ЕФТА (зона за свободна търговия), ЦЕФТА (Съюз за безмитна търговия на източно европейските страни).

Въпреки тази тенденция за либерализация на външната търговия, протекционизмът не е още история. Именно на фона на либерализирането на външната търговия периодично избухват световни търговски войни, които са израз на стремежа да се защити националната икономика чрез високи мита.

Характеристики на митата

1)               Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на данъкоплатеца.

2)               Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.

3)               Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и отчисления от тях не се правят за местните бюджети.

4)               Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната администрация.

5)               Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове, където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.

Функции на митата

1)               Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се избира или либерален режим, или протекционистичен режим.

2)               Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество, митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират около 10% (в България) от държавните приходи.

3)               Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства за разкриване на работни места.

4)               Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на развитите страни по отношение на слаборазвитите.

Видове мита

Според направлението на обмитяваната стока или услуга:

3                    вносни мита - чрез тях се облагат внасяните в страната стоки и услуги;

3                    износни мита - прилагат се рядко само в тарифите на определени страни върху ограничен кръг от стоки и за определен период от време;

3                    транзитни мита - облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през митническата територия на дадена страна (загубили са своето значение и не се използват често - само в отделни случаи по отношение на отделни стоки или стоки от дадена страна се налагат транзитни митнически такси).

Според начина на изчиление и вида на митническата ставка:

3                    стойностни (адвалорни) - изчисляват се като процент към митническата стойност, като за различните стоки този процент е различен и важна роля има правилното изчисляване на митническата стойност. Това са мита, откъснати от бройки, кг, литри (количество) на внасяните стоки; обвързани са само с цената.

3                    специфични - за основа на изчисляването им служат някои натурални мерни единици (бр., л, м, кг). Тези мита рядко се използват днес, но при тях предимството е че се обвързват с количеството на внасяните стоки, но са откъснати от цената.

3                    смесени - те са комбинация между стойности и специфични мита, като по този начин се постига по-голяма маневреност при измененията в конкуренцията и могат да се обхванат всички конюнктурни именения в количеството и цената.

Според целите, които се възлагат на митата:

3                    фискални - основна цел при въвеждането им е осигуряването на повече средства за държавния бюджет. С фискален характер са митата, с които се облагат стоките за масово потребление.

3                    протекционистични - високи мита, чрез които се цели да се създадат по-благоприятни условия за развитието на вътрешното производство и да се неутрализира конкуренцията.

3                    запретителни (забранителни) - високи мита, които правят икономически неизгоден вноса.

3                    бойни - прилагат се при влошаване на политическите отношения между страните; високи мита, чрез които вносът става неизгоден.

3                    антидъмпингови - противодействат на дъмпинговите цени при вноса на определен вид стоки.

3                    диференциални (предпочитателни) - размерът им за една и съща стока може да е различен в зависимост от това от коя страна, с какъв транспорт или през кой митнически граничен пункт се внася.

3                    статистически - имат минимален размер и се прилагат като средство за статистическо обхващане на външната търговия.

3                    преференциални - ниски мита, които държавите взаимно си предоставят при вноса на стоки, а спрямо трети страни се прилагат по-високи мита. Те се установяват на договорна основа и създават по-добри условия за бизнес като стимулират външно-търговските връзки.

3                    уравнителни - начисляват се допълнително към основните вносни мита с цел да се изравнят цените на вносните стоки с цените на стоките от местно производство.

Според правния способ на налагане:

3                    конвенционални (договорни) - оформят се или се утвърждават на двустранна или многостранна основа с оглед разширавяне на търговските връзки. Въздействието им е насочено към трети страни, които не влизат в този съюз.

3                    автономни - утвърждават се самостоятелно и едностранно от отделните страни и не са свързани с договорни съглашения. Всеки момент могат да се променят.

Според времетраенето биват: постоянни, временни, преходни и сезонни.

Освен митата при вноса и износа се начисляват митнически такси за оформяне на митническите документи. Те се наричат митнически берии. Взети заедно митата и митническите такси образуват митния сбор.

Използването на външни мита е насочено към следните цели:

1)               Намаляване общото равнище на вноса; цените на вносните стоки се повишават като целта е отстраняване дефицита в търговията и търговския и платежен баланс.

2)               Противодействие на практиката на дъмпинга.

3)               Защита на ново производство или нов отрасъл.

4)               Към други страни като ответна мярка срещу ограничения, наложени от тях.

Икономическо влияние на митата

Р                                          S

Pe

Pв

Pc a b          c           d мито

D

О      Q1 Q2 Qe Q3 Q4 Q

Икономическото влияние на митата се изразява чрез кривите на съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

Равновесната цената е на равнище Ре, а  световна цена е на равнище Рс. Нека М0 е вносът, който се осъществява, при по-ниската световна цена (М0 = Q4 - Q1). Рв = Рс + m представлява размерът на вътрешната цена, увеличена с митото.

При отсъствието на световна търговия вътрешната цена и обемът на предлагането ще бъдат OPe и OQe.

Ако предположим, че икономиката е отворена за световната търговия и че световната цена е Рс, то при тази цена вътрешното потребление ще е ОQ4, а вътрешното производство ОQ1. Разликата между търсеното и предлаганото количество (Q4 - Q1) се покрива за сметка на вноса.

Страната въвежда мито и това води до повишаване на вътрешната цена до равнище Рв = Рс + m. От вноса на стоката ще настъпят следните промени за икономиката:

3                    Потреблението на съответната стока ще се намали от ОQ4 на ОQ3, от което следва, че потребителите страдат от въвеждането на мито. Те ще заплатят повече за всяка единица закупена стока.

3                    Вътрешният производител получава по-висока цена за единица стока и това ще увеличи производството от ОQ1 до OQ2, от което следва, че местните производители ще се възползват както от по-голямото производство, така и от по-високата цена. Това обяснява интереса на местните производители за по-високи мита. От гледна на обществото разширяването на местното производство означава, че митата прехвърлят ресурси от други по-ефективни отрасли.

3                    Страдат вносителите, защото по-високата цена ще остане в страната вносител, но не и у производителя.

Защрихованият четириъгълник c представя доходите, които носи митото, които доходи се преразпределят от потребителите в полза на държавата. Държавата печели това, което губят потребителите. Обществото като цяло търпи чиста загуба, която се представя чрез площта в двата триъгълника b и d. Триъгълникът b се нарича производствен ефект и представлява чистата загуба на обществото в резултат на увеличеното местно производство, тъй като то се осъществява с повече разходи, отколкото ако това количество беше доставено от внос на по-ниска цена. Триъгълникът d се нарича потребителски ефект и показва загубите на потребителите, принудени да ограничат потреблението си поради по-високата цена.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG