Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бизнесбанкиране.Обща характеристика.Продукти и услуги за МСП. Перспективи пред кооперативното банкиране в България.

Обща характеристика

В съвременните условия различията между отделните банки все повече се стопяват , с известна доза условност можем да посочим , че между тях съществуват различия в зависимост от основния тип клиенти, към обслужването на които са ориентирани.

Търговски банки. – Основните им клиенти са бизнес фирми и корпорации. Наименованието им се свързва с популярната в миналото “Теория за търговските кредити”, според която кредитния им портфейл трябва да се състои главно от краткосрочни (търговски) кредити. Логиката на тази теория се базира на обстоятелството, че по краткосрочните кредити банките могат самостоятелно да определят погасителните им срокове и по този начин да обезпечат максимална ликвидност, а от тук стабилност и безопасност на банковата система. В съвременните условия тази теория е неприложима , тъй като банките използват други прийоми за управление на ликвидността си , както и за поддържане на своята стабилност, но наименованието търговски банки се е запазило и се използва във всички страни. По традиция те насочват своите усилия към осигуряване на две основни групи услуги за своите клиенти:

-          Финансово посредничество

-          Обслужване на сделки и плащания

Търговските банки са най – важния вид финансови посредници в съвременните икономики и се различават от останалите посредници по редица специфични черти, сред които можем да откроим:

-                      Откриване на текущи сметки и предоставяне на разплащателни услуги

-                      Кредитиране на по малки предприятия, които не са толкова известни

Приемане на спестовни и срочни депозити и изплащане на дълга по тях независимо от печалбата им от активни операции. Това че откриват текущи сметки и извършват разплащателни операции ги прави много добре информирани за финансовото състояние на клиентите им, на които отпускат кредити. Освен това ТБ – и могат да изградят дългосрочни взаимоотношения със заемателите, като това намалява информационната асиметрия и по конкретно моралния риск поради правото им на делигиран мониторинг. Следователно те са в състояние да селектират най- добрите клиенти от гледна точка на тяхната платежоспособност  или при търговските банки има уникално съчетание на функцията посредник с тази по управление на платежните средства.

Продукти и услуги за малки и средни предприятия:

1. Банкови заеми

Своевременното финансиране на текущите разходи е важна задача на оператив­ния мениджмънт в малките и средните предприятия (МСП) с оглед поддържането на тяхната ликвидност и платежоспособност. За разлика от едрия корпоративен бизнес, дребните предприемачи не разполагат с достатъчно възможности за акумулиране на собствени средства и капитали за текущо финансиране. Днес у нас банковите заеми са традиционно най-често практикуваната форма за попълване на недостига от обо­ротни средства на дребния бизнес.

Една голяма част от малките и средните предприятия в България развиват своя бизнес в сферата на услугите, туризма, селското стопанство, хранителната и прера­ботвателната индустрия. Тези, а също и някои други сфери, в по-голяма или по-малка степен, се характеризират с наличието на сезонност в предприемаческата дейност. Овърдрафт-заемите са подходящи за финансиране на сезонно производство или дейности със сезонна реализация. Те се ползват и от предприемачи, които изпитват затруднения с ритмичното финансиране на текущата си дейност и при възникване на непредвидени високи разходи по набавянето на суровини и материали. Ползването на овърдрафт при изпълнение на дългосрочни проекти обаче крие определени риско­ве. Доколкото той е форма на краткосрочно финансиране и трябва да се издължава в договорения с банката срок, това би могло да застраши реализацията на дългосроч­ната инвестиция и да доведе до проблеми с неговото своевременно погасяване.

Овърдрафт-заемите се предоставят по разплащателната сметка на клиента. Банката фиксира "та­ван" (лимит) на средствата, т.е. максимално допустимия размер на предоставения от нея ресурс. Ус­ловията са изключително гъвкави и адаптивни по отношение усвояването и погасяването на заема, в съответствие с потребностите и спецификата на бизнеса. Предприемачът сам преценява кога и каква сума да ползва (до размера на договорения лимит). Погасяването на заема може да се извърши час­тично или напълно, когато заемателят разполага с временно свободни средства. Дължимата лихва се определя в зависимост от реално ползвания заемен ресурс за съответния период. Тя се калкулира на база дебитното салдо от извлечението по разплащателната сметка в края на деня.

В съвременните пазарни условия, подложени на остър конкурентен натиск, дребните предприемачи все по-често се принуждават да сключват сделки по реали­зация на своята продукция с отложено или разсрочено плащане. В подобни случаи е необходимо внимателно да се следи и контролира съотношението между степента на задлъжнялост и сумата на вземанията от клиенти и контрагенти. В случай, че вземанията от контрагенти са документално оформени чрез полица или друг плате­жен документ, при необходимост от текущо финансиране предприемачите могат да ползват сконтови и акцептни банкови заеми. При сконтиране на полицата в банка нейният притежател (бенефициентът в сделката) ползва кредит, ограничен до раз­мера на фиксираната в нея сума. От датата на сконтирането на полицата до нейния падеж банката начислява лихва, наречена сконто, която се удържа авансово от но­миналната стойност на полицата.

Акцептният банков кредит би могъл да бъде полезен за МСП, които се нуждаят от гарантиране на платежоспособността си пред техни контрагенти. При този тип заеми банката дава своето съгласие да изплати задълженията на своя клиент към трети лица, при условие че той не е в състояние да ги погаси в договорения срок. Банките дават акцепти върху полиците или други платежни документи само на свои надеждни клиенти с безупречна репутация. За предоставяне на акцептен кредит банките обикновено начисляват фиксиран процент върху гарантираната сума под формата на комисиона за услугата. Възможно е обаче банката да не начисли такса или комисиона, когато акцептира полици на първокласни банкови клиенти. Подобно решение е оправдано с оглед на вероятностния характер на задължението към кли­ента, което не изисква влагане на банков ресурс в акцептната сделка. Същевременно акцептите на реномираните банки позволяват безпроблемно обращение на полиците (прехвърляне на вземанията по тях към трети лица) и улеснява тяхното сконтиране. Акцептният кредит се прилага при финансиране на краткосрочни сделки или едно­кратни покупко-продажби между контрагенти, които не са достатъчно уверени във възможностите на насрещната страна в сделката. Практикува се често и в сферата на международната търговия. При наличие на акцепт на дължимо плащане, потвърде­но от авторитетна кредитна институция, вносителят би могъл да договори разсроче­но плащане на заявените от него стоки или услуги.

Все още малко познати за дребното предприемачество в България са някои съ­временни кредитни инструменти за прехвърляне на вземанията към банка като на­пример факторинг и форфетинг. При факторинга се осъществява безрегресно (бе: правото на обратен иск) прехвърляне на вземания на предприемача към банка или специализирана факторингова компания. Практикува се най-често за финансиране на краткосрочни вземания от контрагенти. Форфетинговите операции са форма на експортно финансиране, при която, подобно на факторинга, става прехвърляне на обезпечени (най-често с помощта на полица) вземания. Двете форми за финанси­ране се отличават по своята срочност. Първата е с краткосрочен, а втората - със средносрочен или дългосрочен характер. Предимствата за предприемачите и в двата случая се изразяват в прехвърляне към банката-кредитор на риска от неиздължаване на вземанията, в подобрената им ликвидност и платежоспособност. При външно­търговските сделки допълнително предимство е елиминирането на валутния и лих­вения риск. Разбира се, цената на услугата се определя в зависимост от степента на риска, който се поема от банката с ангажимента по събиране на вземанията.

Търговските банки обикновено настояват предоставените от тях заеми за дреб­ния бизнес да бъдат надеждно обезпечени с активи на заемателя. Последните тряб­ва да отговарят едновременно на две важни условия - да притежават стабилна пазар на стойност и да са високоликвидни (т.е. да съществува платежоспособно търсене на пазара на тези активи). Това естествено поражда много проблеми и затрудпения за предприемачите, които не разполагат с подобни активи. Понякога изискванията на банките по отношение обезпечаването на заемите са непосилни, особено за мик-ропредприятията. Съществува ли приемлив и за двете страни в кредитната сделка изход от подобна ситуация?

Добри възможности за обезпечаване на кредитите на дребните предприемачи предоставят банковите заеми срещу залог на движими вещи, ценности и прана вър ху стоки, или така наречените ломбардни заеми. Този вид кредитиране има кратко­срочен характер и се използва предимно за финансиране на временен недостиг от оборотни средства. Подходящ е за финансиране на бизнес със сезонно производ­ство и реализация. Търговските банки предоставят ломбардни заеми срещу залог ма ценни книжа, стоки, благородни метали, бъдещи вземания (от типа на срочни или спестовни депозити), застрахователни полици и пр. МСП биха могли да предложат като обезпечение на своите заеми суровини, материали, произведената от тях готова продукция. Банките обаче предпочитат такива стоки, които се котират на стоковите борси, а пазарната им стойност се определя еднозначно, в зависимост от качествени­те и количествените им характеристики. Не са подходящи като залог стоки, които са бързо развалящи се или изискват високи разходи по тяхното съхранение.

Банковите инвестиционни заеми за малките и средните предприятия са пред­назначени за финансиране на покупки на дълготрайни материални активи - техни­ческо и технологично оборудване (апаратура, машини, съоръжения), промишлени здания, складове, земя и пр. Инвестициите обикновено са свързани с влагане на крупен финансов ресурс, който се възвръща в дългосрочен период. Инвестирането е дейност, която има важно стратегическо значение за всеки вид бизнес. Придоби­ването на дълготраен актив е капиталов разход, но не всички капиталови разходи се материализират в дълготрайни активи в баланса на предприятието, а ползите от тях се проявяват в по-дългосрочна перспектива. Такива са например разходите за нова рекламна кампания, научно-изследователска дейност, пазарни проучвания и пр. Други - например разходите за опазване на околната среда, са носители на нема­териални ползи, а ефектите от тях трудно биха могли да се измерят чрез традицион­ните похвати. Придобиването на предприятия и т.нар. инвестиции на "зелено" също са инвестиционна дейност, която обаче е характерна за едрия бизнес.

При някои от инвестиционните заеми за МСП обектът на покупката служи и за обезпечение на банковия заем. Алтернатива на подобно решение е лизингът на технологично оборудване и инвентар. Търговските банки, чрез свои дъщерни лизин-гови дружества или съвместно със специализирани лизингови компании, предлагат експлоатационен и финансов лизинг за покупка на нови или употребявани активи.

Предпочитанията на банките при предлагане на бизнес-ипотечени заеми са ори­ентирани към залог на недвижими имоти като жилища, магазини, складове, про­мишлени здания, които притежават висока и стабилна пазарна стойност и са лесно ликвидни. Стопанските постройки и инвентар, особено в селските райони, по пра­вило не се приемат за обезпечения от банките, тъй като имат ниска пазарна стой­ност, а едновременно с това са и трудно ликвидни. Земеделските земи, като обект на ипотека, също не са особено привлекателни за банките поради силно раздробената собственост върху тях и слабо развития пазар на земята в селските райони.

2. Депозитни услуги в сегмента "Малък и среден бизнес"

В сегмента ,Дребен бизнес и предприемачество'' преобладава предлагането на стандартни депозитни услуги, отразяващи визията за „lifeline banking", т.е. това са основните, традиционните за всяка банка депозити. Те демонстрират представата за банката като институция, която предлага сигурност и достъпност за съхранение на пари, за извършване на разплащания и други транзакции. "Ухажването" на дреб­ните клиенти не се изчерпва само с предлагане на традиционните срочни и безсроч­ни депозити, спестовни и разплащателни сметки. Както стана ясно от предходно­то изложение, притиснати от конкуренцията, банките все по-активно разработват и предлагат "бонуси" или "пакетни" услуги към стандартните депозити, например безплатно издаване на дебитни карти, овърдрафт, възможност за извършване на те­кущи плащания и пр. Друг вариант за привличане на средства от дребната клиентела са депозитните сметки на паричния пазар (money market ассоunts). Това са вид банкови сметки, които се откриват на база притежавани активи на паричния пазар. Те се олихвяват с пазарноформиран лихвен процент и за тяхното обслужване обикновено се изисква минимална наличност и се определят възможни ограничения за теглене на средства.

Появата на нестандартни и нетрадиционни за банките депозитни продукти е породена от стреме­жа за задържане на клиентите, които са привлечени от възможността за реализиране на по-високата доходност от вложенията в различни типове инвестиционни продукти. През последните десетилетия в световен мащаб банките са изправени пред ожесточената конкуренция на други пазарни играчи в битката за привличане на депозитни средства на клиенти. Сред най-сериозните конкуренти на бан­ките в този пазарен сегмент са взаимните, инвестиционните и пенсионните фондове, застраховател­ните компании и финансово-брокерските къщи, които предлагат разнообразни продукти със спесто­вен характер или възможности за инвестиране на средства на вложители при по-висока доходност, в сравнение със стандартните банкови депозити. Аргументът на банките за по-високата сигурност на депозираните при тях средства вече не е достатъчен не само по отношение на привличането, но дори и за задържането на клиенти. Стана също ясно, че в съвременните условия банките не биха могли да постигнат висока рентабилност, като предлагат всички видове депозитни продукти и услуги на всички свои клиенти. Те следва да предложат такива продукти и услуги, които са съобразени със специфика­та, изискванията и очакванията на техните целеви клиентски сегменти.

От гл. т. на маркетинговата визия за предлаганите от банките нови продукти и услуги те могат да се разгледат като неутрални, заместващи или допълващи. Не­утрални са услугите, които имат за цел привличането на нови клиенти. Замест­ващите услуги са също нови, но са предназначени в по-голяма степен за старите клиенти, за да ги стимулират към замяна на ползваните от тях услуги с други. Ако въвеждането на една нова услуга стимулира използването на други банкови услуги, тя е допълваща. Допълващи се една друга са например услугите, които се предлагат в пакети.

Съществуват много възможности за формиране на маркетингова стратегия при неутралните услуги. Една от тях е стратегията "обиране на каймака" (skimming рriсе). Тя се прилага при иновационни депозитни продукти и се изразява във фор­мирането на относително високи стандарти по отношение размера на депозираните средства и възможностите за ползване на допълнителни услуги, създаващи висока доходност за банката. Това статукво не би могло да продължи безкрайно дълго, тъй като, както е известно, банковите услуги, в т. ч. и депозитните, не са правно защи­тени от копиране. С постепенното насищане на пазара потенциалната доходност от предлаганите иновационни депозитни и разплащателни продукти започва да се понижава.

При заместващите услуги в стратегията на банката могат да се включат варианти за увеличение цената на едни и намаление на цената на други услуги. Насърчаването на клиентите за ползването на едни или други услуги обикновено е пряко свързано' с по-висока рентабилност на съответния тип услуги. Например, промоционалното безплатно издаване на дебитни карти с фиксиран овърдрафт по текущата сметка цели повишаване на рентабилността и оптимизиране на разходите в сравнение с предоставянето на малки краткосрочни заеми.

Ценовите стратегии при допълващите се услуги се формират от стремежа на банката за увеличаване на обемите и рентабилността на депозитните услуги. Ако например се очаква, че предлагането на едни услуги ще доведе до продажбата на други услуги (т.нар. сгоss-selling), тогава банката може да си позволи промоционално намаление на цената на "водещата" услуга.

Важно значение при дефиниране на депозитната стратегия и политика на банките играе нивото на конкуренция на пазара за привличане на депозитни ресурси. Агресивна политика налагат банки, които очакват съществено нарастване на обема на предлаганите от тях депозитни услуги. Възможен е също и по-диференциран подход, с който се открояват предимствата на предлаганите от банката услуги в сравнение с тези на конкурентите. Разработената депозитна политика е предпоставка за фор­миране на цялостна маркетингова стратегия в областта на предлагане на депозитни услуги. Нейни съставни елементи са цените на услугите, техните специфика и предимства по отношение предлага­ните от конкурентите услуги.

Опитът на България в кооперативното кредитиране

Кооперативната форма на кредитиране има завидно историческо присъствие в стопанската история на България. От края на 19 до средата на 20 век тя намира широко разпространение при кредитирането на средния и дребния бизнес. Анали­зите разкриват, че на този етап тя е хармонизирана с водещата европейска практика

по нормативно регламентиране, позиции във финансовата система, а също и по под­крепата на държавата и интелигенцията за функционирането й. През 1951 г. обаче

дейността на функциониращите земеделски кредитни кооперации и популярни бан­ки в страната се преустановява с 218 постановление на Министерския съвет.

След 1990 г. в България възникват десетки кооперативни кредитни образувания, които поради отсъствието на законова рамка са принудени да преустановят или сил­но да ограничат своята дейност. На няколко пъти са правени опити за законодателна регламентация на кредитните кооперации, които са безуспешни. През 1999 г. в гр. Пловдив е основана Българска асоциация на кооперативните кредитни организации (БАККО) с главна цел улесняването достъпа на малкия и средния бизнес до финан­сови ресурси. Поставя се задачата за възраждане на българските влогово-кредитни кооперации. Асоциацията разработва обща стратегия за развитие на кооперативното кредитиране, осигурява организационно-методическата подкрепа на дейността на членовете си, представлява ги и защитава интересите им пред държавните, общест­вени и други организации, съдейства за създаване на система за организация за рефи-нансиране на кредитните кооперативни организации, подпомага сътрудничеството им със сродни организации от страната и международни кооперативни организации й движения.

През 1995 г. по програма ФАР на Европейския съюз и меморандум с българското правителство се създаде "Схема Земеделски капиталов фонд" (СЗКФ). Основната му цел е осигуряване на въз­можности за осъществяване на влогово-спестовна и кредитна дейност от частните земеделски про­изводители в България чрез изграждане на собствени кредитни кооперации. За целта под формата на безвъзмездна помощ по програма ФАР са предоставени 7 млн. евро. От тези средства програмата отпуска за всеки член-кооператор определена сума за дялова вноска и за увеличаване на дяловия капитал на кооперацията. ЕС предоставя и необходимата офис-техника и финансира закупуването на софтуер на кооперациите. От страна на българското правителство са предоставени 2,3 млн. евро, частните стопани - членовете на кооперациите - 1,2 млн. евро. Общата сума на осигурения ресурс е 10,4 млн. евро. Тези средства осигуряват финансовото укрепване на кооперациите и кредитен ресурс за заеми на членовете им.

За да теглят кредити от СЗКФ, частните стопани трябва да създадат взаимоспома­гателна кредитна кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите. Като условие за създаването им е поставено изискването за сдружаването на минимум 100 члена и внасяне на дялов капитал от кооператорите (тогава 5 000 лв., сега минимум 100 лв.). Приет е типов устав на КВЗКАЧС. С приключването на съвместния проект за из­граждане на СЗКФ и оттеглянето на Европейската комисия от по-нататъшно участие контролът върху дейността на създадените влогово-кредитни кооперации се поема от Министерството на земеделието, горите (МЗГ) и Федерацията на КВЗКАЧС.

Кредитните асоциации на земеделските стопани се учредяват през януари и февруари 1996 го­дина в обстановка на силно недоверие към финансовите институции, поради рухналите финансови пирамиди и фалиралите банки. По това време хората масово свързват тези предложения със заражда­нето на нови финансови пирамиди. Въпреки тежките условия в този период, в страната се изграждат и започват да функционират 33 КВЗКАЧС. Финансовият ресурс на кооперациите се формира от три източника: собствен дялов капитал, субсидия от Европейския съюз и от българското правителство. Във всяка кооперация функционира офис с професионално подготвени кредитни инспектори, изпъл­нителни директори и председател. През юни 1996 г. се учредява Федерацията на КВЗКАЧС. Федера­цията обединява 33-те земеделски кредитни асоциации на територията на България. Общата членска маса е от над 12 500 души, които живеят в над 1400 селища.

СЗКФ отпуска субсидии за укрепване на основния капитал на кооперациите, а също за краткосрочни и средносрочни кредити. Условията на предоставените креди­ти стимулират развитието на селското стопанство и ги правят много привлекателни на кредитния пазар, поради: кратки срокове на отпускане, изгодни лихвени условия, ниски разходи по обслужване, срокове на погасяване, съобразени със земеделската дейност, гратисен период, съобразен с производствената програма - от 6 до 18 месеца. Средната продължителност на кредитите е девет месеца, което отговаря на производ­ствения цикъл в селското стопанство. Цената на кредита се определя от Управителния съвет. Обичайният лихвен процент е 12-13% годишна лихва. Приоритет на кредитната политика на кооперациите е задоволяването на текущите финансови потребности на повече членове на кооператива. Ограниченият размер на кредитните ресурси е барие­ра за приемане на нови членове и удовлетворяване на всички искания за кредит.

Кооперация "Начала " е част от международната мрежа Opportunity international - глобална неправителствена организация за разкриване на възможности за бедните и безработните чрез поощряване на развитието на малък бизнес. Тази коо­перативна форма за микрокредитиране стартира в България от средата на 1997 г. Тя работи на принципа на взаимоспомагателните каси (ВСК) и отпуска заеми само на член-кооператори. Кредитират се микропредприятия, като с предимство се ползват фирми със собственици/управители жени и такива, които осигуряват нови работни места.

Кооперация "Начала" е изградена като еднозвенна национална структура с регионални предста­вителства в страната, които не извършват самостоятелна дейност, а опосредстват контакта на насто­ящите и потенциалните членове и кредитополучатели с националната структура. Досега са разкрити единадесет регионални офиса в София, Пловдив, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе, Пазар­джик, Габрово, Велинград, Благоевград, като целта е да се покрие цялата територия на България. В края на ноември 2005 г. "Начала" получи пълна акредитация от проверяващ на екип Opportunity international, която важи за 3 години и съответства на оценка "А" по системата "САМЕL".

Освен предоставянето на малки заеми на членовете на взаимоспомагателната каса за старти­рането или разширяването на дребния семеен бизнес (производство, строителство, туризъм, селско стопанство, транспорт, търговия, услуги, здравеопазване, образование и други), екипът на кооперация "Начала" организира и курсове за обучение, предоставя бизнес-консултации по теми, свързани с упра­влението на малката фирма, маркетингови, финансови и правни въпроси; дава насоки за съставяне на бизнес-планове; подпомага установяването на делови контакти между член-кооператорите.

Броят на отпуснатите заеми на взаимоспомагателната каса към Кооперация "Начала" към месец март 2007 г. е 16 371. Общата сума на отпуснатите заеми е 67,9 млн.лв. Предоставят се краткосрочни и средносрочни кредити. Срокът на погасяване на предоставените заеми е от 3 до 24 месеца. Средният срок за погасяване на заемите е 11,7 месеца. Предоставените заеми за оборотни средства са в размер от 400 до 6 000 лева и срок от 3 до 12 месеца. Инвестиционните заеми са от 5 000 до 40 000 лева, сред­ният срок е 12 до 36 месеца, а гратисният период е до 3 месеца. Наказателна лихва при предсрочно погасяване няма. Средният размер на кредита е 4 148 лв. Лихвите на кредита зависят от риска, поредността на заема, сумата и срока на погасяване, предназначението му, кредитната история на клиента и варира от 14 до 16%. Като обезпечение по предоставените кредити се приема лично поръчителство, залагане на лично или фирмено движимо имущество, ипотека на лично или фирмено недвижимо имущество. С приоритет при кредитирането се ползват фирмите от отрасли търговия, производство, услуги, туризъм. В резултат на реализираните бизнес идеи с финансовата подкрепа на "Начала" в страната са разкрити над 17 576 работни места и са запазени 53 562. При предоставянето на кредитите се стимулира феминизацията на бизнеса - над 39,6% от заемите са отпуснати на жени.