Home Икономика Ключови проблемни области при счетоводното третиране на дълговите финансови инструменти

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ключови проблемни области при счетоводното третиране на дълговите финансови инструменти ПДФ Печат Е-мейл

Ключови проблемни области при счетоводното третиране на дълговите финансови инструменти

Тези проблемни области са в три насоки:

  • Счетоводни процедури по отразяване хода на емисията и определяне на емисионната стойност на облигациите;
  • Особености на отчетния процес, свързани с лихвените задължения и плащания в рамките на падежния срок;
  • Счетоводни процедури при избора на метод за погасяване на облигационния дълг – нормално погасяване и затруднения при погасяването.

1. Счетоводни процедури по отразяване хода на емисията и определяне на емисионната стойност на облигациите

Липсват съществени особености на самия емисионен процес при формиране на облигационен заем в сравнение с емисията на акции.

Задълженията се отразяват по с/ка 153 – основна, пасивна, балансова сметка. Тази сметка изпълнява няколко функции: тя отразява не само формиране на пасив, но и процедурите по неговото обслужване до падежа. Чрез подходяща аналитичност към с/ка 153 може да се следи оперативно хода на самата емисия и етапите, на които се формира облигациония заем.

Самата емисия следва хода на подписката, която се регламентира в Търговския закон като основен емисионен вариант. ОС на акционерите взема решение за емисия с 2/3 мнозинство, след което се подготвя предложение за публично предлагане на дружествените облигации. Записването на облигациите в сроковете на подписката при публична емисия става чрез банката-довереник.

Възможни са два варианта за счетоводно отчитане.

Първият вариант: Записването на облигации се извършва независимо от акта на тяхното покриване – необходимо е вземанията на дружеството да се следят в отделна разчетна сметка, напр. с/ка 4981 Вземания по записани облигации.

След достигане необходимия размер на облигационния заем на база книгата за регистриране на записаните облигации:

4981 / 153

След внасянето на сумите в определения срок по специалната набирателна сметка на дружеството погасяването на разчетното отношение по подписката ще бъде отразено:

5092 / 4981

Дългът се формира по реда на вписване, а не на внасяне.

След окончателно покриване на записаните облигации, ако остане непокрита част, тя ще остане като дебитно салдо по с/ка 4981 и следва да се извърши корекция чрез червено сторно:

4981 / 153

Салдото по с/ка 153 преди тази статия ще отразява номиналната стойност на всички записани облигации, част от които обаче не е покрита. След сторнировъчната статия салдото на с/ка 153 отразява номиналната стойност на действително купените облигации.

 

Д-т                                                                                        4981

Емисионна стойност на всички записани облигации

К-т емисионната стойност на покритите

Д-т с-до- не покритите

153

Д-т

К-т номиналната стойност на всички записани облигации и

К-но с-до- номиналната стойност на покритите облигации дълг на емитента(емисията)

 

 

Втори вариант: Записването и покриването на облигациите съвпада по време. При този вариант формирането става по реда на внасяне. Няма нужда от използването на отделна разчетна сметка за отразяване на възникналото вземане.

При достигане на разрешения размер на облигационния заем подписката се приключва. На база на общите сборове на регистъра, в който се следи емисионният процес и на база отчета по банковата набирателна сметка ще бъде съставена следната статия:

5092 / 153

Възможно е в хода на подписката, набирането на сумите емисията в крайна сметка да се обяви за неуспешна. Основният въпрос, който възниква тук е статута на лихвите, които евентуално са били начислени по специалната банкова сметка, открита в банката-довереник и имат ли право на тях облигационерите.

Търговски закон и ЗППЦК: дружеството дължи на облигационерите лихва, начислена от банката за времето, през което са престояли парите на инвеститора по специалната банкова сметка. Това ще стане пропорционално на внесените от облигационерите суми, като се отчита и времето, през което съответните суми са постъпвали по сметката и са били олихвявани.

Счетоводното третиране на статута на лихвата може да се изрази чрез два подхода:

1) Приходно-разходна концепция – начислената от банката лихва е финансов приход, а същата изплатена лихва на облигационерите е финансов разход. Този подход има един недостатък: възможно е да се наруши принципа на съпоставимост на приходи и разходи. Лихвата от банката може да се начисли за единия период, а лихвата за облигационерите да се изплати и отчете като разход за другия период.

5092 / 752              - за начислената от банката лихва

752 / 721                - разсроченият приход от лихви се признава за текущ

621 / гр.50             - в случай че подписката е неуспешна – изплатената лихва на облигационерите се третира като текущ разход

2) Техника на отсрочване на прихода до установяване на резултата от емисията – начислената от банката лихва първично се отразява като разчет с третите лица – облигационери, който разчет се урежда по различен начин в зависимост от изхода на емисията.

5092 / 4954            - за начислената от банката лихва

4954 / 721              - начислената като разчет лихва се признава за приход – ако подписката е успешна

4954 / гр.50           - лихвата се изплаща на облигационерите, без да се третира като текущ разход – ако подписката е неуспешна

При определяне на емисионната стойност на облигациите се изхожда от принципните постановки, споменати при акциите. Инвеститорът разглежда справедливата стойност като настоящата стойност на  бъдещи парични потоци. Тези потоци са два типа. Емисионната стойност е настоящата стойност на главницата, която ще се плати на падежа и номинална стойност на лихвите. За определянето на настоящата стойност се използва дисконтов процент – ефективен лихвен процент

Връзката между ефективния лихвен процент (изискуемата норма на доход или доходност до падежа) и купонния лихвен процент е ключова в концепцията за възникване на отчетните обекти премии и отстъпки.

Ако ефективният лихвен процент съвпада с договорения лихвен процент по заема, справедливата (емисионната) стойност на инструмента = номиналната, т.е. ЕСт = НСт

Ако ефективният лихвен процент > договорения лихвен % => ЕСт отстъпка

Ако ефективният лихвен процент ЕСт > НСт => премия

Тук възниква ключов въпрос как да бъдат третирани разликите между емисионната и номиналната стойност и къде да бъдат отнасяни те. Съществуват три концепции:

1) Първата концепция поставя под общ знаменател емисионните разлики при емисия на акции и при емисия на облигации. Тя бе възприета от отменения национален сметкоплан, който изискваше тези разлики да бъдат отнасяни по с/ки 108 и 109 Премии / отстъпки, свързани с ОК, т.е. капиталов подход. Той бе изместен от приходно-разходния подход, изискващ емисионните разходи да бъдат третирани като разсрочени извънредни приходи и разходи до падежа на емисията. В последствие концепцията се потвърждава с регламентацията на Търговския закон по отношение на формирането на Фонд резервен, в който фонд следва да се отнасят емисионните разлики при емисия на акции и облигации.

2) Втора концепция, по-скоро възприета от британската счетоводна теория и практика – емисионните разлики при емисия на облигации се третират като своеобразни капиталови печалби или загуби, т.е. възприет е приходно-разходният подход. Това налага разбирането за тяхното отчитане като финансови приходи или разходи  с възможност за разсрочване до падежа.

3) Трета концепция, възприета в МСС39 – в неговата основа стои изискването дългосрочните финансови пасиви с фиксиран падеж да се отчитат при емитента по тяхната амортизирана стойност. Тази стойност включва четири неща:

Размерът, с който е бил оценен пасива при неговото първоначално признаване

– вноските за погасяване на главницата

± натрупаната амортизация на всяка разлика между този първоначален размер и размера му на падежа

– всяко отчисление за обезценка или несъбирателност

От балансова гл.т. амортизираната стойност е балансовата стойност на пасива и при нейното определяне може да се подходи по два начина:

Първи подход: Към основната с/ка 153 да бъдат организирани чрез подсметки 3 нива:

1531 Дългови инструменти – падежна стойност на дълга – П – по кредита се отразява номиналната стойност на емитираните облигации, а по дебита – номиналната стойност на текущо погасявания дълг, в резултат на обратно изкупуване преди падежа или при падежно погасяване.

1532 Премии по дългови финансови инструменти – П – тя е корективна (допълваща) към основната с/ка 1531; по кредита й се отразява възникналата положителна емисионна разлика в пълния й размер; дебитира се на систематична база по реда на признаване (амортизиране) на части от премията по избран от предприятието метод. Кредитното салдо във всеки даден момент ще отразява непризнатата (неамортизираната) част от облигационната премия.

1533 Отстъпки (сконто) по дългови финансови инструменти – А – тя е корективна (намаляваща) спрямо с/ка 1531; по дебита й се отразява възникналата отризатена емисионна разлика в пълния й размер; кредитира се на систематична база по реда на признаване на части от отстъпката. Дебитното салдо ще отразява непризнатата част от облигационната отстъпка.

Текущо и към всяка дата на съставяне на баланса салдото по с/ка 153 изразява балансовата стойност на необслужения от емитента дълг, т.е. амортизираната стойност на финансовия пасив.

10.12.

Втори подход: Използват се две отделни регулиращи сметки, водени към основната с/ка 153:

153 Дългови инструменти – П – възникване или погасяване (номинална стойност)

191 Премии, произтичащи от финансови инструменти – П – корективна спрямо с/ка 153 в посока увеличение – аналогична характеристика на с/ка 1531

192 сконто от финансови инструменти – А – корективна спрямо с/ка 153 в посока намаление – аналогична характеристика спрямо с/ка 1532

Амортизируема стойност = КС 153 + КС 191 – ДС 192

 

Като отчетен обект премиите и отстъпките при облигации са принципно различни в сравнение с тези при акции.

Докато при акциите премията се разглежда като източник на надвнесено и принадлежащо имущество, което е продължение на ОК, премиите и отстъпките при облигациите нямат нищо общо с инвестицията на акционерите; облигационерите не могат да претендират постъпленията над номиналната стойност по облигационния заем да им се върнат под формата на допълнително изплатени лихви.

Докато при акциите последователно използваме капиталовия подход, при облигациите се използва приходно-разходния подход, т.е. премията е приход, отстъпката е разход.

По търговския закон всички премии и отстъпки се отнасят във Фонд резервен, независимо дали са от емисия на акции или облигации. От счетоводна гл.т. неамортизираната част от премията или отстъпката следва да участва при определянето на балансовата стойност на дълга и да влияе върху финансовия резултат директно или чрез корекция на лихвения разход. МСС39 препоръчва при наличие на такова несъответствие емитентът да обясни характера на инструмента в приложението към финансовия отчет.

При приходно-разходния подход признаването на емисионните разлики от облигационен заем може да се осъществи по два начина:

1) Първа концепция: В размер, пропорционален на номиналната стойност на тиражираните (излезли в падеж) през даден отчетен период класове облигации чрез прехвърляне на салдата по сметките за емисионните разходи в състава на финансовите приходи и разходи и оттам във финансовия резултат. Този подход е бил регламентиран в отменения национален сметкоплан, който изисква първично емисионните разходи да са отчетени по с/ки 108 и 109, след което те да бъдат признавани като разходи или приходи (по с/ки 769 и 669). Към 31.12. непризнатата част от тези разходи, без да има кореспонденция на сметки, се посочва в баланса като приходи и разходи за бъдещи периоди.

2) Втора концепция: Отнасяне на премията или отстъпката във финансовия резултат индиректно чрез корекция на признатия за счетоводни цели разход за лихви. Тази концепция изразява връзката между ефективния лихвен процент (ИНД) и договорения лихвен процент, който действително се плаща. Действителният разход по обслужване на дълга не е лихвения разход, изчислен на база договорения лихвен процент, а лихвения разход, изчислен на база ефективния лихвен процент. Изравняването на двете лихвени ставки, т.е. привеждането на договорения към ефективния лихвен процент, става чрез корекция на счетоводния лихвен разход като съответни части (амортизационни квоти - АК) от премията систематично намаляват лихвения разход, а съответни амортизирани части от отстъпката го увеличават.

Тази концепция може да бъде реализирана чрез две техники (метода), т.к. трябва да знаем времето, в което се извършва признаването и съответните суми.

  • Метод на линейна амортизация – при него общата сума на емисионната разлика се разделя на броя на лихвените периоди в срока до падежа и се получават равни амортизационни квоти.
  • Метод на ефективния лихвен процент (амортизация на сегашната стойност) – при него размерът на съответната АК, която подлежи на изписване, се формира като разлика между действително понесения лихвен разход (изчислен на база ефективен лихвен процент) и счетоводно признатия разход за лихви (изчислен на база договорен лихвен процент).

2 Формули

Като определим амортизационните квоти, при амортизиране на премията в този амортизационен план, който се съставя, във всеки следващ период предходно изчислената АК се изважда от базата, към която се прилага ефективният лихвен процент (амортизираната стойност на дълга към момента). В резултат на това АК нарастват във времето, а балансовата стойност на дълга намалява и на падежа двете се изравняват.

При отстъпката предходно изчислените АК се прибавят към балансовата стойност на дълга като ефект. АК намаляват във времето, а балансовата стойност на дълга се увеличава. В крайна сметка двете стойности се изравняват към датата на падежа.

Емисия на облигации с премия

1)       За отчитане на постъпленията от емисията:

5092

153

191

2)       За признаването на първата АК от премията – на първата лихвена дата и за сметка на счетоводния разход за лихви (в намаление):

621                         - разликата

191                         - АК

4952        - дължимата лихва, начислена за плащане (НСт х договорен лихвен %)

3)       Последната статия ще бъде съставяна на всяка лихвена дата до падежа, когато целият размер на премията ще бъде изписан в намаление на признатия лихвен разход.

Емисия на облигации с отстъпка:

1)       За отчитане на постъпленията от емисията:

5092

192

153

2)       За признаване на първата АК от отстъпката – на първата лихвена дата и за сметка на счетоводния разход за лихви (в увеличение):

621                        - сбор, т.е. отстъпката се прибавя към

192          - поредната АК съгласно разработения амортизационен план

4952        - дължимата лихва, начислена за плащане (НСт х договорен лихвен %)

3)       Последната статия ще бъде съставяна на всяка лихвена дата до падежа, когато целият размер на премията ще бъде изписан в намаление на признатия лихвен разход.

2. Особености на отчетния процес, свързан с лихвени задължения и плащания в рамките на падежния срок

Обслужването на дълга може да стане директно от емитента или чрез банка-довереник.

2.1.В случай че облигационният договор по заема се счита за сключен преди обявената в него първа лихвена дата или на самата дата, няма особени проблеми по начисляване и изплащане  на лихвите. На първата дата за лихвено плащане ще се отрази възникване на задължение по облигационния заем и начисляване на лихвите.

1)              За формиране на облигационния дълг и покриване стойностния обем на емисията:

5092 / 153

2)              За начиляване на годишния размер на дължимите лихви:

621 / 4952

3)              В края на първия лихвен период ще се погаси задължението на дружеството по начислените лихви за първия лихвен период и ще се плати дължимата сума:

4952 / гр.50

4)     На втората платежна дата ще бъде изплатен и остатъкът от дължимите за отчетната година лихви като бъде съставена последната статия със същата сума.

2.2. Емисията на облигации се извършва между две лихвени дати. Възможен е времеви разрив между датата, на която дружеството е получило разрешение за емисия и датата, на която действително е извършена емисията и са продадени записаните облигации. В този случай въпросът, който възниква е как да се третира лихвата, дължима между датата на първото лихвено плащане и момента на действителната емисия, когато се прекратява подписката и набирането на сумите и имат ли право облигационерите да си я изискват.

Натрупаните лихви между датата на облигационната емисия и първата обявена платежна дата се заплащат авансово от инвеститора заедно с цената на облигацията. На следващата лихвена падежна дата инвеститорът ще си получи обратно авансово платените на емисионната дата лихви + начислените за периода между емисионната дата и датата на второто лихвено плащане. Като разход за лихви обаче ще бъде призната лихвата, дължима и изплатена само за времето между емисионната дата и втората платежна дата.

Когато емитентът използва ИБ-довереник, счетоводното отчитане има някои особености.

1)         За начисляване на дължимите за първия лихвен период лихви от емитента:

621 / 4952

2)         Дължимата лихва се превежда по специална банкова сметка на довереника, от която довереникът ще изплаща лихвите на притежателите на регистрирани при него облигации:

5093 / 503

3)     Когато довереникът уведоми дружеството, че притежателите на облигации са получили своите лихви на съответните платежни дати:

4952 / 5093

4)     При положение, че някои от облигационерите не е получил дължимите му се лихви в обявения срок за тяхното изплащане, довереникът предоставя информация за това на дружеството като депонира лихвата в създадената за тази цел сметка. В същото време сумата на неизплатените лихви ще остане като дебитно салдо по сметката а довереника и като кредитно по с/ка 4952. Възможно е емитентът да организира специално аналитично отчитане на неполучените в срок лихви по отделна аналитична сметка Депоненти по облигационни заеми, водена в разрез по отделни облигационери или да поддържа тази информация по оперативен път чрез завеждане на специален регистър Депонентска книга по лихвени плащания.

3. Счетоводни трактовки при избора на метод за погасяване на дълга

  • Погасяване на дълга на датата на падежа
  • Предсрочно погасяване на дълга

МСС 32 и 39 не регламентират тези въпроси, за разлика от USGAAP.

3.1.Погасяване на облигационния заем на датата на падежа

1) За начисляване на лихвите за последния платежен период и отписване на последната неамортизирана част от емисионната разлика:

-   Ако заемът е бил емитиран с  премия:

621

191                         - последна АК

495          - последна лихвена вноска

-   Ако заемът е бил емитиран с отстъпка:

621

192

495

След тази статия балансовата стойност на дълга е номиналната стойност.

2) За изплащане на дължимата лихва и главницата на датата на падежа:

153                         - НСт

495                         - последно лихвено задължение

гр.50

За целите на погасяване на дълга на падежа в облигационния договор може да бъде заложена клауза, предвиждаща създаването на специален погасителен фонд (sinking fund), средствата по който се акумулират през целия срок на облигациония заем. По някаква схема систематично той трябва да блокира по специална сметка определени суми като обичайно авоарът по тази сметка се възлага на доверително управление при най-добри условия: или от инвестиционен посредник или от банката-довереник. Сумите, които влизат по сметката могат да бъдат инвестирани от управляващите на фонда в ДЦК, корпоративни финансови инструменти, депозити.

Основен въпрос е как да се определи сумата за периодично заделяне.

Изхожда се от концепцията за бъдещата стойност на парите, която е обратна на концепцията на настоящата стойност.

Годишна депозитна вноска = НСт (падежна) на облигациите

бъдеща стойност на лихвения анюитет на 1лв

3.2.Погасяване на облигационния заем преди падежа

Предсрочното погасяване на дълга е всяко едно действие на емитента, насочено към изплащане задължението си преди предвидената падежна дата на облигациония заем.

Не се считат за предсрочно погасяване на дълга погасяване чрез размяна на дългови финансови инструменти срещу капиталови финансови инструменти, когато съответния финансов инструмент съдържа клауза за конвертиране, заложена още при първоначалната емисия.

Разликата между цената на обратното придобиване на дълговия инструмент и неговата чиста преносна стойност (амортизираната, балансовата стойност на дълга) се признава като текуща печалба или загуба в отчетния период, през който е извършено погасяването, изчистена от корпоративен данък. За целите на оповестяване в Отчета за доходите приходите и разходите от погасяването могат да бъдат представени компенсирано на нетна база (ако техният ефект върху отчета за доходите не е съществен) или разгърнато (ако ефектът върху информационната полезност на отчета е съществена). Независимо от начина на представяне в Отчета за доходите в бележките към финансовите отчети задължително се оповестява информация за следните три неща:

-   описание на операциите, свързани с предсрочното погасяване, в т.ч. за самата техника на оповестяване и за използваните ресурси за погасяването;

-   размера на данъчния ефект за отчетния период, през който дългът е погасен;

-   компенсирания резултат – печалба или загуба от погасяването, изчислена след данъчна база, падаща се на една акция (изчистена от корпоративен данък).

Печалбите или загубите от предсрочно погасяване на дълга могат да се третират като резултат от обичайната дейност или като извънредно перо, но не могат да бъдат разсрочвани за бъдещи периоди.

3.2.1.Изкупуване на собствени облигации и рефинансиране на дружеството с нова дългова емисия

Самото изкупуване на облигациите може да бъде извършено по два начина:

1)       Ако изкупуването касае клас облигации, даващи право на емитента на определена дата или в определен период да изкупи обратно своите облигации директно от облигационерите. Цената съдържа премия над текущата пазарна цена и със сигурност над номиналната стойност. Тази премия е с намаляваща стъпка до падежа, когато тази привилегия (правото на изкупуване) на практика ще се анулира.

2)       Ако облигациите на дружеството не са от клас, който подлежи на обратно изкупуване по силата на облигационния договор, емитентът трябва да се яви на регулиран капиталов пазар чрез инвестиционен посредник или чрез банка-довереник и по този начин да изкупи облигациите директно от пазара по съответната текуща цена, която се прилага.

Мотиви за обратно изкупуване на облигации

  • Обратното изкупуване на дълг се препоръчва като техника, свързана с решение за преструктуриране на дълга и рефинансиране с нови дългови инструменти с по-ниска капиталова стойност за дружеството.

Дълг 1млн.лв. с фиксирана лихва 8% годишно, падеж 2015г.

Следователно 80хил.лв. са за погасяване на дълга.

Ако лихвените равнища започнат да падат, напр. на 5% - по-ниска капиталова стойност

  • Ако дружеството е застрашено от поглъщане от трето лице, което възнамерява да изкупи облигациите му като се превърне в основен кредитор на дружеството, а ако облигациите са конверируеми – и в основен акционер. Ако има такава заплаха, застрашеното дружество може да изкупи облигациите си, за да ограничи достъпа до тях от трети лица.
  • В случай че разликата между текущата пазарна цена на облигациите и тяхната номинална стойност е по-ниска от размера на лихвите, които би платило дружеството през остатъчния срок до падежа – емитентът печели от по-ниската пазарна цена, по която придобива собствените си облигации, като спестява и бъдещ паричен поток от лихви.

Основният счетоводен проблем, който възниква при обратно изкупуване на облигации с право на обратно изкупуване е как да се третират три отчетни обекта:

-   премията по обратно изкупуване;

-   неамортизирираната част от отстъпката;

-   признаване на първоначалните разходи по емисията.

Съществуват три подхода за третирането на тези отчетни обекти:

  • Разглежданите разходи се признават като загуба от операции, свързани с предсрочното погасяване на дълга. Тази загуба трябва да бъде оповестена като извънредно перо в Отчета за доходите (USGAAP).
  • Тези разходи могат да бъдат разсрочени и признавани като текущи в рамките на остатъчния срок до достигане на падежната дата на вече погасената емисия (APB 21).
  • Разходите да бъдат разсрочени до падежа на новата емисия, която е заменила обратно изкупената (APB 21).

МСС не допускат разсрочване на извънредни приходи и разходи и едно разумно решение би било да се извърши оповестяване в бележките към финансовите отчети или тяхното третиране като други оперативни (финансови) разходи.

При случай, че обратното изкупуване става на регулиран пазар, възниква разлика между цената на придобиване на облигациите и нетната балансова (амортизирана) стойност на дълга. Ако цената на придобиване превишава балансовата стойност, за емитента възниква загуба от погасяването, а в обратния случай – печалба. Загубата или печалбата следва да бъде призната през отчетния период, през който е извършено погасяването на дълга. (Пример – уч. – стр.193).

Счетоводни статии:

1. За заприходяване на обратно изкупените собствени облигации по тяхната покупна стойност:

514 / гр.50

-ем.№,год.

2. За отчитане на разходите по обратното изкупуване на придобития пакет:

514 / гр.50             - напр. комисионна на инвестиционен посредник,

-ем.№,год.

3. За отписване на неамортизираната част от отстъпката:

623 (629) / 192

4. За отписване на непризнатата част от първоначалните емисионни разходи:

623 (629)

652

респ.      192

- "Р-ди по ем. на обл. №/год."

5. За съхранение на събраните дългови сертификати като документи под особена отчетност до тяхното унищожение:

965 / 990

-ем.№,год.

6. За унищожаване на дълговите сертификати и погасяване на главницата по дълга:

153                                                                                                        153

-ем.№,год.                                                                                          -ем.№,год.

723                                                                                        623 (629)

514                                                                                                        514

-ем.№,год. -ем.№,год.

За отписване на задбалансово водените облигации се съставя статията:

990 / 965

-ем.№,год.

7. Установяване на финансовия резултат от операцията по изкупуване на облигациите и предсрочното погасяване на дълга: приключване на разходните и приходните сметки:

123 / 623 (629)

723 / 123

След приключване на разходните и приходните сметки по с/ка 123 се установява кампенсиран финансов резултат от операцията.

Изкупените собствени акции следва да се посочат в баланса не като актив, а като коректив към балансовата стойност на дълга, чрез използване на пасивно намаляващо балансово перо.

3.2.2. Фин.-счетоводна трактовка на конверсията на облигации в акции като начин за погасяване на облигационен заем

Особености, на конвертируемите облигации:

а) Лихвената ставка е по-ниска от тази, която емитентът е определил за неконвертируемите облигации;

б) По правило първоначално установената в облиг. договор цена, по която ще се извърши размяната е по-висока от пазарната цена на акциите към момента на операцията;

в) Често емитентът прибавя към конверсната клауза в договора и опция за обратно изкупуване на своите обикновени акции, които ще предостави срещу облигации;

г) Купувачът на такива облигации обикновено плаща премия над конверсната цена;

д) Като финансово-отчетен обект конвертируемите облигации имат по-малък разводняващ ефект върху показателя "чиста печалба на една обикновена акция" в сравне­ние с обикновените акции.

Посочените особености на облигациите с опция за конвертиране дават определени предимства и на емитента и на инвеститора. От една страна, емитентът е склонен да извърши финансиране с конвертируеми облигации, носещи по-нисък лихвен процент, което при равни други условия, намалява стойността на корпоративния дълг (разходите по неговото обслужване). От друга страна, облигационерите получават засилена защита на своята инвестиция, тъй като имат възможност или да получат периодичен доход до падежа и накрая номиналната стойност на своите облигации или да упражнят правото и да обменят последните срещу обикновени акции, ако техния пазарен курс има тенденция към покачване и сделката им се струва по-изгодна.

Конвертирането на облигации в акции се регл. в ТЗ, като могат да бъдат изведени следните нормативни разпоредби:

ü       конвертируемите облигации не могат да бъдат издаван от дружества с над 50% държавно участие;

ü       емис. стойност на конверт. облигации не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на акцията, срещу която се разменя;

ü       акционерите имат предимство при записване на такава емисия облигации;

ü       решението за емисии на конверт. облигации се взема от ОС на акционерите;

ü       Съветът на директорите определя срок не по-дълъг от три месеца  за упражняване на правото на размяна след датата, на която е взето решение за увеличаване на капитала чрез конвертиране на облигации в акции.

Когато се емитират конвертируеми облигации в облигационния договор задължително се определя коефицента на конвер­тиране спрямо обикновените акции, срещу които една облигация може да се обмени.От него може да бъде изведена и цената, по която ще се извърши конверсията:

Цена на конвертиране = Номин. ст/ст на конвертируемите облигации /     Брой на получените обикновени акции

Тази цена също е фиксирана твърдо в договора, но на практика се различава от другите три оценки на конвертируемите облигации, които финансовата и счетоводна теория познава:

а) Инвестиционната стойност(Инв.С) е оценката на конвертируемата облигация, ако последната не съдържаше конверсии привилегия, но притежаваше всички останали черти на дългов инструмент със същата степен на риск и качество. Математически изчислена, тя е равна на настоящата стойност на периодичните лихвени плащания, плюс настоящата стойност на главницата на облигацията. Когато диск. фактор е основния Л%, Инв. С е = НС;когато диск. фактор е по-малък от базисния Л%, Инв. С. е по-висока от НС и обратно;

б)  Конверсната стойност на облигацията най-общо може да бъде определена чрез умножаване броя на обикновените акции, получени в резултат на размяната и пазарната цена на една обикновена акция в момента на операцията. Разликата между конверсната цена на облигацията и нейната действителна пазарна цена ще бъде онази конверсионна премия, която инвеститорът ще заплати за полученото право на конвертиране;

в) Връзката между горепосочените оценки на конвертируемите облигации в чист вид изпъква в пазарната цена на конвер­тируемата облигация, която не може да бъде по-ниска от инвестиционната стойност и от конверсната стойност.

Съществуват противоречиви виждания относно въпроса дали конвертируемите дългови ценни книжа трябва да се третират от емитента само като източници на привлечен капитал или част от постъпленията, получени от облигационната емисия да се признае като собствено-капиталова съставка. Според МСС конвер­тируемата облигация е сложен (съставен) финансов инструмент, който съдържа елемент както на пасив, така и на собствен капитал.

На практика могат да бъдат използвани следните методи за присвояване на балансовата ст/ст на елементите пасив и собствен капитал:

а) Присвояване стойност на по-трудния за оценяване компонент (по правило това е капиталовия инструмент), равна на остатъка след приспадането на стойността, която е определена отделно за по-лесно оценимия компонент от стойността на инструмента като цяло;

б) Оценяване на компонентите пасив и собствен капитал поотделно и до необходимата степен пропорционалното им коригиране, така че сборът от компонентите да е равен на стойността на инструмента като цяло.

Съществуват 3 основни подхода за погасяване на облиг. заем чрез конверсия:

а) Изкупуване на собствени акции и тяхната замяна срещу конвертируеми облигации- изкупените от дружеството акции ще бъдат оценени по покупната цена, реално платена към датата на изкупуването, като се изходи от необходимия за конверсията брой акции и тяхната НС .

б) Използване на акции, представляващи част от съкровищен пакет-при отписване на заменените капиталови инструменти се изхожда от отчетната (балансовата)стойност на всяка една акция от пакета;

в)  Дружеството да организира нова емисия на допълнителни акции, които да раздаде на своите облигационери- в основата на размяната стои ЕС на на новите акции, която трябва да отговаря на конверсната стойност на облигациите.

Счетоводни записвания:

1. Сч. записвания, направени на емисионната дата:

а) За отразяване постъпленията от емисията и формиране дълга на емитента, включващ и капиталовия компонент на облигациите:

Д-т 509-2 Набирателна сметка по облигационни заеми

- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "

Д-т 192 Сконто от фин. инструменти

К-т 153 Дългови   инструменти

- анал. с/ка „Емисия №..../.... год."

б) За отделяне на капиталовия компонент на конвертируемите облигации и първонач. признаване на дълга по номинална ст/ст:

Д-т 153 Дългови   инструменти

- анал. с/ка „Емисия №.../...год. "

К-т 105 Премии, свързани с капитал

или  с/ка 115 Резерви от емисия на акции

- ан. с/ка Капиталов компонент на конвертируеми облигации-опция за конвертиране

2. За отразяване на начислените лихви за съответните лихвени периоди и систематичното амортизиране на отстъпката за сметка на сч. лихвен разход:

Д-т 621 Разходи за лихви

К-т 192 Сконто от фин. инструм

К-т 495-2 Разчети за лихви по облиг. заеми

3. За отписване на последната неамортизираната част от отстъпката, останала непризната поради предсрочното погасяване на дълга преди падежа:

Д-т 623 Разходи по операции с фин. активи и инструменти

или  с-ка 629 Други фин. разходи

К-т 192 Сконто от финансови инструменти

4. За отписване номиналната стойност на дълга, заменен срещу акции от съкровищния пакет:

Д-т 153 Дългови   инструменти

- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "

Д-т 623 Разходи по операции с фин. активи и инструменти

или  с-ка 629 Други фин. разходи

К-т 512 Изкупени собствени акции

5. Превръщане на облигационерите в акционери на дружеството:

- Ако раздадените на облигационерите обикновени акции са поименни, е необходимо след тяхното вписване в книгата на акционерите емитентът да отрази промяната на информацията по водените към сметка 101 Основен капитал аналитични сметки за новите акционери;

- След като опцията за конвертиране на облигациите в акции вече е упражнена и конверсната характеристика на облигациите следва да се отпише:

Д-т 105 Премии, свързани с капитал

или 115 Резерви от емисия на акции

- ан. с/ка Капиталов компонент на конвертируеми облигации-опция за конвертиране

К-т 105 Премии, свързани с капитал или  с/ка 115 Резерви от емисия на акции

- анал. с/ка Премии от емисия на капиталови инструменти, Емисия №.../...год.

В случай, че до падежната дата облигационерите не упражнят правото си на конвертиране дългът на емитента ще бъде обслужен нормално, за което следва да се съставят стандартните счетоводни статии, свързани с обичайното погасяване на облигационния заем (вж.10.3.1). Тъй като след изтичане на конверсния срок опцията за конвертиране е анулирана поради нейното неупражняване и при този вариант е необходимо да се състави счетоводната статия, посочена по-горе за промяна характера на информацията по съответните аналитични сметки. Това се обяснява с факта, че отказвайки се от правото си за конвертиране, облига­ционерите на практика се отказват от капитал, който "подаряват" на дружеството чрез носената от техните облигации конверсна привилегия, неупражнена до падежа на облигациите.

За разлика от Международните счетоводни стандарти, US GААР разглеждат ситуации, при които след емитирането на конвертируемите облигации могат да бъдат променени отделни условия на конвертирането. Използването на "подсладители" цели стимулиране на облигационерите да вземат решение за по-бързото упражняване на правото си за конвертиране, което от своя страна е свързано с намаляване на разходите за лихви или оптимизиране на съотношението "дълг / собствен капитал" в счетоводството на емитента.

Модифицирането включва: увеличение на коефициента на размяна, допълнителна емисия на варанти, опции и други производни капиталови инструменти или изплащане на пари и парични еквиваленти в добавка към конверсната цена.

2.3.3. Счетоводна трактовка на затрудненото или невъз­можното погасяване на дълга

В резултат на променени икономически условни, може да се окаже, че дружеството не е в състояние или е затруднено да обслужва своя облиг. заем, което практически е свързано с периодичните лихвени плащания и погасяването на главницата на падежа, а при наличието на клауза за погасителен фонд - и с периодичните депозитни вноски по него.

Така, в зависимост от степента, в която дружеството-длъжник е изпаднало във фин. затруднение можем да говорим за 2 ситуации - невъзможност за погасяване на облиг.заем (главницата) на падежа или затруднено погасяване на дълга и изплащане на дължимите лихви.

Американският Съвет за финансово-счетоводни стандарти (FASВ) дефинира затрудненото погасяване на дълга и текущото изплащане на лихвите като "...ситуация, при която кредиторът по икономически или законови причини свързва дебиторските финан­сови затруднения с обещание за отстъпка спрямо дебитора, основаваща се на споразумение между двете страни. Когато последното не се постигне, реструктурирането на дълга се третира като принудително погасяване на облигационния заем преди падежа".

Когато дружеството изпадне в ситуация, свързана с затруднения за нормалното погасяване на задълженията по облиг. заем или с потенциалната опасност от невъзможност да обслужва корпоративния дълг, той би могъл да избере 4 основни после­дователни стъпки като изход от тази ситуация:

а) Фин.-управленският екип на дружеството тр. да убеди общото събрание на облигационерите в необходимостта от изменение на условията по облиг. заем, залегнали в договора (намаление на лихвения процент, опрощаване на непла­тените лихви, удължаване на падежния срок и др.).

Споразумението за реструктурирането на дълга чрез изменение на дълговите условия ще има бъдещ ефект върху финансовите отчети на креидитора и длъжника, който тр да бъде оповестен по подходящ начин в бележките към финансовите отчети, изготвени през отчетния период на реструктурирането. Печалбата и загубата, които следва да се оповестят в резултат на реструктурирането се получава като разлика между настоящата стойност на преизчислените парични потоци след реструктурирането и балансовата(амортизираната) стойност на дълга непосредствено преди операцията.

Съществен критерий при избора на счетоводна трактовка в случай на реструктуриране на дълга е степента на изменение на условията по него. Съгласно МСС когато заемателят и заемодателят по един дълг разменят инструменти със значително различаващи се условия е налице погасяване на стария дълг, като операцията води до отписване на стария финансов инструмент и признаването на нов дългов инструмент. По смисъла на стандарта "значителни изменения в условията" на съществуващ дългов инструмент са налице, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при условията на новия дълг е с поне 10 % по-голяма или по-малка от дисконтираната настояща стойност на остатъка от парични потоци по стария дългов инструмент.

В случай, че разликата между дисконтираните парични потоци по стария дълг и преизчислените такива при новите дългови условия е по-малка от 10 %, тази разлика се отсрочва и амортизира на систематична база до падежа на емисията. Всички съпътстващи разходи или емисионни разлики по така модифицирания дълг се отразяват като корекция на балансовата сума на финансовия пасив и също се амортизират систематично в рамките на остатъчния срок на модифицирания заем.

Счет. записвания във връзка с реструктурирането на дълга:

1)       За намаляване падежната стойност на облигациите:

Д-т 153 Дългови   инструменти- анал. с/ка „Емисия №.../...год. "

К-т 153 Дългови инструменти

- анал. с/ка "Реструктуриран дълг, емисия №.../....год."

К-т 723 Приходи по операции с фин. активи и инструменти или

с/ка 729 Други фин. приходи

2)       За начисляване на дължимите лихви, изчислени при новите лихвени условия:

Д-т 621 Разходи за лихви

К-т 495-2 Разчети за лихви по облиг. заеми – със съответния %)

3)       За отписване на последната неамортизирана част от отстъпката, непризната към момента на реструктуриране:

Д-т 623 Разходи по операции с фин.активи и инструменти

или с/ка 629 Други фин.разходи

К-т 192 Сконто от финансови инструменти

4)       За отписване на непризнатата част от първоначалните разходи по реструктурираната емисия:

Д-т 623 Разходи по операции с фин. активи и инструменти

или с/ка 629 Други фин. разходи

К-т 652 Фин. разходи за бъдещи периоди

респ. с/ка 109 Сконто от фин. инструменти

- анал. с/ка "Разходи по емисия на облигации № /'...год. "

На падежната дата емитентът следва да признае разсроченият приход като текущ:

Д-т 752 Финансови приходи за бъдещи периоди

К-т 723 Приходи по операции с фин. активи и инструменти

респ. с/ка 729 Други фин. приходи

б) В случай, че общото събрание на облигационерите не одобри предложената от управленския екип схема за реструктуриране на дълга чрез промяна на договорните условия, трябва да бъдат намерени алтернативни финансови източници със същата или по малка капиталова ст/ст за дружеството.

Като алтернативен вариант може да се третира използването на общите резерви на дружеството, но само в рамките на допълнително формираните над размера на законния резерв. В случай, че дружеството има свободна кредитна линия то би могло изцяло да рефинансира облигационния си дълг или да я използва само за изплащане на текущите лихвени задължения. Правилото, което стриктно трябва да следва дружеството в този случай е: заместването на облиг. дълг трябва да стане с дългосрочен банков заем, а покриването на текущите задължения по лихвите - с краткосрочен.

в) Когато дружеството не успее да реструктурира дълга чрез изменение на облиг. договор или да използва алтернативни капиталови източници за преодоляване на фин. затруднение, за да избегне крайната мярка - удовлетворяване исковете на облигационерите чрез продажба на обезпечението по дълга, то би могло да предложи в замяна на задължението по изплащането на главницата свои обикновени акции. При нарушената ликвидност и платежоспособност на дружеството тези акции не мотат да бъдат закупени на капиталовия пазар, а осигурени по един от следните възможни начини:

- Раздаване на акции, по-рано придобити от дружеството и резервирани за разни цели (планове за акционерно участие на персонала, плащания към доставчици, за целите на стопански комбинации и т.н.);

- Нова емисия акции, която е предназначена за раздаване на облигационерите в замяна на тяхното вземане от дружеството.

В зависимост от пазарните цени на дружествените обикновени акции в момента на размяната, дружеството-длъжник по облигационния заем тр да признае печалба или загуба, възникнала като разлика между справедливата стойност на изкупените собствени акции(респ. ЕС на акциите от новата емисия) и номиналната стойност на дълга.

г) Изчерпвайки всички горепосочени възможности, дружеството-кредитор ще бъде принудено да удовлетвори иска на своите облигационери спрямо главницата на облиг. дълг чрез продажба на онова имущество, което е обещано като гаранция при сключ­ването на облигационния договор.

Принудителното изпълнение на процедурата по погасяването на дьлга обикновено се извършва от гарантиращата банка по реда на частичната ликвидация спрямо заложеното или ипотекирано при нея имущество или от специално назначени ликвидатори по дълга. Във всички случаи, обаче, активите, приети като обезпечение ще бьдат продадени по пазарни цени към момента на ликвидирането на дълга, а натрупаните по специално определена от ликвидаторите сметка парични постъпления ще бъдат използвани за удовлет­воряване иска на облигационерите.

Ако дружеството-длъжник прецени, че е възможно да удовлетвори исковете на своите кредитори чрез прехвърлянето на непарични финансови активи (акции и други чужди капиталови финансови инструменти), основният сч. въпрос при тази операция е изборът на оценъчна база, която да бъде приета за целите на размяната.

Вариант 1. За оценъчна база в разменната операция се приема номиналната стойност на двата типа финансови инструменти.

Счетоводните записвания:

1. За погасяване на главницата:

Д-т 153 Дългови инструменти

- анал. с/ка „Емисия №..../... год."

Д-т 623 Разходи по операции с фин. активи и инструменти

или  с/ка 629 Други фин. разходи

К-т 511  Фин. инструменти, държани за търгуване

2. За погасяване на лихвените задължения:

Д-т 495-2 Разчети за лихви по облигационни заеми

Д-т 623 Разходи по операции с фин. активи и инструменти

или с/ка 629 Други фин. разходи

К-т511 Фин.инструменти,държани за търгуване

Вариант 2: За оценъчна база в разменната операция се приема балансовата (отчетната) ст/ст на двата типа фин. инструменти.

Сч. записване за погасяването на дълга е както следва:

Д-т 153 Дългови инструменти

- анал. с/ка „Емисия №..../....год."

Д-т 495-2 Разчети за лихви по облиг. заеми

К-т 511 Фин. инструменти, държани за търгуване

Вариант 3: За оценъчна база в разменната операция се приема справедливата стойност на двата типа фин. инструменти. Доколкото облигациите след падежа и при затрудненото положение на длъжника едва ли имат представителна пазарна стойност е разумно при определяне на оценъчната база на размяната да се изходи само от справедливата стойност на акциите.

Сч. записвания:

1. За погасяване на главницата чрез замяна на акции срещу облигации на емитента:

Д-т 153 Дългови инструменти

- анал. с/ка „Емисия №..../.... год. "

К-т 511 Финансови инструменти, държани за търгуване

К-т 723 Приходи от   операции с фин. активи и инструменти

или  с/ка 729 Други фин. приходи

2 . За погасяване на лихвените задължения:

Д-т 496 Разчети за лихви

К-т 511 Финансови инструменти, държани за търгуване

К-т 723 Приходи от   операции с фин. активи и инструменти

или  с/ка 729 Други фин.приходи

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG