Joomla Software solutions Template

Payday loan

Метод на счетоводството. Обша характеристика. Съставни елементи. Взаимовръзка при осъществяване на счетоводния отчетен процес – текущо и периодично.

Метода на всяка наука се определя от нейния предмет, както и от задачите, които решава. Освен общите методи на познанието във всяка област се прилага и съответния частен метод. Всяка наука има частен метод, който е във връзка с логическото мислене (общите методи на познанието) и така познавателният процес се обективизира в конкретна форма, осигуряваща опознаване на онези характеристики (свойства, връзки и закономерности), които са предмет на съответната наука. Изводът е, че частният метод на счетоводството, както и на всяка наука, се образуват от знания за принципни закономерности, присъщи на предмета им.

Основен метод на познанието е анализът, който води до обобщение и прилагането на придобитите знания към конкретната действителност. Става дума за индуктивното и дедуктивното мислене от наблюдение на реалността, които приложени към конкретната действителност водят до нейното опознаване. Счетоводният баланс като метод се прилага и води до опознаване ресурсите и източниците т.е. знанието за счетов. баланс се свързва с познавателния счет. процес.

Чрез прилагане на счетоводния метод се създава един постоянен логически непроменящ се във времето модел на счетоводна система. Това означава, че счетоводната система се открива, функционира и приключва всеки отчетен период, без да се влияе от промените на икономическата, политичесските и социологическите условия. Това е модел на самото текущото и периодичното счетоводно отчитане, базирано на балансово-счетоводно представяне на отчитаните обекти (капитал и капиталов оборот) и на двойното записване на промените, породени у отделните операции, сделки, събития. Този модел възпроизвежда вътрешните логически връзки и зависимости на икономическата реалност. Това позволява при дадени конкретни условия този модел да се изпълни със съответно конкретно финансово-икономическо съдържание.

1. Счетоводният метод зависи от предмета на счет и от задачите, които той решава – счет метод се съчетава с процеса на познаване за да се усъвършенства счет. анализиране и счет. обобщаване.

Предметът на счет. се характеризира освен със свойства, връзки и с принципни закономерности. Знанията за тях се превръщат в методи като се свържат с познавателния път на мислене. Тогава знанията за принципни закономерности стават частни методи.

2. Счетоводният метод е система от елементи, защото се характеризира със системност. Тези елементи са:

ü                    счетоводен баланс или счетоводно-балансово обобщаване

ü                    счетоводна сметки и системата от сметки – счетоводните сметки се създават за отделните видове активи, собствен капитал и пасиви и служат за опознаване на тяхното начално състояние, изменения и крайно състояние поотделно. Когато трябва да се отрази имуществено-финансово състояние на предприятието трябва да се създаде система от сметки за активното проявление на капитала, за собствения капитал и пасивите, свързани като динамична балансова система. В системата от сметки се обединява информация за качественото състояние на всички обекти, за измененията в тях и за крайното им състояние.

ü       двойно отразяване на стопанските операции – то е аналогично отражение на обективната взаимовръзка между измененията в засегнатите от операцията обекти. Това е счет. формулиране съдържанието на всяка отделна операция с две числа. За изменението в двата обекта и винаги в равен размер. Дейностите пораждат изменения и тези изменения са разходи и приходи, но всяко отделно изменение се описва счетоводно чрез кратка формулировка, която показва кои са засегнатите обекти, колко е размера на измененията, настъпили в тях (едното изменение е в ролята на причина, а другото в ролята на ефект)

ü                    оценяване и калкулиране – измерване, паричен израз на всяко изменение от отделните стопански операции, както и за измерване структурните компоненти на периодичното представяне на ресурсите и източниците на тяхното придобиване

ü                    счетоводно документиране – то е аналог на определеността на отделните икономически факти, явления и процеси. Те могат да бъдат отграничени, идентифицирани и удостоверени като факти чрез прилагане на метода.

ü                    инвентаризирането – аналог на обективното и фактическо състояние на отчитаните обекти (ресурсите  собствен капитал и пасиви) чрез инвентаризирането се прави проверка на място и се установява наличностите, което позволява инвентаризация и въз основа на нея се представят в балансовата система фактическите нaлични активи, налични собствени капитали и налични пасиви.

ü                    След формулирането на отделните операции с двойно записване, следва записване в специален регистър, т.е. хронологическо систематизиране на отделните операции по счет. път. В регистъра всяко двойно записване получава индикатор, показател определящ времето, датата и мястото и поетата лична отговорност за отчетената операция. Журналът за хронологично отчитане представя обема на работата от броя на записаните операции, но без него, т.е. без хронологично отразяване не е възможно тяхното опознаване, защото не е възможно създаване на точна и достоверна картина на извършената дейност.

ü                   счетоводно сводиране – става дума за:

-           За прилагане на обикновената сводка – математически обобщителен характер

-           Прилагане на специфично сводиране по определени икономически показатели, за да се представи една икономическа група, предприятието майка съставя консолидиран отчет за групата като цяло от отделни отчети на дъщерните предприятия.

ü       изготвяне на периодични отчети и баланси – за нуждите на годишното приключване и за външни потребители

Относно прилагането и предназначението на отделните елементи се изискват процедури на взаимосвързано прилагане и то зависи от характера на организацията и управлението на капитала и КО. Създава се логически модел на счет. отчитане чрез прилагане на счет метод върху предмета. Това са процедурите, които се използват за отразяване на К и КО. Това почива на две принципни закономерности:

ü       двустранно балансово единство между ресурсите и източниците на придобиване им, т.е. двустранното проявяване на капитала, както в даден момент, така и в кръгооборота му.

ü       двойствеността, на която са подчинени измененията, които отделната стоп. операция поражда в равни по размер изменения в най-малко два обекта