Joomla Software solutions Template

Payday loan

Отчитане на краткосрочните инвестиции.

І. Характеристика.

Краткосрочните инвестиции включват акции, облигации, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни. Включват се само тези акции, облигации и държавни ценни книжа, които са бързо ликвидни. С тях предприятието цели да увеличи доходите си.

При придобиване на акции, облигации и държавни ценни книжа, те се записват по цена на придобиване. В клая на месеца е прието придобитите краткосрочни инвестиции да се оценяват по борсовата им цена, ако са регистрирани на борсата.

Ако при продажбата на кратк. инвестиции има разлика м/у продажбата и отчетната им стойност, тя се отбелязва като финансов приход или финансов разход.

ІІ. Отчитане.

1 – документи – сметка, фактура, банкови извлечения и др.

2 – счет. сметки – отчитането на краткосрочните инвестиции, става чрез с/ките от гр. 51 Краткосрочни финансови активи. Тези сметки са активни. Дебитират се при увеличаването на с/ки, а се кредитират при намаляването им. Могат да имат дебитно салдо, което отразява стойностния размер на наличните видове инвестиции.

Използват се и с/ка 621 Разходи по операции с финансови инструменти и с/ка 721 Приходи от операции с финансови инструменти.

3 – стоп. операции.

→ покупка на краткосрочни инвестиции – 51/50

→ продажба на краткосрочни инвестиции – 50/51

→ отрицателна разлика при продажба – 50, 621/51

→ положителна разлика при продажбата – 50/51, 721

→ преоценка на краткосрочните инвестиции в края на месеца – 51/721 или 621/51

№27 Отчитане на дълготрайните

материални активи.

І. Характеристика.

ДМА имат натурално-веществен характер и участват многократно в текущата дейност на предприятието, като запазват своята първоначална форма на съществуване. Тяхната ликвидност е бавна. ДМА са амортизуеми дълготрайни активи, т.е. потребителската им стойност намалява с физическото и моралното им остаряване, а те пренасят постепенно и на части разменната си стойност в/у стойността на онова, което се създава в предприятието.

ДМА са: земи и терени, подобрения в/у земите и терените, сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства, компютърна техника, обзавеждане и трайни активи, други дълготрайни материални активи.

ДМА се оценяват по цена на придобиване, себестойност и пазарна цена.

Отчитането им може да бъде синтетично и аналитично.

ІІ. Амортизация.

Моралното и физическото износване засягат потребителните свойства на ДМА. Наред с това, в процеса на износването, постепенно намалява и тяхната стойност. Този процес е свързан с пренасяне на стойността им в стойността на произведения продукт.  Амортизацията е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизуемата стойност на даден актив през предполагаем срок на годност.

Действащото законодателство дава възможност на всяко предприятие само да определя амортизационната си политика. То разработва индивидуален амортизационен план за всеки амортизуем актив по години.

Във връзка с амортизацията се използват следните по-важни понятия:

Отчетна стойност – стойността, по която активът е заведен счетоводно в предприятието.

Амортизуема стойност – стойността на амортизуемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност.

Амортизационна квота – част от аморт. стойност, разпределена като разход през определени отчетни периоди и изчислена с помощта на избран метод за амортизация.

Амортизационна норма – съотношение м/у аморт. стойност, приета за 100 и определения срок за практическо използване в години.

Въз основа на амортизационния план се разработва таблица за изчисляване на амортизациите, в която се описват отделните видове дълготрайни активи и предлаганите методи за амортизация.

Методът за амортизацията е начинът, по който се определя размера на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на актива. Предприятието може да прилага систематично линеен или нелинейни методи.

 линеен метод – АК-и и за целия амортизационен период са еднакви, те са постоянна величина, която се променя през целевия аморт. период.

Нелинейни методи биват увеличаващи и намаляващи.

 прогресивен нелинеен метод – АК-а на първата година нараства, като първата е най-ниска.

 дегресивен нелинеен метод – АК-а през първата година е най-висок, а през последната най-ниска.

 константно-дегресивен метод – АН се определя като при линейния метод, но се завишава с определен от предприятието коефициент.

 метод на сумата на числата – АН се променя през годините на амортизационния срок и се определя като отношение на броя на годините, оставащи до изчитане на аморт. срок и сумата на числата на годините в аморт. срок.

ІІІ. Отчитане.

1 – Документи – Акт за приемане и предаване на ДМА, протокол за бракуване, сметка за ликвидация на ДМА, таблица за изчисляване на амортизационните квоти на ДМА.

Други документи – платежни нареждания, платежни изисквания, РКО, ПКО, ведомости, справки и др.

2 – Сметки – използват се гр. 20 Дълготрайни материални активи. Активни – дебитират се с  увеличението на съответните ДМА и се кредитират с наличието им. Имат дебитно салдо, което отразява стойностния размер на наличните ДМА.

С/ка 616 Разходи за придобиване на ДМА

С/ка 703 Приходи за продажба на ДМА

С/ка 690 Извънредни р/ди

С/ка 790 Извънредни приходи

3 – Стоп. операции

3.1. в посока увеличение

 покупка на ДМА в случай, че няма допълнителни р/ди – 20 (4531) /50, 40, 15

 покупка на ДМА в случай, че има доп. р/ди – 616 (4531) /40, 50, 60, 20/616 (активът се заприходява чрез АППДМА по цена на придобиване).

 получени безвъзмездно, констатирани изплащания – 20/790

 закупени от ПОЛ – 20/422

3.2. в посока на намаление

 безвъзмездно продаване, бракуване и ликвидация на ДМА – 690, 240 /20

 продажба на ДМА – 240 (703) / 20, 50, 41, /703, 4532

 продажба на ДМА под формата на дарение или спонсорство – 240, 119/20

 липса на ДМА без вина на МОЛ – 240, 690/20

 липса по вина на МОЛ – 240/20, 441/20, 442

3.3. начисляване на амортизацията на ДМА – 602/240

№28 Отчитане на дълготрайните

нематериални активи.

І. Характеристика.

ДНА няма натурално-веществен характер като ДМА, от също като тях обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Имат разработен състав и различно предназначение. ДНА са амортизуеми, т.е. пренасят на части стойността на това, което се създава в предприятието.

ДНА биват: права в/у интелектуална собственост, права в/у индустриална собственост, програмни продукти, продукти от развойна д/ст, други нематериални активи.

ДНА се оценяват по цена на придобиване, покупна цена, себестойност, продажна цена.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки – гр. 21 Нематериални активи

2 – Стопанска операция.

 покупка на ДНА – 21 (4531) /40, 50

безвъзмездно получени ДНА – 21/790

 продадени ДНА – 241, 703/21, 41, 50/703, 4532

 бракуване, безвъзмездно отдаване, липси на ДНА – 241, 690/21

 начислена амортизация на ДНА – 602/241

№29 Отчитане на дългосрочните активи

І. Характеристика.

ДИ са средства, предоставени на други предприятия с цел стопанска и финансова изгода. Те могат да бъдат под формата на съучастия, инвестиционни книжа, инвестиционни имоти и други дългосрочни инвестиции.

ДИ се неамортизуми дълготрайни активи.

Съучастията са участия със средства на предприятието в капиталите на други предприятия. Те са под формата на акции или дялове. В зависимост от относителният дял на съучастието, те биват съучастие с контролно участие (над 50% от капитала на инвестираното предприятие), със значително участие (м/у 25% и 50%) или малцинствено (до 25%).

Всяка дългосрочна инвестиция се оценява по цена на придобиване. Тя е равна на покупната цена, както и всички разходи по придобиването. В края на годината ДИ се оценяват по справедливата им цена, определена от Търговския закон. При продажба на ДИ, разликата м/у продажната и балансната им стойност се отчита като приход или разход от инвестиции.

При оценка на ръководството може да си води синтетично или аналитично отчитане.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки – гр.22 Дългосрочни инвестиции. Активни.

С/ка 721 Приходи от операции с финансови инструменти.

С/ка 621 Разходи по операции с финансови инструменти.

С/ка 750 Приходи за бъдещи периоди.

С/ка 650 Разходи за бъдещи периоди.

С/ка 690 Извънредни разходи.

2 – Стопанки  операции.

 придобиване чрез парични средства – 22/50

 придобиване чрез вноски в имуществото – 240, 241/20, 21, 22/20, 21 (ако има разлика м/у отчетната стойност и справедливата цена – 22/20, 21, 750 или 22, 650/20, 21)

 преоценка на ДИ в края на годината по справедлива цена – 22/113 или 113/22

 отписване на ДИ в резултат на трансформирането им в парични средства – 50/22

 _______ ІІ ________ в ДМА и ДНА – 20, 21/22

 _______ ІІ ________ в КМА – 30, 31/22

 при ликвидация на инвестираното предприятие, когато стойността на получените ДИ < балансова стойност – 690/22.

№30 Отчитане на материалите.

І. Характеристика.

Материалите се отнасят към краткотрайните активи на предприятието. Те обслужват дейността му за сравнително кратко време и променят видимо и изцяло първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Тяхната ликвидност е бърза.

От гледна точка на функционалната им роля в дейността различаваме: основни, спомагателни, горивни материали, резервни части, полуфабрикати, амбалажни и консумативни материали, опитни образци и модели.

Голямото разнообразие и движение на материалите създават проблеми при тяхното оценяване. При придобиване, те се оценяват по цена на придобиване. При безвъзмездно получаване – при продажна цена. Съществуват 3 метода за оценка намалението на материали – “първа входяща, първа изходяща”, “последна входяща, първа изходяща”, “средна претеглена”. Предприятието само определя кой метод да използва.

Отчитането може да е както синтетично, така и аналитично.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – данъчна или опростена фактура, протокол, стокова и складова разписка, искане, ПН, ПИ, ПКО, РКО и др.

2 – Сметки – с/ка 301 Материали. Активи.

С/ка 300 Доставки, гр.50, 40, 690, 790 и др.

3 – Стоп. операции.

 покупка на М – 301 (4531) /50, 40, 422

 покупка на М при направени допълнителни р/ди – 300 (4531)/ 40, 50, 301/300

 безвъзмездно получаване, излишък – 301/790

 вложени в производството М – 600/301

 продадени М – 704/301, 50, 41/704, 4532

 направено дарение, бракуване, липси – 609/301, 4532

 липси по вина на МОЛ – 441/301, 442, 4532

№31 Отчитане на продукция.

І. Характеристика.

Продукцията е краткотраен актив от имуществото на предприятието. Като такъв тя е бързо ликвидна и участва еднократно в дейността на предприятието.

Продукцията е резултат от производствената дейност на предприятието. Обикновено е предназначена за продажба и има 2 основни измерения: веществена и невеществетна.

Оценява се по себестойност, която е формирана от основните производствени разходи.

Отчита се синтетично и аналитично по видове, поръчки и др.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – складова и стокова разписка, протокол, инвентаризационен опис, данъчна и опростена фактура, ПКО, банково бордеро и др.

2 – Сметка –с/ка 302 Продукция.

С/ка 610 Р/ди за основна дейност.

С/ка 700 Приходи от продажба на продукция.

3 – Счетоводни операции.

 заприходяване на произведена продукция – 302/610

 излишък на продукция – 302/790

 продажба на продукция – 700/302, 50, 41/700, 4532

 бракуване, дарение, липси – 690/302, 4532

 липси по вина на МОЛ – 441/302, 4532, 442

№32 Отчитане на стоки.

І. Характеристика.

Стоките са краткотрайни активи, които са обект на покупки и продажби. Те могат да бъдат в складовете, в обектите за продажба на дребно, на отговорно пазене, на консигнация и на лагеруване. Могат да бъдат и обект на преработка, дообработка и сортировка.

Като вид материален актив, стоките се отчитат натурално и стойностно.

Оценяват се по цена на придобиване, себестойност, продажна цена и по методите за оценка намалението на МЗ.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – складова, стокова разписка, дан. фактура, протокол, ИО, ПКО, РКО, банково бордеро и др.

2 – Сметки – с/ка 303 Стоки.

С/ка 701 Приходи от продажба на стоки.

С/ка 690, 790 и др.

3 – Стоп . операции

 доставени стоки – 303, 4531/50, 40

 доставени незаприходени стоки – 300, 4531/50, 40, 303/300

 установени излишъци, предоставени безвъзмездно – 303/790

 продадени стоки – 701/303, 50, 41/701, 4532

 бракуване, липси и безвъзмездно предаване се стоки – 690/303, 4532

 липси по вина на МОЛ – 441/303, 4532, 442

№33 Отчитане на разходите за дейността.

І. Обща характеристика.

1 – Същност.

Разходите представляват намаляване на стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активите или нарастване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това което се дължи на съучастниците в капитала (акционери, съдружници и др.) при разпределението на печалбата и преоценката, отразена в капитала.

2 – Класификация.

а) в зависимост от техния състав – прости и комплексни.

б) от гледна точка на значението и ролята на разходите в производството – основни и допълнителни.

в) според начина по който се включват в себестойността на продукцията – преки и косвени.

г) в зависимост от периода за който се отнася – текущи и за дъбещи периоди.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи:

 разходи за дейността

 финансови разходи

 извънредни разходи

 разходи за данъци в/у печалбата.

За всички разходи, свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация та техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други разходи.

С оглед установяването на разходите по отделни обекти на отчитане и калкулиране, себестойността на продукцията и услугите, разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяване на оперативната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, административни разходи и за други направления (за придобиване и ликвидация на ДМА, за доставка на краткотрайни материални активи).

ІІ. Отчитане

1 – Документи – искане, лимитни карти, фактури, разписка, ведомост, РКО, ПН, авансов отчет, амортизационен план, оборотни ведомости за отчитане на производствените разходи и др.

2 – Сметки

Гр. 60 – Разходи за икономически елементи – сметките са активни. Дебитират се с отчитане на извънредните разходи за дейността по елементи. Кретитират се с отнасянето на извънредните разходи по видове дейност в рая на отчетния период. Нямат салда и не участват в баланса на предприятието.

Тези сметки служат за натрупване на обороти, които са необходими при изготвянето на Отчета на приходи и разходи – в разходната му страна в частта за “разходи по дейността”.

Гр. 61 – Разходи за дейността – сметките са активни. Дебитират се с отнасянето на разходите по елементи с/у кредитиране на гр. 60. кредитират се при:

- заприходяването на готовата продукция с/у кредитиране на с/ка 302

- при заприходяването на придобит ДА с/у кредитиране на гр. 20, 21, 22

- при отчитане на финансовия резултат с/у кредитиране на с/ка 122

Салдо могат да имат само с/ки 610 и 611, което е винаги дебитно и показва размерът на незавършеното производство в края на отчетния период. Дава се общо.

Други сметки: 301, 422, гр. 49, гр.50, 240, 241, 420, 460, 122.

3 – Стоп. операции

 вложени материали в производството  - 600/301

 начислени външни услуги – 610/гр.40, гр. 49, гр.50

 начислени амортизации – 602/240, 241

 начислени заплати на персонала – 603/420

 начислени осигуровки – 604/гр. 46

 други разходи по икон. Елементи – 609/422 гр.49

 отнасяне на разходите по предназначение – 610, 611, 615 гр./60

№34Отчитане на фин, извънредните разходи и разходите за бъдещи периоди.

І. Обща характеристика.

Фин разходи са елементи, парични разходи свързани с: начислени лихви за ползвани заеми и дългове, отрицателни разлики от продажбата на фин активи и инструменти, разходи от последващи оценки на фин активи и инструменти, отриц разлика от промяна на валутни курсове на чуждестранна валута, други фин разходи, като начислени такси, комисионни и др.

Извънредните разходи възникват случайно или са подредени от събитията извън обичайната дейност на предприятието. По-конкретно към тях се отнасят: кражби и ограбвания, липси без да е установено виновно лице, напълно или частично унищожаване на активи в резултат на стихийни бедствия и др.

Разходите за бъдещи периоди представляват разсрочени разходи, които се признават за текущи през следващи периоди. Такива са: разходи по лизингови договори, предплатени лихви и др.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – лихвен лист, РКО, ПН, фактури, протоколи, инвестиционни описи, справки, ведомости, актове и др.

2 – Сметки.

Гр. 62 – финансови разходи – сметките са активни. Дебитират се при извършване на разходите. Кредитират се при приключването им в края на отчетния период. Няма салдо. Дебитираният период по сметките участва при формирането на Отчета за приходите и разходите в разходната му страна в частта “финансови разходи”.

С/ка 690 – Извънредни разходи – активна. Дебитират се при отразяване на разходите. Кредитират се при приключването й в края на отчетния период. Няма салдо и не участва в баланса.

Гр. 65 – Разходи за бъдещи периоди – активни. Дебитират се със сумата на разходните разходи. Кредитират се със сумата на признатите финансови разходи за текущи през съответния отчетен период. Могат да имат дебитно салдо, което се посочва в актива на баланса на предприятието като разходи за бъдещи периоди.

3 – Стопански операции.

 начислени лихви – 620/493

 начислени и изплатени лихви – 620/гр.50

 отчислена отрицателна разлика при операции и финансови инструменти – гр. 50, 621/гр. 23

 отчетна отрицателна разлика при операции с чуждестранна валута – гр. 50, 622/501 вал.

 предварително изплатени лихви по заеми – 653/501

 отписване на бракувани, дарени, липсващи ДМА и ктатк. Активи без вина на МОЛ – 240, 690/гр. 20, гр. 30

 отписани вземания поради изтекъл давностен срок – 690/гр.41, 42, 43, 44, 49

 платени глоби – 690/гр. 50

 отчетен финансов резултат – 122/гр.62, 62, 690

№35 Отчитане на приходите от дейността.

І. Обща характеристика.

Приходите представляват нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване (въвеждане, подобрения) на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, отделно от дяловите вноски на капиталовложителите и преоценка, отразена в този капитал.

Приходите на предприятието се дефинират в 3 основни групи: приходи от дейността, финансови приходи и извънредни приходи.

Към приходите, свързани с дейността се отнасят приходите от продажби на продукция, стоки, услуги и други продажби (например на ДА, на материали) и други приходи. Тук се отнася и частта от финансиранията за дълготрайни активи и за текущата дейност, признати за приход за съответния отчетен период.

Тези приходи участват в Отчета за приходите и разходите в приходната му страна в частта “приходи за дейността”.

ІІ. Отчитане

1 – Документи – фактура, ПКО, банково бордеро, договор и др.

2 – Сметки.

Гр. 70 – Приходи от продажби – сметките са пасивни. Кредитират се при възникване на вземания от клиентите или получаването на парични средства за фактурирани и признати продажби с продажната цена. Дебитират се с:

- отписването на продадения актив с фактическата му стойност.

- с отчитането на финансовия резултат от продажбата.

Могат да имат кредитно салдо, ако процесът на реализиране не е приключил.

3 – Стоп. операции

 продадени активи – гр. 40, 50/70, 4532

 отписани продадени ДА – (240, 241), гр.70/20, 21

 отписани продадени кратк. активи – гр. 70/30, 31

 отписани продадени услуги – 702/611

 отчетни административни разходи за продажби – гр. 70/615

 приключване на с/ка Разходи за продажба – 700/614

 отчетен финансов резултат – гр.70/122 (ако КО на с/кити >ДО) – 122/гр.70 (ако КО< на с/ките).

№36 Отчитане на финансовите, извънредните

приходи и приходите за бъдещи периоди.

І. Обща характеристика.

Финансовите приходи се формират при използването на ресурси на предприятието от трети лица: приходи от лихви, от съучастия, положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти, положителни разлики от промяната на валутните курсове и други финансови приходи.

Извънредните приходи са приходите, които възникват случайно или са в резултат на събития извън обичайната дейност на предприятието.

Приходите за бъдещи периоди са такива приходи, за които още при получаването им е известно, че се отнасят за следващи периоди, т.е. не са непосредствено свързани с текущия финансов резултат.

Финансовите и извънредните приходи дават информация за образуването на приходната част на Отчета за приходите и разходите.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки.

Гр. 72 – Финансови приходи – пасивни. Кредитират се при начисляване или получаване на съответните приходи. Дебитират се с приключването им в края на отчетния период. Нямат салдо.

С/ка 790 – Извънредни приходи – пасивна. Кредитира се с отразяване на приходи за възникналите извънредни приходи, а се дебитират при приключването й в края на отчетния период. Няма салдо.

Гр. 75 – Приходи за бъдещи периоди и финансирания – пасивни. Кредитират се при получаване на сумите, а се дебитират при признаване на прихода за приход през съответния отчетен период. Могат да имат само кредитно салдо.

2 – Стоп. операции.

 начислени лихви – 493/720

 начислени и получени лихви – гр. 50/720

 отчетна положителна разлика при операции с финансови инструменти – гр. 50/ гр. 23, 721

 отчетна положителна разлика при операции с чужда валута – гр. 40, 50, 50 вал., 722

 предварително получени приходи от лихви, заеми и др. – гр. 50/ гр. 75

 отчетни приходи за бъдещи периоди като приход за текущ период – гр. 75/72

 отчитане на излишъци, дарения – гр. 50, 20, 30/790

 отчитане на финансовия резултат – гр. 72, 75, 790/122

№37 Отчитане на реалните

финансови резултати.

І. Обща характеристика.

Финансовият резултат на предприятието е стойностен израз на получения икономическия резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността за определен отчетен период. Той намира конкретен израз чрез понятията печалба, когато е положителен, или загуба, когато е отрицателен.

Счетоводната печалба или загуба за отчетния период и брутната печалба или загуба, преди да се приспадне разходът от печалбата. На практика се определя като разлика м/у сумата на отчетните приходи от дейността, финансовите и извънредните приходи, от една страна и сумата на отчетните разходи от дейността, финансовите и извънредните приходи, от една страна и сумата на отчетните разходи от дейността, финансовите и извънредните разходи, от друга страна. Положителната разлика е счетоводната печалба, а отрицателната разлика – счетоводната загуба.

Определеният по този начин счетоводен финансов резултат за отчетния период се преобразува за целите на приходи или разлики, които се признават (соътв. не се признават) от действащото данъчно законодателство. Така се получава данъчна (облагаема) печалба или данъчна загуба, в/у която се определя размера на дължимите (възстановимите) данъци.

Редът за отчитане на данъците от печалбата, временните разлики и данъчния ефект от тях се регламентира с НСС12 – Данъци по печалба.

Печалбата от текущата година се разпределя след приключване на отчетния период по решение на собствениците. В условията на пазарна икономика предприятието вече само оценява до каква степен да разпределя реализираната печалба през отчетния период. В зависимост от конкретните ситуации пред който е изправено, то може да акумулира неразпределена печалба за бъдещи периоди, която да използва при необходимост за инвестиции, за покриване на загуби и за други цели.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки.

Гр. 12 – Финансови резултати – активно-пасивни. Дебитират се с изчисляване на загубата, респ. с намаляване на печалбата. Кредитират се с начисляването на печалбата, респ. намаляване на загубата. Имат салдо, което ако е дебитно показва размера на отрицателния финансов резултат, а ако е кредитно, показва размерът на положителния финансов резултат.

2 – Стоп. операции

 отразяване на положителния резултат от продажби, от операции с финансови средства, на извънредни приходи – гр. 70, 72, 790/122

 отразяване на отрицателния резултат от продажби, от операции с финансови средства, на извънредни разходи – 122/70 гр.62, 690

 начисляване на текущи разходи за данъци – 122/450, 451

 отразяване на финансовия резултат като неразпределена печалба (загуба) от минали години в началото на отчетния период – 122/121 или 120/122

 разпределение на печалбата от минали години – 121/гр.10, 11, 425, 50.

№38 Отчитане на разчетите.

І. Обща характеристика.

За да са налице разчетните отношения, трябва да има най-малко 2 страни. Едната обикновено е предприятието, което по смисъла на Закона за счетоводството е длъжно да бъде представено в лицето на съдружници, собствен персонал, различни държавни и недържавни институции – държавен бюджет, социално осигуряване, застрахователни предприятия, банки, доставчици и други кредитори, вътрешни подразделения според организационно-производителна структура.

В зависимост от отчетно-икономическата си същност, разчетите се представляват в 2 групи.

1 – вземания, които от своя страна биват реални и условни.

2 – задължения, които са също реални и условни.

Според вида на контрагентите на предприятието с които то има взаимоотношения, разчетите биват: външни или вътрешни.

В съвременните условия правилното отчитане на всички разчетни отношения има важно значение както за външните потребители на информация – държавни и други специализирани органи, така и за самото управление на предприятието. Това зависи особено много от адекватната на сегашните изисквания и добре обоснована, а след това и добре оповестена организация на отчитането им.

ІІ. Отчитане на разчети с контрагентите (доставчици, клиенти).

1 – Документи – данъчна или опростена фактура, ПКО, РКО, банково бордеро и др.

2 – Сметки.

Гр. 40 – Доставчици – пасивни сметки. Кредитират се със задълженията към доставчиците, а се дибитират при изплащането или намаляването им. Салдото на сметките е кредитно и изразява неизплатените задължения към доставчиците в даден момент.

Гр. 41 – Клиенти – активни сметки. Дебитират се във вземания от клиентите, а се кредитират при инкасирането или учреждението им по друг начин. Салдото на сметките е дебитно и изразява неинкасираните вземания от клиентите в даден момент.

Сметките и от двете групи могат да се водят аналитично по видове доставчици и клиенти.

3 – Стоп. операции

 доставени неизплатени активи – гр.20, 30, 4531/40

 изплатени задължения към доставчици – гр.50/40

 продадени неизплатени активи – гр.41/70, 4532

 инкасирани вземания от клиенти – гр.50/40

 отписаните безнадеждни вземания от клиенти – 690/гр.41

ІІІ. Отчитане на разчетите с персонала и със съдружниците.

1 – Документи – Ведомост за работната заплата, трудов договор, хонорарни сметки, ПКО, РКО, протоколи, служебни бележки и др.

2 – Счетоводни сметки.

С/ка 420 – Персонал – пасивна. Кредитира се при начисляване на възнаграждения или обезщетения в полза на персонала, а се дебитират при начисляване на удръжки от възнагражденията. Сметката трябва да има кредитно салдо, което изразява начисленото, но не изплатено до момента възнаграждение на персонала. Аналитичното отчитане се извършва с разчетно-платежната ведомост или като се прилага картотечния способ.

С/ка 422 – Подотчетни лица. Дебитират се при възникнало вземане на предприятието от подчинени лица, а се кредитират тогава, когато подотчетните лица се отчитат. Сметката може да дебитно салдо. Аналитичното отчитане се осъществява по подчинени лица.

С/ка 426 – Вземания по записани дялови вноски – активна. Дебитира се с вземанията на предприятието от неговите съдружници или учредители, а се кредитират при внасяне или покриване на записаните вноски, както и при отказ от внасяне на вноските. Салдото на сметката може да бъде дебитно и ще изразява стойностния израз на записаните, но още невнесени вноски. Аналитичното отчитане се осъществява е аналитични сметки по съдружници.

С/ка 425 – Задължения за съучастия – пасивна. Кредитират се при начисляване примерно на дивиденти, а се дибитира при изплащането или капитализирането им. Аналитичното отчисляване става по съдружници.

3 – Стоп. операции

 начислени трудови възнаграждения – 603/420

 начислени обезщетения за сметка на осигур. институции – гр. 46/420

 начислени задължителни, доброволни санкциониращи удръжки – 420/46, 449, 709

 изплатени авансово или окончателно трудови възнаграждения – 420/гр. 50

 отпуснат аванс на ПОЛ – 422/гр.50

 начислени разходи за командировка – 609/422

 в случай, че авансът е бил по-голям от отчетните разходи – гр.50/422

 нечетени записани дялов и вноски – 426/100

 внесени записани дялови вноски – гр.20, 30, 50/426

 начислени дивиденти на съдружници – 121/425

 изплатени дивиденти – 425/ гр.50

ІV. Отчитане на вземанията по рекламации, липси, надчети и съдебни спорове.

1 – Документи – инвестиционен опис, сравнителна ведомост, протоколи, решения на съда и др.

2 – Счетоводни сметки.

Гр. 44 – Разчети по липси, начети и съдебни спорове – активни сметки. Дебитират се, за да се отразят съответен вид вземания, а се кредитират при инкасиране или уреждане на вземането, както и при евентуалното му отхвърляне и да изразява неуредените или неинкасираните вземания на предприятието в даден момент. Аналитичното отчитане се осъществява в разл. направления.

С/ка 442 – Ценови разлики по липси на начети – пасивна. Кредитира се при отчитане на разлики по липси и начети, а се дебитира при отнасянето им по предназначение. Салдото на сметката може да бъде кредитирано и да изразява разликите по липси и надчети, които до момента не са уредени. Аналитичното отчитане се осъществява по видове липси и надчети, които не се уредени и от които произлизат разликите.

3 – Стоп. операции.

 проверяване на рекламация – 443/440

 призната и възстановена или изплатена рекламация – гр.20, 30 50/440

 непризната рекламация – 443/440

 непризнат отчет на МОЛ – 443/гр.50

 отчитане на разходите по делото – 443/гр.50

 отчитане на присъдени вземания – 444/443

 инкасиране или отписване поради изтекъл давностен срок на присъдени вземания – гр.50, 690/444

 отчитане на съдебно дело в полза на съответната страна – 690/443

V. Отчитане на разчетите с бюджета, осигурителни организации, фондове и ведомства.

1 – Документи – справки, Ведомост за работни заплати, ПН и др.

2 – Сметки.

С/ка 450 – Разчети с общините и с/ке 451 – Разчети за корпоративен данък – пасивни. Кредитират се при начисляване на данъци, а се дебитират при тяхното внасяне. Могат да имат кредитно салдо, което изразява начислени, но невнесени данъци от печалбата  в определен момент.

С/ка 453 – Разчети за данък добавена стойност – към нея се използват следните аналитични сметки:

С/ка 4531 – Начислен данък за покупките – активна. Дебитира се при покупка на актива, а се кредитира със сумата на данъка, който подлежи на приспадане от начисления ДДС за продажбите, както и с размера на ДДС за възстановяване. Няма салдо.

С/ка 4532 – Начислен данък на продажбите – пасивна. Кредитират се с размера на начисления данък при продажбите, а се дебитира със сумата на ДДС за покупките, както и с размера на ДДС за внасяне. Няма салдо.

С/ка 4538 – ДДС за възстановяване – активна. Дебитира се при отчитане на данъка като вземания от бюджета, а се кредитира при възстановяване на данъка.

С/ка 4539 – ДДС за внасяне – пасивна. Кредитира се с превишението на данъка за продажбите, а се дебитират се при внасяне на данъка в бюджета.

Гр. 46 – Разчети с осигурители – пасивни. Кредитират се при начисляване на осигурителни вноски и инкасиране на обезщетения. В края на отчетния период сметките могат да имат кредитно салдо, което изразява начислени, но неизпълнени осигурителни вноски.

С/ка 452 – Разчети за данъци в/у доходи на физически лица – кредитира се при начисляване на данъка, а се дебитират при внасянето му.

3 – Стоп. операции.

 начислени данъци – 121/450, 451

 внесени данъци – 450, 451 /гр.50

 начислен ДДС при покупка – гр.20, 30, 31, 4531/гр.40, 50

 начислен ДДС при продажба – гр.40, 50/гр. 70, 4532/4531

 компенсиране на ДДС при покупките с ДДС за продажбите – 4532/4531

 ако ДО по с/ка 4531<КО по с/ка 4532 – 4532/4539 (ДДС са внасяне)

 внасяне на дължим данък – 45939/501

 ако До по с/ка 4531 > КО по с/ка 4532 – 4538/4531 (ДДС за възстановяване)  провеждане на данък за възстановяване на ТДУ – 501/4538

 начислени осигуровки за сметка на работодателя – 604/гр.46

 начислени осигуровки за сметка на персонала – 420/гр.46

 привеждане на суми за обезщетения от страна на НОИ – гр. 46/420

 начислени обезщетения за сметка на НОИ – гр. 46/420

 изплащане на осигуровки от страна на работодателя – гр. 46/501

 начислен данък в/у възнаграждението на персонала по ЗОДФЛ – 420/452.

 изплащане на изчислени задължения към бюджета – 452/гр.50

№41 Предмет на отчитане при

едностранното счетоводство.

Съгласно закона за счетоводството, едностранното счетоводство имат право да водят предприятията, чиито годишен оборот не надвишава 50 000 лв.

При едностранното финансово счетоводство, за разлика от двустранното, се осигурява информация само за реализираните от предприятието финансови резултати.

С утвърждаването у нас на НСС 28 обект на отчитане при едностранното счетоводство се явяват всички средства на предприятието и привлечения от него капитал. С отчитането на всички увеличения и намаления по тях се получава необходимата информация за установяване на различните финансови резултати.

Съгласно НСС 28 обект на отчитане при едностранното счетоводство, за разлика от двустранното, не се явяват само инвестираните от собствениците на предприятието капитали и създадените от тях резерви за сметка на реализираната печалба.