Активи - характеристика, състав, класификация и особености

Активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода. Тази изгода е свързана с възможността, пряко или косвено да се реализира приток на пари или парични еквиваленти на предприятието.

Активите на всяко предприятие са многобройни и разнообразни. Тази разнородност се обуславя от характера на осъщестяваната дейност. Съвсем естествено е различията в изпълняваните задачи да изискват нееднородност в използваните средства.

Независимо от различията в съсвата на активите на всяко предприятие се включват :

Всичси онези ресурси, собственост на предприятието, които имат натурално-веществена форма и в процеса на дейността изпълняват конкретна функционална роля;

Всички вземания на предприятието от трети лица, които съществуват във връзка с действието на някаква правна норма;

Всички извършени от предприятието разходи - материални, трудови и финансови, от които то очаква някакъв последващ резултат;

Всички притежавани от предприятието продукти на интелектуален човешки труд, които нямат реална веществена форма, но имат разминна и потребителна стойност и в процеса на използването му носят изгода (полза);

Активите могат да бъдат групирани по определен начин. За целта се използват различни класификационни признаци - икономическо съдържание, функционална роля, степен на ликвидност, форма на съществуване и др. За нуждите на счетоводството особено значение има групирането на активите според тяхната функционална роля и ликвидност ( способност да се преобразуват, да променят своята форма на съществуване).

Активите се подразделят на дълготрайни (дългосрочни)  и крактотрайни (краткосрочни).

ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

Активите са дълготрайни, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от 12 месечен период. Те участват многократно в текущата дейност на предприятието, т.е. в повече от един отчетен период /година/, като запазват своята първоначална форма на съществуване. Тяхната ликвидност е бавна. От своя страна дълготрайните активи биват:

-                     амортизируеми

-                     неамортизируеми

Характерно за амортизируемите дълготрайни активи е, че в процеса на използването те остаряват, износват се, а тяхната стойност постепенно намалява. При тях протичат два взаимно свързани, но с относителна самостоятелност процеси. Единият е свързан с намаляване на потребителната им стойност, т.е. той е с характер на физическо и морално изхабяване, а другият – с постепенното и на части пренасяне на разменната им стойност в стойността на онова, което се създава в предприятието /продукция, стоки, услуги/. Този процес е икономически и се нарича амортизация.

В зависимост от формата на съществуване и режима на амортизиране в състава на амортизируемите активи се обособяват две подгрупи: материални и нематериални.

Дълготрайните материални активи имат натурално-веществен характер и обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Те се използват за производство и/или доставката/продажбата на активи и услуги, за отдаване под наем, за административни и други цели. С тях хората въздействат върху други активи с оглед постигане на предварително набелязани цели или създават условия за нормална трудова дейност. Към тях спадат: оръдията на труда – машини, съоръжения, обзавеждане, технически устройства, стопански инвентар и др; стопански и административни сгради, складови помещения и други видове съоръжения – жп. линии, шосета, канали, далекопроводи, площадки; средства за пренасяне на товари / вагони, параходи, товарни коли, електрокари, мотокари, електротелфери и др. /; животни в основните стада; различните съдове и амбалаж, които спомагат за запазване на потребителските свойства на стоките /контейнери, цистерни, бъчви, колби и др. /

Съгласно действащата нормативна база режимът на амортизиране на дълготрайните материални активи се определя от самото предприятие, като се използва линеен метод, въз основа на който се определят амортизационни норми, суми и квоти и се формира неговата амортизационна политика.

Дълготрайните нематериални активи също обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Те са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:

а/ нямат физическа субстанция

б/ са със съществено значение при употребата им

в/ от използването им се очаква икономическа изгода

Понятието установимост се свързва с възможността за определянето на връзката между конкретен нематериален актив и черпенето на икономическа изгода от него, а изгодата – с постигането в хода на употребата на увеличение на приходите или намаляване на разходите.

Дълготрайните нематериални активи се обособяват в следните групи:

-    Права за индустриална собственост – дългосрочни разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства; разрешения от държавни или общински органи за осъществяване на дейности, за ползване на активи и др.; концесии за добив на подземни богатства; концесии за ползване на крайбрежни плажни ивици, минерални и енергийни ресурси, републикански пътища, пристанища, летища, води и др.

-    Права върху интелектуална собственост – патенти върху изобретения и полезни модели; авторски права, фирмени марки /търговски, за услуги, сертификати и др. /; географски означения; лицензи /разрешителни, договорни, принудителни/ и др.

-    Програмни продукти.

-    Продукти от развойна дейност

Характерно за дълготрайните нематериални активи е, че са особено податливи на морално остаряване /износване/. Това трябва да се има пред вид при определяне режима на тяхното амортизиране.

Особен вид амортизируем актив е търговската репутация. Това е ценова разлика, свързана с придобиването на предприятия. За търговска репутация се говори, когато едно предприятие придобива друго предприятие и последното престава да съществува. Съгласно Закона за счетоводството търговската репутация бива положителна и отрицателна.

Дълготрайните /дългосрочните / неамортизируеми активи са тези, за които счетоводното законодателство не предвижда режим на амортизиране.

Те се обособяват в следните четири групи:

1. Биологични активи – природни ресурси, чиято същност не може да се промени в предвидимо бъдеще в следствие на ползването им от предприятията /земи, терени, води, водоеми и др/ или, които се възстановяват във времето, без да е необходима намесата на ползващите ги предприятия / гори, пасища, ливади, животни и др./
2. Активи с обществена значимост – паметници на културата, произведения на изкуството, музейни експонати
3. Финансови – ресурси на предприятието, които се използват временно от трети лица с цел проучване на икономическа изгода /полза/ под формата на дивиденти, лихви, ренти и други възнаграждения. Те от своя страна биват: дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания.

а/ Дългосрочните инвестиции са специфичен финансов ресурс, чието притежание е свързано с единствената цел – увеличаване чистата стойност на капитала.Те съществуват във вид на съучастия, ценни книжа и инвестиционни имоти.

-          Съучастието е парична или друг вид вноска в съвместно предприятие или обща дейност, срещу което се получава част от печалбата и се носи отговорност до неговия размер. С получаването на част от печалбата обаче не се придобива собственост и право на участие в собствения капитал на дружеството.

-          Делът дава право на собственост и участие в капитала на трети лица, независимо от характера му /инвентарен или неинвентарен/ - Той може да бъде изразен с притежание на акция или удостоверен с друг документ – сертификат за дялово участие.

В практиката дяловото участие се обособява в три групи: контролно, значително и малцинствено. В основата на това разграничение е размерът на притежаваните дялове и гласове в органите на управление.

Контролното участие осигурява възможност да се насочва /ръководи/ финансово-оперативната политика, поради притежание пряко или косвено на повече от половината от акциите и/или дяловете, както и от гласовете в органите за управление.

Значителното участие дава право за участие при вземане на решения, свързани с финансово-оперативната политика в предприятието, където е инвестирано, но не и контрол върху тази политика, поради притежание пряко или косвено на не по-малко от 20% от акциите или дяловете, както и от гласовете в органите на управление.

Малцинственото участие е под 20% и не осигурява право на участие в управлението, а само възможност за получаване на дивидент. Това са т.нар. „неуправляващи съдружници”.

-    Ценните книжа имат различно функционално предназначение едно от които е съучастие в капиталите на трети лица. Не всички ценни книжа осигуряват дялово участие. Освен акциите, останалите ценни книжа /дългови, компенсаторни/, нямат капиталов характер. Тук обаче се включват всички притежавани от предприятието ценни книжа и други финансови инструменти, които са със срок на притежание повече от 12 месечен период и с възможност за публично предлагане.

-    Инвестиционните имоти са земя и/или сграда, които не се ползват в процеса на дейността на предприятието, а се отдават на финансов лизинг или аренда с последваща възможност за освобождаване от тях.

б/ Вторият елемент от дълготрайните /дългосрочните/ финансови активи са дългосрочните вземания.Това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост /погасяване/ над 12 месеца. Те са резултат главно на стопански комбинации между свързани /сродни/ лица и от предоставени търговски и други заеми срещу получаване на лихва.

Характерно и за двата типа дълготрайни финансови активи /дългосрочни инвестиции и вземания/ е това, че като ресурси на предприятието – собственик са преминали във владение за повече от една година в трети лица. След изтичането на определено време или след настъпването на определено събитие /падеж, тираж/ тези ресурси се връщат отново в предприятието и се включват в оборота на осъществяваната от него дейност. Временното извеждане е свързано единствено с получаването на някаква икономическа изгода.

Разходи за бъдещи периоди – Разходите намаляват икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

От гледна точка на законовия принцип за съпоставимост между приходите и разходите и свързаното с него определяне на крайния финансов резултат от дейността на предприятието за отчетния период разходите се подразделят на две групи: текущи и предварителни /разходи за бъдещи периоди/.

Текущите разходи се извършват в рамките на отчетния период и в края на годината се трансформират изцяло във финансов резултат или в незавършено производство. За разлика от тях предварителните разходи се извършват през отчетния период, в края на същия само една част от тях се отнасят в текущите и от там във финансовия резултат, а останалата част участва косвено във формирането на резултата през следващи години. Това се прави единствено с цел получаване на реален финансов резултат от дейността на предприятието за всеки отчетен период.

КРАТКОТРАЙНИ АКТИВИ

Краткотрайните активи са ресурси, при които очакваната икономическа изгода се черпи еднократно в рамките на дванадесет месеца. Тези активи обслужват дейността на предприятието за непродължително време, имат по-кратък жизнен цикъл и в рамките на отчетния период променят /или могат да променят/ видимо първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Краткотрайните активи имат сравнително по-бърза обращаемост и ликвидност.

Те включват:

- материални запаси / стоково-материални запаси/

- краткосрочни вземания

- финансови активи

- парични средства

- текущи разходи

I. Материалните запаси /СМЗ/ са част от имуществото на предприятието, което е предназначено за производство, експлоатация, продажба, потребление, обмяна, натурално заплащане или други стопански нужди. Те включват следните групи:

1. Материали – ресурси /стопански средства на предприятието, към които се прилага човешкия труд и които се подлагат на обработка с цел произвеждане на продукция или услуги. Те са предмети на труда и могат да бъдат непосредствено извлечени от природата /каменни въглища, нефт, руда / или вече преминали през предварителна обработка от човешкия труд – суровините. Материалите участват еднократно в процеса на осъществяваната от предприятието дейност, като променят изцяло натурално-веществената си форма. От гледна точка на тяхната функционална роля в дейността различаваме:

а/ основни – участват непосредствено при формиране на съдържанието на ново произвеждания продукт на труда /извършваната услуга/. Те образуват субстанцията на готовия продукт. Без тях дейността на предприятието е невъзможна. / например брашното в хлебопроизводството/.

б/ спомагателни – са предмети на труда, които не участват пряко, непосредствено при формирането на субстанцията на ново произвеждания продукт на труда, а се използват за придаване на определени качества, свойства на предметите като цвят, аромат./ Например боите в пластмасовото производство.

в/ горивни материали – близки по съдържание до спомагателните. Те също не участват пряко при формиране на натурално-веществения характер на произвеждания продукт на труда, а осигуряват необходимия температурен режим, при който се създава съответната потребителна стойност или отделни нейни елементи. Тава са всички течни, твърди и газообразни горива.

г/  резервни части – предмети на труда, които служат за подмяна на износените или на повредените части на различните видове машини, съоръжения, стопански инвентар и др.

д/ полуфабрикати – стопански средства, преминали определен стадий на обработка, в процеса на който е създадена съответната потребителна стойност, но които следва да се дообработят в рамките на същото предприятие, за да получат напълно завършен вид /тестото в хлебопроизводството/

е/ амбалажни материали– стопански средства, предназначени за опаковане на готовата продукция и стоките при тяхното съхраняване или транспортиране, но нямат характер на дълготрайни материални активи. Това са етикети, хартия и др.

ж/ опитни образци и модели – предмети на труда създадени в самото предприятие или закупени от вън, но все още не са предадени за производствена, развойна и внедрителска работа.

2. Продукция – форма на проявление на крайния резултат от производствената дейност на предприятието. По своята икономическа същност тя е продукт на труда с оформена потребителна и разменна стойност, т.е. не подлежи на по-нататъшна обработка в рамките на същото предприятие, а се съхранява в складовете и е предназначена за продажба, за обмяна, за вътрешно потребление, за натурално заплащане и други стопански цели.

Продукцията може да има веществен и невеществен характер. Веществена е продукцията, която има физико-химически свойства и отговаря на определени стандарти, а невеществена – продукцията, която се оформя като услуга.

3. Стоките са също продукти на труда, но са напуснали складовете на производствените предприятия и се намират в сферата на обръщението, т.е. предназначени за размяна. Много често стоките се поставят в амбалаж, който запазва тяхната потребителна стойност и ги рекламира.

4. Незавършеното производство представлява съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция. Предприятието е извършило необходимите материални, трудови и финансови разходи през отчетния период, но в края на същия все още няма очаквания резултат. Формирането на продукцията с необходимата разменна и потребителна стойност ще се осъществи през следващата година. В края на отчетната година във връзка с изготвянето на годишния финансов отчет предприятието ще посочи размера на извършените разходи като незавършено производство.

5. Инвестиция в материален запас – свързана е с веществени активи придобити за инвестиционни цели, а не за ползване.

6. Краткотрайни биологични активи – животни, които имат основно функционално предназначение получаване на продукция, която се отделя от животното, или продукция, която не се отделя от него /прираст/.

II. Краткосрочни вземания – активи които се намират във владение на трети лица, но тяхната равностойност е събираема, т.е. все още не е получена. Те са свързани винаги с намаление на активи. За вземане на дадено предприятие се говори, когато е на лице несъвпадение на момента, в който активът е станал притежание на трето лице с момента на получаване на неговата равностойност.

Активът е преминал вече в чужда собственост, а съответната равностойност ще се получи в рамките на отчетния период / 12 месеца/. В този промеждутък от време напусналия предприятието актив се превръща във вземане. Най-често срещани са: вземания от клиенти, свързани с продадена продукция, стоки, услуги, съучастия при сдружения с трети лица, съдебни или присъдени вземания, вземания от подотчетни лица, дебитори, разчети по липси и начети, вземания по записани дялови вноски, вземания по рекламации и др.

III. Финансови активи – Финансови активи са притежаваните от предприятието ценни книжа /облигации, акции, ДЦК / или договорни права за получаване на парични суми или др. Финансови активи от трето лице, които формират неговия оборотен портфейл. Тези активи са с кратък срок на притежание /не повече от 12 месечен период/ и с единствено функционално предназначение – сделки. Очаквания от тях доход е разлика между „курс купува” и „курс продава”

Като финансови активи се третират и притежаваните от предприятието благородни метали и скъпоценни камъни.

IV. Парични средства – Всички емитирани от държавата банкноти и монети и придобитата чуждестранна валута, които са собственост на предприятието и служат за разплащания с други предприятия, физически и юридически лица. Те се съхраняват в касата на предприятието или по сметки във финансови институции. Към паричните средства се отнасят и притежаваните от предприятието парични документи, които съществуват като особена форма на парите – разплащателни чекове, дебитни и кредитни карти, менителници и др.

V.Текущи разходи – Всички материални, трудови, финансови и др. разходи, които се извършват в рамките на отчетния период и в края на годината се трансформират изцяло във финансов резултат или в незавършено производство. Те имат различна природа на възникване и форма на проявление. Съгласно счетоводното законодателство тези разходи се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи /материални, външни услуги, амортизации и др. /финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата.

В рамките на така очертаните групи и подгрупи се вписват активите на всяко предприятие.