Home Икономика Данък върху оборота и данък върху добавената стойност (ДДС

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Данък върху оборота и данък върху добавената стойност (ДДС ПДФ Печат Е-мейл

Данък върху оборота и данък върху добавената стойност (ДДС)

Коренът на данъкът върху оборота са акцизите, но за разлика от индивидуалните акцизи, това е  един универсален акциз.Въведен е за първи път в Германия през 1918г. У нас този данък е въведен по време на социализма и е представлявал разликата между крайните цени на стоките и техните заводски цени.

Данъкът върху добавената стойност е данък върху новосъздадената, новоприбавената или новопридобита стойност. В рамките на т.нар. програма за финансова или фискална хармонизация страните-членки на ЕС бяха задължени да трансформират своите данъци върху оборота в общоприетия модел на ДДС. ДДС “прескочи” границите на ЕС и днес е доминиращ косвен данък в данъчните системи на повечето страни в света. У нас той е въведен на 01.04.1994г. , а от 01.01.1999г.  е в сила новия Закон за ДДС.

Между данъка върху оборота и ДДС има някои съществени различия. Докато ДО е косвен данък върху брутния оборот, с ДДС се облага нетната му величина, т.е. с ДДС се облагат трудовите възнаграждения, печалбата и другите данъци и такси (например мита и акцизи), без материалните разходи.ДО освен това облага само стоките и услугите за крайно потребление, докато ДДС облага и стоките с инвестиционно предназначение.ДО се начислява еднократно, докато ДДС се начислява многократно, при всеки оборот (или доставка). В разултат на тези различия могат да се посочат някои предимства на ДДС пред ДО, а именно:

- той стимулира техническия прогрес (защото облага труда, а не материалните ресурси)

-  ДДС се включва по-равномерно в цените на стоките и услугите

- ДДС облага почти всички обороти, което обуславя голямото му контролно-фискално значение.

- ДДС играе стимулираща роля по отношение на инвестиционната дейност, доколкото при покупката на стоки може да се ползва данъчен кредит.

Покупка

продажба

 

100 000

150 000

Стойност

20 000

30 000

ДДС

120 000

180 000

Общо с ДДС

100 000 е стойността на закупените от търгавеца стоки, към която е начислен ДДС на стойност 20% от 100 000 (или 20 000). Ако приемем,че добавената от него стойност е 50 000, то той ще продаде стоките за 150 000 като начисли върху тази сума ДДС в размер на 30 000. Това, което трябва да се внесе в бюджета е разликата между начисления данък върху продажбите и този върху покупките, т.е. 10 000. Особеното в случая е, че добавената стойност не се установява пряко (като сбор от нейните елементи), а косвено.  У нас и в почти всички страни е възприето реалното задължение като ДДС да се изчислява като разлика между начисления данък върху продажбите и този върху покупките.

Възможен е случаят, когато данъкът, начислен върху продажбите, е по-малък от този върху покупките и разликата е съответно отрицателна величина. Тогава бюджетът е длъжник на търговеца.

Добавената стойност, която е облагаемата основа на ДДС, може да се изчисли по два основни метода: пряк или събирателен (чрез събиране на компонентите на новосъздадената стойност, именно печалба, разходи за заплати и др.възнаграждения, разходи за изплатени лихви, приходи от участия, приходи от лихви) и непряк или разпадателен (от начисления данък върху продажбите се приспада платеният данък върху покупките (данъчният кредит). Практически се прилага непрекия метод. Ако салдото е положително, регистрираното по ЗДДС лице внася ДДС в бюджета, а ако е отрицателно, дължимият от бюджета ДДС се прихваща, приспада или връща.

Предмет или обект на облагане с ДДС е всяка доставка на стоки и/или услуги с място на изпълнение територията на Р.България, включително континенталният шелф и изключителната икономическа зона, а така също и вносът , с изключение на т.нар. свобони зони и лицензирани обекти за безмитна търговия. Износът се облага с нулева ставка, т.е. износителят има право на данъчен кредит, т.е. да му се възстанови данъкът върху изнесената стока, ако е бил начислен и платен такъв. Доставка по смисъла на закона е прехвърлянето на собственост върху стока и извършването на услуга.

Данъчнозадължени лица или платци на ДДС са лицата, които през изтеклите 12 месеца са реализирали облагаеми доставки за над 50 хил.лв. Те са длъжни да се регистрират пред данъчната администрация и да си открият “ДДС – сметка”. При определени условия регистрацията може да се прекрати. За данъчно събитие се счита моментът, от който данакът става вължим и изискуем. За данъчно събитие се счита по-ранната от двете дати – датата на доставката или датата на плащането.

Данъчната основа е стойността на доставката, която включва:

-          сумата, дължима от купувача на доставчика;

-          всички други данъци и такси, ако такива са дължими от доставчика;

-          получените и усвоени от доставчика лихви и неустойки, пряко свързани  доставката;

-          получените от доставчика лихви и неустойки, пряко свързани с доставката;

-          съпътстващите доставката разходи – комисионна, опаковка, транспорт и застраховки.

Около 25 стоки и услуги, дефинирани изрично в закона, са освободени от ДДС ( наеми на сгради за жилище, доставка на социални помощи, дарения, хазарт и др.). В България ставката за ДДС е единна и тя е 20%. При внос ДДС се начислява върху митническата стойност, увеличена с митни сборове, такси и акцизи и се събира от митническата администрация. Една от особеностите на ДДС е възможността на данъчнозадълженото лице да ползва данъчен кредит. Той представлява сумата на начисления и платен от лицето данък върху закупените от него стоки и услуги, вкл.внос, която то има право да приспадне от начисления данък върху продадените , респ.изнесените от него стоки и услуги. При определени случаи данъчният кредит не може да бъде ползван.

След изтичането на т.нар. данъчен период задължените лица са длъжни да подадат справка-декларация и да се разчетат с бюджета. Данъчният период у нас е едномесечен. В ЗДДС има спициален раздел, в който са регламентирани специалните режими за облагане с ДДС. Те се отнасят до : доставки при условията а комисионен договор, доставки на стоки втора употреба, на произведения на изкуството, на антикварни предмети (което обикновено става чрез дилър), доставки на туристически услуги, доставки свързани с инвестиционно злато ии др.

Във връзка с разчитането с бюджета, данъчнозадължените лица са дъжни да използват следните документи – данъчна фатура, данъчно известие къв данъчната фактура, опростена фактура, известие към опростената фактура. Данъчната фактура задължително следва да съдържа: десеторазряден номер на документа, гриф “оригинал” за пъри екзимпляр, данъчна основа на доставката (на нов ред) и сумата на начисления данък (на нов ред). Данъчното известие корегира допуснати грешки. Опростената фактура съдържа десеторазряден номер на документа и основанието, поради което не се начислява данък. Други документи, които са задължени а изготвят данъчнозадължените лица са – справка-декларация, касова бележка (фискален бон), митническа декларация и отчетни рагистри.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG