Home Икономика ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ПДФ Печат Е-мейл

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

1.) Теоретически основи на бюджета.

Може да се каже, че:

-          бюджетът е акт, чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи и разходи на държавата;

-          Държавният бюджет предвижда и упълномощава в законодателна форма разходите и ресурсите на държавата;

-          бюджетът е важен елемент за организиране и определяне на бъдещето;

-          бюджетът обикновено съдържа финансови данни за следващата година, оценки за състоянието на годишните потоци, а също така и препоръки за приходите и разходите;

-          бюджетът е съвкупност от сметки, които описват за една гражданска година всички постоянни ресурси и всички разходи на държавата.

При това положение може да се каже, че бюджетът е отражение на финансовите операции на държавата за определен период от време. В същото време бюджетът не само отразява приходите и разходите, но е и финансов документ, предвиждащ и разрешаващ осъществяването им за определен период от време.

2.) Класически правила за съставянето и изпълнението на бюджета:

-          използването на бюджета като инструмент за парламентарен контрол върху дейността на правителството;

-          утвърждаване на доктрина, изключваща държавната намеса и утвърждаване на неутрален бюджет.

3.) Бюджетът като инструмент за парламентарен контрол.

Националното събрание налага върху правителството бюджетни принципи, които представляват оръдие за парламентарен контрол.

Принципите са:

-          годишност на бюджета;

-          единство на бюджета;

-          универсалност на бюджета;

-          специализация на бюджета.

4.) Неутралитет на бюджета.

В класическата финансова схема бюджетът не може да бъде използван като инструмент за намеса в икономическия живот. Той трябва да е неутрален. Изборът на разходите или приходите не може да бъде извършен в зависимост от икономическите цели, а бюджетът трябва да бъде уравновесен. Може да се каже, че:

-          неутралитетът на държавните разходи е резултат от желанието за ненамеса;

-          неутралитетът на държавните ресурси има специфично измерение.

5.) Необходимост от бюджетно равновесие.

Бюджетното равновесие е основна тема в класическата концепция за финансите – тя препоръчва абсолютно равновесие между приходите и разходите и изключва както излишъка, така и дефицита. Мотивите за подобно виждане са икономически и политически.

Всичко това се променя коренно в условията на съвременната финансова практика.

6.) Нарушаване на бюджетните принципи.

- в областта на принципа за единство:

Причините за неговото нарушаване са политически и технически. Изражение на нарушаване на принципа на единството са допълнителните бюджети и специалните сметки на съкровището, както и автономните и извънредните бюджети.

-          в областта на принципа за годишност на бюджета:

Причините за нарушаването му са политически, технически и икономически. Изражение на нарушението са двугодишният и многогодишният бюджет;

-          в областта на принципа за универсалност на бюджета:

Причините тук са техническата, финансовата и политическата мотировка.

-          наблюдава се отклонение и в принципа за бюджетно равновесие (свързва се нейнсианската концепция) и принципа за специализация на бюджета.

7.) Функционален бюджет.

Той е изражение на една динамична перспектива и позволява предвиждане на различните дейности на държавата в един по-голям период от време. Като предвижда в своя бюджет публичните разходи, не цели да си достави само приходи, а цели преследването на определени цели и задачи. Функционалният бюджет е ориентиран към бъдещето и е отрицание на традиционните емперични методи. Идеята за функционален бюджет първи осъществяват САЩ и Холандия.

8.) Програмни бюджети.

Във финансовата практика широко известни стават три американски и една френска бюджетна програма, а именно:

-          “планиране, програмиране, бюджетиране”;

-          “управление на целите”;

-          “нулево базово бюджетиране”;

-          “рационализация на бюджетния избор”.

9.) Теории за ролята на бюджетното финансиране.

В съвременната теория и практика идеите и направленията се предопределят от двете големи школи на политическата икономия: кейнсианската и монетаристическата.

-          Кейнсианците, които се наричат още “бюджетаристи”, смятат, че бюджетното салдо може да бъде добър инструмент за анализ, при условие, че се използва не действителното, а максимално възможното бюджетно салдо;

-          Монетаристите смятат, че номиналните изменения на националния доход и измененията на всички останали величини, произтичат от измененията в паричната маса. Според тях трябва да се има предвид дестимулиращото въздействие на небалансираните бюджети върху развитието на частния сектор. По този начин се противопоставят на кейнсианците.

Господстваща и утвърдена в икономическата практика е системата на дефицитно регулиране на Дж.Кейнс и неговите последователи. Тя намира трайно приложение в практиката на всички страни.

10.) Теории за държавното финансово регулиране на равновесието и растежа.

Тук важно значение има:

-          Държавните активи и пасиви в моделите за равновесието;

n       традиционен анализ на чистата финансова и чистата парична политика;

n       несъвършенство на традиционния анализ;

-          Обогатяване на традиционния анализ с ефектите на изтласкванто и привличането;

n       въвеждане на държавни бюджетни ограничения;

-          Концепция за финансовия ефект на портфейла;

-          Ефектите на изтласкването и привличането в съвременните модели на:

n       А.Блиндър и Р.Солоу;

n       Дж.Тобин и Х.Битър;

- Непряка оценка на ефекта на изтласкването в съответствие с държавния дефицит, финансовото състояние и лихвения процент.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG