Home Икономика "Отчитане на емисионно- касовите операции"

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
"Отчитане на емисионно- касовите операции" ПДФ Печат Е-мейл

Отчитане на емисионно- касовите операции

3.1 Емисионни банкови операции и тяхното отчитане

Съгласно Закона за БНБ, Централната банка има изключителното право да пуска в обръщение банкноти и монети от националната парична единица. БНБ организира отпечатването на банкнотите, сеченето на монетите, съхраняването на резервната парична маса, следи за нормалното функциониране на паричното обръщение по купюрен строеж, организира изтеглянето на негодни банкноти и монети и тяхното унищожаване, както и подмяната на парични знаци при парична реформа.

Банкнотите и монетите като обект на счетоводно отчитане могат да бъдат разделени на две групи:

  • новоотпечатани банкноти и новонасечени монети извън паричното обръщение, намиращи се в емисионния резерв на БНБ;
  • банкноти и монети в паричното обръщение.

Банкнотите и монетите от резервните емисии на банката не променят имуществото на банката. Те са само парични знаци, но все още не изпълняват функциите на парите. По своята материално - веществена характеристика обаче, не се различават от банкнотите и монетите в паричното обръщение. Резервните емисии служат за попълване на резервния фонд с банкноти и монети. Те са предназначени за паричното обръщение, но все още не са в непосредствено парично обръщение.

Счетоводното отчитане на резервните емисии се извършва по задбалансови сметки. Това са сметки от подгрупи : 961 Резервна каса и 971 Резервна емисия.

Към сметките от подгрупа 961 Резервна каса не е задължително да се организира аналитично отчитане, тъй като предназначението на сметката е да носи информация за общия размер на резервната парична маса и за материалната отговорност на материално - отговорните лица.

Към сметки 9711 Банкноти в резервна каса и 9712 Монети в резервна каса приетите от печатницата банкноти и монети се описват по серия и номер.

Пуснатите в обръщение, но намиращите се все още в централното управление на БНБ парични знаци като реални активи се отчитат по сметка 5011 Каса в левове, а източникът на тези активи се отчита чрез сметките от група 14 Емисии – 141 Банкноти в обръщение и 142 Монети в обръщение. Тези източници представляват резервния фонд от банкноти и монети. Сметките са пасивни, балансови, водят се само в Централно управление на БНБ, като към тях се организира аналитично отчитане по емисии и купюри.

Получаването на новоотпечатани банкноти и новонасечени монети се документира чрез опис, съставен от комисия, след извършена проверка. След това те се предават за съхранение в главната каса на Централно управление на БНБ.

След пускане на банкнотите и монетите в обръщение следва да се отрази намаление на резервните емисии и увеличение на резервния фонд от банкноти и монети.

Разходите по емитирането на банкноти и монети са за сметка на държавния бюджет. Отчитането им се осъществява по смеска 630 Разходи за държавния бюджет.

БНБ като емисионен институт извършва снабдяване и освобождаване с парични наличности както на своите клонове, така и на търговските банки. Търговските банки могат да се снабдяват и освобождават с касова наличност както от централа на търговска банка, така и от клон на търговска банка; централа на търговска банка - от Централно управление на БНБ; една централа на търговска банка - от друга централа; централа на търговска банка - от клон на БНБ и т. н.

Във всеки един вариант трябва да намерят счетоводен израз следните изменения в отчетните обекти:

  • увеличение или намаление на паричните наличности в касите на съответните банкови звена;
  • промени в сметните отношения между банковите звена чрез отразяване по разплащателните сметки на централите или чрез сметките за отчитане на преводите.

За отчитане движението на изпратените банкноти и монети до тяхното получаване в съответното банково звено се използва сметка 5013 Платежни средства на път. Тя по своя характер е транзитна сметка, по която се следи промяната в местонахождението на парите до пристигането им и промяната в материалната отговорност на съответните длъжностни лица. Аналитичното отчитане по сметката може да се организира по адресати, по ценни пратки и купюри.

Пример 1: В управление “Емисионно” на БНБ някои от извършените стопански операции са:

1. На 04.04. Получени са новоотпечатани банкноти в купюри от 20 лв. за 20 000 000 лв. и монети в купюри от 0,50 лв. за 1 000 000 лв. за попълване на резервните емисии.

2. На 05.04. За нуждите на паричното обръщение въз основа на решение на Управителния съвет на БНБ се прехвърлят от емисионния резерв в касата на банката банкноти в купюр от 20 лв. за 10 000 000 лв. и монети в купюр от 0,50 лв. за 500 000 лв.

3. На 06.04. Изпратени са по искане на ТБ “Y” – централа банкноти в купюри от 20 лв. за 5 000 000 лв. и монети в купюр от 0,50 лв. за 150 000 лв. Същият ден се получава от ТБ “Х” – централа авизо за получената ценна пратка.

4.  На 07.04. Получени са с ценна пратка от ТБ ”Z” – централа негодни банкноти в различни купюри за унищожаване на стойност 100 000 лв. Същият ден е изпратено авизо до ТБ ”Z” – централа за получената ценна пратка.

5. На 11.04. Унищожени са негодните банкноти за 100 000 лв. Съставен е протокол.

Решение:

1. На 04.04. Счетоводно записване при получаване на новоотпечатани банкноти и новонасечени монети:

Дт с/ка 9610 Резервна каса 21 000 000

ан. с/ка банкноти по купюри от 20 лв. за 20 млн. лв.

ан. с/ка монети по купюри от 0,50 лв. за 1 млн. лв.

Кт с/ка 9711 Банкноти в резервна каса 20 000 000

ан. с/ка емисия, банкноти по купюри от 20 лв.

Кт с/ка 9712 Монети в резервна каса 1 000 000

ан. с/ка емисия, монети по купюри от 0,50 лв.

2. На 05.04.

2.1 За отразяване на увеличението на паричните средства в резервната каса на банката:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 10 500 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти по купюри от 20 лв. за 10 млн. лв.

ан. с/ка монети по купюри от 0,50 лв. за 500 000 лв.

Кт с/ка 1411 Банкноти в обръщение 10 500 000

ан. с/ка емисия и купюри от 20 лв. за 10 млн. лв.

ан. с/ка емисия и купюри от 0,50 лв. за 500 000 лв.

2.2 За отразяване намалението на емисионния резерв:

Дт с/ка 9711 Банкноти в резервна каса 10 000 000

ан. с/ка емисии, банкноти по купюри от 20 лв.

Дт с/ка 9712 Монети в резервна каса 500 000

ан. с/ка емисия, монети по купюри от 0,50 лв.

Кт с/ка 9610 Резервна каса 10 500 000

ан. с/ка банкноти по купюри от 20 лв. за 10 млн. лв.

ан. с/ка монети по купюри от 0,50 лв. за 500 000 лв.

3.  На 06.04.

3.1 За отразяване на изпратените на път парични средства:

Дт с/ка 5013 Платежни средства на път 5 150 000

ан. с/ка ТБ ”Y”-централа

Кт с/ка 5011 Каса в левове 5 150 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти по купюри от 20 лв. за 5 млн. лв.

ан. с/ка монети по купюри от 0,50 лв. за 150 000 лв.

a.   За отразяване на полученото авизо:

Дт с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове  5 150 000

ан. с/ка ТБ ”Y”-централа

Кт с/ка 5013 Платежни средства на път 5 150 000

ан. с/ка ТБ ”Y”-централа

4. На 07.04. За отразяване на получена ценна пратка:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 100 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти по купюри

ан. с/ка негодни банкноти за унищожаване

Кт с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове 100 000

ан. с/ка ТБ ”Z”-централа

5. На 11.04. За отразяване унищожаването на негодните банкноти:

Дт с/ка 1411 Банкноти в обръщение 100 000

ан. с/ка по емисии и по купюри

Кт с/ка 5011 Каса в левове 100 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти по купюри

ан. с/ка негодни банкноти за унищожаване

Пример 2: В ТБ “Х” – централа, са извършени следните операции:

1. На 10.05. Получени са от управление “Емисионно” при БНБ с ценна пратка новоотпечатани банкноти в купюри от 10 лв. за 1 000 000 лв. и новонасечени монети в купюри от 0,10 лв. за 10 000 лв. Същият ден е изпратено авизо за получената ценна пратка.

2. На 13.05. Изпратени са до управление “Емисионно” при БНБ с ценна пратка негодни банкноти от различни купюри на стойност 170 000 лв. за унищожаване.

3. На 14.05. Получено е авизо от управление “Емисионно” при БНБ, че изпратената ценна пратка е пристигнала.

Решение:

1. На 10.05. За отразяване на получените новоотпечатани банкноти:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 1 010 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти в купюри от 10 лв. за 1 000 000

ан. с/ка монети в купюри от 0,10 лв. за 10 000

Кт с/ка 5031 Разплащателни сметки в левове при БНБ 1 010 000

2. На 13.05. За изпратени негодни банкноти за унищожение:

Дт с/ка 5013 Платежни средства на път 170 000

ан. с/ка БНБ

Кт с/ка 5011 Каса в левове 170 000

ан. с/ка Резервна каса

ан. с/ка банкноти по купюри

ан. с/ка негодни банкноти за унищожение

3. На 14.05. За отразяване на полученото авизо:

Дт с/ка 5031 Разплащателни сметки в левове при БНБ  170 000

Кт с/ка 5013 Платежни средства на път 170 000

ан. с/ка БНБ

3.2 Отчитане на касовите операции

Най-общо касовите операции включват съхраняване, опазване и използване на наличните парични средства в банките.

Касовите операции в банките се разделят на два вида:

  • приходни - операции, осигуряващи акумулирането на налични парични средства в банките
  • разходни – операции, свързани с изплащането на налични парични средства от банките на техните клиенти.

Регистрирането на касовите операции се оформя с документите вносна бележка, за внасянето на пари в брой, и нареждане - разписка – за тегленето на пари в брой.

Всяка търговска банка приема вътрешен правилник за организация на касовата дейност. Всеки банков клон има една оборотна каса, чрез която се осъществява дейността с налични парични средства. В зависимост от обема на касовата дейност може да се включат няколко оперативни каси, които от своя страна се разделят на:

  • приходни;
  • разходни;
  • приходно – разходни;
  • преброителни;
  • спомагателни и други.

Когато оперативните каси са повече от една, обикновено една от тях се определя за главна.

Отчитането на касовите операции в левове обхваща получените в банките банкноти и монети в резултат на емисионните операции, които заедно с притежаваните от тях налични парични средства и постъпилите под формата на различни видове приходи се използват за разходни касови операции.

Основанията за внасяне на пари в брой в банките могат да бъдат : захранване на разплащателна сметка, откриване на срочни депозити, плащане на задължения към бюджета и други.

Основанията за теглене на пари в брой могат да бъдат : закриване на депозит или разплащателна сметка, теглене на суми от разплащателни сметки, изплащане на задължения към служители и други. Независимо от основанието за теглене, титулярите по сметките могат да изтеглят пари само до размера на наличностите по сметките.

С документът разписка се документира прехвърлянето на налични парични средства от една оперативна каса в друга и от оперативните каси към главната каса. Разписката се съставя в два екземпляра – първият за касиера, който предава паричните средства, а вторият за касиера, който ги получава.

Паричните средства могат да бъдат в левове и във валута. Съобразно с това се водят следните сметки : 5011 Каса в левове и 5021 Каса във валута. Сметките са активни, балансови. Аналитично отчитане се води по видове валути, но то може да се детайлизира по номера на касите и по касиери при повече на брой оперативни каси. Касата във валута се води с левовата равностойност на количеството валута по централния курс на БНБ за деня.

Налице са разлики, които отличават отчитането на касовите операции във валута от касовите операции в левове. Например, при промяната на централния курс на БНБ в началото на всеки работен ден банките преоценяват паричните си позиции. За целта се използват счетоводните сметки 6241 Отрицателни курсови разлики по валутни операции,  6242 Отрицателни разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута, 7241 Положителни курсови разлики по валутни операции и 7242 Положителни курсови разлики от преоценка на парични средства, вземания и задължения във валута.

Важен момент при отчитането на валутните операции в банките е отчитането на промяната във валутните позиции на банката при покупка или продажба на валута. Валутните позиции на банката се следят по видове валути и общо за размера на чуждестранната валута. Информацията се получава чрез задбалансовото отчитане. Информационната необходимост от задбалансово отчитане на валутните операции може да се обособи в две направления:

  • съставянето на месечни отчети на търговските банки за БНБ с информация в тях за обема купена и продадена валута от всеки вид по централен валутен курс и по реални обменни курсове;
  • във връзка с определяне на взаимоотношенията на клоновете с централата на търговската банка, а именно дали съответния клон е на “дълга” или “къса” валутна позиция за деня.

За задбалансовото отчитане на валутните позиции в банките се използват сметки от  подгрупа 988 Разни статистически статии. Към нея се водят две сметки : 9881 Разни статистически сметки – покупко-продажба на валута и 9882 Разни статистически смески – левова равностойност.

По дебита на активната сметка 9881 Разни статистически сметки – покупко-продажба на валута текущо се отразява левовата равностойност на закупената валута по курс на БНБ, а по кредита на смеската – левовата равностойност на продадената валута по курс на БНБ. Във всеки един момент салдото на смеската следва да отразява информация за оценката на наличната валута от всеки вид, изчислена по курс на БНБ.

По дебита на пасивната смеска 9882 Разни статистически смески – левова равностойност текущо се отразява левовата равностойност на продадената валута по курс “продава”, а по кредита на сметката – левовата равностойност на закупената валута по курс “купува”. Във всеки един момент салдото на сметката следва да отразява информация за левовата равностойност на “печалбата” от операциите покупко-продажба на валута, падаща се на количеството налична валута в касата.

Положителната курсова разлика се отчита по сметка 9998 Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка.

Отрицателната курсова разлика се отчита по сметка 9898 Обща активна кореспондираща задбалансова сметка.

Пример 1: В ТБ “Х”, клон 2, са извършени следните касови операции:

1. По нареждане на главния касиер с разписка се прехвърлят 30 000 лв. от оперативна каса № 2 с касиер Д. Димитрова в оперативна каса № 1 с касиер И. Иванова. В края на деня са приключени сметките за дебитори и кредитори по касови наличности.

2. Касиерът на “Милена - S” ЕООД тегли от разплащателната сметка на дружеството, съгласно нареждане - разписка, 5 000 лв. от каса № 3 с касиер Т. Тодоров за изплащане на работна заплата на персонала. По сметката има необходимите средства.

3. При инвентаризация на оперативна каса № 4 с касиер Е. Петков е установена липса на 20 лв. Касиерът не възстановява същия ден сумата.

4. Касиерът на фирма “Роса” ООД представя на каса №3 вносна бележка за 2 000 лв. за захранване на разплащателната сметка на фирмата в търговската банка.

Решение:

1.1 Отразяване на прехвърлените пари в каса № 1:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 30 000

ан. с/ка Каса № 1

ан. с/ка И. Иванова

Кт с/ка 4991 Други кредитори в левове 30 000

ан. с/ка Прехвърлени наличности

ан. с/ка от каса № 2

1.2 Отразяване на прехвърлените пари от каса № 2:

Дт с/ка 4981 Други дебитори в левове 30 000

ан. с/ка Прехвърлени наличности

ан. с/ка за каса № 1

Кт с/ка 5011 Каса в левове 30 000

ан. с/ка Каса № 2

ан. с/ка Д. Димитрова

1.3 За приключване на дебитори и кредитори по касови наличности:

Дт с/ка 4991 Други кредитори в левове 30 000

ан. с/ка Прехвърлени наличности

ан. с/ка от каса № 2

Кт с/ка 4981 Други дебитори в левове 30 000

ан. с/ка Прехвърлени наличности

ан. с/ка за каса № 1

2. Отразяване на изтеглената сума от разплащателната сметка на “Милена – S” ЕООД:

Дт с/ка1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове 5 000

ан. с/ка “Милена – S” ЕООД

Кт с/ка 5011 Каса в левове 5 000

ан. с/ка Каса № 3

ан. с/ка Т. Тодоров

3. За отразяване на установената, но непокрита същия ден липса:

Дт 4981 Други дебитори в левове 20

ан. с/ка Касови липси

Кт с/ка 5011 Каса в левове 20

ан. с/ка Каса № 4

ан. с/ка Е. Петков

4. За осчетоводяване на вносната бележка от фирма “Роса” ООД:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 2 000

ан. с/ка Каса № 3

ан. с/ка Т. Тодоров

Кт с/ка 1713 Разплащателни сметки на търговски предприятия в левове 2 000

ан. с/ка “Роса” ООД

Пример 2: В ТБ “Х”, клон 4, са извършени следните касови операции:

1. Ст. Стоянов купува от банката 100 USD, като левовата равностойност е платена в брой от клиента.

Централен курс на БНБ за деня 1 USD = 1,6343; курс “купува” 1 USD = 1,63; курс “продава” 1 USD = 1,65.

2. С. Донева продава в брой на банката 1 000 USD.

Централен курс на БНБ за деня 1 USD = 1,6543; курс “купува” 1 USD = 1,63; курс “продава” 1 USD = 1,67.

3. В края на работния ден при проверка на касовата наличност се установява излишък от 150 лв. в оперативна каса № 2 с касиер Д. Георгиева.

4. На следващия работен ден е установено, че излишъкът от 150 лв. в оперативна каса № 2 се дължи на надвнесена сума от касиера на “Гама – Г. Генов” ЕООД. Сумата е върната в брой.

Решение:

1.1 За отразяване на продадената валута по банкови сметки:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 165,00

Кт с/ка 5021 Каса във валута 163,43

ан. с/ка валута  USD 100х1,6343

Кт с/ка 7241 Положителни курсови разлики по валутни операции 1,57

1.2 За отразяване на продадената валута по задбалансови сметки:

Дт с/ка 9882 Разни статистически смески – левова равностойност 165,00

ан. с/ка валута  USD

Кт с/ка 9881 Разни статистически сметки – покупко-продажба на валута 163,43

ан. с/ка валута  USD

Кт с/ка 9998 Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка 1,57

2.1 За отразяване на купената валута по банковата сметка на клиента:

Дт  с/ка 5021 Каса във валута 1654,30

ан. с/ка валута  USD 1000х1,6543

Кт с/ка 5011 Каса в левове 1630,00

Кт с/ка7241Положителни курсови разлики по валутни операции 24,30

2.2 За отразяване на купената валута по задбалансови сметки:

Дт с/ка 9881 Разни статистически сметки – покупко-продажба на валута 1654,30

ан. с/ка валута  USD

Кт с/ка9882 Разни статистически смески – левова равностойност 16,30

ан. с/ка валута  USD

Кт с/ка9998Обща пасивна кореспондираща задбалансова сметка 24,30

3. За отразяване на установения излишък:

Дт с/ка 5011 Каса в левове 150

ан. с/ка Каса № 2

ан. с/ка Д. Георгиев

Кт с/ка 4991 Други кредитори в левове150

ан. с/ка Касови излишъци

4. За отразяване на връщането на установения излишък:

Дт с/ка 4991 Други кредитори в левове 150

ан. с/ка Касови излишъци

Кт с/ка 5011 Каса в левове 150

ан. с/ка Каса № 2

ан. с/ка Д. Георгиев

Въпроси

1. Коя банка у нас има право да извършва емисионни операции?

2. С кой нормативен акт се регламентира емисионната дейност на парични средства у нас?

3. Какъв характер имат банкнотите и монетите в резервната каса на БНБ?

4. Къде в счетоводния баланс на БНБ се посочват банкнотите и монетите, намиращи се в резервна каса?

5. Какъв характер има за търговската банка разплащателната сметка на търговска банка в БНБ? А какъв е нейният характер за БНБ?

6. Как ще характеризирате понятието “емисионен резерв”?

7. Направете характеристика на касовите операции.

8. Как се документират касовите операции?

9. Избройте какви основания за внасяне и теглене на пари в брой са ви познати в банките.

10. Какви са особеностите на отчитане на касовите операции във валута, които ги отличават от касовите операции в левове?

11. Какво е информационното осигуряване в банките на касовите операции във валута?

12. Какви видове банкови каси са ви познати

Задача 1

В управление “Емисионно” при централата на БНБ и клонове на банката са извършени следните емисионни и касови операции:

1. От печатницата са получени новоотпечатани банкноти с обща номинална стойност 1 000 000 лв. Банкнотите са предназначени за попълване на емисионния резерв. Изплатени са на печатницата  по безкасов начин 3 000 лв. за извършената услуга. Плащането е извършено чрез ТБ “Х” АД.

2. Съгласно разписка са прехвърлени нови банкноти с копюри от 10 лв. за 100 000 лв. от резервната емисия в оборотната каса.

3. С ценна пратка са изпратени банкноти общо за 60 000 лв. на клона на БНБ в Плевен.

4. Ценната пратка с банкноти е получена в клона на банката в Плевен. Наличността в пратката съответства на документираното количество. Издадено е кредитно авизо до централата на БНБ са приетата ценна пратка.

5. В централата на БНБ е отразено полученото уведомление от клона в Плевен.

6. От крона на БНБ във Варна са изпратени с ценна пратка на централата на банката негодни банкноти на обща стойност 5 000 лв.

7. В управление “Емисионно” е получена ценната пратка с негодни банкноти /от условие 6/ и е изпратено съобщение до клона – изпращач.

8. Клонът в Пловдив изпраща с ценна пратка 15 000 лв. банкноти и 1 000 лв. монети на клона на БНБ в Плевен. Налице е предварително разрешение от ЦУ на БНБ.

9. Негодни банкноти за 5 000 лв. са унищожени от специална комисия. Изготвен е протокол.

10. В БНБ – клон Плевен е приета ценна пратка, изпратена от клона на банката в Пловдив. При проверка на съдържанието е установено, че монетите са със 80 лв. по – малко. Изпратено е съобщение до клона – изпращач за потвърждаване получаването на ценната пратка.

11. В Пловдивския клон на БНБ е получено съобщението от клона в Плевен за приетата ценна пратка. Потвърдена е разликата между изпратеното количество монети и фактическата наличност на ценната пратка.

12. В клон на БНБ – Варна е получено кредитно авизо от ЦУ на БНБ за 5 000 лв.

13. В БНБ – Пловдив са прехвърлени 4 000 лв. монети от резервната в оборотната каса.

Иска се: Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции.

Задача 2

В ТБ “Y”-централа, са извършени следните стопански операции:

1. Прехвърлени са от трезора на банката в оборотните каси банкноти в купюр от 20 лв. за 40 000 лв. Разписка № ......

2. Клиентът К. Кирилов изтегля чрез нареждане – разписка на датата на падежа сумата по срочния си депозит, с главница в размер на 5 000 лв., срок на депозита – 3 месеца и годишен лихвен процент – 5,5 %.

3. “Содиинпекс” ООД представя в банката искане за откриване на банкова сметка и необходимата документация. Съгласно вносна бележка са внесени 10 000 лв. по новооткритата разплащателна сметка и 10 лв. такса за откриване на сметката.

4. Съгласно вносна бележка банката продава на клиенти 500 USD. Курс на БНБ за деня 1 USD = 1,6543; курс “купува” 1 USD = 1,63; курс “продава” 1 USD = 1,67.

5. Клиентът В. Илиев сключва договор с банката за откриване на едномесечен депозит в размер на 3 000 лв. при годишен лихвен процент 5,5 %. Депозантът внася сумата съгласно вносна бележка.

Иска се: Да се съставят счетоводните статии за извършените стопански операции.


 

WWW.POCHIVKA.ORG