Home Икономика Международна логистика. Същност и особености

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международна логистика. Същност и особености ПДФ Печат Е-мейл

Международна логистика. Същност и особености

I. Причини за растежа на международния бизнес:

1. Политики на отделните правителства (насърчаване на чуждестранните инвестиции, насърчаване на експортните индустрии).

2. Икономическият растеж – търси се разширяване на бизнеса в други държави.

3. Създаването на свободните търговски зони – либерализиране на търговските споразумения между страните. За страните извън споразу­мението достъпа остава труден.

4. В голяма част от страните се среща протекционизъм. Той създава търговски възможности и в други области.

5. Техническо развитие (най-вече в областта на комуникациите и транспорта):

- водят до повишаване на капацитета на транспортните средства, оттам намалява себестойността (разходите) за превоз;

- доведе до увеличаване използваемостта на горивото;

- замяната на морските с въздушните транспорти.

6. Самите фирми допринасят за развитието на международния бизнес, стремейки се:

- да изнасят;

- за снабдяване от чужбина (качество, цена);

- изнасяне на производствените мощности зад граница.

II. Същност на международната логистика и случаи, в които се проявява:

Определение: Проектиране и управление на система, която контролира потока от материали към, от и през една международна компания и обхваща всички операции, свързани с движението на продуктите, както при внос, така и при износ.

Случаи, в които се проявява международната логистика:

1) Фирма изнася част от продукцията си в чужбина;

2) Фирма внася суровини, материали и компоненти;

3) Стоките частично се сглобяват в една страна и се изпращат в друго, където продължава техния монтаж и обработка;

4) Продуктите се сглобяват в друга страна и оттам се дистрибутират в майчината или други страни.

III. Контролируеми и неконтролируеми фактори, които влияят международната логистична система:

1. Неконтролируеми фактори – не подлежат на контрол от страна на логистичните мениджъри и се характеризират с непредсказуемост:

а) политически и правни системи на чуждите държави – определят правилата;

Интереси на правителствата в международната логистика (по отношение на фирмите, навлизащи в страната):

- правителствата се интересуват от индустриалното развитие на определени отрасли;

- експлоатацията на природните ресурси- загриженост за темпа на експлоатация на собствените им ресурси. Някои държави се стремят да насърчат местна индустрия, която да използва тези суровини;

- заетост (поддържане на добър социален ред) – повишаване на заетостта в дадена област (специални регулаторни механизми за насърчаване на създаване на работните места в определени места);

- увеличаване на благосъстоянието – в днешно време придобиването на блага е по-малко важно от увеличаването на търговската мощ (Япония не притежава почти никакви блага);

- преходите от тарифите да се използват във военния отрасъл или социалните дейности.

Чрез какви средства правителствата реализират тези интереси:

- финансова помощ под формата на изграждане на заводи и др.; подпомагане на фирмата да търси капитали, гарантиране на заеми или реинвестиции в местни предприятия;

- данъчни структури – облекчение на данъците върху собствеността, доходите и печалбата;

- тарифните бариери – митата, чиято цел е да дадат ценово предимство на местните производители;

- гарантирането на монопол в даден отрасъл също може да привлече даден инвеститор (монопол за определен период от време);

- специално изискване на държавата – определен от собствеността на дадено предприятие да е на местни лица.

б) икономическите условия:

- колебанието в относителната стойност на две национални валути – определят посоката на търговия между две държави, влияят върху доходите на превозвачите;

- колебанията в стойността на петрола.

в) технологиите – технологичното развитие в областта на телекомуникациите и транспорта;

г) защитата на околната среда:

- прекалено големите изисквания в някои държави за ниво на замърсяване и т.н. могат да накарат инвеститорите да пренасочат производството си другаде;

д) социо-културен фактор – зависи от големината на продукцията;

е) нарастването на конкуренцията на международните пазари.

2. Контролируеми фактори – всички логистични дейности (складиране, транспортиране, опаковане, манипулиране). По-високото ниво на обслужване на клиентите изисква по-високи разходи.

Съотношението на разходите по обслужване на клиентите в различните страни е различно.

IV. Различия между вътрешната и международната логистика:

1. Различия в дистрибуцията:

- размерът на фирмите, които се използват за дистрибуция;

- относно различните изисквания за ниво на обслужване на клиентите (колко запас да се поддържа в собствената държава, как да се адаптира продуктът към изискванията в съответната страна).

- системите за управление на запасите – срещат се по-рядко в международната логистика, защото електронната кредитна система не е еднаква в различните страни.

2. Различия в запасите:

- в международната логистика винаги има забавяне, затова запасите като цяло са по-високи;

- пунктовете за съхранение на запаси са много повече;

- транзитните запаси в международната логистика са също по-високи;

- импортните и експортните квоти влияят срещу стойността на запасите.

При определяне на политиката на запасите трябва да се съобразяваме с три неща:

а) цикъла на поръчката: той е по-дълъг, не само поради разстоянията, но и поради по-голямото време за обработка на документи, опаковане; той е и по-малко надежден в международната логистика;

б) изискванията за ниво на обслужване на клиентите – на местните клиенти фирмата може да осигури по-високо ниво на обслужване, отколкото на чуждестранните;

в) използване на запасите като стратегическо средство срещу инфлация – ако се очаква, че валутата ще девалвира, ще увеличим запасите за предпазване от девалвация. Трябва да се вземе под внимание ползата от това застраховане и разходите по него.

3. Транспорт (различия):

- в някои държави инфраструктурата може да е слабо развита (т.е. достъпа до тях е лесен, но в тях трудно с извършва дистрибуцията);

- при избора на вид транспорт в различните държави, един и същ вид транспорт може да бъде различно ефективен;

- честотата на транспортните услуги в различните пристанища е различна; броят на продавачите е различен и т.н.

4. Складиране (различия) – пример: В Япония – ограничени складови площи – скъп наем.

5. Различните търговски термини и базата за ценообразуване.

6. Юридически различия – в някои държави е трудно прекъсването на взаимоотношението със снабдителя.

Модел на 4-те “D”-та

Това е модел за оценка на различията между международна логистика и вътрешна логистика (distance, demand, diversity, documentation).

Начини за разрешаване на проблема с различията:

А) Distance:

1) Да се изгради традиционна логистична система от складове, дистрибуционни центрове, транспортни връзки, които обхващат всички международни операции на компанията – по високи разходи;

2) Компанията да изгради собствена логистична компетентност – изисква по-развито логистично мислене.

В) Demand:

В международната логистика се поддържа по-голямо разнообразие от продукция, поради различните предпочитания, което води до по-високо ниво на запаса. Този въпрос може да се реши чрез Концепцията за отлагане на монтажа на крайния продукт до получаване на поръчка.

C) Diversity – разнообразие в социално-културните характеристики в различните държави – нрави, обичаи и логистичната инфраструктура.

D) Documentation – по-сложна, по-скъпа, по-обемна – в международната логистика; по-сложни канали на документация.

Международен бизнес и логистика

I. Причини за навлизане на международните пазари:

1. Негативни причини:

а) излишък на производство;

б) маржинално ценообразуване (като се отчитат само променли­вите ра­з­х­­оди);

в) поддържането на имидж.

2. Позитивни причини:

а) технологично лидерство;

б) търговска марка (позната търговска марка) – компанията ще използва това свое предимство и на чуждите пазари;

в) предимства от мащаба;

г) навлизането в незаета пазарна ниша;

д) разширяване на жизнения цикъл на продуктите;

е) разпределяне на риска (разпределението на няколко международни пазара намалява зависимостта ни от националния пазар);

ж) компенсиране на сезонните колебания (сезонните колебания са различни в различните части на света);

з) притежаване на източниците за доставка;

и) разширяване на източниците на капитала, труд и технологии.

II. Стратегии за разширяване – най-често причина за разширяване – за да се защити от дадена заплаха.

1. Стратегии на органически растеж – разширяване на продажбите, пазара; без да се променя дейността – това ще доведе до международни пазари при определени условия (по-горе изброени).

2. Международна диверсификация – разширяване на пазари, но за разлика от първата: разширяването е част от бизнес пл                ана на фирмата.

3. Стратегия на хоризонтална интеграция – закупуване на компания от същия бизнес.

4. Вертикална интеграция – закупуване на доставчик (назад) или дистрибутор (напред).

5.  Концентричен маркетинг – закупува се дейност, която изисква подобни маркетингови умения (пример: тютюнопроизводител + алкохолопроизводител).

6. Концентрична технология – когато се закупува дейност, изискваща подобни научно-изследователски или технически умения.

7. Конгломерат – разширяване чрез закупуване на дейност, която няма нито хоризонтална, нито вертикална, нито маркетингова или технологична дейност (пример: производител на храни закупува производител на маслини)

8. Стратегия на нишата – четири начина:

а) разширение към по-малко конкурентни пазари;

б) трансфер на технологии;

в) сегментиране на основните пазари;

г) реконфигуриране на традиционния бизнес.

III. Методи за обслужване на международните пазари.

Повечето фирми, когато излизат на международните пазари започват с незначителни ежегодни продажби и постепенно разширяват дейността си,  докато установят трайно присъствие на международните пазари. Тази теория е известна като теория на инкрементализма. Изучена е от бизнес практиката.

Резултат от тази теория е триклонната система:

1) Износ на стоки и услуги;

2) Трансфер на технологии;

3) Инвестиции (преки или портфолио).

Всеки от тези 3 клона включва различни дейности:

Анализиране на стратегиите                                                                                      Резултати

Теория на инкрементизма  - S1  S3 S4 S2

IV. Износ – предимства и недостатъци:

  1. Предимства

а) не се изискват значителни знания за пазара в чужбина (не е необходимо да се познават така добре пазарите);

б) голямата гъвкавост на износа – винаги може да се изтегли фирмата;

в) по-малък риск в сравнение с другите стратегии (поради липсата на инвестиции (в производството и други).;

г) по-малко излагане на политическата несигурност;

д) придобиване на опит;

е) по-големите продажбени обеми могат да намалят производствените разходи;

ж) да се увеличи жизнения цикъл на продуктите.

2. Недостатъци :

а) трудното конкуриране с местните производители – тъй като цената обикновено се утежнява с мита, такси, увеличение и поради посредниците;

б) слаб контрол върху маркетинговата функция на пазарите: дистрибуция, промоция (тъй като основната част се извършва от посредници);

в) трудно обслужване на рекламациите (поради разстоянията);

г) когато се излиза на друг пазар се налагат модификации (например: промяна на етикет, опаковката).

V. Трансфер на технологии – предоставянето на знания и опит за производството, неговото управление и маркетинг, от страна на собственика срещу някакво възнаграждение за определен период от време.

1. Предимства за трансфера - средство за правене на бизнес в чужбина, без значителни инвестиции (необходими са инвестиции за поддържане на знанията и уменията от страна на компанията). Целта на споразуменията за трансфер е да се извършват без особен риск. Използва се когато износа и преките инвестиции са блокирани.

2. Недостатъци на трансфера на технологии:

а) споразумението трудно се прекъсва;

б) компанията ползвател може да се превърне в конкурент – да развие свои знания и умения и да развие собствени начини за защита: в договора се включва клауза за обмен на технологии.

Лицензионно споразумение – за предоставяне на патентовани знания и опит срещу определено възнаграждение (обикновено по-малко от франчайзинга). Тези знания са обвързани най-вече с производството на даден продукт, а не както при франчайзинга и маркетинга и т.н.

- просто – възлага се на няколко посредника, те от своя страна могат да предоставят на други партньори;

- изключително – когато се предостави технологията на един-единствен партньор за дадена територия.

Има два подхода за определяне на възнаграждението:

1) На базата на разходите, които е направил лицензианта за придобиването на тези умения и патент;

2) На базата на печалбата, която носи лицензионното споразумение за двете страни.

Форми на определяне на възнаграждението:

а) процент от оборота (продажбите);

б) процент от производството (на сметка на лицензиара – даващия лиценз);

в) на база на паусиално.

Сделка за ноу-хау:

Това е сделка за непатентовани знания и опит. Обикновено върви с лицензионното споразумение (пример: когато се представя специална техническа документация, информация как да се организира самото производство).

Франчайзинг:

Търговски знания и търговска марка. Обикновено се представя цял пакет, включващ формулираност на цялата идея. Също се предоставят специални програми за обучение, които има франчайзингодателя.

Управленски контракти – предоставяне на управленския знания и опит. Предимството тук е, че не се налагат никакви инвестиции, взема се управленска такса.

Строителство на комлекнтни обекти (съвместно строителство на обекти) – пример: различни фирми се привличат за строеж, като има една основна и продължители). Възможно е търгът да не бъде спечелен и затова да образуват консорциуми за неговото спечелване.

Turnkey споразумение – обикновено компанията, построила обекти го оборудва и за известен период от време участва в неговото управление и след като разработи обекта, го предоставя на собственика.

VI. Преки инвестиции – две възможности, в зависимост от това дали се притежава предприятието или част от него.

1) Съвместни предприятия (джоинт-венчъри):

Предимства:

- компанията може да упражнява по-голям контрол върху дистрибуцията и по-голям контрол върху инвестиционния си партньор;

- постига се по-голямо разширяване, с по-малки инвестиции, отколкото при самостоятелното навлизане и по-малък риск;

- партньора в чужбина притежава знания и опит, липсващи на компанията майка;

- ползване на готова разработена дистрибуторска мрежа на партньора.

Недостатъци:

- липсва пълен контрол (пълен е само при пълната собственост);

- партньора може да няма необходимите умения;

- по-трудно се упражнява глобална политика между заводи, които не са изцяло наша собственост. Трудно е да се прехвърлят обеми от един завод в друг без разрешението на партньора;

- противопоставянето на интересите.

VII. Пълна собственост – предлага най-висока степен на контрол върху логистичната и върху маркетинговата продукция. Към това се преминава постепенно (чрез предходните варианти).

Недостатъци:

- липса на гъвкавост;

- възможност за национализация (в политически нестабилни страни).

 

WWW.POCHIVKA.ORG