Home Икономика "СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО"

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
"СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО" ПДФ Печат Е-мейл

Същност и класификация на  обектите на счетоводството

Същност и класификация на активите

Активите (стопанските средства) са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат на осъществена дейност, от използването на които се очаква бъдеща икономическа изгода. Те са обекти на счетоводството, което предопределя и необходимостта от създаването на счетоводна информация за състоянието и измененията в тях, както и за осъществяването на контрол върху тяхното съхраняване, опазване и ефективно използване. В така посоченото определение могат да бъдат откроени няколко  основни момента. Първият от тях е, че активът се разглежда като ресурс, който се контролира от предприятието Вторият основен момент се свързва с това, че активът е придобит в резултат на вече осъществена дейност, т.е  в повечето случаи предприятието е юридически собственик на актива. Третият основен момент се свежда до обстоятелството, че посредством използването на актива предприятието следва да реализира икономическа изгода в бъдеще. Икономическата изгода се разглежда като потенциалът на даден актив да съдейства за притока на пари в предприятието. Тя може да се реализира по няколко начина:

1. Чрез актива (самостоятелно или в комбинация с други активи) да се произвеждат продукция, стоки или услуги, посредством реализирането на които ще се реализира печалба;

2. Активът може да бъде заменен с друг актив;

3. Активът да се използва за изплащане на съществуващи задължения.

4. Да се разпредели между собствениците на предприятието (под формата  на ликвидационни дялове, при ликвидация на предприятието).

В този смисъл наличните в складовете на туристическото предприятие стоки следва да се разглеждат като активи, тъй като те са предназначени за продажба в търговските обекти. От продажбата на тези стоки  ще се получи печалба, която има характер на икономическа изгода за предприятието. В случаите когато стоките не могат да бъдат реализирани поради промяна в потребителското търсене или други причини, последните няма да носят изгода за предприятието, поради което същите губят качеството си на актив и следва да бъдат бракувани.

Активите на предприятието са твърде разнообразни  по състав, форми на въплъщение, начин на използване, функционална роля при осъществяване дейността на предприятието и т.н. Различни са степента на тяхната ликвидност (обращаемост), както и промените в натурално-веществената им форма. От съществено значение за счетоводното им отчитане е класифицирането им според тяхната ликвидност (обращаемост) по време на осъществяваната стопанска дейност. От тази гледна точка активите се подразделят на две големи групи: дълготрайни и краткотрайни активи.

Дълготрайните активи представляват ресурси (средства), които обслужват стопанската дейност  на предприятието за продължителен период от време. От своя страна те се подразделят на материални и нематериални дълготрайни активи, дългосрочни инвестиции  и вземания.

Дълготрайните материални активи имат материално-веществена форма. Към тях се отнасят земите, горите, трайните насаждения, сградите, съоръженията и оборудването, офис обзавеждането, транспортните средства и др.

Дълготрайните нематериални активи обслужват продължително време дейността на предприятието, но нямат материално-веществена форма. Към тях се отнасят патентите, лицензите, фирмените марки, търговските права, програмните продукти и др.

Дългосрочните финансови активи включват групата на дяловете и участията и дългосрочните вземания.

Дяловете и участията представляват т.нар. дългосрочни инвестиции на предприятието. От счетоводна гледна точка инвестициите представляват придобит от предприятието актив  с цел увеличаване на собствения капитал чрез разпределение (под формата на лихви, ренти, дивиденти или други изгоди за инвестиращото предприятие).

Дългосрочните инвестиции включват акции, дялове, облигации и други ценни книжа със срок на държане в предприятието над 12 месеца.

Дългосрочните вземания включват всички вземания със срок на погасяване над 12 месеца. Такива могат да бъдат вземания по предоставени търговски заеми, вземания, произтичащи от сключени договори за финансов лизинг и др.

Краткотрайните активи са ресурси, които участват еднократно в стопанската дейност на предприятието като непрекъснато променят натурално-веществената си форма. От своя страна те се подразделят на няколко подгрупи:

- Материални запаси (материали, готова продукция, стоки, амбалаж), млади животни и животни за угояване, дребни продуктивни животни (кокошки) и незавършено производство.

- Краткосрочни вземания. Вземанията възникват във връзка със съществуващите условия на плащане  на оказани услуги, извършени доставки продажба на  стоки и др., в случаите когато времето на оказването на услугите, респ. продажбата на стоките на клиентите не съвпада с момента на тяхното заплащане. Такива могат да бъдат всички вземания със срок на погасяване до 12 месеца, произтичащи от: продажби,  вземания от подотчетни лица, липси и начети, други дебитори и т. н.

- Краткосрочни финансови активи (инвестиции) - всички ценни книжа (акции и облигации), със срок на държане до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни.

- Парични средства в брой  и по банкови сметки. Те могат да бъдат в лева или валута, съхранявани в касата на предприятието или по разплащателна сметка в търговските банки.


 

WWW.POCHIVKA.ORG