Home Икономика Същност, характерни особености и значение на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност, характерни особености и значение на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Същност, характерни особености и значение на счетоводството

Счетоводството в буквален смисъл на думата означава водене на сметки или сметководство[1]. Еквивалентният термин е книговодство, книговодене, който произхожда от немската дума „Buchhaltung”.

Терминът „счетоводството” у нас се използва равнозначно с термините „счетоводно отчитане” и „счетоводна отчетност”. Трите термина изразяват почти едно и също нещо. Както посочва проф. Петко Бахчеванов „наличието на известна разлика е много „тънко”, почти незабележимо, затова в обикновения език то не се изразява, поради което най-често се използва само терминът „счетоводство”, обобщаващ в себе си основните характеристики на термините „счетоводна отчетност” и „счетоводно отчитане” .

Трите термина „счетоводство”, „счетоводна отчетност” и „счетоводно отчитане” имат като свое съдържание целесъобразна човешка дейност свързана с отразяването, отчитането на обективно съществуващата действителност на отделното предприятие.

Терминът „счетоводно отчитане” изразява конкретните действия на специално обособен персонал, осъществяващ счетоводно-отчетническия процес в предприятието, свързан с отразяването на действителността, на извършваната дейност.

Терминът „счетоводна отчетност” изразява организационната страна на системата от целево организирани действия, свързани с количественото отразяване (отчитане) и качествено характеризиране на фактите, явленията и процесите от целокупната стопанска дейност на предприятието с цел нейното изучаване, контролиране, анализиране и регулиране, когато това се налага.

Терминът „счетоводство” в теорията и практиката най-често се разбира като:

а) самостоятелно обособена организационно-управленска структурна единица в административно-управленския апарат на дадено предприятие. В различните предприятия то е представено в съответно организационно-структурно звено – отдел, служба, дирекция, направление;

б) целево организирана и целесъобразна дейност на специалисти (счетоводен екип) от административно-управленския персонал на дадено предприятие, които извършват наблюдения, измерване, възприемане, документално отразяване и обработване на данните за всяко състояние и изменения на осъществяваната в него дейност, с което й се предава доказателствена и юридическа сила;

в) самостоятелна научна дисциплина, включена в учебните планове на учебните заведения, осигуряваща необходимите теоретични знания и практически навици за методологията и организацията на счетоводството в предприятието и за неговото място, роля и значение в управлението.

Счетоводството е призвано да осигури всички равнища на управлението на предприятието с потребната му отчетна информация за състоянието и изменението на управляваните обекти. То е вътрешно присъща, иманентна черта на управлението на предприятието. Счетоводството е средство, инструмент на управлението. То е неотменим и важен компонент на информационната система на всяко предприятие. Неговата важна роля, място и значение в управлението се обуславя от следните обстоятелства:

а) задоволява информационните потребности на управлението чрез събираната, обработвана и съхранявана счетоводна информация за активите и пасивите и за осъществяваните производствено-стопански процеси и операции в предприятието;

б) отчетността е една от най-важните функции на управлението, особено сега при пазарните условия;

в) счетоводството е напълно обособено функционално структурно звено на всяка управляваща система;

г) счетоводството на предприятието представлява стройна информационна система, изградена на основата на типични и присъщи само на нея способи и методи за “производство” на определен вид икономическа информация. Счетоводната информация е основен вид информация във всяко отчетно обособено структурно звено на икономиката. Тя отразява непрекъснато, хронологически и систематически стопанските факти, явления и процеси,  които се подават на стойностно измерване и дава обобщена характеристика за съществуващата информационна система на предприятието. Счетоводната информация осигурява потребната за нуждите на управлението отчетна информация за контрол, анализ и активно въздействие върху стопанската дейност.

Обемът на счетоводната информация, изразен в натурални единици, е преобладаващ в общия обем на икономическата информация. Той постоянно нараства и затова счетоводството се развива и усъвършенства непрекъснато в съответствие с нуждите на управлението от счетоводна информация и предопределя възможностите, потребностите и ефективността от информатизацията на управлението. За събирането и обработката на тази информация се изразходва значителна част от работното време не само на счетоводителите (около 81-92%), но и на останалите категории управленски персонал. За да се отговори на изискванията на съвременното управление на предприятието в редица структурни звена на икономиката е решен радикално въпросът за компютъризацията на счетоводството.

Счетоводната информация в условията на компютъризацията адекватно отразява състоянието, измененията и резултатите от производствено-стопанската  дейност. Тя съдейства за предотвратяване на загуби, за намаляване себестойността на произвежданите продукти, за подобряване на тяхното финансово състояние, за отразяване на отклоненията при управлението на дейността, за съпоставяне на разходите с постъпилите приходи, за определяне на постигнатите резултати, за повишаване ефективността от дейността, за целенасоченото разработване на управленски решения. Счетоводната информация предоставя богат материал за нуждите на съставянето на бизнес плана, на прогнозите за развитие на  дейността, за съставянето на калкулациите и определяне цените на произвежданата продукция и на други процеси, за извършването на контрол и анализ на дейността, за вземане и реализирането на управленските решения. Тя се използува многократно на различните равнища на управлението в различни промеждутъци от време и е носител на обратната връзка в управленския процес.

Характерните особености или черти на счетоводството, като система за създаване на информация за управлението на предприятието са следните:

Първо. Счетоводството се прилага само в рамките на отделните отчетно обособени единици, наречени с термина „предприятия”[2]. Те са звената, в които протичат стопански процеси и явления. В основата на локалната обособеност на счетоводството е именно икономическата обособеност на предприятията, изградена върху техния капитал.  С оглед на това счетоводството осигурява създаването на информация за движението и поддържането на капитала на конкретното предприятие в резултат на осъществяваната от него стопанска дейност, защото то само носи рисковете и черпи облагите от дейността си. Физическите лица, еднолични търговци, занимаващи се с предприемаческа дейност, водят счетоводство по отношение на приходите и разходите и съставят Годишен финансов отчет в състав и ред, определен от Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и други законови и подзаконови актове.

Второ. Счетоводството се осъществява въз основа на документалното оформяне на всяка стопанска операция, която засяга имуществените и финансовите средства, вземания и задължения на предприятието, неговия капитал. Затова втората характерна черта на счетоводството е документалното обосноваване на стопанските операции и факти. Нито една стопанска операция не може да бъде отразена по счетоводен път, ако предварително не е била документирана в съответствие с изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство. В счетоводството не се използва вероятностния подход към събитията и съобщенията, защото това би довел до намаляване на  достоверността на счетоводната информация и би създало блогоприятни условия за злоупотреби. Затова счетоводната информация, в преобладаващата си част, има работа предимно с детерминирани събития, т.е. с такива, за които е точно известно, че са извършени. Изключенията са налице само за частта от нея, която е свързана с прилагането на принципа за предпазливостта. Документалното оформяне на стопанските операции е непрекъснато във времето, така както е непрекъсната и самата дейност на предприятието, в което то се осъществява. Това осигурява обективност, точност и пълнота на създаваната информация и контрол върху действията на отговорните лица, участващи в осъществяването, регистрирането и оформянето на операцията.

Трето. Счетоводството отразява само стопанските факти, явления и процеси и свързаните с тях изменения, които могат да са съизмерими и изразени с измерител, който неутрализира физическите и качествените им различия и да ги направи обобщими. Такъв измерител е паричният (стойностният). С негова помощ, чрез парична оценка (цена, стойност или себестойност) отчетните обекти получават стойностен израз, стават еднородни и позволява да се получат обобщаващи показатели за дейността на предприятието.

Четвърто. Счетоводството  използва присъщи само на него начини (способи) за получаване на отчетно-икономическа информация и за осигуряването на ръководството на предприятието с нея – документация и инвентаризация, счетоводни сметки, двойно записване на стопанските операции по счетоводните сметки, оценка и калкулация, балансово обобщаване. В рамките на предприятието то има напълно завършен вид с характерни организационни и технологически процеси, с йерархична структура на възприемане, регистриране и преобразуване на първичните данни, със строго регламентиран ред на отразяване на състоянието и измененията на активите и пасивите.

Пето. Счетоводството е система за пълно и непрекъснато във времето наблюдение и информационно отразяване на стопанската дейност на предприятието. Това именно осигурява създаването на обобщена и пълна информация за нейното цялостно и всестранно характеризиране, или както се казва, то е аналог на стопанската дейност, която също е непрекъсната.

Шесто. Регистрирането и последващото преобразуване на данните за стопанските операции в информация е само едната страна на счетоводството - информационната. Тя позволява да се отрази обективно движението и използването на ресурсите и измененията в техните източници. Другата страна на счетоводството е да осигури контрол от правна и икономическа същност. Правната същност се изразява във възможността, която счетоводството осигурява, за осъществяване на контрол за правомерността на действията на хората, извършващи и отчитащи стопанските операции, а икономическата - във възможността за осъществяване на контрол върху стопанисването и използването на ресурсите и върху потреблението, в органично единство с регистрирането на данните за стопанските процеси. Счетоводството извършва такива важни контролни действия като: контрол за правилното попълване и оформяне на първичните документи, контрол по спазването на договорната и финансова дисциплина, контрол върху движението на стоково-материалните ценности и тяхното използване, контрол върху равнището на себестойността на продукцията, контрол върху финансовите средства и др. Вследствие на прилаганите от него специфични способи, методи и техники при отразяване състоянието и изменението на отделните стопански операции и процеси и на дейността като цяло, се извършва непрекъснат контрол върху целокупната дейност на предприятието. На това основание счетоводството се определя като информационно-контролна система.

Седмо.  Счетоводството е система за периодично създаване на информация за стопанската дейност. Това не противоречи на посочената по-горе непрекъснатост на наблюдението на тази дейност. Налице е периодичност на създаването и представянето на обобщената счетоводна информация за осъществяваната стопанската дейност, за финансовото състояние на предприятието и за постигнатите резултати, което се постига със съставянето и представянето на годишните финансови отчети. Следователно отчетните периоди на отчетния процес “изкуствено” се накъсват за да може периодично да се създаде, интерпретира и предава по предназначение информацията за постигнатите стопански и финансови резултати за определен период от време. Периодите, сроковете, потребителите, съдържанието и формата на предаването на създадената счетоводна информация са точно регламентирани с нормативен акт. В нашата страна отчетният период е една календарна година (времето от 01.01. до 31.12 на всяка година). В неговите граници се създава отчетна информация и за по-малки, междинни периоди – месечни и тримесечни, както и за нуждите на оперативното управление на предприятието и за данъчни цели.

Осмо. Счетоводството е свързващото звено, което осигурява потребната информация за постигане на правата и обратната връзка с всички останали структурни и функционални звена в рамките на системата за управление на предприятието. Показателите, получени чрез счетоводството съдържат необходимите данни не само за изучаване на икономическото и финансово състояние на предприятието, а те служат като база на икономическия анализ и контрола върху извършваната дейност и са основа за разработване и вземане на управленски решения, за планиране и прогнозиране на бъдещата дейност.

На основание на разгледаната същност и характерни особености на счетоводството може да се изведе, че то представлява една информационна и контролна система за непрекъснато, пълно и точно наблюдение, обхващане, документиране, обработване, съхранение и предаване на отчетна икономическа информация в паричен израз за задоволяване на информационните потребности на управлението на предприятието и на обкръжаващата среда, с която то е свързано.

За управлението на предприятието на ръководството освен счетоводна информация е необходима и оперативна (оперативно-техническа) и статистическа информация

Оперативната информация се получава в резултат на текущото наблюдение на отделните стопански факти, явления и процеси, имащи предимно производствено-технически или икономически характер, с цел тяхното ежедневно оперативно следене, контролиране и ръководене. Данните, получени от нея се изразяват в трите вида измерители, без да има предпочитания към някои от тях. Те не са обобщени и като правило характеризират отделни факти, явления и процеси. Нейните показатели могат да бъдат получени освен от първичната документация и от устни, телеграфни, телефонни, факсови, по интернет и други съобщения, непосредствено след тяхното възникване (получаване). Така например чрез оперативната информация се получават по всяко време сведения за доставките на материали, за разхода на материали, за броя на работниците и служителите, явили се на работа за всеки работен ден (смяна), за произведената готова продукция за час, смяна, работен ден, за получените приходи от продажби, за изпълнение на договорите с доставчици, с клиенти и др.  Понякога данните, получени по пътя на оперативната информация не се регистрират и съхраняват върху носители. Често пъти те не са и абсолютно точни. В този смисъл оперативната информация е приблизителна и се получава обикновено за кратки интервали от време (час, смяна, ден). Характерно за оперативната информация е и това, че в предприятието няма обособени специални функционални или йерархически структурни звена за нейното получаване. Тя се събира и създава от персонала, зает в самите организационно-структурни звена на предприятието – производствени звена, складове, отделни отдели и служби и пр. За разлика от другите видове отчетна информация оперативната отразява измененията на фактите, явленията и процесите преди те да бъдат извършени, в процеса на тяхното протичане или преди да бъдат завършени. Въпреки нейните недостатъци тя е важен инструмент, необходимо средство за оперативното управление на производствено-стопанската дейност, като осигурява информация за най-важните нейни страни, непосредствено в хода на нейното осъществяване. Оперативността на информацията се определя не от “кратките” или “дългите” интервали от време, за които тя се създава, а от нейната роля в управлението на предприятието.

Следователно оперативната информация представлява система от показатели, отразяващи производствено-стопанската дейността на предприятието (обикновено за кратки интервали от време) с цел нейното оперативно следене, контролиране и ръководене.

Статистическата информация характеризира количествената страна на масовите социално-икономически и обществени явления и процеси, в неразривна връзка с тяхната качествена страна, на различни равнища – отраслово, национално. Тя използува събраните от съответните органи данни чрез статистическите форми за наблюдение, но се опира и на собствени проучвания, следене и изучаване на съответните явления и процеси, както и на сведенията на оперативната и счетоводната информация.

Предмет на статистическата информация е получаването на показатели за наличие и използване на природни, материални и трудови ресурси, за брой и състав на населението, за демографските промени в населението, за брутен национален продукт и пр. В конкретното предприятие чрез статистическата информация се установяват показателите: средна работна заплата, нарастване (намаление) на производителността на труда, съотношението между нарастването на средната работна заплата и производителността на труда и др.  Статистическата информация използва и трите измерители – натурални, трудови и стойностни. При нея изходната информация по обем не е голяма, но в процеса на нейната многократна и многоаспектна обработка, чрез използването на присъщите й методи, се получава значителна по обем окончателна статистическа информация. Характерна особеност на статистическата информация е едностранното нейно движение в системата на управление “отдолу нагоре”.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG