Home Икономика Финансово-счетоводни трактовки на промените в структурата и величината на ОК

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Финансово-счетоводни трактовки на промените в структурата и величината на ОК ПДФ Печат Е-мейл

Финансово-счетоводни трактовки на промените в структурата и величината на ОК

  1. Увеличение на ОК

Правните аспекти на увеличаването на капитала са уредени в чл.192-198 на Търговския закон. Той регламентира 3 начина за увеличаване на ОК:

  • чрез издаване на нови акции;
  • чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадените акции;
  • чрез конвертиране на облигации в акции.

Тези три начина се разглеждат като технически способи, чрез които се реализират в конкретните случаи на увеличение. Тези случаи са:

  • преференциално участие на акционерите в нови емисии акции;
  • раздаване на нови акции вместо дивиденти;
  • капитализиране на други капиталови източници (неразпределена печалба и резерви);
  • конвертиране на облигации срещу акции.

Увеличаването на капитала се извършва с решение на ОС на акционерите с мнозинство 2/3 гласове (квалифицирано мнозинство).

Увеличаването на капитала е допустимо само след като целия записан капитал е внесен.

1.1. Преференциално участие на съществуващите акционери в капитала

Въпросът дали настоящите акционери се ползват с предимство при нова емисия на акции е уреден положително в чл.194 на Търговския закон при спазване на условието всеки акционер да участва пропорционално на първоначалното си участие на капитала (преди увеличението).

Търговският закон регламентира срок, в който да се упражни това право на преференциално участие, но не регламентира цената, по която се упражнява правото. Тази цена обикновено е по-ниска от текущата пазарна цена на останалите акции в обръщение.

По правило при първоначална емисия на акции емитентът не може и не е необходимо да следи пуснатите в обръщение права като отделен отчетен обект. В Книгата на акционерите следва да се отбележи броя на пуснатите в обръщение права, броя и вида на акциите, които могат да се закупят срещу тях.

За разлика от дружеството, инвеститора го интересуват:

  • определянето на броя права, носени от старите акции, който е необходим за покупката на съответното количество нови акции, необходими за поддържане на капиталовия му дял непроменен;
  • връзката между оценката и промяната в общата стойност в индивидуалната капиталова инвестиция след покупката;
  • въпросът за счетоводното отчитане на инвестицията в акции и права.

За определянето на оценката на правото на придобиване на акции са възможни три методики за изчисляване.

Първият вариант се базира на принципни изчислителни процедури:

1)       Стойност на старите акции    х     пазарна цена

2)       Емисионна стойност на 1 нова акция

3)       Обща стойност на пакета продавани акции    =     1)   +   2)

4)                  Средна стойност на 1 акция от пакета  =  3)   /  броя притежавани стари и нови акции

Средна цена на 1 акция от пакета след упр. на правото   –    Ед. ЕмСт

Брой права, необходими за закупуване на 1 нова акция

Цената на едно право може да се определи като разлика между пазарната цена на  1 акция преди упражняване на правото и пазарната цена на акцията след упражняване на правото. След упражняване на правото пазарната цена на 1 акция олеква, т.к. едно от правата, които материализира е упражнено.

В теорията на финансовия анализ цената на едно право за преференциално участие в новата емисия може да бъде определено и по следната формула:

Паз.цена на 1 акция с неупражнено право – ЕмСт на 1 акция от новата емисия

Брой на правата, необходими за закупуването на 1 акция

Счетоводното третиране от инвеститора на купените от дружеството акции с право на преференциално участие може да стане на базата на два принципно различни подхода:

Първи подход: Инвеститорът не разделя инвестицията на акции и права като отделни отчетни обекти. В основата на този подход стои ,че стойността на правото не може да се разграничи от основния финансов инструмент – акцията, доколкото момент на придобиване на акцията инвеститорът гледа на тази акция като единен финансов инструмент, за който е платил определена емисионна  цена. Самото право придобива някаква ценност след емисията на този финансов инструмент, но ако притежателят му няма намерение да го упражнява или продава, за него е безпредметно да изчислява стойността му и да го отчита отделно. Подходът е възприет в страни с липсващи или неразвити капиталови пазари на производни финансови инструменти.

Инвеститорът отчита съвкупно своята инвестиция по с/ка от гр. 22 или 51 като един основен финансов инструмент – по цена на придобиване към момента на първоначалната инвестиция.

Втори подход: Той е възприет в страни с развити капиталови пазари на производни финансови инструменти. При този подход правото се документира с отделен сертификат, получава собствена оценка, има самостоятелен пазар и определима пазарна цена. В този случай при придобиването на основния финансов инструмент инвеститорът трябва да раздели единната цена на придобиване (емисионната цена) на две части: основен финансов инструменти – акция и производен финансов инструмент – право. При това разделяне възниква въпроса как да определим оценката на тези две части.

Стойността на инвестицията,   = пазарна стойност на правата х  Ед.НСт на 1 нова А

отнасяща се към опцията:          Паз. ст-ст на 1 А без права + Паз. ст-ст на правата

Стойност на инвестицията,   = пазарна стойност на акцията без права х  Ед.ЕмСт на 1 нова А

отнасяща се към акцията:          Паз. ст-ст на 1 А без права + Паз. ст-ст на правата

511

1                     1.00

2                     0.20

Гр.50      1.20

19.11.

1.2. Увеличаване на капитала чрез раздаване на нови акции вместо дивиденти (дивидентни акции) – stock dividends

Мотиви защо едно дружество използва този начин за увеличаване на капитала:

  • Дивидентните акции се използват от дружества, намиращи се във фаза на растеж, като информационна форма, под която да обяснят на инвеститорите едно управленско решение за избор на задържане на печалбата за инвестиционни цели.
  • Обявяването на такива емисии дивидентни акции поддържа лоялността на акционерите, когато дружеството е в лоша парична позиция и нарушена ликвидност, т.е. когато то няма пари да изплаща дивиденти.
  • Емисията на дивидентни акции е насочена и към регулиране текущата пазарна цена на акциите чрез увеличаване на техния брой. Съществува право пропорционална връзка: колкото е по-голям броят на акциите вместо дивиденти в сравнение с акциите с обръщение, толкова е по-силно влиянието на новата емисия върху пазарната цена на всички останали емисии акции в обръщение.
  • В отделни случаи, в зависимост от данъчното законодателство на страната, заместването на дивиденти плащания с акции или измества във времето данъчната тежест за инвеститора, или му спестява изобщо данъци.

От счетоводна гл.т. изплащането на дивидентни акции се разглежда като промяна на структурата на СК и в частност трансфер на неразпределена печалба към ОК. Основният въпрос обаче, който възниква е по каква оценка да бъде отразен този трансфер на капиталови източници. МСС не дават отговор на този казус, докато USGAAP извеждат като счетоводен критерий влиянието на броя ново емитирани акции върху пазарната цена на всички акции в обръщение. В тази връзка се различават малки и големи емисии дивидентни акции. За малки се считат емисии, чиито брой е толкова малък, че практически не оказва влияние върху пазарните цени на акциите в обръщение. Съвсем условно като такъв брой се приема до 20-25% от всички акции в обръщение. Големите са емисии на дивиденти акции, чийто брой превишава 20-25% от всички акции в обръщение, като по този начин оказват съществено влияние върху пазарните котировки на тези акции след емисията.

При малките емисии дивидентни акции прехвърлянето от сметката, по която се отчита задължението за изплащане на дивиденти, респ. сметка за неразпределена печалба, към с/ка 101 ОК се извършва по пазарната цена на получените вместо дивиденти акции (преди емисията).

425 (122)                               15 000

101          10 000

105            5 000

При големите емисии този трансфер се извършва по номинална стойност на акциите в обръщение.

425 (122)   /   101  10 000

Как тази операция влияе по отношение на дружеството и акционерите?

По отношение на дружеството ефектът е нулев, доколкото нетните активи (чистата стойност на капитала) остават непроменени.

От гл.т. на старите акционери след разпределението на акции вместо дивиденти на пръв поглед промяна няма, защото процентният им капиталов дял остава непроменен. Обаче, тази операция намалява основният финансов показател (индикатор) „печалба на една акция”- earnings per share („доход на една акция” – до 1.01.2009г.), както и намалява показателя „вътрешен имуществен еквивалент на 1 акция” - book valuе, equity per share.

EpS = печалба / среднопретеглен брой акции           => намаление / увеличение

BV = СК / брой акции в обръщение                             => константа / увеличение

1.3. Увеличение на капитала чрез капитализиране на други капиталови източници

В технически план увеличението на капитала в този случай се извършва чрез два технически способа:

  • увеличение броя на акциите в обръщение при запазена номинална стойност на  1 акция;
  • увеличаване на номиналната стойност на 1 акция при запазен брой акции в обръщение.

От правна гл.т. този начин на увеличение на капитала е известен като увеличаване на капитала със средства на дружеството, регламентиран в чл. 197 на Търговския закон. Решението се взема в срок от 3 месеца след приемане на ГФО с 2/3 мнозинство, което е характерно за всяко увеличаване на капитала. И тук става въпрос за трансфер на капиталови източници, елементи на ОК, в СК.

Капитализирането се извършва по един от двата технически способа като се установи коефициент на участие на всеки акционер в увеличаването на капитала. Този коефициент е следният:

Салдо на с/ка 111, 117,122,(115)

ОК по НСт преди увеличението

Определяне на индивидуалното участие в увеличаването на капитала:

Салдо на аналитичните сметки по с/ка 101 на всеки акционер      х     коефициента

Заключение

При първия технически способ (увеличение броя на акциите в обръщение при запазена номинална стойност на  една акция):

Предимство: този способ е по-евтин, т.к. ако акциите са налични, при него се избягва трудоемката и бавна процедура по изкарване на старите акции в обръщение и замяната им с нови акции.

Недостатък: този способ влияе негативно върху:

-   пазарната цена на всички акции в обръщение;

-   показателя „доход на една акция” (EPS)

-   показателя „счетоводен имуществен еквивалент на една акция” (book value)

При втория технически способ (увеличаване на номиналната стойност на една акция при запазен брой акции в обръщение):

Предимство: този вариант не влияе върху тези три показателя, но от друга страна по-високата номинална стойност при равни други условия рефлектира и в по-висока пазарна цена, което може да отблъсне дребните инвеститори.

Недостатък: този вариант е разходоемък и трудоемък, ако акциите са налични, защото е свързан с една сравнително скъпа процедура по изтегляне на старите акции в обръщение и замяната им с нови (с нова номинална стойност).

  1. Намаляване на капитала. Основни случаи и технически способи за реализация

Нормативна уредба: Търговски закон, чл. 192-202.

Тази процедура е изключително регулирана. В някои законодателства е забранена или ограничена, защото намалява защитната функция на капитала и застрашава интересите на третите лица.

В Търговския закон за регламентирани два начина за намаляване на капитала:

  • чрез намаляване на номиналната стойност на акциите;
  • чрез обезсилване на акциите.

Посочените начини са технически способи, чрез които се реализират следните случаи:

1)       Изкупуване на собствени акции;

2)       Освобождаване на акционер от внасяне или довнасяне на записан капитал;

3)       Изключване на неизправен акционер, поставяне под запрещение или смърт, ако няма законни наследници или настойници и делът му не е предложен на останалите акционери;

4)       Намаляване на капитала с цел оптимизиране, в случая редуциране на капиталовата база на дружеството;

5)       Намаляване на капитала при саниране (финансово оздравяване) на дружеството;

6)       Намаляване на капитала при преоценка (ревалоризиране) на активите, когато по силата на нормативен акт резултатът от преоценката е директно за сметка на ОК.

!!! 2.1. Изкупуване на собствени акции – правни и счетоводни аспекти

Нормативна уредба: чл.187 а-е на Търговския закон.

Ограничения и особености на Търговския закон:

  • Необходимо условие за обратното изкупуване е акциите да бъдат напълно покрити (платени) към момента на операцията, т.е. не могат да се изкупят акции, по които има непокрита част от тях.
  • По отношение на обема: общата номинална стойност на пакета от ОИА не може да надвишава 10% от ОК. Ако се превишат – дружеството трябва горницата над 10% да я обезсили, намалявайки ОК или да ги продаде отново на регулирания капиталов пазар.
  • Изкупуването се извършва с решение на ОС на акционерите с 2/3 общо мнозинство.
  • За целите на обратно изкупуване дружеството трябва да формира резерв в размер на номиналната стойност на всички изкупени акции.

Разпоредби за обратно изкупуване на акции от публични дружества: ЗППЦК

  • Капиталът на публично дружество не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акции;
  • Ако публично дружество придобива в рамките на една календарна година повече от 3% собствени акции с право на глас, обратното изкупуване става при условията на търгово предлагане, което като процедура е регламентирано в ЗППЦК.
  • По отношение на цената на обратно изкупуване – при условията на търгово предлагане цената на обратно изкупуване не може да бъде по-ниска от най-високата между: справедливата стойност на акцията, посочена в обосновката на търговото предлагане и средно претеглената цена на акциите през последните 3 месеца.
  • При публичните дружества се следват особени процедури, т.к. акциите им са регистрирани за търговия на съответния сегмент на официален или неофициален пазар на Българската фондова борса. В този случай обратното изкупуване става чрез системата за търговия на Българска фондова борса. Самото изкупуване става чрез член на борсата, който се явява посредник в тази сделка.

От счетоводна гл.т. и според намеренията на дружеството терминът „обратно изкупени акции” се разглежда в два аспекта:

  • като еквивалент на част от акциите в обръщение, изкупени с цел намаляване на ОК;
  • като пакет от собствени акции, които дружеството възнамерява да използва за различни цели (treasury stock).

Счита се, че обратното изкупуване като процедура накърнява интересите на акционерите и на кредиторите, независимо от целта, която преследва. ОИА намаляват защитата на кредиторите и величината на т.нар. вътрешен имуществен еквивалент, т.е. нетните активи на една акция намаляват. Това води до разминаване между величините на регистрирания капитал и действителното акционерно имущество.

Съображения за извършване на обратното изкупуване:

  • Обратното изкупуване е обичайният път, по който може да бъде намален ОК – познати са две техники: чрез лотарийно теглене и чрез пропорционално участие, като вторият вариант е по-справедлив.
  • Изкупуването се практикува от големите корпорации с цел да се въведат в благоприятни величини показателите: пазарна цена на акциите в обръщение, печалба на една акция и счетоводния имуществен еквивалент, за които ефектът е положителен. Пазарната цена се увеличава като традиционна реакция на инвеститорите поради две причини:
  • инвеститорите считат, че дружеството е предвидило един бъдещ растеж на своите печалби, които в момента не са видни чрез пазарните цени на акциите и ще премине към финансиране от вътрешни източници с ниска стойност за дружеството (неразпределена печалба и резерви), т.е. ще намали излишната си капиталова база, спестявайки дивиденти.
  • Инвеститорите могат да преценят, че акциите на дружеството са подценени за целите на изкупуването, т.е. вътрешният имуществен еквивалент на една акция не отговаря на реалното финансово състояние, което е по-добро от изразеното в текущите пазарни цени в момента на изкупуването.
  • Дружество, което има в момента добра парична позиция, но неадекватни възможности, т.е. има пари, но няма какво да ги прави, може да изкупи част от своите акции, предпочитайки тази операция пред изплащането на дивиденти в бъдеще. В последствие то може да използва пакета изкупени акции и като елемент на дивидентната си политика като раздаде тези акции на останалите си акционери вместо дивиденти, съхранявайки добра ликвидна позиция и спестявайки данъчни плащания на акционерите.
  • Малките корпорации и АД обичайно прибягват до обратно изкупуване на част от акциите, свободно търгувани на пазара (free float). В този случай те придобиват големи пакети акции с цел да намалят възможностите за поглъщане от конкурентни дружества чрез изкупуване на контролния пакет акции, т.е. застрашеното дружество е принудено да изкупи голяма част от свободно търгуваните акции на пазара, ограничавайки достъпа до тях от трети лица.
  • Дружеството може да изкупи част от собствените си акции за различни цели:

-     Да използва придобития пакет собствени акции като разменно средство при бизнес комбинации, напр. сливане, когато плащането по сделката се извършва чрез насрещна размяна на пакети акции между двете дружества;

-     Да ги използва като платежно средство за плащания към персонала и служителите и висшия топ мениджмънт (за различни планове за участие на персонала в собствеността) или за плащания към доставчици, а в отделни случаи и за суапови сделки.

Счетоводното третиране на изкупените собствени акции зависи от действието на три променливи фактора, свързани с избор на цена, начин на изкупуване и цел, преследвана с акта на изкупуване.

Комбинации между цена, цел и начин на обратно изкупуване:

  • Чрез директно купуване на пакета от посредници на директно регулиран капиталов пазар – препоръчва се, когато дружеството има чувство, че са му обезценени акциите. Цената, по която се изкупува пакета, се състои от покупна цена и разходи за придобиване (комисионна на посредника).
  • Директно от акционерите – може да се осъществи като се предложи на акционерите офертна цена, която съдържа премии над текущата пазарна цена, т.е. текуща пазарна цена + премия.
  • Ако за определен клас акции по уставен път е заложено правото на обратно изкупуване, обратното изкупуване става по съответна схема във времето по една фиксирана цена на обратно изкупуване по уставен  път, която се състои от текуща пазарна цена + премия.

Счетоводно отчитане

1) Третиране на обратно изкупени акции с цел намаляване на ОК

В този случай не се използва транзитна сметка за отразяване на придобития пакет, т.к. по правило след покупката те веднага се обезсилват и с тях се намалява ОК. Нормално е при тази процедура цената на обратно изкупуване да е равна на номиналната стойност, т.к. тази процедура е свързана с връщане на първоначалната акционерна инвестиция.

Ако дружеството, обаче, реши да намали ОК, упражнявайки правото си на обратно изкупуване за определен клас акции (redeemable/collable stock/shares), изкупуването се извършва по твърда изкупна цена, по-висока от номиналната. Между тези две стойности възниква разлика, която винаги трябва да е отрицателна. Тази разлика, т.е. отстъпката, е съобразен разход за емитента.

Възможни са няколко подхода за отразяване на тази разлика:

  • Като отстъпка от емисии или намаление на премийния резерв, ако има създаден такъв – това е типичен капиталов подход, възприет основно от USGAAP:

101 / гр.50             - НСт

  • Като капиталова загуба (текущ разход в нашето счетоводство) – по-скоро възприето от Великобритания чрез Закона за компаниите:

101                                         - НСт

106 (623)

гр.50       - цена на обратно изкупуване

  • Разликата да се разпредели между с/ка 106 и с/ка 623 на база процентно съотношение между номиналните стойности или количеството на обратно изкупените акции и всички акции в обръщение към момента на операцията:

101 / гр.50             - НСт

Или

26.11.

2) Третиране на обратно изкупени акции, придобити с цел „съкровищен пакет” – treasury stock

Затруднението тук идва от неустановимостта на понятието „изкупени собствени акции, държани като резерв”, както и от наличието на две гл.т. по този въпрос:

Първият подход изхожда от това, че дружеството не може да третира обратно изкупените си акции като свой актив. Налице е намаляване на нетните активи. От тази гл.т. дружеството не може да притежава част от себе си, не може да упражнява правата, носени от собствените си акции. Изхождайки от този довод, който изключва превръщането на дружеството в акционер, означава, че акциите трябва да се препродадат или окончателно да се извадят от обръщение чрез намаляване на ОК.

Акциите не се разглеждат като реален актив, елемент на имуществото, а като намаление на чистата стойност на капитала. Подходът е възприет в американската счетоводна теория и практика чрез USGAAP, а в последствие и в България чрез действащата в периода 2002-2007г. балансова схема. Такова разбиране изисква …………… в самостоятелно корективно регулиращо величината на ОК балансово перо със знак „ – „ непосредствено под ОК.

Вторият подход разглежда обрано изкупените акции като напълно реален финансов актив, елемент на имуществото. Регламентира се с действащата балансова схема в РБългария, както и чрез наличието на различни сметки в Националния сметкоплан: с/ка 512.

Ако обратно изкупените акции се отразят като актив в баланса, отделни законодателства изискват създаването на огледален балансов източник под формата на резерв в пасива на баланса, неподлежащ на разпределение между собствениците на капитала. Търговският закон също изисква създаване на такъв резерв, но с номинална стойност на акциите.

В МСС32 след преработката му през 2006г. е възприет капиталовия подход, съгласно който придобиването и обратната продажба на собствени акции се разглежда като типична капиталова операция, която няма ефект върху финансовия резултат. Това означава, че каквото  и да се случи със собствените капиталови инструменти, всичко се отразява във капитала, без да касае финансовия резултат.

Възприемането на този капиталов подход означава, че той се прилага както спрямо разликите между цената на обратно изкупуване и номинална стойност, които се третират като емисионни разходи по с/ка 105 или с/ка 106, така и спрямо всички разходи, които емитентът понася по повод обратното изкупуване и за чието отчитане е подходящо да бъде използвана и регулиращата намаляваща активна с/ка 107 Разходи по емисии и обратно изкупени акции, чието използване се извършва чрез отчитане на данъчния ефект от операцията.

Приключването на тези три сметки се извършва за сметка на премийния резерв, а ако няма такъв – той става отрицателна величина, представена със знак „ – „ в капиталовата секция на баланса. Салдото по с/ка 106 и с/ка 107 следва да се посочва в пасивно, намаляващо балансово перо в секцията на СК на баланса.

От гл.т. на самото оповестяване на обратно изкупените акции могат да бъдат използвани две възможности за представяне, както на самите обратно изкупени акции, така и на всички съпътстващи операцията разлики и разходи. Това оповестяване е в зависимост от приетата счетоводна база:

-   на отделен ред в баланса – когато става дума за собствени на предприятието акции;

-   в бележките за СК във финансовия отчет – когато разходите са извършени от дъщерни предприятия за придобиване на собствени акции на дъщерното предприятие.

Във връзка с първоначалното признаване на обратно изкупените акции са известни два метода, в зависимост от приетата методика на оценяване при първоначалното заприхождаване и в зависимост от особеностите при оповестяването във финансовите отчети: метод на номиналната стойност и себестойностен метод.

  • Метод на номиналната стойност – par value method

При този метод обратно изкупените акции се отчитат първоначално и в последствие по тяхната номинална стойност. Препоръчва се, когато обратното придобиване на акции цели в последствие тяхното обезсилване и намаляване на ОК. В този случай стойността на обратно изкупените акции, които не са обезсилени или продадени към края на отчетния период, се посочва при оповестявания в USGAAP като отрицателна величина в коригиращата балансова статия Обратно изкупени акции непосредствено под основната балансова статия ОК.

  • Себестойностен метод – cost method

При този метод обратно изкупените акции първоначално и в последствие се отчитат по историческа цена на придобиване. Подходящ е, когато емитентът възнамерява да държи обратно изкупените акции по-продължително време за други цели, различни от намаляване на ОК. В този случай, от гл.т. на баланса, отчетната стойност на обратно изкупените акции се посочва в намаляваща балансова статия в края на балансовата секция на СК.

Счетоводно отчитане

При метода на номиналната стойност всички емисионни разлики между цената на придобиване и номиналната стойност излизат още в началото – в момента на обратното изкупуване.

1) За заприходяване на обратно изкупените собствени акции по тяхната НСт:

512                                         - НСт

106         105

Гр.50                     - ОИА

2) За разходите по обратно изкупуване на пакета:

107 / гр.50

3) За отнасяне на разходите по обратно изкупуване в намаление на СК, нетни от корпоративен данък по ЗКПО:

115                         - разликата

452                         - 10%  х    разходи по обратно изкупуване

107          - разходи по обратно изкупуване

4) За отнасяне на разликата по обратно изкупуване към премийния резерв – към 31.12.:

115 / 106                - в намаление на резерва

105 / 115                - в увеличение на резерва

5) За обезсилване на акциите и намаляване на ОК, тогава разлика няма:

101 / 512                - НСт

При себестойностния метод:

1) За заприходяване на обратно изкупените собствени акции по тяхната покупна стойност:

512 / гр.50             - по цена на придобиване

2) За разходите по обратно изкупуване на пакета

107 / гр.50

3) За отнасяне на разходите по обратно изкупуване в намаление на СК, нетни от корпоративен данък по ЗКПО:

115                         - разликата

452                         - 10%  х    разходи по обратно изкупуване

107          - разходи по обратно изкупуване

4) За обезсилване на акциите и намаляване на ОК:

101                                         - НСт

106         105

512                         - цена на придобиване

5) За отнасяне на разликата по обратно изкупуване към премийния резерв – към 31.12.:

115 / 106                - в намаление на резерва

105 / 115                - в увеличение на резерва

2.2. Намаляване на ОК с цел оптимизиране на капиталовата база

Едно такова решение може да произтича от:

  • последваща промяна на първоначалните очаквания на ръководството за обхвата и рентабилността на отделни дейности, в които са вложени активи на собствениците на капитала;
  • от намирането на източници на финансиране с по-ниска капиталова стойност;
  • стремежа за достигане на максимални стойности на основните показатели „доход на една акция” и „дивидент на една акция”.

Когато редуцирането се извършва в рамките на уставния или законовия срок  за покриване на капитала след учредяване на дружеството, възможни са два особени случая, свързани с непокритата част на записаните акции към момента на решението за намаляване на капитала.

1) Записаните акции са непълно (частично) покрити, но еднакво изплатени и не са предадени на акционерите. Това намаление на капитала може да се осъществи чрез познатите технически способи, т.е. обезсилване на акции или пропорционално намаление на номиналната стойност. В този случай, ако се използва като технически способ обезсилването на акции, възниква затруднение, свързано с това, че самият акционер, записал и притежаващ нечетен брой временни удостоверения, трябва да купи или продаде остатъчен дял временни удостоверения, т.к. срещу две временни удостоверения може да получи една нова акция.

Пример – уч.

2) Записаните акции са непълно и нееднакво покрити (изплатени) и не са предадени все още на акционерите. Такава ситуация е възможна, когато покриването на капитала става с парични и непарични вноски и в този случай към момента на взимане на решение за намаляване на капитала са направени изцяло непаричните вноски и част от паричните. В този случай пак се използват двата технически способа. Ако намаляването на капитала е чрез намаляване на номиналната стойност, акционерите с парични вноски се освобождават от задължението си да довнесат остатъка от тях, а на акционерите с непарични вноски не можем да върнем част от непаричната вноска и затова се връща в пари разликата между старата (по-висока) и новата (по-ниска) номинална стойност.

Пример – уч.

2.3. Намаляване на капитала при саниране (финансово оздравяване)

В основата на финансовото оздравяване на едно дружеството стои комплекс от правни и финансови процедури, които се реализират на етапа между обявяване в несъстоятелност на едно дружество и последващата му ликвидация. Тези процедури като цяло се свързват с промени в управлението; изготвянето на оздравителни планове и програми, целящи оптимизиране на разходите; закриване на губещи производства и сегменти от дейността; повишаване събираемостта на вземанията; осребряване на непарични активи – с цел да се увеличи ликвидността на дружеството и посрещане исковете на кредиторите.

От счетоводна гл.т. финансовото оздравяване е свързано с привеждане величината на ОК на едно все още недекапитализирано предприятие към действителната стойност на неговите нетни активи, т.е. покриване на перманентно възникнала загуба директно за сметка на ОК. Тази крайна процедура може да се възприеме едва след изчерпване на всички останали капиталови източници за това).

След намаляване на капитала неговата величина задължително трябва да е над законовия минимум. Ако загубата превишава половината от ОК, то трябва да се свика ОС на акционерите в срок не по-късно от 3 месеца след установяване на загубата.

1) Покриване на част от загубата за сметка на законовия резерв до изчерпването му:

111 / 121

2) Покриването на загубата за сметка на ОК се извършва при спазване на принципа за пропорционално участие на всички акционери в намаляването на капитала. Установява се коефициент на участие:

загуба           .

база (НСт на ОК)

Самото намаляване на капитала и тук може да се извърши чрез двата технически способа:

  • Намаляване на номиналната стойност при запазен брой акции в обръщение:

101         /   121                     - само стойностно

-по акционери

  • Изваждане от обръщение на акциите при запазена номинална стойност на една акция:

101         /   121                     - количествено и стойностно

-по акционери

Намирайки се в пасива на баланса със знак „ – „ загубата се явява коректив.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG