Joomla Software solutions Template

Payday loan

Балансово обобщаване

Балансовото обобщаване е метод,с помощта на който се съпоставят активите и пасивите в имуществото на всяко предприятие. Между тези 2 величини съществува стойностно равенство.

Използването на балансовото обобщение (балансовия метод) в системата на счетоводството е свързано с изготвянето но т.н. “счетоводен баланс”, който представлява технически начин за изразяване на метода “балансово обобщение”.

Като технически начин за изразяване на балансовия метод, счетоводния баланс е таблица с определена форма и съдържание, която служи за групиране и отразяване в парична оценка на имуществото на дадено предприятие към определен момент, изразено от една страна по състав и изпълнявана функционална роля в процеса на дейност и от друга страна, по начина на образуване и целево предназначение.

Всеки счетоводен баланс включва 2 независими една от друга части – балансова и задбалансова. В балансовата част се представя имуществото на предприятието по стойност към определена дата, а в задбалансовата се включват условните активи и пасиви на предприятието.

Начинът на разполагане на двата компонента на имуществото (актива и пасива) в балансовата таблица обуславя и формата на самия счетоводен баланс. В счетоводната теория и практика са се утвърдили 2 форми: едностранна – с вертикално представяне на активите и пасивите и двустранна – с хоризонтално обособяване на двата компонента на имуществото.

Съдържанието на счетоводния баланс зависи от състава на имуществото на отделното предприятие. То се подрежда по определен начин, подчинен на нуждите на стопанското управление или на изискванията на действащата нормативна база.

Най-малката градивна част на всеки счетоводен баланс е балансовата статия (перо). Тя се изразява по стойност отделните елементи от имущественото и финансовото състояние на предприятието и има 2 часто – наименование и сума.

Няколко балансови статии могат да бъдат обединени на дадена основа. Така се формира съдържанието на следващия градивен елемент на счетоводния баласн – балансова група.

От своя стана балансови групи могат да бъдат обобщени в балансови раздели.

Съдържанието на типова балансова схема е дадено под формата на приложение в Закона на счетоводството. Подреждането на елементите в него е извършено, като са спазени отделни принципи. Активите се подреждат по степен на ликвидност (обращаемост по време на дейността) започва се с най-бавно ликвидните активи, каквито са дълготрайните активи и се завършва с най-бързо ликвидните краткотрайни активи - парите.

Пасивите се подреждат по произход и степен на ликвидност. Започва се от най-бавно изискуемите – капиталите и се върви към по-бързо изискуемите – получените заеми, задълженията и финансиранията. В пасива на счетоводния баланс се записва непокритата загуба от минали години и загубата от текущата година, но с отрицателен знак.

№18 Обобщаване и проверка на данните от

текущото счетоводно отчитане.

На определени интервали записванията по счетоводните сметки, трябва да бъдат обобщени и проверени. Това се налага от съображения за обективност и точност на записванията в процеса на текущото счетоводно отчитане. Целта и да се отстранят евентуални грешки и пропуски и се характеризира и анализира имущественото състояние на предприятието за съответния период.

Оборотните ведомости са техническо средство са обобщаване и проверка на данните от систематическо счетоводно отчитане.

И така като отчитането се организира в 2 насоки, то оборотните ведомости се подразделят на оборотни ведомости за положението по синтетичните сметки и оборотни ведомости за положението по аналитичните сметки (партиди, наричани още изявления).

Оборотните ведомости за положението по синтетичните счетоводни сметки представляват графично оформени таблици. Те се попълват с данни от главната книга на предприятието, т.е. с установени стойностни размери на отделни структурни елементи – обороти, сборове и салда (начални и крайни). При сборуването  на пренесената от синтетичните счетоводни сметки, информацията в оборотните ведомости, следва да се получат 3 двойки равни сборове.

 Сборовете от сумите на началните остатъци по дебита и по кредита на счетоводните сметки, трябва да бъдат равни по между си, което се дължи на задължителното равенство м/у активите и пасивите на предприятието като елементи на неговото имущество. При евентуално неравенство е допусната грешка, която има сборен характер или е свързана с неправилно откриване на синтетичните счетоводни сметки.

 Сборовете на дебитните и на кредитните обороти за съответния отчетен период трябва да бъдат равни по между си, което е резултат на метода на двойното записване.

 Сборовете по дебита и кредита на салдата в клая на отчетния период трябва също да бъдат равни по между си, което се дължи на преходните две равенства от една страна, а от друга – на неравенството, което съществува м/у актива и пасива на предприятието във всеки момент.

Наличието на трите двойки равенства в оборотната ведомост за положението по синтетичните счетоводни сметки е гаранция, че извършените счетоводни записвания през отчетния период са верни.

Грешки в оборотната ведомост. В случай на неравенство, това е сигнал за допусната грешка в процеса на текущото счетоводно отчитане. Евентуалните грешки могат да бъдат от различно естество, но най-често се свеждат: неправилно записване на остатъците по счетоводните сметки в началото на отчетния период: грешки при завеждането на счетоводните сметки: технически грешки при сборуването на сумите: грешки при изготвяне на самата оборотна ведомост.

Оборотни ведомости за положението по наличните счетоводни сметки. Те се наричат още извлечения и също представляват таблици с определена форма. Принципът за изготвяне е сходен с този за отчитане на броя, източника на информация и формата на представяне.

На практика в едно предприятие броят на оборотните ведомости за положението по аналитичните счетоводни сметки ще зависи от броя на синтетичните счетоводни сметки, към които има организационно аналитично отчитане. За всяка една от тях се изготвя оборотна ведомост (извлечение).

Аналогично на оборотните ведомости за положението по синтетичните счетоводни сметки, извлеченията са предназначени за проверка на правилността и пълнотата на записванията по аналогичните счетоводни сметки. Те са свързани със следните зависимости:

 Сборът от наличните салда по партидите към дадена синтетична счетоводна сметка, трябва да бъде равен на началното салдо по самата синтетична сметка.

 Сборът от оборотите (дебитни и кредитни) по партидите към дадена синтетична сметка, трябва да бъде равен на оборота (дебитен и кредитен) по самата синтетична сметка.

 Сборът на крайните остатъци от партидите към дадена синтетична сметка, трябва да бъде равен на крайното салдо по самата синтетична счетоводна сметка.

Чрез установяване на посочените равенства се доказва синхронът м/у синтетичното и аналитичното счетоводно отчитане. Той и следствие на обстоятелството, че остатъците и стопанските операции, записани в дадена синтетична сметка, се записват и в аналитичните сметки към нея с еднакви суми.

Ведомостите за положението по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки имат голямо практическо значение. Освен за откриване и отстраняване на грешки и пропуски в процеса на текущото счетоводно отчитане, те съдържат и много богата информация и финансовото състояние на предприятието, която може да бъде използвана за задълбочен анализ на неговата дейност. Чрез оборотните ведомости се осъществява и връзката м/у синтетичните счетоводни сметки и счетоводния баланс, тъй като последните две колонки на оборотната ведомост за положението по синтетичните сметки фактически представляват салдов счетоводен баланс.

№20 Информационни възможности на

двустранното счетоводство и потребители на счетоводна

информация, предоставяна от него.

Във всяко предприятие се регистрира различна по обем и разнообразна по съдържание информация. Това става с помощта на документирането. По-нататък обхванатите информационни съвкупности се систематизират и допълват периодично чрез инвентаризиране на активите и пасивите. Систематизирането на първично регистрираните данни се базира на системата на счетоводните сметки (синтетични и аналитични) на двойното записване по тях. Самото групиране има за основа информационните потребности на стопанското управление и се извършва в счетоводни регистри.

Според Закона за счетоводството “регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи”. Или счетоводните регистри са таблици, с помощта на които се регистрират и систематизират първични данни, получени чрез документирането.

Съгласно действащата нормативна база, счетоводните регистри се откриват ежегодно към 01.01., а за новосъздадените предприятия – към датата на тяхното учредяване. Те могат да се приключват към края на всеки месец и задължително към 31.12. или към датата на ликвидиране на предприятието. Приключването става чрез окончателна обработка на счетоводната информация за отчетния период, а при регистрите за систематично отчитане с проверка на данните чрез изготвяне на оборотни ведомости за положението по синтетичните и по аналитичните счетоводни сметки.

Всеки счетоводен регистър, съдържа определени реквизити .Това са информационни показатели, които характеризират записванията в него. Съвкупността на всички реквизити, тяхното разположение и графично представяне, както и начинът на фиксирането им, определят табличната форма на регистъра.

Обикновено реквизитите на един регистър са сходни с тези на вторичните счетоводни документи и включват: наименование; принадлежност; дата, месец и година на използване; заглавни редове и колони; пореден номер и стойност, отразена в първичните счетоводни документи, въз основа на които се прави записването; подпис на длъжностните лица.

В счетоводната практика се използват много и различни по форма регистри, които обикновено се класифицират по определени признаци. Групирането улеснява създаването на най-рационални талбични форми, на удобни размери, на достатъчен брой таблици и др.

По-важни признаци за класифициране на счетоводните регистри са:

По начина на записване на данните и на външен вид биват:

 Подвързани счетоводни книги – специално пригодени тетрадки, чиито листове са еднообразно разграфени по определен начин. За да се изключи възможност за злоупотреби, те се прошнуроват, номерират и заверяват, а на последната страница се посочва броят на листовете. Такива документи са: Касовата книга; Инвентарната книга; Книгата за ценни книжа; Книгата за дяловите вноски; Книгата за приходите; Книгата за разходите и др.

 Счетоводни картотеки – сбор от свободни листове (карти), изготвени от специална хартия или картон и разграфени според предназначението на записванията по тях. Използват се най-често за организиране на аналитичното отчитане към инвентарните счетоводни сметки.

 Регистратори – представляват също сбор от карти, но прикрепени трайно по подходящ начин към папки с твърди корици.

 Регистри за машинно вписване – съвкупност от използвани в предприятието перфоленти, магнитни ленти, магнитни дискове, дискети и всички други електромагнитни и електронно-запаметяващи устройства. В практиката те са известни като технически носители на счетоводната информация и зависят от вида, типа и класата на използваните средства за автоматизирано регистриране и обработване на отчетните данни.

Според вида на записванията по тях, счетоводните регистри се подразделят на: регистри за хронологични записвания, регистри за систематични записвания и комбинирани счетоводни ресурси.