Home Икономика Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Условия за отчитане на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите ПДФ Печат Е-мейл

Условия за отчитане  на разходите за дейността и калкулиране на себестойността на продукцията и услугите

1. Класификация на отчитане на разходите за стопанската дейност. Осъществяването на стопанската дейност е свързано с определени разходи – намаляване на активи и увеличаване на пасиви. По отношение на разходите счетоводството няма за предмет изучаването техниката, организацията и други аспекти от счетоводството, а само осигуряване на количествена и качествена характеристика на отчитане на разходите, свързани с дейността. На тази основа по – нататък се определя себестойността. Отчитането на разходите за дейността е един от най – важните елементи на счетоводството – от пълната информация за разходите се обуславят показателите за ефективност на стопанската дейност на предприятието. В състава на разходите за дейността се включват всички онези разходи, които формират себестойността на продукта на труда. За детайлното обхващане и счетоводно отразяване е необходимо, те да бъдат групирани на база на определени признаци.

* в зависимост от икономическата им същност всички разходи биват – материални и трудови. Материалните разходи са – разходи за суровини, материали, амортизации, а трудовите – трудови възнаграждения и начисленията за сметка на работодателя – социални и здравни осигуровки.

* в зависимост от състава им разходите се  делят на едноелементни и комплексни. Едноелементни са тези, които не могат да бъдат диференцирани – амортизации, а комплексни са административните разходи.

* в зависимост от ролята и предназначението им биват основни и допълнителни. Основните разходи са пряко свързани с технологията на съответната дейност – технологични разходи. Допълнителните са разходи за организация, управление и обслужване на дейността.

* в зависимост от начина на включване на разходите в себестойността биват преки и непреки. Преките могат да се отнасят направо себестойността на продукта въз основа на първичните документи. Косвените разходите са общи разходи и те се отнасят едновременно за няколко изделия и производства.

* в зависимост от обема на дейността биват основни постоянни и променливи. Основните постоянни разходи са тези, които не се влияят от обема на дейността. При увеличаване обема на дейността тези разходи намаляват заради обема продукция, върху която се подразделят, но са постоянна величина – амортизации, начислявани по линейния метод. При променливите разходи с увеличаване на дейността се увеличават и размера на разходите – ток, вода, административни разходи.

* в зависимост от календарните периоди – текущи, предварителни и предстоящи. Текущите разходи се извършват и се включват в себестойността на продукцията в един и същ отчетен период. Предварителните разходи са извършени през конкретен отчетен период, но се отнасят в себестойността за бъдещ период. Предстоящите се извършват през бъдещи отчетни периоди, но размера им е предварително известен. Те се резервират и се извършват за сметка на създадения резерв.

* в зависимост от икономическото съдържание – всички разходи се групират по икономически елементи

* за нуждите на калкулирането се групират по еднородни групи – статии на калкулация. Изхожда се не от икономическа еднородност, а от мястото на извършването на съответните разходи. Групирането е различно за различните предприятия.

2. Организация на отчитане на разходите по икономически елементи и функционално предназначение

Отчитането на разходите по икономически елементи има за цел да осигури информация за структурата, която е необходима за управлението, а така също и за външните потребители. На основание на разходите по икономически елементи могат да се правят изводи за определена дейност, да се изчислят показатели за трудоемкост, металоемкост и други, както за предприятието, така и за страната. За всеки един елемент се осигурява самостоятелна синтетична сметка. Сметките от група 60 са активни, транзитни и не фигурират в баланса. Характерна особеност в методиката на използване на сметките от група 60 е обстоятелството, че те трябва да се водят с чисти обороти. Всеки разход независимо от предназначението си трябва да се отчете само един път чрез тези сметки. Всички корекции на разходите  - вътрешните обороти следва да се извършват с червени сторнировъчни записвания. Воденето, ползването с чисти обороти се налага поради:

* дублирането на обороти би изопачило информацията за съответния вид разход

* принципа на построяването на класическия отчет за приходи и разходи

Могат да се приключват текущо – след всяка счетоводна статия и в края на отчетния период.

Текущото приключването е много точно, защото отчетеният разход се отнася към съответното направление и не се налага да се организира аналитично отчитане. Приключването в края на отчетния период се прилага когато не е необходима информация за калкулиране на себестойността на продукцията. Тези разходи се отразяват като разход за съответната дейност. За да се сведат разходите до минимум се организира аналитично отчитане за определена база. Препоръчва се използване на групи за специфични разходи, за да не се смесват разходите с различно икономическо съдържание.

Съдържание на сметките за разходи:

601 – разходи за основни материали, спомагателни материали, разходи за резервни части, гориво, вода, канцеларски материали, лекарства, медикаменти, безплатна храна, работно облекло. Когато е налице вътрешно потребление не се използва тази сметка. В някои случаи е възможно да се отчете излишен оборот. Тогава се прави корекция на разхода в отчета.

602 – разход за бъдещи услуги – наем, ремонт, имуществени данъци и такси

604 – разходи по граждански договори, но на практика се включват към разходите за външни услуги заради статистическата отчетност.

609 – такси, стипендии, разходи за командировки, разходи за брак, липси, фири, провизии, преоценка на активи, начисления данък продажби във връзка с брака, липсите, фирите и други.

Според функционалното им предназначение – зависи от броя и осъществяваните дейности – промишлена, транспортна селскостопанска и други.

По сметка 611 се отчитат само основните технологични разходи за осъществяване на основната дейност. Една част от основните разходи имат характер на общи и самостоятелно се разпределят между продуктите и дейностите – амортизациите. Друга част с характер на общопроизводствени се отнасят за цялото производство – ремонт.тези разходи първоначално се отчитат общо по отделна аналитична сметка към сметка 611. те се разпределят пропорционално на някаква база, възприета от предприятието. Разпределението на общопроизводствените разходи се съобразява с капацитета. Това налага де се отделят от общопроизводствените онази част, която не е свързана с общопроизводствените постоянни разходи. Освен по дейности сметка 611 се организира в няколко направления – съобразно функции, по производства, по продукти на труда – изделия, по статии на калкулация.

612  - разходи за дейности, услужи, които обслужват основната дейност. Аналитичното отчитане се групира по отделни спомагателни производства.

613 – калкулационна сметка. Аналитичното отчитане е отделно за всяко ДМА. При необходимост тези разходи се отчитат по видове.

614 – за административни разходи на дейността. Като цяло към нея се организират аналитични сметки по основни групи разходи. Те нямат отношения към производствената себестойност. Приключват се чрез сметките за приходи.

616 – може да се използва като операционно – резултатна, по дебита се натрупват всички разходи, а по кредите – приходите.

3. Себестойност и пера на нейното формиране.

Себестойността е основна икономическа категория, която изразява ефективността на производствената дейност.

* Според обхвата на разходите бива съкратена, пълна производствена себестойност и търговска себестойност. В съответствие с приложимите счетоводни стандарти се прилага съкратена себестойност. Изчислява се по данни от сметка 611. Включват се само основните технологични разходи и общопроизводствените разходи. За нуждите на управлението се изчислява пълна себестойност, която включва и административните разходи и търговската себестойност, която пък включва разходите за продажби. Изчисляването на пълната и търговската себестойност е на база информацията от сметки 703 701. за ценообразуването се използва пълната себестойност.

* Според периода за отчитане на себестойността различаваме предварителна и фактическа. Плановата – в началото на отчетния период на база производствената програма – по счетоводни данни. Нормативна – правят се корекции, свързани с промяната на нормите.

Калкулирането  на себестойността е завършващ етап за установяване на стойността на изделията. Като способ това е обхващане, пресмятане и разграничаване на разходите, извършени при установяването на дейността с цел да се установи стойността на произведените стоки и услуги. Техническото средство се нарича калкулация. Тя е механично свързана с текущото счетоводно отчитане, с разходите за дейността. Организацията на аналитичното отчитане на разходите за дейността се осъществява въз основа на нуждите за калкулирането. Има два етапа:

  • групировка на разходите – сумата на разходите за цялото производство
  • установяване на себестойността

Калкулациите биват съкратени, пълни, предварителни, планови, отчетни.

4. Основни понятия, свързани с калкулирането на себестойността

Калкулационен обект – вид произведена продукция или услуга. Обекта на калкулиране съвпада с обекта на аналитично отчитане, на разходите за производство. Несъвпадението е налице при комплексни производства, където се получават няколко продукта.

Себестойността на продукцията и услугите се калкулира не само общо, но и за единица. Себестойността на една калкулационна единица зависи от калкулационната сума, а тя представлява сбора от всички разходи, извършени за производството на съответния обект или обекти на калкулиране. Получава се в края на всеки калкулационен период въз основа на обобщена информация от аналитични сметки за извършените разходи.

Калкулационният период е времето, за което се изчислява.

Калкулирането на себестойността се извършва не само общо, но и по отделни видове разходи, по калкулационни статии. Калкулирането на себестойността не се извършва по един и същ начин за всяко производство и дейност. Подходът зависи от типа, организацията на аналитичното отчитане. В зависимост от това се използват различни методи за калкулиране. Предвид възприетите обекти за калкулиране могат да се извършат различни методи за отчитане на разходите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG