Home Икономика Стойностните оценки в теорията на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Стойностните оценки в теорията на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Стойностните оценки в теорията на счетоводството.

Една от най-характерните черти на счетоводството, чрез която се осъществяват финансовият и всички останали видове икономически анализи, е монетарното измерване, респективно парично-стойностното оценяване на обектите. По същество без него те не би съществувало.

При обобществената икономика цените се утвърждаваха централизирано. Въз основа на трудовата теория за стойността беше обосновано, че разнородният по своето потребителски съдържание стоков свят е качествено еднороден от гледна точна на разменните стойности. Това е, което прави количествено съизмерими различните видове продукти на труда. Този процес се опосредства от паричната форма на стойността. Причината е, че парите притежават уникалната потребителна стойност да изразяват разменната стойност на многообразния стоков свята, тоест те служат като всеобщ еквивалент на стойността на всички стоки.

Изтъкна се също, че калкулацията е характерен счетоводен способ и елемент на метода на счетоводството за стойностно оценяване на обектите. Като цяло проблемът за парично-стойностното измерване не получи достатъчно теоретично разработване. Стойностната субстанция на счетоводното изследване получи добро, макар и едностранчиво разработване, но въпросът за оценките изостана силно в сравнение със световната счетоводна теория.

В условията на пазарните отношения въпросът за стойностното оценяване на счетоводните обекти играе изключително важна роля. Причината е, че стойностното измерване на разнообразието от активи и пасиви конкретното влияние върху размера на капиталовата стойност на фирмата. С това се влияе върху нейното богатство, а от там и  върху фирмените взаимоотношения по повод размяната на продуктите. Историята на световната счетоводна наука е обосновала различни концепции за парично-стойностното измерване на обектите. По своя характер съвкупността от оценките се разглежда като многофункционална. Всяка от различните концепции се отличава със своята вътрешна логика и целево предназначение, като счетоводната теория не обосновава нито една от тях. С това може да се обясни голямото разнообразие от стойностни оценки за паричното измерване на обектите, което в най-голяма степен съдейства и за провеждането на другите видове анализ – финансов, статистически, маркетингов, логистически и прочее.

Първенстваща роля обаче трябва да се отдаде на оценките на счетоводните обекти, които са непосредствено свързани с тяхното балансово съпоставяна като активи и пасиви. Тези стойностни величини са в основата на измерването на собствеността на стопанската единица за целите на финансовото счетоводство, т.е. за публично представяните счетоводни данни. Именно те разкриват имущественото и счетоводното състояние на стопанските единици и тяхната задлъжнялост пред различни институции.

Парично-стойностните оценки се отличават с определени признаци, които ги правят специфични за счетоводното измерване на разнообразните обекти, а именно:

а) те опосредстват особен вид икономическо измерване, като много голямо значение има приетият способ за съответното измерване;

б) оценката на балансовите статии се установява на базата на два основни способа за измерването на стойността:

- пазарният, при който се установява пазарната оценка;

- вътрешнофирменият, при който се установява себестойността.

Между тях има много тясна връзка, която е намерила израз в следната постановка:

Себестойността като основа на цената се формира от цените.

Особеностите на пазарната цена и себестойността са както следва:

  • Пазарната цена е резултат от процеса на стоковата размяна на пазара; себестойността е обобщаваща величина на определени разходи на стопанската единица;
  • Цената е израз на покупателната сила, себестойността е израз на изразходваните ресурси;
  • Въз основа на цената обектите на счетоводството се отписват от счетоводния баланс, а чрез себестойността  те се отразяват в него;
  • Пазарната цена е характерна като оценка на активите с краткотраен оборот в рамките на стопанската единица; себестойността като оценка е характерна за активите с дълготраен оборот във фирмата. Така че двата основни вида измерители на стойността са обусловени от начина на нейното пренасяне върху продуктите от страна на дълготрайните и краткотрайните активи.

От гледна точка на формалното представяне на стойностните величина на балансовите статии те могат да се разграничат на:

-            директни оценки;

-            индиректни оценки.

Пазарната цена обикновено се свързва с директните оценки на балансовите статии.

Себестойността се свързва с индиректните – например при измерването и балансовото представяне на амортизацията на дълготрайните активи в счетоводните отчети.

Като непосредствена оценка пазарната цена намира израз по една балансова статия, т.е. чрез една сума на отчетния обект. Например придобитите материали в края на отчетния период се представят в счетоводния баланс по пазарна цена.

Себестойността като опосредствена оценка на даден счетоводен обект се изразява най-често чрез две суми в счетоводния баланс – една основна и друга корективна по отношение на нея:

-            първата сума в баланса отразява началната стойност на отчетния обект; тя се пренася от един независим отчетен период в следващия отчетен период;

-            втората сума на отчетния обект в баланса разкрива разликата между неговата начална и неговата реална стойност към даден момент, т.е. определя се т.нар. остатъчна стойност.

Индиректното представяне на стойностните оценки има предимството, че запазва оценката от предшестващия отчетен период. С това се осъществява приемствеността на счетоводните баланси от различните периоди, т.е. практически се реализира принципът за връзка между начален и краен баланс.

Видове стойностни оценки за целите на счетоводното изследване.

Видовете стойностни оценки за целите на счетоводното измерване на стойността се разграничават по различни признаци. Според времето на проявлението им оценките на отчетните обекти в счетоводството биват:

-            исторически;

-            текущи.

Двата вида оценки имат важно значение  за счетоводното изследване на стойността. Историческата цена, както показва наименованието и, е тази, по която отчетните обекти се оценяват към момента на тяхното придобиване в предприятието. Издигането на историческата цена в ранг на счетоводен принцип показва, че тя е базисна стойностна оценка на отчетни обекти. Тази оценка е в основата на главното разграничение между счетоводния и финансовия анализ на динамиката на стойността.

Придобиването на видовете активи като процес, в който възниква и се прилага историческата цена, може да се извърши по различни начини:

-            чрез покупка но различни доставчици;

-            чрез производство, респективно строителство, в самата фирма;

-            чрез покупко-продажба на капиталовия пазар.

В зависимост то начина на придобиване на отчетните обекти се разграничават три основни вида исторически цени;

-            цена на придобиване;

-            себестойност;

-            справедлива цена;

От своя страна справедливата цена може да бъде:

-            продажна;

-            борсова;

-            пазарна;

Цената на придобиване и себестойността са стойностни оценки на отчетните обекти в стопанската дейност.

Справедливата цена е стойностна оценка на придобивано предприятие в качеството му на отчетен обект от друго предприятие.

Цената на придобиването и себестойността са традиционни оценки на стойността на обектите на отчитането в стопанските отрасли.

Справедливата цена е възстановена оценка на стойността в българското счетоводство след половин век изоставяне, като е извикана на живот от възникването и развитието на сложни корпоративни структури и операциите на капиталовия пазар.

Цената на придобиване и себестойността са характерни оценки за финансовото и управленското счетоводство. Справедливата оценка се прилага в корпоративното счетоводство.

Цената на придобиване на отчетните обекти е цената към историческия момент на сключването на сделката с доставчика на предприятието. Или това е цената при смяната на формата на собствеността върху съответните обекти. Два са основните елемента, които формират цената на придобиване:

  • Покупна цена на отчетния обект;
  • Разходите за привеждането на придобития актив във вид, годен за ползване.

Покупната цена на активите е обект на договаряне с техните доставчици. Или това е договорната цена между субектите на сделката, която опосредства смяната на собствеността върху актива, респективно неговото преминаване от владение на продавача във владение на купувача. Разходите за привеждането на придобитите отчетни обекти във вид, годен или подходящ за използване по предназначение, включват транспортни, разтоварни, монтажни и други разходи. Обикновено тези разходи са по-малки в сравнение с покупната цена на актива.

Себестойността като вид историческа цена е сумарната или агрегатната величина на всички разходи по създаването на даден актив в стопанската единица. Оригиналното български понятие за себестойността е костуема стойност.

Справедливата цена е стойностна оценка на активите или пасивите в резултат от операции на капиталовия пазар или на покупко-продажбата на самостоятелни стопански единици. Обекти на оценка чрез тази цена са финансови инструменти на капиталовия пазар и обособени предприятия. Специфичните операции на фондовата борса и придобиването на цели предприятия са обусловили разграничаването на три вида справедлива цена: продажна цена, борсова цена или пазарна цена.

Придобиването на дадена фирма от друга икономически по-силна стопанска единица се извършва чрез изкупуването на нейните капиталови дялове или чрез изкупуването на т.нар. контролен пакет от ценни книжа. Процесът на изкупуването на едно предприятие от друго, при което първото се трансформира във фирма-дъщеря, а второто – във фирма-майка, е известен като стопанска бизнескомбинация.

Характерно за справедливата оценка при стопанските комбинации е, че е резултат от извършването на пряка сделка между продавача и купувача на юридически обособено предприятие. Или справедливата оценка е следствие на пряко договаряне на стопанска единица, респективно на отчетен обект, за който по начало не съществува конвенционален пазар, както това е характерно за останалите видове стопански ресурси – материални, трудови или финансови. Условията, за да се нарече договорената цена на търгуваното предприятие справедлива цена са:

-            Продавачът и купувачът да желаят извършването на покупко-продажбата;

-            Второ, да бъдат подробно информирани за нейните особености.

В МСС се отбелязва: „Справедлива стойност е сумата, срещу която един актив може да се замени в пряка сделка между информирани и желаещи купувач и информиран и желаещ продавач.”

Борсовата цена, както показва наименованието, е стойностната оценка за отчетните обекти, които се придобиват, респективно продават на фондовия пазар. Това са различните ценни книжа – акции и облигации, или други видове производни финансови инструменти – опции, варанти, фючърси и други.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG