Home Икономика ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ФИРМИТЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО ИМ С БАНКИТЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ФИРМИТЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО ИМ С БАНКИТЕ ПДФ Печат Е-мейл

ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ФИРМИТЕ И ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО ИМ С БАНКИТЕ

1. Източници на финансиране

Балансът дава информация за стойността на средствата, които вече са изразходвани или все още са на разположение на фирмата. Така балансът отразява последствията от решения, свързани с управлението на финансите на фирмата и извършени финансови операции в миналото към датата на съставяне на баланса. Сравнението на предшестващия с отчетния баланс дава възможност да се разкрият източниците за финансиране и начините за използването им.

Ако фирмата започва от нула и няма опит в пазарната реализация, този капитал традиционно се нарича рисков или венчърен капитал. Обикновено той е личен или колективен на основателите, акционерен капитал. Разделен е на акции и притежателят на акции участва в номиналната стойност на капитала.

Стопанската дейност на фирмата може да бъде финансирана със собствени, заемни и бюджетни средства. Държавата (в развитите страни) отпуска субсидии за производството, но по правило те са ограничени. Изборът на средствата за финансиране на фирмата се отнася главно до съотношението собствен ­ заемен капитал. Всеки източник на капитал има положителни и отрицателни страни. Собственият капитал е най-сигурен, но той фактически винаги не достига. Освен това неговото цялостно първоначално включване налага ограничения в личния стандарт на собствениците.

Финансирането се свързва с получаването на пари. Източниците на пари, в зависимост от това дали те са резултат от собствена дейност или се получават от външни институции, се делят на:

1. Вътрешни източници на финансиране. Към тях спадат печалбата, амортизационните отчисления и продажби на ненужното имущество. За инвестиране се използва нетната (чистата) печалба, която е останала в предприятието, след като са покрити всички производствени, административноуправленски и извънпроизводствени разходи, платени лихви и данъци. Вместо да се даде като дивиденти, тя се реинвестира в дейността на фирмата. Съществен вътрешен източник на финансиране са амортизационните отчисления. Нормално чрез тях се осигуряват средства за възпроизводство на дълготрайните материални активи и извършване на основните ремонти. Вътрешните източници на финансиране е поцелесъобразно да се използват за разширяване, модернизиране и реконструиране на дълготрайните материални активи.

2. Външни източници на финансиране. Потребните парични ресурси се търсят на финансовите пазари. Привличат се нови инвеститори, увеличава се участието на учредителите на фирмата, пуска се емисия на ценни книжа, сключват се договори за банкови заеми, за лизинг, факторинг и др.

Капиталът, необходим за осъществяване на дейността на фирмата, от гледна точка на собственост се дели на:

1. Собствен капитал. Набира се от собствениците и от текущата дейност на фирмата. Класифицира се като основен и допълнителен капитал, резерви и неразпределена печалба.

2. Привлечен капитал. Получава се от финансовите институции банки, инвестицонни фондове, застрахователни институти и др. под формата на краткосрочни, дългосрочни и облигационни заеми, текуща задлъжнялост към доставчици, бюджета, социалното осигуряване и др.

Всяка фирма трябва да притежава собствен капитал, който носи риска. Няма гаранции, че този капитал ще бъде върнат на собствениците. Обикновено този капитал се използва за дълготрайни активи. Дългосрочните кредити трябва да се върнат в определен срок. Задължително се плащат лихви. Може да се случи заемополучателите да загубят собствения си капитал, за да върнат заемния.

Двете основни групи капитал  собствен и заемен, винаги трябва да се държат в определено съотношение, което да гарантира връщането на заемния капитал.

Друг източник на финансиране е използване на текущите задължения на фирмата към работници и служители, доставчици, обществено осигуряване, бюджета и др.

В зависимост от времетраенето на кредитното задължение финансовите ресурси се класифицират на:

1. Краткосрочно финансиране срок на погасяване до една година. Свързано е главно с осигуряването на материални запаси (оборотен капитал).

2. Средносрочно финансиране ­ срок за погасяване на кредита от една до три години изграждане на дълготрайни активи.

3. Дългосрочно финансиране. Обикновено то е за повече от три години и е свързано с инвестиции за създаване, разширяване, модернизиране и реконструиране на дълготрайните материални активи. За тази дейност се използват собствен капитал и дългосрочни кредити.

2. Видове кредити и кредитни сделки

Според целта на използването на кредитите те могат да се класифицират по следния начин:

1. Краткосрочни кредити за целеви нужди. Те се отпускат

за точно определени цели. Те са за закупуване на краткотрайни активи. При отпускането на този вид кредит особено внимание се обръща на документите, удостоверяващи целите на мероприятието списък на стоково-материалните ценности, източника на продажбата, оферти, договори, фактури и др. Краткосрочните целеви кредити се предоставят срещу залог на авоарите на депозитни сметки, злато и сребро, вземания по застрахователни договори, стоки и др. Издължаването на кредита за целеви нужди става по предварително договорен погасителен план. При неизпълнение на договора в срок банката налага наказателна надбавка към лихвения процент.

2. Инвестиционни кредити. Отпускат се за строителномонтажни работи, закупуване на оборудване, за геолого-проучвателни работи и други разходи, както за изграждане на нов обект, така и за реконструкция, модернизация и разширяване на съществуващ. За отпускане на кредита се изисква проектосметна документация, технико-икономически доклад с обосновка за ефективността и договор с изпълнителите на обекта. При този вид кредит предпочитано обезпечение е ипотеката.

Класификация според договорения начин на погасяване на кредита:

1. Кредити, които се погасяват еднократно при настъпване на падежа.

2. Кредити, които се изплащат на периодични вноски по реда на предварително договорен погасителен план.

Класификация в зависимост от характера на предоставеното обезпечение:

1. Ломбарден кредит. Наименованието на този кредит е от областта Ломбардия  Северна Италия, където най-напред банките са предоставили такъв кредит. Това е кредит срещу залог на движимо имущество, включително и финансови активи, които лесно могат да се превърнат в налични пари. Кредитополучателят по ломбарден заем не губи правото на собственост върху залога, докато изпълнява редовно своите задължения по обслужването на кредита. При отпускането на този кредит се учредява договор за залог. При неиздължаване на заема в срок и по размер, кредитодателят е в правото си да продаде залога, за да удоволетвори вземанията си  сумата на дълга и начислените лихви. Ако се получи по-голяма сума от продажбата на залога, отколкото са вземанията, разликата се връща на кредитополучателя. Цената на ломбардния кредит за кредитополучателя се формира от лихвата и комисионните плащания. Поради грижи на банката за залога, лихвеният процент по този кредит е по-висок в сравнение с другите кредити.

2. Кредити, обезпечени с имотека върху недвижимости ифинансови активи.

3. Кредити, обезпечени с гаранции и поръчителства от трети лица.

4. Кредити, обезпечени с паричен залог (блокиране на депозитни сметки в лева и валута, благородни метали, скъпоценни камъни, предмети с художествена стойност, бижута).

5. Кредити, обезпечени с цесия (отстъпване, прехвърляне

на право върху друго лице, в случая на банката) на вземания и приходи за бъдещи периоди.

6. Кредити, обезпечени със залог на собствени полици на кредитополучателя.

Класификация в зависимост от начина на предоставяне на кредита:

1. Овърдрафт (контокурентен) кредит. Банката отпуска кредит под формата на contocorrente текуща сметка на постоянни клиенти за взаимно разплащане, като дава право да се извършват плащания, надвишаващи размера на остатъка по разплащателната сметка на клиента. Контокурентният кредит може да се ползва за определен срок (обикновено до 6 месеца), като кредитополучателят разполага със своята сметка до определена кредитна граница. Условието за предоставянето на овърдрафт е всички сметки на кредито-получателя да се водят в една банка. Заемът овърдрафт може да се отпусне и без предварително да се фиксира срокът за неговото погасяване, като се договори клауза, съгласно която банката си запазва правото всеки момент да поиска от клиента заплащане на дълга. В тези случаи клиентът не заплаща комисионна по заема. При договарянето на кредита се уточнява неговата цена  лихва и комисионна. Лихвата се заплаща ежемесечно, а комисионната еднократно.

2. Възобновим револвиращ кредит. Същността на този кре

дит се изразява в това, че кредитополучателят има право в определен срок многократно да ползва кредит до определен размер. След изтичане на срока за усвояване на кредита кредитополучателят губи правото да ползва повече кредит, дори и да не е достигнал договорения размер. Когато кредитополучателят погаси част от кредита, банката има задължението да възстанови общата сума на кредита. Ако кредитополучателят погаси кредита, отново започва да тече определеният в договора срок за неговото усвояване.

Цената на възобновимия кредит е договорената лихва и комисионната, която се плаща еднократно при отпускане на кредита. Лихвата се заплаща ежемесечно, като се изчислява въз основа на фактически използвания кредит. Лихвата по револвирацият заем е плаваща и се определя като сбор от основния лихвен процент на БНБ за съответния период плюс договорената надбавка, която задължително е по-висока от тази при целевите кредити.

Револвиращият кредит е краткосрочен и се отпуска за срок до една година. По искане на клиента и при съгласие на банката той може да бъде удължен с анекс към договора, но при положение, че заемът се обезпечи с ипотека на недвижим имот.

Револвиращият кредит представлява разрешена кредитна линия за ползване на кредит на траншове в определен в договора размер и срок без фиксирани падежни вноски, при спазване на общите условия за обезпечаване на кредити.

3. Сконтови кредити. Банката предоставя сконтови кредити, като изкупува ценни книги (държавни ценни книжа, полици, менителници, запис на заповед), чийто падеж не е настъпил. От номиналната стойност на приетите за купуване ценни книги се прави отбив (сконто), който да осигури доход на банката съобразно тарифата є за лихвите, таксите, комисионните и др. възнаграждения. Обикновено срокът за издължаване на сконтовия кредит е до 90 дни и остатъчен срок до падежа над 10 дни. Размерът на наличната стойност (сконтовата сума) се изчислява по следния начин:

Сконтовият кредит и сконтото се издължават от ползвателя на този вид кредит на падежа на менителницата, на ценните книги. Същественото при отпускане на кредита е да се установи дали закупените ценни книжа, менителници са ликвидни. Това се прави с цел да се намалят рисковете при отпускане на сконтови кредити. Банката отказва сконтирането на търговски ефекти, които са в противоречие с действащото законодателство.

4. Гаранционни кредити акцептни кредити, кредити с банкови гаранции и авалов кредит.

а) Същността на акцептния кредит се изразява в това, че банката отпуска този кредит на свой клиент срещу менителници или записи на заповед при условие, че клиентът ще покрие ценните книги до падежа им. С акцептирането от банката на менителници и записи на заповед се извършват плащания на стокови доставки. Менителницата може да бъде сконтирана в друга банка. Тя се погасява от прихода от продажбата на финансираните стоки. Обикновено банковите институции предоставят акцептен кредит на клиенти с добра платежоспособност. За изпълнение на акцептните операции банките събират комисионна.

б) Банкова гаранция. Отпускането на кредити с банкови гаранции става на основата на договор, по силата на който банката се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в определен срок посочената сума при настъпване на определени условия. Гаранциите са пред фирми, банки, митници. Банката издава гаранции на свои клиенти и на фирми, които не са є клиенти, но при всички случаи след задълбочено проучване на финансово-икономическото им състояние. В договора за банкова гаранция задължително се уточнява предметът на договора за предоставяне на банков кредит, за плащане на договор, за плащане на задължение и др., наименованието на бенифициента лицето (физическо или юридическо), в полза на което се издава гаранцията, наредителят лицето (физическо или юридическо), по чието искане банката издава гаранция, размер на сумата, която банката ще плати, условия, при които се изпълнява гаранцията, и срок на валидност на гаранцицята. След изтичане на срока банката се освобождава от гаранцията. За издадена банкова гаранция клиентът плаща комисионна. Ако банката извършва плащания, дългът на клиента служебно се формира като „офърдрафт” (обратно салдо) по разплащателната му сметка. Начисляват се лихви по формирания дълг. Базата за изчисляване на лихвите са овърдрафтните остатъци по разплащателните сметки и се събират служебно всеки месец. Клиентът обезпечава гаранцията със залог върху стоково-материалните ценности, за придобиването на които е издадена гаранцията.

в) Авален кредит ­банката поема задължение да плати издадени от нейните клиенти записи на заповед и менителници на падежа, в случай, че клиентът не погаси задължението си. Банката се явява като поръчител. Тя се освобождава от ангажиментите, когато на падежа сумата в полицата се изплати.

5. Стенд­бай заем. Това е резервен заем, заем на разположение и се ползва при неотложна необходимост. Той се предоставя до определен размер при предварително договорени условия между банката и крадитоискателя. В условията се включва главно видът на валутата, лихвен процент, срок на издължаване, обезпечение и др. Срокът на погасяване на стенд  бай заема е с един месец по-дълъг от срока на банковата гаранция. Лихвата по заема се начислява само за фактически ползваните суми.

Изложеното в параграфа показва, че има много източници за финансиране и възможности за сключване на кредитни сделки за набавяне на необходимите пари на фирмата за нейната стопанска дейност.

Кредитните сделки са двустранни. От едната страна е кредитополучателят, а от другата  кредитодателят. В този единен процес всеки излиза със своите интереси. Кредитодателят се води от принципите за рентабилност, ликвидност и сигурност (риск), докато кредитополучателят изисква да получи кредит при най-изгодна цена. Ето защо преди да се сключат кредитните сделки, задължително се извършва анализ на кредитоспособността на кредитополучателя и се прави оценка на ефективността на бизнеса.

3. Принципи за финансиране и технология за отпускане на кредит

Първата задача е кредитоискателят да определи какъв размер и вид кредит му е необходим. Генералният въпрос е да се установи за какво е потребен капиталът, дали за изграждане, реконструиране и разширяване на дълготрайни активи (инвестиционна дейност), или за текущата стопанска дейност (оборотен капитал). Втората задача е да се направи преценка за точния размер на необходимия капитал и реално за какъв срок може да се върне на кредитната институция.

За ефективното осигуряване на необходимия капитал могат да се систематизират няколко основни принципа:

1. Капиталът за дълготрайни и краткотрайни активи трябва да бъде оптимален по размер, което ще рече, че напълно съответства на конкретните нужди на фирмата. Ако капиталът е в по-голям размер, това понижава неговата рентабилност, ако е по-малък, създава трудности в дейността.

2. Заемният капитал веднага трябва да се включи в стопанския оборот с цел най-бързо да дава резултати и до изтичане на срока на заемането му да се наберат средства за неговото връщане на заемодателя.

3. Недопустимо е за изграждането на дълготрайни активи да се използва оборотен капитал и обратното.

Дълготрайните материални активи извършват бавен оборот и разходите по тяхното възобновяване се покриват бавно с амортизационните отчисления. Именно това налага да се финансират с дългосрочен кредит и собствени средства. Краткотрайните активи правят много повече обороти, отколкото дълготрайните. За тях се използва краткосрочен кредит. Използването на този кредит за инвестиране води до сигурен фалит на фирмата.

4. Оптимизиране на съотношението между собствен и заемен капитал. Това се прави за постигането на две цели: първо, създаване на гаранции за връщане на заемния капитал, и второ, да се осигури максимална рентабилност на собствения и общия капиталов ресурс. Това се получава само когато рентабилността на общия капиталов ресурс е повисока от лихвения процент на заетия капитал.

Принципите показват, че осигуряването на необходимия капитал налага точни изчисления и диференциране на потребния капитал за инвестиции в дълготрайни активи и за оборотни средства. Определянето на потребността от капитал за инвестиции става на основата на идеен проект, работни чертежи и проектосметна документация за извър

шването на ново строителство, реконструкция, модернизация и разширение. Необходимият капитал за оборотни средства се изчислява на основата на издръжката на производството и индикаторите за обръщаемост на материалните запаси и вземанията.

Потребността на фирмите от капитал е една непрекъснато изменяща се величина. Тя зависи от динамиката на приходите и разходите (паричните потоци) на фирмата, от продължителността на строително-монтажния цикъл, от характера и продължителността на производствено-технологичния цикъл, от особеностите на протичащите процеси  прекъснати, непрекъснати, целогодишно или сезонно производство.

Изчисленията за потребността от капитал са неотделима съставна част от бизнесплана и финансовия план на фирмата. Осъществяването на балансираност, комплексност и оптималност в потребностите от капитал в определени периоди и рационализирането на паричните потоци по приходите и разходите са съществени предпоставки за повишаване ефективността на инвестиционните проекти и общия капиталов ресурс.

Съществен момент при отпускане на кредит е договарянето на цената на кредита (лихвата). Основната задача на лихвата е да въздейства върху фирмите за повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на тяхното производство. За да изпълни това предназначение, лихвеният процент трябва да бъде оптимален по размер, а такъв размер се получава само когато е съобразен със стопанската конюнктура, с търсенето и предлагането на кредити, с темповете на инфлация, икономически растеж и рационалност на икономическата политика на страната.

Конкретните лихвени проценти се договарят между банките и фирмите, като се съобразяват с основния лихвен процент, предназначението, размера и срока на кредита, степента на риска, разноските по оформянето, обслужването и контрола на кредита, конкуренцията между банките и финансовото състояние на клиента.

Лихвите по банковите кредити се образуват от действащия основен лихвен процент и надбавка договорена с кредитополучателите на пазарен принцип. При нарушаване клаузите на договора се прилага санкционираща надбавка над редовния лихвен процент. Размерът на санкциониращата надбавка се договаря и зависи от тарифата за лихвите, таксите и комисионните. В договора за кредит се договаря още, че промяната на основния лихвен процент се отразява служебно от банката. Банката договаря с кредитополучателя надбавката и заплащането на такси и комисионни за проучване и обслужване на кредита.

Лихвите по кредитите се издължават ежемесечно, освен ако в договора за кредит не е предвидено тяхното капитализиране за определен период от време. Заплащането на лихвите става от разплащателната сметка на кредитополучателя, като при липса на достатъчно средства в нея неиздължената част се отнася в просрочен кредит, който се олихвява с лихвен процент равен на основния лихвен процент, действащ през периода плюс наказателна надбавка.

Лихвеният процент е средство за управление на търсенето и предлагането на капитал. Чрез това се постига както вътрешен и външен баланс, така и ефективно разпределение на финансовите ресурси в икономиката. Лихвените проценти влияят върху валутните курсове и движението на капиталите, както и върху инфлацията. Това налага техния размер да бъде на реалистично равнище. Практиката доказва, че в случаите, когато лихвените проценти са под равнището на пазарното равновесие, търсенето на кредити за инвестиции нараства, но фактически нивестициите намаляват, защото ниските лихвени проценти не стимулират увеличението на кредитните ресурси на банките.

Лихвеният процент се повишава при намаляване на количеството пари в обръщение и при увеличаване на реалния национален доход. Обратно, лихвеният процент се понижава при увеличаване на парите в обръщение и при намаляване на реалния национален доход.

Технология за отпускане на кредит. След като кредитоискателят е наясно с изложените по-горе съображения, е необходимо да направи молба за отпускане на кредит. В молбата се съдържа информация за кредитоискателя, а именно фирма, статут, номер и дата на решението за регистрация в съда, предмет на дейност, уставен фонд, адрес на фирмата, лица, които имат право да сключват кредитни сделки; данни за искания кредит (размер и цена), начини за ползване на кредита (на части, еднократно), начини на погасяване (на анюитетни вноски, еднократно, по друг начин), срок за погасяване, обезпечение (залог върху движимости, чуждестранна валута, ипотека на имоти, депозити на собствени сметки, гаранции и поръчителства). Молбата се придружава със счетоводния баланс на фирмата, отчета за приходите и разходите, технико-икономическа обосновка за използване на кредита и отражението му във финансовите резултати на фирмата и декларация за открити сметки и кредити в други банки.

Преди да отпусне кредита, кредитодателят извършва задълбочено собствено проучване на кредитоспособността на кредитоискателя и реалността на технико-икономическата обосновка на кредита и бизнес-плана. Банката извършва анализ на финансовите отчети на фирмата, като основно внимание се обръща на показателите за рентабилност, ликвидност, платежоспособност, обръщаемост на активите, срок на вземанията, дял на дълговете спрямо общата сума на актива, зависимост от банките, обща задлъжнялост, покритие на лихвите и др.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG