Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| МЕТОДИ НА КАЛКУЛИРАНЕ |
 |
 |
 |
|
МЕТОДИ НА КАЛКУЛИРАНЕ В зависимост от начина по който производствените разходи се обхващат и отнасят по обекти на калкулиране се разграничават различни методи на калкулиране, известни са метод на калкулиране по поръчки и по технологични процеси, при поръчковия метод има три разновидности (индивидуално, по партиди и по договори) определянето на себестойностите се извършва след окончателното завършване на поръчката. Калкулирането по технологични процеси е свързано с непрекъснат поток на масово производство, изчисляването на себестойността на продуктите и услугите изисква условно прекъсване на производството и определяне на времеви партиди (месец, тримесечие, и задължително в края на отчетния период) калкулационният период не съвпада с времето на производство. Особеностите тук се отнасят до : - обект на калкулиране са видовете продукти, обособени по стадии на производствения процес (по преработка), а не отделни поръчки - изчислява се общата, а не индивидуална себестойност - разходите по отделни фази на производствения процес се разпределят между завършените продукти (междинни и крайни) и запасите от незавършено производство. - В резултат на такъв производствен процес могат да се получат взаимосвързани основни и допълнителни продукти Калкулирането се извършва: а) в сферата на производството б) в сферата на услугите Методите на калкулиране се класифицират:
а) попоръчков (по поръчки) б) попреработков (по технологични процеси) 2. В зависимост от характера на калкулационните единици а) индивидуално б) по партиди а);б) и в)- разновидност на попоръчковия в) по договори г) в сферата на производството г) и д) – разновидност на д) в сферата на услугите попреработковия А. Калкулиране по поръчки Калкулирането по индивидуални поръчки е свързано с разнородния характер на всяка поръчка например: поръчка за поправка на автомобили, строителни ремонти, водпроводни услуги. Тук трябва да се осъществяват следните операции: А) съставяне на график за изпълнение на операциите Б) заявяване на необходимите количества модели В) откриване на отчетно калкулационна карта Пример: В едно предприятие, през първото тримесечие на 2005 година, са изпълнявани 4 поръчки, през периода е започната и завършена поръчка №2, в отчетно калкулационната карта, по поръчката са отчетени следните разходи: Преки материали – 2 500 Преки трудови – 300 човекочаса по 3 лева на час Плановият обем на ремонтната дейност за годината е 8 000 човекочаса, нормативът на общите производствени разходи е 60 000лева. Предприятието прилага нормативни коефициенти за включване на непреките производствени разходи в себестойността на поръчките на общо отработени човекочасове. Договорната цена (продажна) е 8 000 лева.
Нормативния коефициент за разпределение на непреките разходи на база планов обем е (60 000/8 000ч.ч.=7,5) Б. Калкулиране по партиди В този случай калкулирането се отнася до група изделия имащи характер на продукти, например: горива, инструменти, обувки, машини и други.
Брой единици планова себестойност Себестойност на единица отклонение В. Калкулиране по договори за строителство Договорите за строителство се разглеждат като разновидност на калкулирането по поръчки. Обикновенно договорите за строителство обхващат повече от 1 отчетен период и основният проблем е свързан с признаването-непризнаването на разходите. В този случай се прилагат два метода: Метод – завършен договр Метод – етап на завършеност При първия метод (завършен договор), приходите се признават и отчитат едва към момента на завършване на обекта, за предходните не се признават приходи , а разходите се отчитат като незавършено производство. При втория метод (етап на завършеност), приходи се признават за всеки отчетен период. Етапът на изпълнение може да се определи чрез различни методики като: А) съотношение на фактически извършени разходи по договора към предвидените разходи Б) количество на извършената работа в % към същия обем работа В) % на натурално изпълнение на работата по договора. Г. Калкулиране по технологични процеси Този начин се прилага, когато производствата включват отделни фази (преработки). За всяка от преработките разходите се систематизират по изделия. В края на калкулационния период (месец, година), се разпределят непреките разходи и се установява себестойността на изделията. Възможно е междинните продукти да са полуфабрикати и за тях се определя себестойност. Пример: Процес – А предадени на процес Б-1 000 Материали 500 Трудови 300 Непреки 200 Общо 1 000 Процес Б Полуфабрикат от процес А 1 000 предадени в процес В 3 200 Материали 800 Труд 1 000 Непреки разходи 400 Общо 3 200 Процес В Полуфабрикат от процес Б 3 200 Материали 1 500 Труд 1 200 Непр.р-ди 600 Общо 6 500 цялата продукция Получени от продукт В -6 500 Обикновено материалите се влагат в началната фаза, последващите могат също да се вкарат, но могат и да не се вкарат. В следващите фази като изходна суровина се явява полуфабриката. МЕТОД: СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА ЗАВИСИМОСТТА МЕЖДУ РАЗХОДИТЕ, ОБЕМА И ПЕЧАЛБАТА
Дефиницията на тази зависимост се изразява (?)тъй както . ще се случи ако разходите между всяко се повишат или обема на продажбите се намали, този анализ се явява систематичен метод за изясняване връзката между промените в обема на дейността и промените в приходите. За определяне на печалбите се прилага следния модел:
Целта на анализа е да се установи какъв ще бъде финансовия резултат ако дейността се промени. Анализът е за краткосрочен период определян като годишен. Анализът дава възможност да се прецени: А)обема на дейността при който финансовия резултат е нулев Б)възможна печалба или загуба при различни равнища на дейност В)необходим обем дейност за реализиране на печалба Г) влияние върху среден резултат на промените в конкретни фактори, като - постоянни разходи, променливи разходи, продажна цена, обем на продажбите и предлагания асортимент. Критичният обем на продажбите се определя с 3 базисни метода: 1.Алгебричен метод 2. Метод на средния пределен доход 3. Графичен метод -1- Алгебричен метод ТК-ТС=NP ТК- общо приходи ТС – пълни разходи NP- печалба Общите приходи, са произведение на обема на продажбите и продажната цена Пълните разходи, са сумата от постоянните разходи и променливите разходи ТС=FC+VC Постоянните разходи не са функция на обема FC=a Променливите разходи се разглеждат като пропорционални VC=bq b е коефициент на пропорционалност или променлив разход за единица pq-(a+bq)=NP Въз основа на последното равенство се определя и критичния обем на продажбите във физически единици. Критичният обем е този при който финансовият резултат е нула. Той се бележи с qbe и е отношение на постоянните разходи за периода и разликата между цената на единица (р) и средния променлив разход в a qbe=―― p-b пример: Предприятие произвежда продукт А при следните данни: Продажна цена p=70 Среден променлив разход b=30 Постоянни разходи a=1 100 000 Очакваният обем продажби 70 000 единици Физическия обем се определя qbe=a/p-b=1 100 000/70-30=1 100 000/40=27 500 Освен във фактически единици може да се даде и стойностно изражение TRbe –могат да се използват няколко метода: Първи метод: TRbe=1 100 000
-3- Графичен метод за определяне на критичния обем Той може да се реализира в два варианта и при двата се ползва координатна система, с хоризонтална ос на която се нанася обемът на продажбите във физически единици, а във вертикалната стоят постоянните величини на постоянните разходи, променливите и приходите от продажби. Обем продажби – 40 000х70=2 800 000 При обем 40 000 единици сумата на пълните разходи е ТС=a+bq=1 100 000+(30x40 000)=1 100 000+1 200 000=2 300 000 Правата АВ - права на пълните разходи. При планиран обем от 40 000 единици, сумата на общите приходи е 2 800 000 Нанасяте точката С, правата която свързва началото на координатната система е точка(?) на правата на пълните разходи АВ и правата на общите приходи ОС е критичната точка D. Анализът по зависимостта „разходи-обем-печалба” и определяне на критичната точка дава възможност за извеждане на показатели за сигурността в дейността на предприятието, измерването на сигурността се изразява в превишението на фактическите резултати от дейността над тези резултати които характеризират критичния обем. Пример: Продажна цена 70 Среден променлив разход 30 Постоянни разходи 1 100 000 Планиран обем продажби 70 000 Планирани приходи от продажби 4 900 000 Физически критичен обем 27 500 Стойностен критичен обем 1 925 000 Определяне показателите за финансова сигурност:
МSan=q-qbe=70 000-27 500=42 500
MSas=TR-TRbe=4 900 000-1 925 000=2 975 000
MSrn=(q-qbe)=q=(70 000-27 500)/70 000=61%
MSrs=(TR-TRbe)=TR=2 800 000 Определяне на необходимия обем дейност за достигане на желана печалба Критичният обем на продажбите изразява долната граница в дейността на предприятието, под която фактическият обем не трябва да спада. Тук акцентът пада върху определяне плановия обем на продажбите qpi , който би осигурил желаната печалба. Ако преобразуваме и изразим q от базисното равенство Pq-(a+bq)=NP ще се получи сродна формула за усановяване на обем дейност във физически единици, който осигурява желаната печалба Qpi= (a+NPpi) / (p-b) NPpi е сумата на очакваната печалба Пример: Предприятие произвежда продукт Б при следните данни за производството Продажна цена 70 Среден променлив разход 30 Постоянни разход 1 100 000 Планирана печалба 1 500 000 qpi=(a+NPpi) / (p-b)=(1 100 000+1 500 000) / (70-30)=2 600 000/40=65 000 единици през следващата година трябва да се продадат 65 000 единици от продукт Б за да се осигури желаната печалба от 1 500 000. Вътрешно фирмения отчет за приходите и разходите на база променливи разходи при продажбата на 65 000 единици ..................................................................................................................................... Рентабилни, това ще помогне на управляващите да вземат съответни решения. Във ГФО има информация за приходите, финансовия резултат, активи и пасиви, но тази информация трябва да се преструктурира за да послужи за вътрешно фирмен анализ и вземане на решения за закриване на дейности или тяхното продължаване. Всичко това изисква трансформиране на финансовите отчети по сектори като разлика между приходите от продажба и променливите разходи за съответната дейност, този показател служи за възстановяване на съответстващите постоянни разходи за сектора, който ще отразят, ако дейността се закрие. След приспадане на тези разходи от брутния доход се получава така записания нетен индивидуален доход, последният е източник за покриване на постоянните разходи, общи за цялото предприятие. Именно този показател изразява конкретен принос за всеки сектор и е критерии за приемане дали съответната дейност да се закрие или да не се закрие. Пример: Предприятие извършва търговска дейност в Трявна и Дряново, данните от отчета за приходите и разходите за изминал период са:
.......................... Поделението в Трявна осигурява доход за покриване на неизбежни постоянни разходи за управление на предприятието като цяло 16 000. Ако няма друга алтернатива за реализиране на по висок доход, поделението не трябва да се закрива. Ако то се закрие финансовия резултат на предприятието като цало ще бъде само 6 000 (22 000-16 000).
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||