Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременни системи и методи за калкулиране на себестойността на продукцията и услугитe

1. Стандартни системи на калкулиране на продукцията.

2. Същност и приложение на метода „Activity based costing” в производствената сфера и услугите.

1. Стандартни системи за калкулиране на продукцията.

В условията на ускорено внедряване на научно-технически достижения и на авангардни технологии в производството, някои от прилаганите у нас и в световната счетоводна теория и практика системи и методи за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите, се оказаха не съвсем подходящи и адекватни на изменилите се вече производствени условия. Това създава предпоставки за допускането на неточности в калкулационния процес и за липсата на необходимата прецизност при калкулиране на себестойността на продукцията. Това от своя страна се отразява върху правилното определяне на продажните цени на изделията и услугите. Изхождайки от създалата се ситуация специалистите по управленско счетоводство потърсиха възможности за прилагането на по-съвременни методи и системи за калкулирането на себестойността на продукцията и услугите, които методи в максимална степен да отговарят на потребностите на новите технологии в производството и на върховите достижения на научно-техническия прогрес. Така се стигна до внедряването в практиката на системите „стандарт-кост” и „директ-кост” , които системи според специалистите съдържат редица рационални моменти за усъвършенстването на калкулационния процес. Тези системи се прилагат в калкулационната практика в различни варианти като в страните от Източна Европа те са по-известни с наименованието „нормативни методи и системи за отчитане на разходите и съответно за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите”, така че стандартните системи за отчетно калкулационно обхващане на разходите възникват в резултат на стремежа да се отговори по счетоводен начин на предизвикателствата на съвременното производство за най-точното определяне на неговата себестойност и цената на произведената от него продукция.

Ефекта от прилагането на тези системи не закъсня, както в икономически план, така и от гледна точка на обезпечаването на мениджмънта на предприятието с подходяща информация за себестойността и за цената на изделията. Прилагането обаче на стандартните системи се оказа твърде сложна и трудоемка работа, която от своя страна изисква и по-висока степен на квалификация на специалистите в тази област.

В основата на стандартните системи за калкулиране на себестойността стои предварителното изработване и опитно експериментиране на научно обосновани стандарти (норми) за разход на суровини, материали и труд при производството на продукцията и оказването на услугите. Тези стандарти, т.е. норми трябва да бъдат максимално съобразени с всеки конкретен разход в производството. Освен това, за да бъдат приложими стандартите следва постоянно да се актуализират и то за възможно най-кратки периоди от време, за да може по такъв начин да се отчита всяка поредна промяна в организационно-техническите условия на производството. Само по такъв начин стандартната система за калкулиране ще бъде най-подходяща и съобразена с конкретните условия на производството и технологиите.

Необходимо е също така и подходяща подготвителна работа в складовете на предприятието от гледна точка на завишаването на персоналната отговорност на МОЛ за разхода на материалите в производството, а така също и за обезпечаването на складовото стопанство с подходящ софтуер за работа на складовете в мрежа с всички адресати като например: отделите за материално-техническо снабдяване, службите за лимитиране на производството с материали; финансово-счетоводните отдели, производствените, конструктивните и други отдели.

Прилагането на стандартните системи за калкулиране налага и някои изменения в традиционните първични документи, използването на нови реквизити в тях, или когато е необходимо цялостната им подмяна. Тези документи трябва да позволяват разграничаването на нормативните разходи от фактическите разходи, а така също следене на отклоненията на фактическите разходи от нормативните. В този смисъл внедряването на така наречената „сигнална документация” за следене на отклоненията от стандартните, т.е. нормативните разходи става неизбежно. В противен случай няма да могат да бъдат проследени отклоненията от нормативните разходи, както по време така и по място и причини на възникване. Затова тези условия са задължителни за успешното внедряване и функциониране на стандартните системи за калкулиране на себестойността . При разработването и внедряването на стандартните системи е необходимо да се съблюдават следните принципи и изисквания: 1/ определяне на стандартна (нормативна) себестойност на изделията съгласно действащите научно обосновани разходни норми (стандарти) на изделията

2/ сигнализиране по подходящ начин на отклоненията от стандартите по вид, по причини и по виновници за допускане на тези отклонения

3/ отчитане на измененията на действащите стандарти по предварително избран начин или метод

4/ определяне на фактическа себест/ст на продукцията и услугите

На базата на тези принципи основния модел на стандартните системи за калкулиране най-често се представят по следния начин: фактическа себест/ст = стандартна себест/ст +/- отклонения от стандартите +/- изменения в стандартите.

Нормативната (стандартната) себест/ст се определя чрез нормативна и стандартна калкулация, която следва да бъде съобразена с изискванията на отчетно калкулационния процес в момента. Наред с това стандартната себест/ст трябва да има оперативен характер – тя следва да се актуализира непрекъснато в съответствие с настъпилите изменения в разходните норми, които са продиктувани от промени от оранизационно-техническите условия на производството. Измененията в стандартите могат да бъдат положителни или отрицателни в зависимост от това дали те допринасят за увеличаването или намаляването на стандартната себест/ст.

За проследяването на измененията в стандартите се използват следните методи:

1/ метод на сигналната документация – дава възможност да се отразяват в специални сигнални документи във всички разходи още в момента на тяхното извършване, които разходи представляват само отклонения от нормите. Сигналните документи са различни по цвят и по форма и чрез тях се получава информация за размера на разходите, които представляват отклонения от стандарта, а така също за времето и мястото за възникването на тези отклонения

2/ инвентарен метод – допълва метода на сигналната документация и се прилага в случаите, когото отклоненията в стандартите не са регистрирани чрез сигналните документи

3/ система от подходящи счетоводни сметки – характерно е това, че за разлика от счет. сметки имащи пряко отношение към съставянето на ГФО, тези сметки отразяват и предоставят информация за отклонения от стандартите, която информация е необходима за вътрешна употреба за мениджърските екипи в предприятието.

2. Същност и приложения на метода “Activity Based Costing”

Отнасяне към новите подходи за разпределение на непреките разходи. От учените Купър и Каплан. Този метод е популярен още в методиката и практиката на управленското счетоводство със съкратеното си наименование “АВС”.

При внедряването на АВС се изхожда от схващането, че традиционните методи за калкулиране на себест/стта са създадени в условията на технологично по-опростени производства и по-ограничена продуктова структура на предприятието. Те обобщават онези разходи било то преки или непреки за единица продукция, които могат да бъдат отнасяни към даден продукт.

Известно е че при традиционните методи за калкулиране на продукцията, непреките разходи се обвързват с обема на дейносттта и тяхното разпределение се извършва на основата на специална характеристика на произвежданата продукция.

В основата на АВС метода стои разбирането, че непреките разходи не просто възникват, а по скоро те са причинени, те са следствени от точно определен вид стопанска дейност. От тук следва, че АВС метода разглежда непреките разходи преди всичко, като породени от самата дейност и затова разходните единици следва да бъдат обременени допълнително с онези разходи, които самите те пораждат, т.е. основното различие с традиционните методи е в начините за разпределение на непреките разходи.

Традиционните методи за калкулиране на себест/стта залагат преди всичко на сложилите се до момента организационно технически методи в производството, без да отчитат до максимална степен настъпилите изменения в производството. При АВС метода, както и при традиционните методи преките материални и трудови разходи се отнасят директно към отделните обекти на калкулирането.

Привържениците на АВС метода приемат, че силно се променят разходоопределящите фактори. Всички познати бази за разпределение на разходите се свързват с обема на производството изразен чрез някакви измерители. По такъв начин се приема, че всички ресурси се употребяват пропорционално на обема на производството. Освен това привържениците на АВС метода считат също, че базите на разпределение основаващи се на обема, при голямо разнообразие на произвежданите изделия, водят до включване на повече непреки разходи в сбест/стта на изделието, които са с по-голям относителен дял, и обратно. В изделия произвеждани в малки партиди размера на непреките разходи е малък. В резултат на това се получава едно неправилно формиране на себест/стта на отделните продукти и в крайна сметка производството на неточна информация за управленските екипи на предприятието. За това при внедряването на АВС метода се приема, че с увеличаване на продуктовото разнообразие на производството, което е характерно за съвремените производства, без да се изменя обема като цяло се променят и увеличават разходитете за обслужване на основната дейност. Това означава:

1/ при съвременните производства част от непреките разходи са свързани не с обема на производство, а по-скоро със сложността на това производство и неговото асортиментно разнообразие

2/ наличието на разнообразна продуктова структура изисква от своя страна и повече спомагателни и обслужващи дейностти, отколкото при ограничената производствена структура

3/ производството на малки партиди от дадено изделие изисква съответно повече спомагателни и обслужващи операции, а от там и по-голям дял на непреките разходи

4/ според АВС метода, непреките разходи се приемат не като някаква даденост, а по-скоро следствие от определена производствена дейност

След като АВС метода тратира непреките разходи като следствие от дадена дейност, задължително възниква необходимост от управлението на онези дейности, които пораждат тези разходи. Това е другата основна постановка на АВС метода. Следователно при този метод на управление и контролиране подлежат не разходите, както това е при традиционните методи, а дейностите, които пораждат тези разходи.

За всяка дейност съществува основен разходоопределящ фактор, който служи като база за разпределение на непреките разходи. По такъв начин се осигурява много по-конкретна и точна база за разпределение на разходите и по – голяма точност за разпределение на себест/стта на продукцията.

При АВС най-напред се определят дейностите, които пораждат разходите. Тези дейности се групират по следния начин:

1/ дейности до стадия на производството

2/ дейности на ниво отделен продукт – преки материални и трудови разходи – изменят се пропорционално на обема на дейността

3/ дейности на ниво отделна партида или поръчка – пораждат разходи, които имат постоянен характер за дадена партида или поръчка – главно с организация на доставките на суровини или материали.

Характерно още за АВС е това, че в отделна група се обособяват дейностите, които са свързани с организацията и управлението на предприятието като цяло. Разходите породени от тези дейности са за заплати, осигуровки на управленския персонал, командировки и др. От позициите на АВС тези разходи са породени от разнообразни причини и за това е трудно да бъдат конкретизирани в точно определени разходоопределящи фактори. Тук е трудно или невъзможно да бъдат приложени принципите за разпределение на разходите присъщи за АВС метода.

Методиката за разпределение на разходите с помощта на АВС включва следните основни елементи:

1/ директно отнасяне на преките, материални и трудови разходи в себест/стта на изделието

2/ определяне на дейносттите пораждащи непреките разходи, а така също и определяне на съответните разходоопределящи фактори

3/ след като се определят разходоопределящите фактори се преминава към изчисляването на коефициент за изчисляване на непреките разходи в отделните спомагателни и обслужващи дейностти

4/ АВС е подходящ в сферата на услугите. Това се дължи на факта, че при отсъствието на ел. преки материлни разходи, размера на общите разходи се влияе в по-голяма степен от размера на непреките разходи. За ефективното прилагане на АВС в сферата на услугите е важно правилното дефиниране на видовете дейностти, които пораждат допълнителни непреки разходи. Сравнителния анализ между АВС метода и традиционните методи показва, че те в никакъв случай не трябва да се приемат като взаимно изключващи се методи, напротив възможно е обединяването на положителните страни на всеки един от тях за постигането на крайна цел, най-правилното определяне на продажна себест/ст на продуктите и услугите и на продажните цени.