Home Икономика "Групиране и изследване на разходите в зависимост от обема на дейността"

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
"Групиране и изследване на разходите в зависимост от обема на дейността" ПДФ Печат Е-мейл
  1. Групиране и изследване на разходите в зависимост от обема на дейността

През последните години при изучаването на разходите се използват редица съвременни подходи и методи, които са най-вече застъпени в икономическия анализ и УС. Когато говорим за нов подход на качествено изучаване на разходите става въпрос преди всичко за изучаване на динамиката и състоянието на разходите, в зависимост от онези фактори, които оказват най-съществено влияние върху тяхното формиране и изменение. Един от най-съществените фактори в това отношение е изменението на обема на дейността на предприятието. Връзката между разходи и обем на дейността не е случайна защото от всички  фактори най-силно въздействие върху изменението на разходите оказва изменението на обема на дейността когато обема се изменя разходите се изменят винаги успоредно на него; запазват  някакво относително постоянно равнище. Изхождайки от това в УС се стига до идеята те де бъдат подразделени в две основни групи ( както и във ФС’ч.), а именно:

-      Променливи разходи;

-      Постоянни разходи;

Постоянни разходи са тези, които се изменят пропорционално на изменението на обема на дейността, но те правят това по различен начин. Става въпрос най-вече за разходите за суровини и материали, разходите за заплати, разходите при производството на ел.енергия и т.н. в УС се различават следните видове променливи разходи:

-      Прогресивно променливи ( изменящи се) разходи – тези които нарастват с по-високи темпове от темповете на нарастване обема на дейността. За такива разходи се приемат приемии за извънреден труд, увеличението на разходите за материали поради брак и други. Прогресивно-променливите разходи са свързани основно с интензификацията на производството, но не произволно, а за точно определен период от време.

-      Право-пропорционални променливи – те се изменят със същият темп с който се изменя и обема на дейността, без разбира се това да се абсолютизира

-      Дегресивно-променливо изменящи разходи – те се увеличават с нарастването на обема на дейността, но в по-ниска степен

-      Обратно-пропорционално изменящи се разходи – тези разходи, които с намалението на обем на дейността се увеличават

Постоянни разходи – тази категория разходи остават относително постоянни, но в рамките на даден период от време. За такива се приемат преобладаващата част от непреките производствени разходи, а така също и разходите, обслужващи разходите за продажба на продукция и разходите за управление на фирмата

Освен посоченото групиране на разходите в УС се използват и следните категории разходи, които имат отношение към изменение на обема на дейността, а именно:

-      Полупроменливи разходи;

-      Полупостоянни разходи

Полупроменливите разходи – те не са нито абсолютно пропорционални на обема на дейността, нито пък са изцяло постоянни спрямо него. Различават се от променливите разходи с това, че тяхното изменение е еднопосочно с това на изменението на обема на дейността, но не е пропорционално на него (обема). Тези разходи се разглеждат като сравнително постоянни за определен период от време и особено незначителни изменения в обема на дейността. На практика променливата и постоянната част от тези разходи се различават малко трудно.

Полупостоянните разходи са относително неизменящи се при даден обем на дейност, но те могат да нарастват с константна величина при определени производствени условия.

  1. Групиране и изследване на разходите според начина на включване в себестойността на продукцията

В някои литературни източници по УС това групиране на разходите е известно като систематизиране на разходите във връзка със стойностната оценка на продуктите на труда и във връзка с установяването на финансовия резултат от дейността. За целта разходите според този критерий се групират по т.нар. обекти на групиране. Такива обекти на групиране най-често са отделни изделия, може да бъде себестойността на отделни продукти, а така също и отделни функционални производствени подразделения в предприятието от рода на цехове, производствени участъци и други подобни. Съгласно изискванията на УС съществуват три варианта на групиране на разходите при тяхното обвързване с конкретен обект, а именно:

-  І-ви вариант – при наличие на пряка връзка между разходите и обекта на групиране. В този случай разходите като правило са изцяло и практически свързани с обекта на групиране, т.е. евентуални с продукта на труда или неговата себестойност. Групираните по този начин разходи се класифицират от УС като преки разходи

-  ІІ-ри вариант – при наличието на частична връзка между разходите и съответния обект на групиране. Тази разходи могат да бъдат свързани евентуално и с други обекти поради което величината, която е свързана с конкретния обект не може да се определи с необходимата точност и прецизност. Тези разходи в УС се дефинират като непреки или косвени разходи

-  ІІІ-ти вариант – при липсата на връзка между разходите и обекта на тяхното групиране

Тъй като подразделянето на разходите на преки и косвени зависи изцяло от обекта на групиране, то различните по съдържание разходи могат да бъдат преки по отношение на един обект на групиране и непреки по отношение на друг обект на групиране. Това означава, че групирането на разходите на преки и непреки ще бъде изцяло нереално, ако изрично не е посочен конкретния обект за тяхното групиране.

За целите и нуждите на УС и особено при формирането на себестойността на продукцията производствените разходи се дефиринцират още на 3 подгрупи, а именно: материални разходи; трудови разходи; непреки производствени разходи

Материалните и трудовите разходи от своя страна се разграничават също на преки и непреки. Преките материални и трудови разходи са тези, които практически се идентифицират с производството на даден продукт, т.е. това са разходите, които имат пряка технологична връзка с продукта и с калкулирането на неговата себестойност.

Материалните и трудови разходи, които не могат да се включат директно в себестойността се класифицират като непреки производствени разходи. Или според УС се приема, че всички разходи по производството, които не представляват преки материални и трудови разходи следва да се отнесат към непреките производствени разходи.  За включването на непреките производствени разходи в себестойността на отделните продукти е необходимо предварително да бъдат разпределени между видовете произведена продукция на определена, най-често избрана база. Поради това проблема за разпределение на непреките разходи се смята за един от актуалните проблеми на УС.

Прието е още преките материални разходи в УС да се наричат първични разходи.


 

WWW.POCHIVKA.ORG