Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност, измерване и характеристики на капацитета

1. Същност на капацитета- максимален производствен резултат, който производствената система може да осигури за определен период от време.

Планирането на капацитета е процес на определяне и разполагане на производствените мощности в дългосрочен план, при което се дефинира конкурентността на производствената единица. Определянето на величината на производствения капацитет (ПК) е необходимо за конкретизиране и актуализиране на стратегията в условия на динамична и несигурна среда, така и за разработване на тактически планове, а също и за оперативно регулиране на евентуалните отклонения в работата на производствената система. Именно поради връзката и зависимостта на стратегията и успеха на предприятието от капацитета, особено в условията на изменящо се и несигурно търсене, нараства стратегическото значение на капацитета.

Планирането на капацитета е един перманентен процес на установяване на наличния капацитет, резултатите се проявяват в две направления:

- стратегически резултати- изразяват се в иновационни разходи за оборудване и екипировка;

- тактически резултати- проявяват се в съответстващия размер на необходимата работна сила, материали, ежедневното осигуряване на производството.

2. Измерване на капацитета- има непосредствена връзка с производството и продукцията на предприятието. Определя се със следните измерители: натурални, условно-натурални, стойностни или трудови.

При по-широка производствена номенклатура измерването на капацитета с натурални измерители става невъзможно. Налага се да бъде търсена специализирана обща (агрегатна) измервателна единица за капацитета. В такива случаи е целесъобразно да се използват стойностни или условно-натурални единици за измерване, като подходяща агрегатна измервателна единица за различни продукти може да бъде стандартното време необходимо за тяхното производство.

В производствения мениджмънт са познати и се определят различни типове капацитет:

- Проектен (номинален) капацитет ПК_п- дефинира се като максималния резултат, който може да бъде постигнат при идеални условия;

- Ефективен капацитет- използва се, за да характеризира максималния резултат, който може да бъде постигнат при нормални производствени условия, отчитащи аварии, отсъствия на работна сила, липси на запаси и др. Той е винаги по-малък от проектния капацитет;

- Актуален резултат (произведен обем)- количествена мярка за произведеното за даден период от време. Може да бъде измерван в натурални или други единици, както и чрез нормирано работно време за производство.

Ефективността на производствената система е отношението на фактическия резултат към ефективния капацитет:

Натоварването на производствената система се определя от отношението на актуалния резултат към проектния капацитет:

Степента на натоварване на капацитета се пресмята като отношение на ефективен към проектен капацитет:

- буферен (резервен/гаранционен) капацитет ПК_Б- определя се по следната зависимост: ПК_Б= ПК – СТ, където: ПК- производствен капацитет, СТ- средно търсене на пазара.

Концепцията за буферен капацитет е особено важна, т.к. се изразява чрез равнището на средното търсене. Всяка положителна стойност на буферния капацитет показва за капацитет превишаващ средното търсене, а отрицателна- за капацитет под търсенето на пазара. Така буферния капацитет може да служи за оценка на пазара.

3. Характеристики на капацитета:

- оценка на капацитета- определя се като разлика между проектния и реалното или очакваното използване на капацитета. Може да бъде положителна или отрицателна величина;

- степен на натоварване- дефинира степента, до която предприятието използва своя капацитет;

- сложност на капацитета- индикация за това може да бъде необходимостта от прилагане на специализирани мерки за измерване на капацитета;

- гъвкавост на капацитета- характеризира се чрез времето за изработване на онова, което потребителите желаят;

- балансиране на капацитета- производствени звена имат различен капацитет, а и промените на търсенето във времето водят до нарушаване на обвързаността в работата на отделните звена. Решаването на проблема се свързва с приложение на принципа на пропорционалността чрез съответните стратегии.