Home Икономика "Установяване на реализираните финансови резултати на предприятието"

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
"Установяване на реализираните финансови резултати на предприятието" ПДФ Печат Е-мейл

Установяване на реализираните финансови

резултати на предприятието

Под финансови резултати се разбира печалбата или загубата от дадена дейност или  от всички дейности, които осъществява дадено предприятие.

Съгласно Закона за счетоводството, установяването на реализираните финансови резултати от отделните предприятия става годишно (за календарната година). Пожелание могат да се установят и за по-малки периоди (месечно, тримесечно, шестмесечно). Установяването на финансовите резултати по принцип става общо за всички дейности на предприятието, но по желание, може да се установи поотделно за всяка дейност или сделка.

1. Като разлика м/у получените приходи и извършените разходи.

Реализирани фин. резултати = Сума на приходите – Сума на разходите

За установяване на реализираните финансови резултати на предприятието се съставят т.н. “отчети за приходите и разходите”.

2. Показатели за обращаемост на материалните запаси

Нетен размер на приходите от продажби

№8 Метод на счетоводната отчетност –

общи положения.

Отличителната черта на счетоводството като система за информация е използваната специфична методология за обхващане, регистриране, количествено измерване и качествено характеризиране, предаване и преобразуване на отделни информационни съвкупности.

С научно изградена система от взаимосвързани методи се осигурява точност, непрекъснатост, цялостност, системност и аналитичност при отразяването на осъществяваната стопанска дейност. Използваната методология е така изградена, че позволява по всяко време да се следят настъпилите изменения в поведението на обекта на управлението, да се изработват съответни решения за неговото коригиране и насочване в желаната посока.

№9 Метод на двустранно счетоводство –

използвани способи и средства за отчитане.

Методологията на счетоводството представлява съвкупност от методи (елементи), чрез които в числов израз се отразяват, непрекъснато по време и място, изчерпателно по обем, системно, предварително и взаимосвързано всички елементи от имуществото на предприятието в статика и динамика, както и условията, при които то осъществява своята дейност, с цел да се осигури достатъчна и надеждна информация за ефективно стопанско управление.

Методологията на счетоводството включва:

ü Документиране

ü Инвентаризиране

ü Оценяване

ü                                                       Калкулиране

ü                                                       Счетоводни сметки

ü                                     Двойно записване

ü                                                 Балансово обобщаване

ü                                                 Сводка на отчетните данни

Документирането е метод, който осигурява, от една страна, точното отразяване на протичащите стопански операции по време, място, размер и отговорност и от друга страна тяхното запаметяване за по-дълго време.

Инвентаризирането е метод, чрез който се документират процеси, които не зависят от волята на човека, а в определени случаи са и против тази воля. Такива са естествените загуби при материалните запаси породени от влиянието на различни, климатични условия – изпаряване, изветряване, разпиляване и др., кражбите, злополуките и разхищенията. Не са изключени и технически грешки при документирането, които по-нататък съпоставят целият отчетен процес.

Оценяването е свързано със задължителното прилагане на паричния измерител при количественото измерване на елементите от имуществото на предприятието и протичащите във връзка с тях стопански операции. Това е нормативно регламентиран метод за изразяване на счетоводните обекти в пари.

Калкулирането допълва оценяването в случаите, когато обектите на счетоводството са с по-сложна структура и тяхното стойностно изразяване е съпроводено с допълнително пресмятане. За тях е необходимо предварително да се оценят съставните части и в резултат на това да се получи оценката на цялото.

Счетоводни сметки и двойно записване. За стопанското управление е необходимо първично регистрираната информация да бъде подредена, групирана и сортирана. Практически това систематизиране се осигурява чрез счетоводните сметки и двойното записване.

Балансовото обобщаване е метод за периодично обобщаване и представяне по определен начин на информацията характеризираща имущественото състояние на предприятието към даден момент, към определена дата и по-конкретен повод.

Сводката на отчетните данни е метод за свеждането на богатите в съдържателното отношение счетоводни данни до конкретни икономически показатели, с цел да се характеризира имущественото и финансовото състояние на предприятието, а така също и резултата от неговата дейност.

Всички изброени методи на счетоводството се използват едновременно успоредно. То се допълва взаимно, за да се формира методологията на практическата счетоводна дейност.

№10 Първично документиране.

Документирането представлява процес на информационно отразяване на съдържанието на стопанската операция в/у характерен или технически носител имащ доказателствена сила.

От гледна точка на счетоводството, документирането е метод на трайно запаметяване на стопанските факти, явления и събития.

Размерът за оформянето на счетоводните документи е регламентиран със Закона на счетоводството. Там е записано, че “Счетоводните документи са първични, вторични и регистрирани”.

Първичният документ е носител на информация, регистрирана за първи път от стопанските операции.

Вторичният е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи.

Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи.

Първичният счетоводен документ съдържа следните задължителни реквизити:

1. Наименование на документа; 2. Наименование, адрес и данъчен номер на предприятието-съставител на документа; 3. Наименование, адрес и данъчен номер на предприятието с което се осъществява стопанската операция и имената на лицето което го представлява; 4. Мястото и датата на съставянето на документа; 5. Собствено и фамилно име на съставилите документа; 6. Основание и предмет на стопанската операция; 7. Натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 8. Подписи на лицата отговарящи за осъществяването и оформянето но стопанската операция; 9. Печат на предприятието-съставител на документа;

Счетоводен документ, който не съдържа посочените в Закона за счетоводството задължителни реквизити, няма доказателствена сила.

Ръководителят на предприятието утвърждава списъка на лицата, които имат право да подписват първичните счетоводни документи. Длъжностните лица, съставили и подписали първичните счетоводни документи и техните информационни носители, носят отговорност за тяхната достоверност, правилно оформяне и придвижване. Достоверността на информацията в първичните счетоводни документи, напускащи предприятието и предназначени за ползване на трети лица, се потвърждава с печат на предприятието – издател на документа. За заставени и длъжностни лица се търси дисциплинирана, имуществена и наказателна отговорност по реда на действащото законодателство.

Всички първични счетоводни документи и технически носители на счетоводна информация, както и бланките под особена отчетност и ценните книжа се съхраняват в архива на предприятието по ред, определен от ръководителя на предприятието и Закона за държавния архивен фонд. В Закона за счетоводството е предвидено:

-ведомостите за заплати да се съхраняват  50 год.

-счетоводните регистри – 10 год.

-документите за финансов и данъчен контрол – до извършване на следващата данъчна ревизия.

-за всички останали носители – 3 год.

сроковете за съхраняване на счетоводни документи започват да текат от 01.01. на годината, следващата година за която се отнасят документите и записванията в книгите и картотеките.

№11Инвентаризиране

1. Х-ка

Процесът на подготовка и фактическа проверка ч/з различни методи на колич и ст-те параметри на активите и пасивите на предприятието към точно опред дата, съпоставянето им със счет данни и установяване на евентуалните разлики, се нарича инвентар.

Значението:

-за опред на колич и ст-те размери на отделните обекти на счет, което е основа за установяване на съотв матер отговорност, а оттам и за опазване на имущ на предприятието.

-Подпомага процеса на естествените загуби при стоково-материалните ценности, на липсите и излишъците, тяхното компенсиране, документиране и уреждане.

-Използва се установ размера на незавършеното произв в края на отчетния период или в желан момент.

2. Видове инвентаризиране:

2.1. според обхвата:

-пълни–на инвент подлежат всички счетоводни обекти или всички елементи от дадена група

-частични–засягат само отделните счетоводни обекти

2.2. Според периодичността:

-периодични(редовни) инвент – имат регулиран характер. Биват месечни, тримесечни и годишни (те са задължителни)

-извънредни(случ) инвент– имат инцидентен характер.

3.Ред за провеждане на инвент и счетоводните отчитане на резултатите от тях.

Вс предприятия инвентаризират своите активи и пасиви при спазване изискванията на: Закона за счетоводството. Националният сметкоплан и Национален счетоводен стандарт №3.

Инвентаризациите се провеждат при спазване на следните периоди и случаи:

-Един път на  2 години на ДМА и ДНА, един път на 5 години на книгите в библиотеките и не по-малко от един път в годината на останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на годишните счетоводните отчети.

-При смяна на МОЛ

-При искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата.

-По инициатива на ръководителя на предприятието.

Посоченият в Закона за счетоводството брой на инвентаризирането е минимален.

При инвентаризацията е необх да бъдат изпълнени процедури осигур обективно, вярно и точно модифициране на отделните отчетни обекти.

Инвент се извършват от назначена от ръководителя на предприятието комисия. МОЛ не са членове на инвентаризац комисии, но присъстват по време на инвентаризацията.

Проверяваните активи се описват в инвентаризационни описи, които подписват от всички членове на комисията и от МОЛ.

За установяване р-те от инвентар описи в счет се съставя сравнителна ведомост. В нея се нанасят съотв данни от счет отчитане и с/д съпоставка се установяват различията в колич и ст-те показатели. различията могат да бъдат:

1– излишъци – когато намерените фактически наличности са по-големи от остатъците по съответните счетоводни сметки. Излишъците се заприходяват по съответните счетоводни сметки в зависимост от произхода и характера и се отразяват като извънредни приходи, след което в края на годината се трансформират в печалба на предприятието.

2 – липси – когато фактическите наличности са по-малки от остатъците по счетоводните сметки. В този сл ръководителят на предприятието съставя:

-Протокол за липси, които са за сметка на предприятието.

-Решение за ръководителя (собственика) на предприятието за уреждане на липси с доказана виновност.

Рез-т на инвентаризациите се отразява по счет път в рамките на месеца, за който се отнася инвентариза. По изключение при инвентаризирането на големи обекти резултатите могат да се отразяват в следващите месеци, но зад в рамките на год счет приключване.

№12 Оценка

Оценяването е метод за изразяване на счетоводните обекти в пари.

На практика стойността се изразява с помощта на цената. Или цената е паричен израз на стойността. В действащото у нас счетоводно законодателство, е възприето оценяването на обектите на счетоводството да се извършва на базата на историческата цена. Това е стойността, по която активите, пасивите и капиталът се записват в момента на тяхното придобиване или възникване.

Оценките на активите и пасивите в зависимост от момента на тяхното прилагане в рамките на отчетния период (година) биват текущи и периодични.

При текущото оценяване на счетоводните обекти се използват трите основни форми на проявление на историческата цена: цена на придобиване – за закупените активи; себестойност – за създадените в предприятието активи; продажна цена – за безвъзмездно придобитите активи, за установените при инвентаризация некомпенсирани излишъци, за получени от производството полезни отпадъци, за получените без съпроводен документ краткотрайни активи и други подобни.

ü                                               Цена на придобиване включва покупната цена и разходите за притежаване на актива или имуществото в подходящ за ползването му вид.

ü                                                     Себестойността се определя от сумата на основните производствени разходи при създаването на даден продукт на труда или извършването на конкретна услуга. В себестойността не се включват финансовите разходи, разходите за организация и управление на предприятието и извънредни разходи.

ü Продажната цена е предполагаемата цена на даден актив, при която притежанието може да се получи за него на пазара.

Активите, придобити чрез размяна, се оценяват с продължителната цена на заменените активи, а тези по нотариален ред – с посочената в нотариалния акт цена.

Периодичното оценяване на счетоводните обекти е свързано с изготвянето на годишния счетоводен отчет на предприятието. То се извършва към 31.12. на всяка календарна година или дата, свързана с ликвидацията на предприятието.



 

WWW.POCHIVKA.ORG