Joomla Software solutions Template

Payday loan

Банки и банкови системи

3.1. Видове банки и банкови системи

3.1.1. Двустепенна (двузвенна) банкова система

Двустепенна (двузвенна) е банковата система, при която емисионната (централната) банка е отделена от търговските банки. Тази банкова система се възприема при добре развити пазарни условия. Двете степени (звена) на двустепенната (двузвенната) банкова система са: емисионната (централната) банка и търговските банки. Видовете известни търговски банки са:

• универсални и специализирани (ипотекарни, инвестиционни и др.);
• държавни, общински, кооперативни и частни;
• големи, средни и малки;
• национални, регионални, чуждестранни и транснационални.

3.1.2. Едностепенна (еднозвенна) банковата система

Едностепенна (еднозвенна) е банковата система, при която емисионната (централната) банка не е отделена от търговските банки. Съществуването на тази банкова система е уредено чрез действието на общ (единен) закон за цялостната банкова дейност. Едностепенна (еднозвенна) банковата система се възприема при планови, централизирани, а не пазарни условия.

Обединяването на всички банкови дейности в рамките на едностепенната (еднозвенната) банкова система е уредено чрез нейното вътрешно организационно структуриране при наличието на възприет държавен монопол.

3.2. Българска народна банка

3.2.1. Статут и функции

Българска народна банка, като емисионна (централна) банка, има статут на самостоятелно юридическо лица със строго определени функции. БНБ осъществява своята дейност по силата на специално действащ закон за БНБ. Основните функции, които изпълнява БНБ, в условията на валутен борд, са:

• поддържа вътрешната и външна стабилност на лева;
• осигурява функционирането на ефективен платежен механизъм;
• лизензира, контролира и надзира дейността на търговските банки;
• безплатно обслужва бюджета на държавата, т.е. тя е неин безплатен депозитар;
• съставя и отчита платежния баланс на държавата.

Организационната структура и органите за управление на БНБ са уредени със Закона за БНБ. Основните организационни звена на БНБ са централно управление и клонове и представителства.

Основните организационни звена на Централното управление БНБ в условията на валутен борд са:

• Управление “Емисионно” – поддържа пълно валутно покритие на паричните задължения на БНБ и стабилността на лева;
• Управление “Банково” – разработва банковата политика и по изключение е кредитор от последна инстанция;
• Управление “Банков надзор” – лицензира, контролира и надзира дейността на търговските банки;
• Управление “Фискални услуги” – осъществява дейности, свързани с държавните дългове и с функцията на БНБ като депозитар на държавата;
• други административни звена.

Органите за управление на БНБ са:

• Управителен съвет – от 7 членове: управител, 3-ма подуправители, избрани от НС и 3-ма членове, определени от Президента.
• Главен одитор;
• Консултативен съвет.

Активите и пасивите на БНБ са балансови показатели, даващи представа за източниците на нейните парични средства и направленията за тяхното използване.

Активите на БНБ са:

• паричните средства и депозитите;
• инвестициите в ценни книжа;
• капиталовите инвестиции;
• вземанията от правителството;
• дълготрайните активи;
• други активи.

Пасивите на БНБ са:

• наличните средства (монети и банкноти;
• задълженията към банки и други финансови институции;
• задълженията към държавни институции;
• задълженията към МВФ;
• капиталът (държавен, 20 млн. лв.);
• резервите – фонд „Резервен” и провизиите;

Финансовите взаимоотношения на БНБ с държавата се изразяват в следното:

• ако Σ Приходи < Σ Разходи – разликата се покрива от прехвърляеми, лихвоносни държавни ценни книжа;
• ако Σ Разходи < Σ Приходи – разликата се внася в бюджета.

Паричните операции на БНБ дават представа за нейните действия като страна в прякото или косвеното разпореждане с парични средства. Те могат да бъдат пасивни, активни, разплащателни и други банкови операции.

Пасивните парични операции на БНБ са:

• депозитните операции, в т.ч. операциите, свързани със задължителните минимални резерви (ЗМР);
• емисията на налични пари;
• продажбата на чуждестранна валута;
• продажбата на благородни метали;
• продажбата на ценни книжа;
• други пасивни операции.

Активните парични операции на БНБ са:

• кредитирането (сконтово и ломбардно);
• покупката на чуждестранна валута;
• покупката на благородни метали;
• покупката на ценни книжа;
• други активни операции.

Разплащателните операции на БНБ са:

• участието в преки вътрешни касови и безкасови разплащания;
• участието в системата БИСЕРА (Банковата интегрирана система за електронни преводи);
• участието в системата RINGS (REAL-TIME INTERBANK GROSS SETTLEMENT SYSTEM  - системата за брутен сетълмент в реално време)[1];
• участието в системата SWIFT;
• участието в системата СЕБРА (Системата за електронни бюджетни разплащания) .

Другите банкови операции, които изпълнява БНБ са:

• сконтони;
• ресконтови;
• суапови;
• опционни;
• гаранционни;
• инкасиви;
• лизингови и др.