Home Икономика Бюджетна структура на Република България

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Бюджетна структура на Република България ПДФ Печат Е-мейл

Бюджетна структура на Република България

Бюджетната структура на Република България представлява съвкупност от бюджетни звена, между които се осъщетвяват определени връзки и зависимости. Тази съвкупност от бюджетни звена се нарича консолидиран държавен бюджет.

За автономни тела могат да се посочат например ВУЗ-овете.

ЗМСМА - Закон за местното самоуправление и местната администрация.

ЗОБ - Закон за общинските бюджети

НОИ - Национален осигурителен институт.

4. Бюджетно равновесие - същност, значение и разновидности

Бюджетното равновесие винаги е обект на особено внимание както в икономическата теория, така и в икономическата практика и се разглежда като един от основните въпроси в бюджетната политика. То е едно от най-важните условия да нормалното протичане на икономическия живот в дадена страна.

Най-често бюджетното равновесие се приема като аритметическо равенство между приходи и разходи, при което салдото на бюджетния баланс е нула. Това произтича от Т-образната форма на бюджета. Когато се говори за бюджетното равновесие, се има предвид именно това.

Освен аритметическо равновесие, съществува функционално равновесие на бюджета и функционално неравновесие на бюджета.

Функционалното равновесие на бюджета е такова състояние на бюджета, при което приходите гарантират осъщетвяването на съответните функции на бюджет, за които той е предназначен. Всеки бюджет е подчинен на определена основна цел, като например социален бюджет, бюджет на приватизацията. Функционалното равновесие има да голяма степен субективен характер, тъй като при него няма аритметическо изравняване между приходната част и функциите. Но от аналитична гледна точка, функционалното бюджетно равновесие е изключително важно.

Когато бюджетните приходи са по-малки от бюджетните разходи, имаме бюджетен дефицит. А когато бюджетните приходи са по-големи от бюджетните разходи, в този случай се регистрира бюджетен суфицид (излишък), което е много рядко състояние. В практиката се отделя по-голямо значение на бюджетния дефицит, тъй като той е свързан с по-сериозни последствия за икономиката, а и пътят към него е по-лек.

Бюджетното равновесие може да се използва като обект или инструмент на бюджетната политика.

Обикновено се цели да се постигне бюджетното равновесие да е обект на бюджетната политика. Това не е особено трудно на практика, тъй като ще се съкратят бюджетните разходи.

Когато бюджетното равновесие е инструмент на бюджетната политика, равновесието придобива второстепенно значение, доколкото дефицитът ще бъде резултат от активното изпълнение на бюджета за постигане на определени цели.

Бюджетното равновесие и неравновесие са функция от състоянието и тенденциите в развитието на икономиката, но трябва да се подчертае, че бюджетното равновесие и неравновесие не дават сами по себе си представа и не могат да са доказателство за равновесното или неравновесното състояние на икономиката на дадена страна. Поради тази причина те не могат да служат като показател за оценяване качеството на стопанската дейност. Бюджетът може да бъде балансиран дори при сериозно смущения на равновесието в икономиката и обратно. Но крайният хроничен дефицит и натрупващият се на тази основа държавен дълг, вече са свидетелство за нарушено равновесие на икономиката, защото както бюджетният дефицит, така и държавният дълг се изчисляват в процент спрямо БВП.

За оценката на приемливото пределно тегло на бюджетния дефицит или бюджетния дълг в даден момент спрямо БВП обаче не същетвуват общовалидни критерии. За всяка страна тези пределни величини са различни и се обуславят от общото икономическо състояние на страната в момента и като трайна тенденция на развитие. Всичко зависи от “товаропоносимостта” на икономиката по отношение на дефицита и дълга.

В литературата съществува общоприемлив в теоретичен план показател за дефицита на равновесието : Д / У  =  Н . (В / У)

Д - Бюджетен дефицит                                                                        У - Брутен вътрешен продукт

Н - Темп на икономически растеж                                                 В - Държавен дълг

Този показател означава, че е допустимо само такова увеличение на бюджетния дефицит, при което дефицитът, отнесен към БВП за всяка отделна бюджетна година, има стойност, запазваща величината на показателя относителен дял на дълга към БВП.

Структура на бюджетния дефицит

В зависимост от последователното включване на определени групи разходи по обслужването на дълга към бюджетното салдо, се образуват няколко разновидности на бюджетен дефицит, т.е. той има своя структура.

Бюджетното салдо е съотношението между бюджетните приходи и бюджетните разходи. Когато към бюджетното салдо се прибави сумата на плащанията по вътрешния дълг за бюджетната година, се получава вътрешния бюджетен дефицит.  Ако към вътрешния бюджетен дефицит се прибавят и задълженията по обслужване на външния дълг за годината, се стига до т.нар. касов бюджетен дефицит. Когато към касовия бюджетен дефицит се прибавят неизплатените държавни заеми от предходните години, се образува общият бюджетен дефицит.

Бюджетният дефицит може да се разглежда още и като планов и фактически.

Плановият бюджетен дефицит е заложен и утвърден чрез Закона за държавния бюджет. Фактическият бюджетен дефицит е дефицитът, отчетен при приключване на бюджета към края на годината.

В зависимост от причините, пораждащи бюджетния дефицит, той бива структурен и цикличен.

За да се определи размерът на структурния бюджетен дефицит, е необходимо да се направи сравнение на някаква база, характеризираща равновесието на стопанската активност. За такава се взима естественото равнище на безработицата, защото при нея икономиката работи при оптимално натоварване на производствените фактори. Затова се взима за база 6-7% безработица и 80-85% натоварване на производствените мощности. При този ориентир се сравняват бюджетните приходи с относително стабилните бюджетни разходи. Ако приходите са по-малко от разходите, в този случай се получава структурен бюджетен дефицит.

Ако се получи бюджетен дефицит в резултат от навлизане на икономиката в рецесия и депресия, този дефицит се нарича цикличен бюджетен дефицит, който представлява разликата между фактическия бюджетен дефицит и структурния бюджетен дефицит.

Разграничаването на цикличен от структурен бюджетен дефицит има важно значение за провеждането на фискалната политика. При нисък структурен бюджетен дефицит (1-2%) може да се провежда активна бюджетна политика, т.е. да се допусне повишаването на бюджетния дефицит с оглед увеличаване на държавните инвестиции, но ако цикличният бюджетен дефицит е по-висок, то тогава бюджетният дефицит не може да се използва като инструмент за въздействие върху икономиката.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG