Joomla Software solutions Template

Payday loan

Указания относно годишното счетоводно и данъчно приключване за 2002 г.

С извършените значими промени в счетоводното законодателство от 1.01.2002 година и приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, действащ за периода 1.01 – 31.12 2002г., пред  предприятията възникват различни сложни въпроси и казуси. В тази връзка Министерство на финансите създаде работна група в чиято работа се включиха представители на Института на дипломираните експерт – счетоводители, Съюза на счетоводителите в България, Асоциацията на счетоводните къщи в България, Главна данъчна дирекция и Дирекция “Данъчна политика” при Министерство на финансите. Целта на групата е да се обобщят всички важни и значими групи проблеми за дружествата в страната и да се даде принципна професионална насока за тяхното решаване в счетоводен и данъчен аспект. Следва да се има предвид, че съобразно конкретната фактическа обстановка във всеки отделен случай е възможно да има различни нюанси на изложените становища. Въпросите  в настоящите указания  са групирани в две тематични направления – “Счетоводство” (разглежда се приложението на новото счетоводно законодателство) и “Данъци” (разглеждат се проблемни казуси, възникващи по повод предстоящото годишно данъчно приключване  по ЗКПО за 2002 г.).

I  Рубрика “Счетоводство”

1. Описание на статиите от годишния финансов  отчет за 2001 г., които трябва да се рекласифицират с цел сравнимост на информацията от предходния период  с тази за 2002 г.

Рекласифицирането на сравнителната информация в Годишния финансов отчет (ГФО) за 2002 г. следва да се извърши съобразно възприетите за отчетната 2002 г. от ръководството на предприятието счетоводна  политика и формат на отделните  елементи на ГФО, с цел осигуряване на съпоставимост на показателите в отчета за двете представени в него години.

1. Отчитане на текущите и отсрочените данъци върху печалбата  съгласно  НСС 12 “Данъци от печалбата” и  тяхното представяне в Счетоводния баланс и Отчета за приходите и разходите.

Българският НСС 12  е разработен на база правилата и методите, заложени в МСС 12, но са допуснати определени неточности и пропуски. В този смисъл е препоръчително неговото приложение да бъде преразглеждано през призмата на изискванията, подходите, правилата  и насоките на МСС12. По-долу са представени основните от тях:

• Изчисленията на текущите данъци върху печалбата се извършват на база годишната данъчна декларация, изготвена по правилата на действащия ЗКПО. Дължимият за годината данък (облагаема печалба  х  текуща ставка =  текущ данък) се посочва в отчета за приходи и разходи, в група “Разходи за данъци”.

• Задължението (вземането) по текущи данъци, получено след приспадане на платените авансови вноски, се представя към текущите задължения (вземания) в счетоводния баланс – балансова статия “Данъчни задължения”, респ. “Данъци  за възстановяване”.

• Отсрочените данъци се изчисляват за всички временни разлики – облагаеми и намаляеми. Облагаемите разлики водят до отсрочени данъчни пасиви, а намаляемите – до отсрочени данъчни активи (следва да се има предвид, че в  т. 4.1, 4.2, 5.1 и 5.2 от НСС 12 са допуснати технически грешки). При признаването на отсрочените данъчни активи следва да се прецени вероятността за обратно проявление на тези разлики и доколко съответното предприятие ще е в състояние в бъдеще да генерира достатъчно печалба, от която те да могат да бъдат приспаднати.

• Отсрочените данъци върху печалбата се изчисляват чрез прилагането на балансовия пасивен метод. Чрез този метод се определя салдото на отсрочените данъци към датата на баланса. Балансовият метод е представен в илюстриращ пример по-долу.

• Изменението  на отсрочените данъци за периода (годината) представлява разликата между началното и крайно салдо на отсрочените данъци, изчислени по балансовия метод. Това изменение се посочва също в отчета за приходи и разходи, като втори компонент, към група “Разходи за данъци”. Ако характерът на изменението е икономия (намаление на данъка), то тази икономия се посочва със знак минус, а ако  е  разход (увеличение на данъка) – със знак плюс. Представянето в отчета за приходи и разходи би могло да бъде:  или текущият данък и изменението на отсрочените данъци да се посочат нетно на лицевата страна на отчета; или  към група “Разходи за данъци” да се обособят две статии, “Текущ данък “ и “Изменение в отсрочените данъци”. Важно е да се има предвид, че в т.16.15 на НСС 1 е направен пропуск, като  се казва, че по статия “Данъци върху печалбата” се посочва данъкът по данъчна декларация, а не се споменава нищо за представянето на отсрочените данъци. Без уточняването по-горе на направения пропуск не би се постигнало равенство между нетната печалба за периода в отчета  за приходи и разходи и в счетоводния баланс.

• Допълнителните оповестявания на връзката между данъчен и счетоводен резултат и данъчен разход (в двата му компонента) следва да се направи в приложението.

• Отсроченият данък, породен от обект, който се отразява директно в собствения капитал (преоценъчен резерв), също се посочва директно за сметка  на този обект, без да намира отражение в отчета за приходи и разходи.

• Отсрочените данъци, породени от облагаеми и намаляеми временни разлики се посочват нетно, ако подлежат на единен режим на облагане (както е по ЗКПО). Отсрочените данъчни активи или пасиви се представят в баланса към дългосрочните активи или пасиви, по отделна статия, с наименование “Отсрочени данъчни активи” и респеспективно “Отсрочени данъчни пасиви”.

Пример за приложението на НСС12

В предприятие XYZ салдото на отсрочените данъци към 01.01.2002 г. е 1690 лв. През периода част от настъпилите операции в дружеството са (за целите на демонстриране  на правилата на НСС12)  :

• е преоценило към 31.12.2002 г. дълготрайните си активи като е формирало преоценъчен резерв в размер на 24500 лв.;
• е обезценило налични към 31.12. материални запаси, като размерът на начислените разходи за обезценка е 6000 лв.;
• продадени са МЗ, които са били обезценени в предходен период. Стойността на начислената в предходния период обезценка е 2000 лв.;
• дружеството е извършило анализ на просрочените си вземания и е установило, че вземане от клиент в размер на 6000 лв., което към 01.01.2002 г. е било провизирано 50% няма очаквания да бъде събрано. Съответно, вземането е обезценено до 0;
• през периода са изплатени на служители суми във връзка с неизползвани отпуски от предходни години, за които към 01.01. 2002 г. са били начислени осигуровки в размер на 1000 лв. Едновременно с това са начислени задължения за неизползвани отпуски от 2002 г. в размер на 1500 лв.;
• през периода са отчетени платени разходи за гаранционни ремонти в размер на 500 лв., за които към 01.01.2002 г. е била начислена провизия. Към 31.12.2002 г. са начислени допълнително провизии за гаранционно обслужване в размер на 1000 лв.
• отчетеният финансов резултат за периода е счетоводна печалба в размер на 18000 лв.
• отчетени са непризнати разходи за брак, глоби и лихви, разходи без документ и др. в размер на 3200 лв.

Отсрочените данъци към 01.01.2002 г. са изчислени по балансовия пасивен метод по следния начин:

Временни разлики към 01.01.2002 г.:

А) облагаеми разлики (преоценъчен резерв)                                                                    0

Б) намаляеми разлики                                                                                                      -7200 лв.

В резултат на описаните по-горе операции облагаемата печалба съгласно данъчната декларация на дружеството е формирана, както следва:

ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Счетоводна печалба                                         18000

Увеличения:

Непризнати разходи                                         3200

Обезценка МЗ                                    6000

Обезценка вземания                                        3000

Начисление за отпуски                    1500

Начислени провизии                                       1000

Общо увеличения                                             14700

Намаления:

Реализирани разлики от обезценки на МЗ                 (2000)

Изплатени суми за отпуски                                                           (1000)

Разходи за гаранции, провизирани през 2001              (500)

Общо намаления                                                                              (3500)

Облагаема печалба                                                                          29200

Дължими корпоративни данъци по данъчна

декларация (текущ данък)                                                              6860

Отсрочените данъци към 31.12.2002 г. са изчислени по балансовия пасивен метод по следния начин:

Временни разлики към 31.12.2002 г.:

А) облагаеми разлики (преоценъчен резерв)                                                           24500 лв.

Б) намаляеми разлики                                                                                                    -14300 лв.

Отсрочени данъци върху облагаемите временни разлики

(отсрочени данъчни пасиви)                                                                                          5760 лв.

Отсрочени данъци върху намаляемите временни разлики

(отсрочени данъчни активи)                                                                                          -3360 лв.

Салдо на отсрочения данък към 31.12.2002 г.                                                              2400 лв.

Салдо на отсрочение данък към 01.01.2002 г.                                                             -1690 лв.

Разлика за счетоводно отразяване през 2002 г. :                                                         4090 лв.

- за сметка на преоценъчния резерв                                                                              5760 лв.

- за сметка на печалбата в ОПР                                                                                      -1670 лв.

Представянето на разходите за данъци в ОПР е следното:

Счетоводна печалба                                                                                        -18000

Разходи за данъци                                                                                                5190

В т.ч.      текущ данък                                                                          6860

Изменение на отсрочени данъци                   -1670

Печалба за периода                                                                                         -12810

Забележка: На лицевата страна на ОПР може да се посочи нетната сума на ефектите от текущите и отсрочените данъци, а в приложенията да се представят по-детайлни пояснения.

Счетоводните операции по отразяването на данъците са:

-Текущ данък по данъчна декларация

Дт 123 / Кт 452                                                    6860

- Отсрочени данъци за сметка на печалбата в ОПР

Дт 497 / Кт 123                                                    1670

- Отсрочени данъци за сметка на преоценъчния резерв

Дт 112 / Кт 497                                                    5760

Счетоводен баланс

към 31.12.2002 г. (след отразяване на текущите и отсрочените данъци)

1. След като отпадна ограничението за стойностния праг, над който активите се считаха за дълготрайни, много компании ще променят размера му. Така активи, които до началото на годината са се водили като дълготрайни, вече няма да покриват критериите за такива. Как трябва да се постъпи с тези активи и да се признават ли те за дълготрайни материални активи при съставянето на финансовия отчет за тази година?

С отмяната на НСС 4 “Отчитане на дълготрайните материални активи” (в сила до 31.12.2001 г.) и приемането на НСС 16 “Дълготрайни материални активи” отпадна фиксираният стойностен праг на същественост на дълготрайните материални активи от 150 лв. Във връзка с това всяко предприятие следва да определи в счетоводна си политика стойностен праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни по функция, се отчитат като текущ разход в момента на придобиването им. Прагът на същественост следва да се определи в разумни граници, на база определени критерии така, че той да може да бъде защитен и обоснован пред потребителите на финансовия отчет и органите на последващия външен контрол. Този праг трябва  да бъде оповестен  в приложението за  счетоводната политика.

Всяко предприятие, изхождайки от принципите на същественост, разбираемост, уместност и вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние и на формирания финансов резултат, следва да направи преглед на своите дълготрайни материални активи към 31.12.2002 г. и да прецени дали следва да отпише тези, придобити преди 01.01.2002 г., които са под възприетия стойностен праг на същественост (следва да се изхожда от тяхната историческа отчетна, а не балансова цена). В случаите, когато ръководството на дружеството вземе професионално управленско решение, че е необходимо да бъдат отписани балансовите стойности на разглежданите активи към 31.12.2002 г., следва да се има предвид съществуването на два подхода за счетоводно отчитане на тази стопанска операция.

• Съгласно препоръчителният подход посочен в НСС 8 “Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика” /т.8.3.1/, балансовите стойности на посочените по-горе ДМА следва да се отразят като намаление на салдото на неразпределената печалба от минали години (в началото на отчетния период, т.е към 01.01.2002 г.). В случаите, в които началното салдо (към 01.01.2002 г.) на неразпределената печалба от минали години през течение на отчетния период (2002 г.) е разпределенo изцяло, или частично в резервите на предприятието, то разглежданата корекция следва да бъде направена за сметка на тези резерви до размера на направеното разпределение. Когато намалението на неразпределената печалба е по–голямо от салдото на неразпределената печалба преди намалението, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години. Следва да се има предвид, че сравнителната информация (за предходния отчетен период - 2001 г.) трябва да бъде преизчислена, така все едно определеният стойностен праг винаги се е прилагал, т.е корекциите, които се отнасят за периодите преди 01.01.2001 г. следва да бъдат представени кумулативно, чрез корекция на салдото на неразпределената печалба от минали години към 01.01.2001 г. Информацията в ОПР за предходния отчетен период също следва да бъде преизчислена, така сякаш тази счетоводна политика е била прилагана винаги.
• При допустимия алтернативен подход /т.8.4.1/ балансовата стойност на ДМА трябва да се включи в отчета за приходи и разходи, към ”други разходи” или на отделен ред “ефекти от промяна на счетоводната политика”  при определянето на печалбата или загубата за текущия период (2002 г.). Допълнително се изготвят проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид, като че ли определеният стойностен праг е бил прилаган винаги.

Обръщаме внимание, че промяната в счетоводната политика независимо от избрания счетоводен подход за представяне, се прилага без обратна сила, когато корекцията на салдото на неразпределената печалба от минали години не може да бъде надеждно определена, т.е корекцията не е определима в разумни граници. Съгласно т.9 от НСС 8, фактът че сравнителната информация за предходните периоди практически не може да бъде преизчислена задължително следва да се оповести.

Също така изборът на един от двата подхода по НСС 8 (препоръчителен или допустим алтернативен подход) следва да бъде приложен за всички отчетни обекти, за които от началото на 2002 г. с влизането в сила на новите счетоводни стандарти следва да бъде направена промяна в счетоводната политика.

1. До 01.01.2002 г., на основание на отменения НСС 3 “Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди”, предприятията начисляваха провизии за вземания. В редица предприятия към 01.01.2002 година е останало кредитно салдо по сметка 252 “Провизии за вземания от продажби”. Възниква въпрос какво да направят предприятията, в които по сметка 252 “Провизии за вземания от продажби” има салда при трансформиране на индивидуалните им сметкопланoве.

В счетоводен  аспект понятието “провизии за вземания” (в сила до 31.12.2001 г.)  по предишните национални счетоводни стандарти  е аналогично на понятието “обезценки на вземания” (в сила от 1.01.2002 г.) по смисъла на новите счетоводни стандарти, поради което те следва да се разглеждат и третират еднакво. В тази връзка натрупаните към 01.01.2002 г. провизии за вземания, следва да запазят своя размер непроменен и, ако е необходимо, в последствие съобразно възприетата счетоводната политика от предприятието да се актуализира размерът на натрупаните загуби от обезценка.

Ако дружествата при изготвяне на индивидуалните си сметкопланове преценят, че ще променят начина на счетоводно отчитане на разходите за обезценка на вземания спрямо прилагания до 31.12.2001 г. подход, те следва да предприемат действия за прехвърляне на натрупаното кредитно салдо по счетоводна сметка 252 “Провизии за вземания от продажби” съобразно възприетата политика за организиране на текущото счетоводно отчитане.

При действащото от 01.01.2002 г. счетоводно законодателство са допустими два различни подхода за счетоводно отчитане по сметки и следене на информацията за натрупаните загуби от обезценки на вземанията в предприятията, което следва да се има предвид при съставянето на индивидуалния сметкоплан на всяко предприятие.

Първият подход предвижда запазването на счетоводна сметка 252 “Провизии за вземания от продажби” или създаването на корективни (контраактивни) счетоводни сметки към всяка счетоводна сметка, по която се отчитат отделните видове вземанията (например към счетоводна сметка “Клиенти”, да се създаде подобна контраактивна сметка за отчитане на обезценките на вземанията от клиенти). Последното налага натрупаното кредитно салдо по счетоводна сметка 252 към 31.12.2001 г. да се прехвърли по съответната новосъздадена от 1.01.2002 г. корективна сметка. Ако се възприеме този подход след 1.01.2002 г. загубите от обезценка на вземанията следва да се отчитат като разход и по кредита на  новосъздадените  контраактивни счетоводн сметки за всеки вид вземания. Корективните сметки ще се дебитират при изписване на вземания или реинтегриране на заделени провизии за обезценка на вземания.

Вторият подход е свързан с директно  намаляване на дебитните салда по сметките за отчитане на вземания с размера на натрупаните провизии за обезценка  на вземания към 31.12.2001 г. и последващо отчитане на загубите от обезценка за сметка на намаление на балансовата стойност на вземанията. Недостатък на този подход е липсата на информация за първоначалния размер в исторически аспект, по който е възникнало дадено вземане, което може да създаде трудности в практиката.

Независимо от избрания счетоводен подход за отчитане на загубите от обезценка на вземанията в крайна сметка балансовата стойност на вземанията (компенсираната сума между отчетната стойност на вземанията и начислените разходи за обезценка по повод на тях), представена в годишния финансов отчет на дружествата следва да бъде една и съща и да представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на предприятието и отчетения финансов резултат.

Обръщаме внимание на факта, че по действащия до 31.12.2001 г. НСС 3 се провизираха само вземания, които преди това са били отразени като приходи за дружеството. С влизането в сила на новия НСС 32 “Финансови инструменти” в кръга са финансовите активи се включват всички вземания, възникнали първоначално в предприятието, посредством предоставянето на пари, стоки или услуги на контрагенти на дружеството. Съгласно т.6.4. от НСС 32 всички финансови активи, т.е. всички вземания (не само търговските вземания) подлежат на проверка за обезценка по време на изготвяне на годишния финансов отчет и при наличие на доказателства за такава – тя трябва да се отрази в отчета за приходи  и разходи. 

1. В много предприятия по счетоводна сметка 107, която беше определена в действащия до началото на годината Национален сметкоплан като “Сметка на собственика”, има налични салда към 1.01.2002 г и към 31.12.2002 г. Как следва да се представи в ГФО за 2002 г. салдото по счетоводна сметка “Сметка на собственика”.

Съществуват две възможности за представяне в ГФО на салдата по тази счетоводна сметка. При преценката на представянето всяко предприятие следва да има предвид преди всичко икономическото съдържание, същността и финансовата реалност на крайното салдо по разглежданата счетоводна сметка.

• Когато счетоводната сметка е използвана за уреждане на разчетите между дружествата и техните собственици, тя следва да се третира по-скоро като разчетна сметка и да бъде представена в счетоводния баланс като задължение, респективно вземане (дългосрочно – със срок на погасяване над 12 месеца след датата на баланса и/или краткосрочно - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса). Аналогичен е случаят, при който собствениците са предоставили средства на дружеството за един по – дълъг период от време, но в един последващ момент същите подлежат на връщане.
• Независимо, че би следвало да е рядко срещано явление в определени случаи  собствениците са предоставили средства на дружествата, за които няма решение да бъдат връщани, а по-скоро намерението (решението) е  да се използват за бъдещо увеличение на капитала и/или на  капиталов принцип и да не се връщат, а дългосрочно да финансират дейността на предприятието. Считаме, че в тези случаи предоставените средства би могло да се представят като резерви в капиталовата секция на счетоводния баланс на предприятието /чл.20, ал.3 от Закона за счетоводството/. 

1. Как следва да се представи салдото по сметка 102 “Допълнителен капитал” в счетоводния баланс?

Аналогично на изложеното по въпрос 5 становище, съществуват две възможности за представяне на салдата по тази счетоводна сметка. За правилна  преценка всяко предприятие следва да се има предвид преди всичко икономическото и финансово съдържание на крайното салдо по разглежданата счетоводна сметка, за да се прецени подходът за най–точното и достоверното му представяне в ГФО.

В повечето случаи, най–вероятно ще бъде необходимо салдото на счетоводна сметка 102 “Допълнителен капитал” да бъде третирано като капитал и да бъде представено като резерви в капиталовата секция на счетоводния баланс на предприятието /чл. 20, ал. 3 от Закона за счетоводството/. В случаите, когато допълнителният капитал е формиран от допълнителни вноски по реда на чл.134 от Търговския закон или от други специални случаи, при които направените вноски подлежат на възстановяване, салдото по счетоводната сметка следва да се третира като разчет и да бъде представено в счетоводния баланс като задължение (дългосрочно – със срок на погасяване над 12 месеца след датата на баланса и/или краткосрочно - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса). 

1. Как следва да се отчитат текущо и да се представят в ГФО разходите за бъдещи периоди?

Съществуват два подхода за текущо счетоводно отчитане на разходите за бъдещи периоди, които обуславят и начина на тяхното представяне в ОПР.

• Първият подход, който е познат в практиката досега, предвижда при възникването им разходите да се отчитат по икономически елементи и след това да се отнасят по функционално направление в сметката за отчитане на разходите за бъдещи периоди. В периода в който предприятието черпи изгода от така направените разходи, съгласно изготвен погасителен план разходите за бъдещи периоди се признават като текущи чрез отнасянето им по дебита на съответните счетоводни сметки от група “Разходи за дейността” (група 61 от отменения Национален сметкоплан). При тази хипотеза на отчитане в годината на възникване на разходите за бъдещи периоди е необходимо в ОПР изготвени на база класификация на приходите и разходите по видове (примерни схеми са посочена в приложение № 3 и 4 от НСС 1), разходите да се посочат в групата на разходите по икономически елементи и в групата на статиите  с корективен характер на реда “Други суми с корективен характер” като отрицателна величина (в скоби). В годината на признаване на така формираните разходи, намалението на разходите за бъдещи периоди също се посочва на реда “Други суми с корективен характер”, но този път като положителна величина.
• При втория подход при възникването им разходите за бъдещи периоди се отнасят директно по счетоводната сметка за отчитане на разходите за бъдещи периоди. В периода, в който съгласно погасителен план предприятието признава разходите за бъдещи периоди като текущи разходи за дейността същите се отразяват съобразно спецификата си по дебита на съответните счетоводни сметки от група “Разходи по икономически елементи” (група 60 от отменения Национален сметкоплан). Поради това в периода на възникването им разходите за бъдещи периоди не намират директно отражение в ОПР, изготвен на база класификация на приходите и разходите по видове (каквато беше практиката до 01.01.2002 г.). В  периода, в който разходите за бъдещи периоди се признават като текущи разходи за дейността и се отразяват по дебита на сметките от гр. 60 Разходи по икономически елементи, същите намират отражение и в ОПР съобразно  характера на конкретния вид разход.

Когато предприятието избере втория подход, с оглед спазването на посочените изисквания за представяне разходите за бъдещи периоди във финансовите отчети на предприятията, те следва да направят преизчисление и на сравнителните данни за предходния отчетен период.

Необходимо е да се отбележи, че при изготвянето на ОПР с класификация на разходите по функционален признак (примерна схема е посочена в приложение № 5 от НСС 1) разглежданият проблем не стои, тъй като разходите за бъдещи периоди не се представят при подобен начин на изготвяне на ОПР.

Обръщаме внимание, че от 01.01.2002 г. разходите за бъдещи периоди могат да бъдат класифицирани и представяни в счетоводния баланс като дългосрочни и/или краткосрочни активи –  в зависимост от срока, за който се очаква същите да бъдат включени в текущия финансов резултат на база изготвен от дружеството погасителен план и  възприета и оповестена счетоводна политика за признаване на тези разходи.

1. Множество фирми предлагат стоките си, поемайки ангажимент за последващото им гаранционно обслужване. До началото на тази година този ангажимент се отчиташе като приход за бъдещ период. Как е най-коректно да се отчитат ангажиментите за гаранционно обслужване? Как следва да се трансформират и представят в ГФО резервираните до 31.12.2001 г. суми за последващи гаранции. Как следва да се отчитат стопанските операции извършени по повод на настъпило събитие попадащо в обхвата на предоставената гаранция?

С приемането на новото счетоводно законодателство от 01.01.2002 г., поетите ангажименти за последващо гаранционно обслужване представляват правно и/или конструктивно задължение по смисъла на НСС 37 “Провизии, условни задължения и условни активи”. В тази връзка  приходът от продажбата на продукция или стоки следва да бъде признат изцяло като текущ приход в периода на възникването (реализацията) му съгласно принципа за текущото начисляване и правилата на НСС 18 “Приходи”.  Поетите ангажименти за гаранционно обслужване и гаранционни ремонти предполагат начисляване на  провизия (задължение) по смисъла на НСС 37. Счетоводното отчитане на тази провизия води до отчитане на текущи  разходи  в отчета за приходи и разходи и задължение (пасив) със сума  равна  на най–добрата приблизителна оценка на размера на разходите, необходими за покриването на настоящото задължение към датата на баланса, като се отчита и времевия фактор .

По повод направени запитвания бихме искали да обърнем внимание на необходимостта да се направи разграничение между задължение за последващо гаранционно обслужване за определен период, което задължение възниква заедно и в резултат на направената продажба и включен ангажимент  в общо определена цена за продадена стока, продукция или права, за услуга под формата на последващо обслужване. Определеният размер на прихода срещу услугата  за последващо обслужване е необходимо да бъде отделен от общата продажна цена и да бъде отчетен (представен, отсрочен) като приход за бъдещ период. Съгласно принципа на съпоставимост между приходите и разходите, така разсрочения приход следва да се признае като текущ за периода, през който са направени  разходите за неговото получаване, т.е. по извършването на услугата “последващо обслужване и поддръжка”. (НСС18, Приложение, гл.Б, т.2)

Трансформирането и представянето  на  отсрочените суми за гаранционно обслужване до 31.12 2001г. представлява промяна в счетоводна политика. Считаме, че в конкретния случай настъпилата промяна в счетоводната политика по силата на промяната на счетоводното законодателство е най – удачно да бъде представена още в сравнителната информация на ГФО за 2002 г. (т.е в данните за предходна година) като се приложи препоръчителният подход описан в НСС 8. Ще бъде необходимо в счетоводния баланс, салдото на приходите за бъдещи периоди възникнали по повод на разглежданата стопанска операция  да се рекласифицират като провизии, признати като пасиви и в ОПР приходите за бъдещи периоди възникнал през 2001 г. по повод на ангажименти за гаранционно обслужване да бъдат включени като текущи приходи и със същия размер да бъдат отчетени разходи за провизии. Посочената стопанска операция не засяга текущото данъчно облагане на предприятията за 2002 г.

Във връзка с казаното по – горе обръщаме внимание и на следните две изисквания на НСС 37:

• в края на всеки отчетен период размерът на провизираните задължения се преразглежда и при необходимост и известни нови факти и обстоятелства -  се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетени провизии;
• начислените провизии се отчитат към задълженията и се представят на отделна балансова статия от останалите  текущи  или дългосрочни задължения на предприятието

Направените фактически  разходи при  гаранционното обслужване следва да се отчитат в намаление на начислената провизия (като нейно използване). Като финансов приход (реинтегриране) се отчита само неизползваната част от формираната   провизия. В тази връзка следва да имате предвид, че при гаранционно обслужване, политиката за цялостното освобождаване на  провизията  и повторно отчитане, като счетоводни разходи в отчета за приходите и разходите, на направените разходи по изпълнението на провизираното задължение, не съответства на действащото счетоводно законодателство. 

1. Особености при отчитането на коригиращи и некоригиращи събития по смисъла на НСС 10 “Събития настъпили след датата на годишния финансов отчет?

Необходимо е да се прави ясно разграничение между настъпили коригиращи и некоригиращи събития между датата на ГФО и датата, на която ГФО е одобрен за публикуване (датата, на която в съответствие с утвърдената управленска структура, управляващият орган одобрява ГФО на дружеството за издаване и предоставяне на трети лица).

• Коригиращи са събития, които доказват условия, съществували на датата на ГФО и в следствие на тях се коригира представянето и оценката на обекти във финонсовия отчет, като се съставят счетоводни операции в годината, която се приключва, независимо, че събитията са настъпили в следващата година. В т. 3.2 от НСС 10 са дадени няколко примера за коригиращи събития които могат да служат като ориентир на ръководството на предприятието при индентифицирането на събития от подобен тип.  Обръщаме внимание на промяната в НСС 10, според която от 01.01.2002 г. на отчитане и представяне подлежат както неблагоприятни коригиращите събития, така и на благоприятни коригиращи събития свързани с отчитането на приходи и/или намаляването на разходите на дружеството (съгласно т. 3.2 от НСС 10 (отм.) приходите възникнали като резултат от коригиращи събития само се оповестяваха в приложението към ГФО, и то в случай че е вероятно да бъдат реализирани).
• Некоригиращите събития са тези, които са съществени и показателни за бъдещето на предприятието, но изцяло се отнасят за  условията и обстоятелства, които са  настъпили след датата на ГФО. При този тип събития предприятието не коригира представянето и оценката на обектите във финансовия отчет и не съставя счетоводни операции в старата година, която се приключва.Те подлежат само на оповестяване. В т. 4.2 от НСС 10 са дадени множество примери за некоригиращи събития.

Установяването, отчитането и оповестяването на коригиращите и некоригиращите събития след датата на ГФО има съществено значение за съблюдаване на принципа за вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието и изпълнение на основните изисквания на които следва да отговаря информацията представена в ГФО.

1. В чл. 40, ал. 1 на Закона за счетоводството е определено, че предприятията публикуват ГФО във вида, в който е заверен от одитора, заедно с доклад за заверката, изготвен от регистрирания одитор.  От текста не е ясно кой доклад следва да се публикува: краткият или подробният.

Разглежданият въпрос се поставя твърде често в стопанската практика в страната. Необходимо е да се уточни, че съгласно Националните одиторски стандарти (НОС) регистрираните одитори подготвят само един доклад в който представят своите заключения след извършване на независим финансов одит. Именно този доклад, изготвен съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) и НОС, подлежи на публикуване по реда на чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството заедно с годишния финансов отчет на предприятието.

Следва да се има предвид, че съгласно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗСч, предприятията следва да публикуват ГФО, по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗСч., във вида в който е заверен от регистриран одитор, т.е следва да се публикуват счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричните потоци, отчета за собствения капитал и приложението по смисъла на НСС 1 ”Представяне на финансови отчети”.

Нормативни изисквания към лицата – съставители на годишен финансов отчет

Според юридическата си форма,  лицата - съставители на финансов отчет могат да бъдат: Физически лица и лица регистрирани по Търговския закон (ТЗ)

1.Лица в трудовоправно или служебно отношение с предприятието

Това са лица назначени по трудов или друг служебен договор съгласно действащото трудово или друго законодателство, регламентиращо реда за сключване на трудов или служебен договор.

Длъжността, която заемат тези лица е възможно да бъде както “главен счетоводител”, така и всяка друга икономическа длъжност съгласно възприетата структура на персонала в предприятието.  Важното е да се подчертае, че  предприятието следва да оповести в писмена форма избора си като вмени в трудовите задължения на съответната длъжност и това основно задължение на лицето да съставя годишен финансов отчет.

Видно от изискванията на чл. 35 от Закона за счетоводството като съставители  на годишни финансови отчети могат да бъдат назначавани само лица с икономическо образование. Всички останали лица, които са завършили друго висше образование, не могат да бъдат назначавани в качеството им на съставители на годишни финансови отчети.

-за физическите лица с висше счетоводно-икономическо образование и съответен стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол,  доказан със съответен документ за трудов или осигурителен стаж /чл.35, ал.1, т.1 ЗСч/. Това са лица, които са придобили специалност “Счетоводство и контрол” към икономическите университети в страната.

- за физическите лица с друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол и доказан със съответен документ за трудов или осигурителен стаж /чл.35, ал.1, т.2 ЗСч/. Това са лица, придобили висше икономическо образование с друга специалност, например: ”Финанси”, “Статистика”, “Международни икономически отношения” и други.

-за физическите лица със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител, който също следва да бъде доказан със съответните документи за завършено образование и трудов или осигурителен стаж /чл.35, ал.1, т.3Сч/. Това са лица завършили средно специално икономическо образование в техникуми и лицензирани търговски гимназии и икономически  колежи.

Понятието “стаж в областта на счетоводството” включва в себе си всички извършвани дейности или изпълнявани функции, които са пряко свързани с организацията, методологията и осъществяването на счетоводството на предприятия.

Съответният стаж следва да бъде доказан с трудов или осигурителен документ.

Законът за счетоводството не поставя изискване за периода, в който лицето е придобило професионалния си стаж - дали е преди завършване на висшето образование, по време на следването или след това.

Изискванията, които поставя чл. 35 от ЗСч. (минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж и съставителят да не е осъждан за престъпление от общ характер), следва да бъдат изпълнени към датата на изготвяне на ГФО, която съгласно чл. 37, ал. 1 не може да бъде по–късно от 1 март, а за консолидираните финансови отчети, съгласно чл. 37, ал.2 – не по–късно от 30 юни.

2. Лица в облигационни отношения с предприятието

Това са лица, регистрирани по съответния ред, като упражняващи свободна професия “счетоводител”, “икономист” и пр. Те следва аналогично на гореизложеното да отговарят на изисквания на чл. 35, ал. 1, както и на чл. 36 от Закона за счетоводството.

Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което не е  осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.

3. Лица, регистрирани по ТЗ като “специализирано счетоводно предприятие” или регистрирани по ТЗ и ЗНФО като “специализирано одиторско предприятие”

Тези предприятия следва да са със седалище на територията на страната и в предмета им на дейност да е включено организиране и счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови отчети по реда на Закона за счетоводството.

Съставеният от тези предприятия ГФО се подписва от физическото лице, което управлява или представлява специализираното счетоводно или одиторско предприятие, както и от ръководителя на предприятието, за чиято дейност се отнася годишния финансов отчет.

Обръщаме внимание на факта, че ръководството на предприятието е отговорно за съставянето на финансовите му отчети, които трябва да дават вярна и честна представа за финансовото му състояние, резултатите от дейността, паричните потоци и измененията в собствения капитал на предприятието 

1. Представянето на условни активи и пасиви в счетоводния баланс.

В задбалансовата част на годишния счетоводен баланс следва да се представят само условните активи и пасиви по смисъла на новия НСС37, а не салдата на всички задбалансови сметки. Това означава, че се изключват салдата на кореспондиращите задбалансови сметки и на всички други сметки, които съдържат данни от оперативно-контролен и/или статистически характер .