Home Икономика Елементи на организацията на счетоводството в предприятието

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Елементи на организацията на счетоводството в предприятието ПДФ Печат Е-мейл

Елементи на организацията на счетоводството в предприятието

Към елементите на организацията на счетоводството в предприятието се отнасят принципите на счетоводството, правилата за оценяване на активите и пасивите, методите за оценка на употребените материални запаси, класификацията на приходите и разходите, националния сметкоплан, формата на счетоводството, схемите на финансовите отчети в състава на годишния финансов отчет, редът за съставяне и публикуване на годишния финансов отчет, образците на първични счетоводни документи и др.

3.1. Принципи на счетоводството

Към основните счетоводни принципи се отнасят:

1. Принципът текущо начисляване изисква приходите и разходите, които произтичат от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовия отчет за периода, за който се отнасят.

2. Принципът действащо предприятие допуска предположението, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще. Това означава, че на управляващия орган не са известни данни, които водят до несигурност относно възможността предприятието да продължи своята дейност, не е налице необходимост или намерение за ликвидиране или значително намаляване обема на дейността. Когато са налице обстоятелства за рязко намаляване на дейността или за обявяване на предприятието в процедура по ликвидация е редно те да се оповестят в годишния финансов отчет, като се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.

3. Принципът предпазливост изисква разумна преценка и реалност при оценката и отчитането на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел да се получи действителен (реален) финансов резултат за дейността на предприятието за отчетния период. Прилаганите в счетоводството методи за оценка трябва да предотвратяват занижени оценки на задълженията и разходите и завишени оценки на активите и доходите на предприятието. Препоръчва се през отчетния период да се оценяват и отчитат всички предполагаеми рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции, както и правилно да се формират капиталовите и другите специфични резерви. За да не се въведат клиентите и потребителите на счетоводна информация в заблуждение, загубите и задълженията трябва да се отразяват веднага след получаване на информация за тях, а активите и доходите тогава, когато те са реално получени. Не се дават обаче препоръки за отчитане на предполагаеми приходи и печалби. Те се оставят да съществуват като скрити резерви.

4. Принципът съпоставимост между приходите и разходите изисква точно, вярно и при съпоставими условия да се отчетат приходите и разходите и те да се разграничат за текущия и за бъдещи отчетни периоди. Това означава: а) разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи финансова изгода от тях; б) приходите от производствено-стопанската дейност да се отразяват през периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.

5. Счетоводният принцип предимство на съдържанието пред формата налага възникналите сделки и събития да се отразят счетоводно като се изхожда от тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално в зависимост от правната им форма.

6. Принципът запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период цели при отчитането на операциите и събитията, осъществявани в предприятието, както и резултатите от тях, да се постигне съпоставимост и сравнимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди. Възможни са и изключения, но те трябва да са продиктувани единствено от потребността за постигане на обективност и точност в представянето на счетоводната информация или при промяна на закони и счетоводни стандарти и те следва да се обосноват и оповестят във финансовите отчети. Когато възприетият подход за идентифициране, оценка и представяне на дадена сделка или стопанска операция се окаже несъвместим с качествените характеристики уместност и надеждност, предприятието трябва да извърши съответни промени в прилаганата от него счетоводна политика.

7. Принципът независимост на отделните периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс означава, че всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

3.2. Текущо оценяване на активите и пасивите

Съгласно Закона за счетоводството „Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена, или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти” (чл. 13, ал. 1).

Историческата цена може да бъде: цена на придобиване; себестойност или справедлива цена (продажна, борсова или пазарна).

Цената на придобиване е стойностен израз на всички средства, които са инвестирани за набавяне на дадени активи. Тя се образува от покупната (фактурна) цена на актива и всички фактически извършени разходи за привеждането му в подходящ за използване вид (транспортни разходи за превоз, товаро-разтоварни разходи, мита и митнически такси, такси и комисиони за посредническа дейност, разходи за направа на фундамента, за монтиране и други разходи). Предприятията, нерегистрирани по закона за данък върху добавената стойност, като купувачи на активи са без право на данъчен кредит за извършената сделка. Затова начисления данък върху добавената стойност (ДДС) от изпълнителя на сделката (доставчика) се включва към покупната цена на активите, докато в предприятията с право на данъчен кредит за извършената сделка покупната (фактурната) цена се намалява с размера на изплатения ДДС.

Себестойността се образува от основните производствени разходи, извършени за производство на дадени активи в самото предприятие. Оценката по себестойност в предприятието може да се приложи по отношение на произвежданата готова продукция, материали и услуги, създадените интелектуални продукти, строителство на сгради и пр. При активи придобити чрез строителство в себестойността се включват всички изплатени суми за проучване, проектиране и изграждане на обекта.

Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена. Справедливата цена се прилага по отношение на безвъзмездно придобити активи, на установените при инвентаризация некомпенсирани излишъци, на липсващите по вина на материалноотговорно лице активи, с които той се начита, на получените без съпроводителен документ активи, при оценката на някои финансови активи в края на годината и др.

Активите, придобити чрез замяна, се оценяват по балансовата стойност на заменения актив, а при замяна чрез трети лица - по справедливата стойност на заменените активи.

Използването на историческата цена при първоначалното придобиване на счетоводните обекти налага поради изменението на някои пазарни фактори и други реални обстоятелства в последствие тя да бъде коригирана. Активите и пасивите променят първоначалната си счетоводна оценка при точно определени случаи – при продажба, физическо изхабяване и морално остаряване, инфлация, преоценка (дооценка или обезценка) и други вътрешни и външни фактори. Това налага да се приложат последващи оценки на активите и пасивите с цел при представянето им във финансовите отчети на предприятието да се отрази достоверна информация за имущественото и финансовото състояние на предприятието. Последващите оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.[1] Така например оценените при придобиването стоково-материални запаси по историческа цена трябва да се представят във финансовите отчети по по-ниската от доставната и нетната реализуема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Доставната стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена) представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние.

Нетната реализуема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата. Тя се определя в края на отчетния период.

Дълготрайните материални и нематериални активи се отчитат по отчетна стойност, но се посочват в актива на баланса по текуща балансова стойност.

Отчетната стойност е стойността, по която даден дълготраен материален актив се записва в счетоводните сметки и/или в инвентарната книга на предприятието при неговото придобиване или преоценяване. Тя може да бъде историческа цена (цена на придобиване, себестойност, справедлива цена) или преоценена стойност.

Балансовата стойност е сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива.

Остатъчната стойност е предполагаемата стойност, която предприятието  очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след изваждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по изваждането на актива (продажба, замяна, бракуване и пр.).

Дългосрочните финансови активи се оценяват текущо по цена на придобиване, а в края на годината се преоценяват по справедлива цена. Тяхното отчитане се регламентира и с МСС 27 (НСС 27) Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, МСС 28 (НСС 28) Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия и МСС 31 (НСС 31) Отчитане на дялове в смесени предприятия.

Възстановимата стойност е по високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определена съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Нетната продажна цена е сумата, която може да се получи от даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.

Стойност в употреба е сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.

Дълготрайните активи с изтекъл срок на използване се оценяват по ликвидационна стойност. Тя е предполагаемата цена, която евентуалният купувач би заплатил за конкретния дълготраен актив, към момента на изтичане на приетия срок за неговото използване, коригирана с предполагаемите разходи по ликвидацията.

Напълно амортизираните дълготрайни материални и нематериални активи продължават да се водят в баланса с текущата отчетна стойност и начислената до момента амортизация. Тези две стойности са равни, а балансовата им стойност е нула.

Финансовите средства се оценяват по общия ред за оценка на активите на предприятието. Паричните средства в левове се оценяват по тяхната номинална стойност. Паричните средства във валута текущо се оценяват в национална валута - при тяхното закупуване по курса на придобиване, а при изразходване (продажба, дарения и др.) по централния курс на банката в деня на операцията. В края на месеца, те се преоценяват по централния курса на БНБ към последния работен ден на месеца.

Краткосрочните финансови активи и инструменти се оценяват текущо по цена на придобиване, а в края на месеца - по борсовата им цена, ако те са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми.

3.3. Методи аз оценяване потреблението на материалите

Методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребяване са:

Препоръчителен подход:

Стоково-материалните запаси се отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното потребяване засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти.

Когато няма условия за прилагане на метода на конкретно определената стойност, препоръчва се да се използва един от следните методи:

1. Първа входяща, първа изходяща (FIFO) стойност:

  • материалите, които са закупени първи, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления;
  • стоките, които са закупени първи, се изписват първи при продажба и при други намаления
  • продукцията, която е произведена първа, се изписва първа при продажбата и други намаления

Оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси  са тези, които са закупени или произведени последни.

2. Средна претеглена стойност, при който стойността на всяка единица стоково-материални запаси се определя от сбора на средно претеглена стойност на наличните стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси – носители на тези стойности.

Допустим алтернативен подход.

Когато няма условия за прилагане на препоръчителните методи, допуска се прилагането на алтернативния метод на последна входяща, първа изходяща (LIFO) стойност, при който стоково-материални запаси, закупени или произведени последни, се влагат (продават) първи, а оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси  са тези, които са закупени или произведени първи.

Предприятията могат да използват различни методи за оценка на употребените видове материални запаси. Те трябва да бъдат оповестени в началото на отчетната година и да не се променят през нея, защото при всеки метод сумата на намалението на материалите е различна и нейната величина оказва нееднакво влияние върху разходите и финансовите резултати на предприятието. Това се потвърждава от данните за един конкретен вид краткотраен материален актив - материал “А” (вж. табл. 7.1):

Таблица № 7.1.

Оценка на изразходвания материал “А”

Постъпление на материал “А”

 

Изразходване на материал “А”

Първа входяща, първа изходяща цена

Последна входяща, първа изходяща цена

Средна претеглена цена[2]

60 бр.х10 лв.=.600

50 бр.х15 лв.= 750

40 бр.

 

40 бр.х10 лв.=400лв.

40бр.х15лв.=600 лв.

 

20 бр.х20 лв.= 400 лв.

30 бр.

 

20бр.х10лв.=200 лв.

10бр.х15лв.=150 лв.

20бр.х20лв.=400 лв.

10бр.х15лв.= 150 лв.

 

 

 

80бр.х30 .=2400лв.

50 бр.

 

40бр.х15лв.=600 лв.

10бр.х20лв.=200 лв.

50бр.х30лв.=1500 лв.

 

4150 : 210 = 19.76

 

Общо 210бр.=4150

120 бр.

1550 лв.

2650 лв.

2371 лв.

Наличност 90 бр.за

 

2600 лв.

1500 лв.

1779 лв.

 

Когато са настъпили промени в някои от прилаганите методи за оценка на материалите след изтичане на отчетния период тези промени следва да се оповестят в приложение към годишния финансов отчет, заедно с причините, които са ги предизвикали.

3.4. Класификация на приходите

Основен вид приходи са тези от осъществяваната дейност в дадено предприятие. Те постъпват от продажба на продукция, стоки и услуги.

Другите видове приходи са финансовите и извънредните приходи.

Финансовите приходи са постъпленията от трети лица за използваните от тях ресурси на предприятието. Такива приходи са:

а) лихвите, които се начисляват или получават по депозитни и разплащателни сметки в банки, от предоставени средства за доверително управление в други финансови институции, от предоставени кредити на други предприятия или на персонала, лихвите по предоставени заеми, лихвите от просрочени плащания, както и от притежавани облигации;

б) дивидентите, които се получават като резултат от съучастия с дългосрочни финансови активи в капитала на търговски дружества;

в) положителните разлики от операции с финансови активи и инструменти;

г) положителните разлики от промяна на валутни курсове, които се получават при използването на чуждестранна валута. Те могат да възникнат при продажбата на чуждестранната валута, при получаване на начислени вземания от в чуждестранна валута, при закупуване с чуждестранна валута на активи, при погасяване на задължения към чуждестранни контрагенти и на задължения към други кредитори в чуждестранна валута, при ежемесечната преоценка на паричните средства, на вземанията и задълженията, деноминирани в чуждестранна валута и др.;

д) приходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти

е) приходи от реинтегрирани провизии;

ж) други приходи от финансови операции, за които не са предвидени специални сметки.

Извънредните приходи възникват от операции със случаен, извънреден, непредвидим характер, които са резултат от събития, извън обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието. Те не се очаква да възникнат отново периодически или във всеки последващ отчетен период, защото не са постоянно присъщи (повтарящи се) в цикъла на съответната дейност. Класификацията на дадени приходи като извънредни се определя от характера на сделката или събитието, които ги пораждат. Техният характер трябва да е различен от този на сделки или събития, свързани с обичайната дейност на предприятието. Разграничаването им от обичайните за предприятието приходи не се определя от честотата на възникването на извънредните приходи. Извънредни са приходите от обезщетения за застраховани активи, приходите от отписани пасиви вследствие на природни и други бедствия, отписани задължения поради принудително отчуждаване, всички други приходи, получени вследствие на събития, които не са свързани с обичайната дейност на предприятието и не произхождат от нея.

3.5. Класификация на разходите

За нуждите на икономическата дейност на предприятието разходите могат да се групират по различни признаци (критерии). По-важните от тях са следните:

а) според икономическото съдържание на разходите:

  • материални - това са разходите за материали, формуляри, консумативи, горива, амортизации и други;
  • трудови  - разходите за заплати и социално осигурявани на персонала и други възнаграждения.

б) според начина на отнасянето им към съответния вид производство:

  • преки - могат да се отнесат непосредствено в момента на извършването им към отделен вид производство, а следователно и към конкретен вид продукция – разходите за суровини и материали, за работна заплата и осигуровки на производствените работници и др.;
  • непреки (общи, косвени) - не могат да се отнесат непосредствено в момента на извършването им към конкретен вид производство или продукция и се разпределят между тях на определена от ръководството на предприятието база. Такива са разходите за организация и управление на предприятието, за реклама, за канцеларски материали, за амортизации и други.

в) според състава на разходите:

  • едноелементни - състоят се от еднородни по икономическо съдържание елементи (материали, работна заплата и други);
  • комплексни - състоят се от редица разнородни елементи и обикновено се формират от няколко различни едноелементни разходи (за организация, обслужване и управление на няколко вида производства и продукция, за ремонт на дълготрайни активи и други).

г) съобразно зависимостта на разходите от обема на произвежданата продукция или извършвана работа:

  • условно-постоянни - не зависят от степента на заетост на персонала и колебанията в обема на произвежданата продукция, извършваната работа или оказваните услуга и за продължително време запазват размера си постоянен - разходите за заплати, за социални осигуровки, за амортизация, за поддържане на чистотата, за отопление, осветление и вода, за текущ ремонт, за наеми и други; те са условно постоянни, защото при рязко увеличение или намаление на обема на производството, макар и бавно, се променят;
  • променливи - променят се в зависимост от обема на производството и степента на заетост – разходите за суровини и материали, за работна заплата и осигуровки на производствените работници, за комисиони възнаграждения и други;

д) според групирането им по икономически елементи:

  • разходи за материали,
  • разходи за външни услуги,
  • разходи за амортизация,
  • разходи за заплати и други възнаграждения,
  • разходи за данъци, такси и други подобни плащания,
  • разходи за провизии;
  • разходи за последващи оценки на активи,
  • разходи за социални осигуровки и надбавки,
  • други разходи.

За нуждите на калкулацията и отчитането на разходите на предприятието от съществено значения е тяхната класификация според дейността за която се извършват. В зависимост от този признак разходите за дейността се подразделят на следните видове:

  • разходи за основна дейност;
  • разходи за спомагателна дейност;
  • разходи за придобиване на дълготрайни активи;
  • административни разходи;
  • разходи за продажба на продукция;
  • разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи;
  • разходи за социално-битова дейност;
  • разходи при ликвидация и несъстоятелност;
  • други разходи за дейността

Другите видове разходи са финансовите и извънредните разходи.

Финансовите разходи са свързани с управлението на финансовите ресурси на предприятието. Такива са разходите за лихви, отрицателните разлики от операции с финансови активи и инструменти, отрицателните разлики от промяна на валутните курсове и други разходи по финансови операции.

Извънредни са разходите, които са възникнали случайно или са породени от събития извън обичайната производствено-стопанска дейност и не се очаква да възникнат отново периодически или във всеки посредващ отчетен период.

3.6. Списък на счетоводните сметки (сметкоплан)

За организацията и осъществяването на счетоводството всяко предприятие трябва да има разработена система на индивидуално прилагани сметки. Тя се разработва чрез подреждането на сметките в списък въз основа на примерния Национален сметкоплан на Националния съвет по счетоводство, разработен на основание списъкът на счетоводните сметки, създаден от Института на дипломираните експерт-счетоводители за стопанската дейност. Сметките в сметкоплана са структурирани на три нива: раздел, група, сметка в групата. На тази основа е образуван шифъра на сметката. Всяко от нивата е кодирано по десетична система. Разделите са номерирани с едноцифрено число от 1 до 9. Във  всеки един от тях са включени близки по характер групи сметки с цифров шифър, който се образува от номера на раздела и шифър след него от 0 до 9 за изразяване на поредния номер на групата в раздела. Сметките във всяка една от групите имат трицифров номер, който съдържа номера на групата в раздела и цифра след него от 0 до 9 за изразяване на поредния номер на сметката в групата.

Разделите са следните:

В първи раздел са включени сметки за отчитане на капитала

В раздел втори – за отчитане на дълготрайните активи и дългосрочните вземания

В раздел - за отчитане на краткотрайните материални запаси

В раздел четвърти – за отчитане на разчетите на предприятието

В раздел пети – за отчитане на финансовите средства – парични средства и краткосрочни финансови активи и инструменти

В раздел шести – за отчитане на разходите

В раздел седми – за отчитане на приходите

Раздел осми е свободен като резерв

В раздел девети са посочени  сметките за отчитане на условни активи и условни пасиви (задбалансови).

3.7. Форма на счетоводството

Под форма на счетоводството се разбира определена система от счетоводни регистри, която обуславя взаимовръзката, последователността и начините за записване и обобщаване на информацията в тях, чрез съблюдаване на принципите, регламентирани със Закона за счетоводството. В различните етапи на обществено-икономическото развитие се прилагат различни счетоводни форми, които характеризират равнището на развитие на счетоводството. Появата на нова счетоводна форма е свързано с непрекъснатото усъвършенстване на средствата и способите на счетоводството, с осъществяването на счетоводния прогрес на базата на развитието на техниката и технологията. Всяка счетоводна форма трябва да съдържа минимум 2 регистъра – за хронологично и систематично счетоводно записване на стопанските операции. Нейните различни съществени и формални измерения и основни параметри се определят по отношение на начина на обобщаване, обработване, периодично представяне и използване на счетоводната информация.

Извести са различни форми на счетоводството, използвани в исторически аспект: едножурнална счетоводна форма, Американска счетоводно форма (Дневник-Главна книга), двужурнална счетоводна форма, многожурнална счетоводна форма, Немска счетоводно форма (Дневник – Каре), Италианска счетоводно форма, руските счетоводни форми мемориално-ордерна и журнал-ордерна, Таблично-перфокартна и Автоматизирана счетоводна форма.

Предприятията сами избират формата на счетоводство, когато счетоводната информация се създава от техни счетоводни екипи.

3.8. Поправка на грешни счетоводни записвания

Допуснатите счетоводни грешки могат да бъдат установени в два основни момента: грешки преди датата на изготвянето на финансовия отчет и грешки след датата на изготвяне на годишния отчет.

Грешките, открити преди датата на изготвяне на финансовия отчет могат да се поправят по един от следните начини: коректурен, съставяне на допълнителна счетоводна статия, съставяне на сторнировъчно (отрицателно, червено) счетоводно записване.

Коректурният начин се прилага при неправилно записан текст и/или сума. Грешното записване се зачертава с една черта, така че зачертаното да може да се чете и над него се записва правилния текст и сума. В полето срещу извършената поправка задължително се подписва извършителя на поправката. Този начин за поправка на счетоводни грешки може да се използва по отношение на вторичните документи и регистрите, които се изготвят до съставянето на счетоводния баланс. Не се препоръчва неговото прилагане за коригиране на грешно записана кореспонденция и при установени грешки в касови и банкови счетоводни документи.

Допълнителна счетоводна статия се съставя когато в даден счетоводен регистър е отразена (записана), въз основа на съставена счетоводна статия, по-малка сума. Например, начислената работна заплата на персонала по Разчетно-платежната ведомост е 55860 лв., а в счетоводната статия за нейното начисляване е записана сумата  55680 лв. За коригиране на допуснатата разлика от 180 лв. се съставя допълнителна счетоводна статия:

Дебит с/ка Разходи за заплати           180

Кредит с/ка Персонал                                            180

Сторнировъчният начин за поправка на допуснати счетоводни грешни се използва, когато е записана неправилна кореспонденция на сметките. За да се изправи грешката се съставя същата счетоводна статия, записана с отрицателен знак или с червен цвят (химикалка или мастило). Допуска се също сторнировъчната статия да бъде записана със син цвят (химикалка, мастило или с техническо средство), но сумата да бъде оградена в правоъгълник, което означава, че статията е сторнировъчна. Така например, подотчетното лице Георги Маринов отчита извършените разходи за командировка с авансов отчет за 80 лв. Вместо по с/ка Подотчетни лица сумата е отразена по с/ка Персонал:

Дебит с/ка Други разходи                  80

Кредит с/ка Персонал                                            80

За коригиране на допусната грешка се сторнира  погрешно съставеното счетоводно записване:

Дебит с/ка Други разходи                  80

Кредит с/ка Персонал                                            80

След това се съставя правилната, вярната счетоводна статия:

Дебит с/ка Други разходи                  80

Кредит с/ка Подотчетни лица                              80

 

В резултат на това записванията по с/ка Персонал се анулират, а по с/ка Подотчетни лица се отразява правилното счетоводно записване и грешката е коригирана.


 

WWW.POCHIVKA.ORG