Home Икономика Основни икономически средства за регулиране на ВИД

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни икономически средства за регулиране на ВИД ПДФ Печат Е-мейл

Основни икономически средства за регулиране на ВИД

Регулирането и контролът от държавата на външнотърговската д-ст са обусловени, от една страна, за да се създадат по-благоприятни условия за развитието на нац. стопанство, за да се повиши конкурентоспособността на продукцията им на вътрешния и на външния пазар, и от друга страна - да се създават необходимите условия за преструктуриране на износа и вноса, за осигуряване на валутни постъпления и др. В съвременния условия в Б-я се прилагат едни от най-широко използваните в международната практика икономически и административни ср-ва. 1. Митата - те са класическо ср-во за регулиране на стокообмена. Митата са особен вид данък, с който се облагат предимно вносните стоки, а в отделни случаи износните и транзитните стоки при преминаването през границата на страната. То е косвен данък, включва се в цената на вносните стоки и краен платец на митото е потребителят на тези стоки. Митническата политика намира израз в митническата тарифа на страната. Там стоките са класифицирани по групи в сравнение с техния произход, предназначение, степен на преработка. Това е установена от д-вата с-ма за определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за пропускане на някои стоки безмитно. В междунардната търг. практика намират приложение прости и сложни митнически тарифи. В зависимост от начина на определяне митата биват адвалорни, специфични, комбинирани. Митническата облагаема ст-ст у нас се определя в/у основата на договорената покупна цена на вносните стоки плюс разходите до български вносен пункт. Митническото оформяне става с/у представена митническа декларация, с приложени към нея фактура, спецификация, опаковъчен лист, транспортни документи, застрахователна полица, сертификат за произход, у-ние за внос/износ, експортен лиценз /ако стоката е с такав режим/, различни сертификати и свидетелства, документ за платена митническа такса и др. Видно е, че митническия режим е съвкупност от митнически процедури, прилагани към дадена стока в зависимост от характера на стоката и целите на преминаването й през държавната граница. Митническия контрол включва процедури за: спазване на реда за преминаване на стоките; преглед на транспортното ср-во и стоките; поставяне на митн. обозначения; проверка на митн. декларация; събиране на мита, такси; събиране и представяне на статистически сведения и др. Необходимо е да се работи по Усъвършенстване на митническия реим, тъй като това е сложен и динамичен процес, заслужаващ специално внимание при провежданата от страната политика за защита на националните интереси. 2. Данъците - това са едни от най-важните икономически регулатори. Данъчната политика е ориентирана към постигане на няколко цели:* осигуряване постъпления на парични ср-ва в държ. бюджет; * регулиране на стоп. д-ст на фирмите; * провеждане на социалната политика на държавата. От 1.IV. 1994 г. на мястото на данък в/у оборота у нас се въведе ДДС. Това е косвен данък, плащан от търговците, извършващи сделки със стоки и услуги, но се включват в крайните продажни цени и фактически се поемат от потребителите. Облагаеми са всички сделки, с изключение на сделките за износ и освободените стоки. Специфична особеност при експортните сделки е, че ако износът се реализира от търговски посредник /непряк износ/ и в цената на стоката, закупена на вътрешния пазар, е включен ДДС, платения данък се възстановява в тридесетдневен срок след подаване на документите, удостоверяващи износа. 3. Акцизът - това е самостоятелно данъчно задължения, с което се облагат определени групи стоки, най-вече вредни за здравето продукти - тютюневи изделия и спиртни напитки, както и някои луксозни стоки и др. Заедно с прилагането на Закона за ДДС бе приет и нов Закон за акцизите, правилник за неговото приложение и нова тарифа за акцизите с тарифни ставки в % към цената на стоката или в абсолютна сума за количествена мярка - литър, брой, тон и т.н. Акцизът се начислява еднократно, като данъчно задължени са лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. При внос акцизът се начислява и събира от митническите органи в/у оборота от митническата облагаема ст-ст, митата и таксите /когато акцизът се определя като % в/у стойността, а не като размер за единица вносна стока/. При износ стоките са освободени от косвени данъци, в т.ч. и от акциз. 4. Валутни регулатори - те са в пряка зависимост от валутната политика на страната и от установения валутен режим и контро. До 1991 г. в Б-я в условията на валутен монопол имаше максимални валутни ограничения, валутния пазар бе затворен, определяше се постоянен валутен курс за продължителен период, както и различни валутни курсове за търг. операции, туристически, нестокови плащания и основен валутен курс, използван главно за статистически цели. След направените промени в началото на 1991 г. във валутния режим се ограничиха административните и се засилиха икономическите регулатори. Отмени се държавния валутен монопол, въведе се плаващ валутен курс на лева към чуждестранните валути без предварително гарантирани от БНБ граници на колебание на валутния курс. Специфична особеност на режим на плаващ валутен курс е, че БНБ обявява ежедневно т.нар. валутен централен курс на лева към чуждестранните валути, който се използва за митнически и статистически сделки, както и за сделки на международния пазар. В същото време се преминава към вътрешна конвертируемост на лева, означаваща, че ф-мите, извършващи външноикон. операции, имат достъп до чуждестранна валута за международните си плащания. Фирмите са равнопоставени по отношение достъпа до конвертируема валута. Валутният режим позволява местните лица да откриват валутни сметки и влогове в ТБ, да теглят суми от тях, да продават валута на ТБ и лица. Същевременно местните лица не могат да откриват сметки в чуждестранна валута в чужбина без разрешение на БНБ и Министерството на финансите. Валутният курс оказва силно влияние върху стокообмена на страната. Както е известно, обезценяването на националната валута или подцененият валутен курс стимулира износа и, обратно, поддържането на надценен курс на националната валута стимулира вноса, като създава условия за внос на стоки, конкуриращи местното производство и оттам - спад в стопанската активност на националните производители. Нестабилността на лева по отношение на чуждестранните валути през последните години е резултат преди всичко от спада на производството, от инфлацията, от неравновесието на търговския и платежния баланс, от тежестта по обслужване на външния дълг на страната и от общите политически и икономически проблеми. Като цяло валутния режим в България е либерален, но с някои ограничения, свързани с разплащанията с валутни средства в страната. Преводи и плащания към чужбина имат право да извършват само търговски банки с пълен лиценз от БНБ. За да се стимулира стопанската активност на местни и чуждестранни лица на територията на нашата страна е необходимо по-нататъшно усъвършенстване на валутните регулатори и засилване на валутния контрол за спазване на установения валутен режим.

ІI част - 33 в-с-Бизнес ножицата за регулиране на фирмената печалба. Конструкция на бизнес ножицата на печалбата. Световна и българска практика.

БНРП има х-р на ключов пазарен инструмент, необходим за бизнеса. Световният среден и голям бизнес, бьлгарският дружествен бизнес, третирани през призмата на данъците за сметка на печалбата, са подвластни на ножицата във фирмената и банковата д-ст, основана на печалбата. В теоретичен и практичен план ножицата е призвана да синхронизира различни величини: * различни разновидности на печалбата - брутна, облагаема, чиста, неразпределена; * преференциите към бизнеса чрез печалбата и данъчните плащания за сметка  на  печалбата;   *   насочването   на  новосъздадените   СК  на  ф-мата  и   Б   в  тактика  и   стратегия. Синхронизирането на величините по същество се свежда до хармонизиране на противоречиви интереси в бизнеса към печалбата - мениджърски, собственически, държавни. От тук следва правилото: данъците за сметка на д-вата като законови фин. регулатори в бизнеса имат реална ст-ст единствено в ножицата на жзнеса чрез печалбата. Това от своя страна дава възможност на отделна ф-ма или Б. да задействат по-разумно ножицата и така да се обогатява чрез преференции и укротено изземване от печалбата. Ножицата на бизнеса чрез печалбата в конструтивно отношение е вариантна. Възможни са 3 варианта, които имат различна практическа приложимост в света и в Б-я. Ножицата като регулиращ пазарен инструмент притежава следните  белези: * Тя е стандартна, универсална, прилага се едновременно във ф-ми и Б в световната, европейската и бълг. практика; * Тя е вариантна, в нея са вписани 3 неравностойни варианта с шансове за избор. Трите варианта на ножицата имат приложно значение. 1. БП като продукт на бизнеса нарасва или намалява. 2.Преференциите към бизнеса чрез печалбата имат две измерения - законова рамка и реални преференции. З.Облагаемата печалба, която се използва като основа за определяне на данъците за сметка на печалбата дава шанс за преобразуване на печалбата. В световната практика се прилагат първи и втори вариант. В Б-я първа вариант е законото ограничен, а втори - масов за дружествените ф-ми и Б. Третият вариант не се прилага у нас. * Тя е параметрична, в нея са хармонизирани 7 ключови параметра на ф-мата; * Законово скрепена е, вьв всяка страна е задължителна. С нея работят законодателния орган /НС/; ДА; правителството; ф-ми и ТБ в страната. Стандартната конструкция на БНРП включва следните параметри: пар. 1. Брутна печалба; пар.2 Преференции в бизнеса /те са двигател за бизнеса/ Този параметър е най-трудната величина и има З нестандартни варианта: 1. Най-добрия, идеалния - Той е водещ и е аранжиран в практика, като активно се използва в промишлено развитите стр., ЕС, по-ограничено в стр. в преход, в СИЗ, в офшорни територии и т.н. Този вариант не намира приложение в Б-я. Очаква се той да влезе в нашата практика след 2007 г. при членството   ни   в   ЕС.   Варианта   е   една  бълг.   стратегическа   задача.   2.   Компромисен   /някой   понася последствията от компромиса/. Този вариант се прилага в практиката на страни в преход - Латинска Америка, ЦИЕ, много ограничено в някои развити страни като преход. Варианта е използван повсеместно в бълг. фирмена практика. 3. Опасен за бизнеса - прилага се символично, ограничено и не представлява интерес за Б-я.; пар. З   Облагаема печалба /1-2/; пар. 4. Данъците в БНРП - фиксира се степента на изземване от печалбата. С Директива на ЕС е предписано и всички страни се подчиняват относно използването само на една единствена ефективна ставка. Единните ставки са страново осеяни по тази причина се групират в следните групи: ниски - до 20% - прилагат се ограничено в практиката на малките стр. - Люксембург, Сингапур и др. В Б-я ставката за 2002 - 28%; 2003 - 23.5%, 2004 г. - 19,5% и се прилагат на ф-ми с год. обл. печалба до 50 000 лв.; средни - 20-30% - такава е практиката на множество страни; високи - над 30%. Дължимия данък се образува: облагаемата сума    Х ефективната дан, ставка

100

пар. 5 - Чистата печалба /1-4/ - обвързва интересите на собствениците на ф-ми и Б. - съдружници, акционери, кооператори, д-ва. Тя е възмедие на вложения собствен капитал. ЧП се регулира винаги чрез търговските закони на страните в 2 насоки: * регулиране от д-вата — свежда се до това, че във всеки ТЗ е фиксиран % за заделяне на част от чистата печ. за попълване на резервите. В Б-я тези варианта са от 10-20%. *регулиране на собствениците - във всеки ТЗ са представени 2 алтернативи за собствениците - масовата, при която собств. сами фиксират какъв % от ЧП ще вземат под формата на дивиденти или автоматично изваждат от ф-мата и Б. полагащите им се дивиденти; изключение - при нея също се вземат 2 решения - стандартно, както при масовата фикс.% за дивиденти или собств. капитализират полагащите им се дивиденти, оставят ги във ф-мата и Б. като СК за развитие на бизнеса пар. 6 - Неразпределена печалба - /5-пари за резерви-пари за дивиденти, само, ако ги вземат собствениците/. Тя е новосъздаден СК и като такъв се насочва от мениджърите към тактиката и стратегията на бизнеса, пар. 7 - Капитали за развитие на бизнеса - Те се акумулират по 3 линии: * неразпределената печалба - тя играе ролята на новосъздаден СК за развитие; *СК от продажбата на нови акции, от привличането на нови съдружници /СК не е формиран вътре във ф-мата и Б., а е дошъл отвън/; * К-ти за развитие - като ресурс те винаги се определят като лимит. БНРП се прилага в бълг. смесени и чуждестр. ф-ми. С поредица от закони са предвидени фирм. преференции. Те се делят на общи и специфични. Общите фирмени преференции се представят чрез ЗКПО. Засега е въведена стандартна схема с 5 преференции: 1. Инвестиционна - мисията й е да стимулира, насърчава стратегията на ф-мата и Б. под формата на нови машини, компютри и т.н. Фирмените амортизации са преференции в рамките на утвърдени в ЗКПО рамки и норми; 2. Иновационна - чрез нея се стимулират нововъведенията в бизнеса, които са значително по-скъпи и рискови. Тя работи активно в ЕС и ЦЕ, а не е предоставена на ф-мите у нас. 3. Лихвена - насърчава се д-нието на заемните капитали от ТБ кредитодателки към ф-ми кредитополучателки. Лихвите по К-ти са преференции съгласно режима в ЗКПО. Въведени са 2 режима за лихвената преференция либерален /режим на ЕС/ и лимитиращ /няма бъдеще у нас/ 4. Пазарна - стимулира маркетинговите и рекламни разходи, като разходи за пазара. Преференции са разходите за реклама. 5. Спонсорство - приема ролята на взаимопомощ в бизнес.1./до 10% от год. брутна печалба/. Законодателите на всяка страна на база тези 5 преференции определят конкретните преференции за ф-ми и Б. в страната. По този начин постъпва и българското законодателство. С специфичнитс преференции са стандартизирани в цяла Европа, в т.ч. и Б-я и са 2 групи: 1. Холдинговите преференции - те се дирижират чрез ТЗ на страните и се ползват само и единствено от холдингови структури - ООД, АД; КДА. Тези преференции са: * всяка холдингирана печалба от дъщерна ф-ма в холдинга-майка е преференция в ЕС, в Европа като цяло, но у нас е отменена през 1996 г. *всяка реинвестирана печалба от холдинга майка към дъщерна ф-ма е преференция. За Б-я реинв. печалба в холдингова структура в Б-я не с преференция. * холдингово кредитиране - разрешено е еднозначно в цяла Европа. За Б-я холдинга-майка може да предоставя К-ти на дъщерните си ф-ми и сам да фиксира ливи по тези К-ти; дъщерните д-ва ;* холдинга могат да правят депозити в холдинга-майка, а последния да фиксира депозитните лихви. * холдингово финансиране - дадена е пълна свобода на д-ние на банковите капитали. 2.Лизинговите преференции - са решени по един и същ начин, стандартно в Б-я, ЕС, Европа като цяло. Тези преференции са 2: * при оперативен /текущ/ лизинг съгл. чл. 30 от ЗКПО лизингодателя на А начислява амортизациите им и те са негова преференция; * при финансов /дългосрочен/ лизинг - чл. 31 от ЗКПО лизингодателя на А начислява амортизациите им те са негова преференция.

 

WWW.POCHIVKA.ORG