Joomla Software solutions Template

Payday loan

Относно някои сфери на влияние на счетоводната политика върху печалбата за разпределение

Финансово-счетоводният екип може да окаже съзнателно и целево-ориентирано влияние върху приключването на отчетната година, като самото въздействие може да бъде разгледано в две главни насоки:

а)            Финансовите резултати от отчетния период да бъдат представени тенденциозно по-високи или по-ниски, отколкото са били в действителност;

б)            Да се окаже влияние върху балансовата структура и по този начин имущественото състояние на дружеството да бъде пред­ставено в по-благоприятна или неблаг. светлина, отколкото е в действителност.

Мотиви: съображенията относно фазата на икономическия цикъл, в която намира националната икономика и конкретното влияние на този цикъл върху финансовото състояние и просперитет на отчетната единица.

Като естествена защита срещу прекомерното данъчно облагане би довела дружеството до стремеж към скриване на част от реализираната печалба и въздържане от публично афиширане на доходоностна сила, която в резултат на данъчното облагане ще бъде накърнена, а оттук ще бъдат накърнени и интересите на акционерите.

Редица автори дефинират: хипотезата, че големите корпорации, работещи в силно концентрирани отрасли, (монополисти) избират по консервативни счетоводни методи като елемент на счетоводната си политика в период на оживление и икономическа експанзия.

Самата концепция за данъчно планиране трябва да бъде разбирана като една гъвкава и ефективна система от методи за позитивно косвено въздействие върху величината на дружествените финансови показатели и като механизъм за осигуряване на вътрешни данъчно необлагаеми инвестиционни и капиталови източници за самофинансиране. Стратегията на данъчното планиране ще бъде свързана с управление на ефекта от промяната на отделните елементи на счетоводната политика върху дружествената печалба и с мини­мизиране на данъчния ефект.

Възможно е обаче дружеството да желае да оповести пред обществеността една фиктивно нарастнала капиталова мощ и доходоностна сила чрез тенденциозно положително представяне на финансовото си резултати и имуществено състояние.

Целите на една тенденциозно провеждана счетоводна политика:

а)            Оказване на целенасочено влияние върху поведението на акционерите и всички трети лица, свързани с дейността на дружеството-кредитори, доставчици, клиенти, държавни органи чрез предоставяне на съзнателно манипулирана информация в съответ­ствие с техните изисквания и очаквания;

б)            Стремеж към осигуряване на перманентен дивидентен поток при запазена ликвидност, доходност и субстанция на дружествения патримониум.

в)             Възможно най-благоприятно разпределение между отчетните периоди на данъчното натоварване, а в определени случаи и минимизиране на поставените в зависимост от приходите данъци през планирания времеви период.

Счетоводната политика на отчетната единица обаче има определени граници на които биха премахнали едно неправилно впечатление, в които акцио­нерното дружество би могло да манипулира своите финансови ре­зултати:

а)            Общоприетите счетоводни принципи, фундаментални концепции и постулати са основната ограничителна бариера пред едно произволно третиране на понятието „либерализъм в счетоводното поведение”. Безапелационните изисквания на данъчното законодателство по повод преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели също могат да поставят в ограничителни рамки процеса на данъчно планиране и избора на подходяща за тази цел счетоводна политика;

б)            Изискването за постоянство в счетоводната политика

в)             Изискването за оповестяване на допълнителна информации и разяснения в приложението към финансовите отчети

г)             Използването на свободни пространства за корекция на финансовите резултати и имущественото състояние често води до протичащи в обратна посока процеси и ефекти през следващите
години. Надценяването на приходи през един отчетен период по правило ще бъде свързвано с подценяването им през друга неравномерното разпределение на приходите и разходите през различните отчетни периоди от своя страна ще резултира и в едно недостоверно оповестяване и на самия финансов резултат.

д)    Наличието на чести промени в счетоводното поведение и политика обикновено се тълкува негативно от потребителите на финансовите отчети. При нормални пазарни условия кредиторите на акционерните дружества биха ценили много по-високо равномерно отчетения във времето финансов резултат, защото резките колебания в печалбата, дори и когато те са в посока на увеличение се отразяват негативно върху показателите за флуктуация, които всяка банка-кредитор би след­вало да изчислява, а самата флуктуация отново ще се тълкува като несигурност на дружеството и липса на гаранция за стабилен просперитет.

Основни направления за целенасочено управлявано въздействие на някои елементи на възприетия тип счетоводна политика върху величината на отчетената и подлежаща на разпределение печалба:

А. Решения, свързани с   дилемата "актив или разход"

Едно неправилно решение за признаването на дадено перо за актив в баланса, вместо като разход в отчета за приходите и разхо­дите (отчета за дохода) може да окаже съществено въздействие както върху структурния състав на дружествения патримониум така и върху достоверността на оповестения в отчета финансов резултат. Подобно решение ще доведе до надценени печалби и надценени в следващите баланси активи.

Печалбата през следващия отчетен период ще се окаже надценена поради липсата на разходи за амортизация, а определени балансови активи ще продължат да бъдат подценени със сумата, с която този признат в отчета разход е трябвало да бъде капитализиран през предходния отчетен период.

Проблематиката е свързана с трактовката на т.н. "капиталови разходи" за разлика от онези разходи, които са за сметка на печалбата през текущия отчетен период.

Б. Решения относно избора на оценка па активи и пасиви-съществено отношение към величината на отчетената балансова печалба.

Всяко надценяване на активи и подценяване на пасиви в баланса обикновено води до фиктивни печалби,

Оповестяването на фиктивни печалби ще доведе до неизбежно високи данъчни облагания на основата на декларираната облагаема печалба.

принципът на предпазливостта ограничава създаването на фиктивни печалби, като не допускат оценяването на активи в баланса по оценка, по висока от цената на придобиване.

Надценяването на дълготраен актив чрез формираната му ценп на придобиване, включваща и голяма част от непреките разходи, би довела до пропорционално надценяваме на отчетената за перио да печалба. принцип на предпазливостта би изисквал разходите, капитализирани в себестойността на актив, придобит по стопански начин да не надвишават онази сума, която дружеството би платило за покупката на сходен актив.

Отразяването на балансовото перо "Вземания" с по-голяма от действителната величина, в резултат на неизписване на несъбираемите и безнадеждни вземания би до­вело до адекватна промяна в посока на увеличение на счетоводната печалба със сумата на несъбираемото вземане, което е трябвало да бъде изписано.

Едно преждевременно отписано задължение би подценило пасивите на дружеството за сметка на надценена счето­водна печалба.

Оценъчната счетоводна политика би могла да бъде насочена и към създава­нето на скрити резерви, възникващи в резултат на:

• Подценяване на активи и надценяваме на пасиви.
• Прилагането на ускорени методи за амортизация и бързото амортизиране на дълготрайни активи.
• Цялостното стойностно изхабяване на даден дълготраен актив още в началото на неговия полезен живот ще даде възможност на дружеството да оповести притежаването на актив с нулева остатъчна стойност, който, обаче в случай на продажба би могъл да донесе на продавача значителни постъпления.
• "Нереализирани печалби" от притежаване на активи, когато цената им на придобиване се окаже по-ниска в резултат на инфлационното влияние от потенциалните им пазарни цени.

В. Решения, свързани с избор между алтернативни амор­тизационни методи и методи за изписване на материални запаси

Повишените амортизационни квоти през първите години ще рефлектират и върху стойностната оценка на дълготрайните активи, отразена в баланса, която след като е по-ниска от действи­телната стойност на актива през всеки следващ отчетен период ще доведе до подценяване на дълготрайното имуществено перо и до скрити резерви.

В рамките на законовите ограничения всяка една промяна от линеен към метод на ускорена амортизация ще се отрази не само върху счетоводната печалба на дружеството, но и върху поведе­нието на инвеститорите на пазара. Западни и японски автори формулират хипотезата, че капиталовият пазар интерпретира величината на печалбите след оповестяване на счетоводната промяна и капитализира данъчните изгоди от нея в пазарните цени на акциите към момента на корекцията.

Г. Решения, свързани с признаването на приходи

Оповестяването на даден приход в отчета преди постъпването на сумата, обаче крие потенциална опастност от едно разминаване на акта на деклариране на годишните дивиденти и акта на генериране на реалните парични потоци. В случая дружеството ще бъде изправено пред опастността да разпредели във вид на дивиденти чиста печалба, срещу която няма необ­ходимите финансови средства в ликвидна форма.

2. Основни   модели за разпределение на печалбата при акционерните дружества

Всяко акционерно дружество ще формира собствен разпределителен подход спрямо чистата печалба, който най-общо трябва да включва изработването на определена схема, по която печалбата ще бъде разпределяна като резерви и фондове, диви­денти и възнаграждения на членовете на дружествените управи­телни органи (тантиеми).

Два основни принципни подхода за разпределе­ние на печалбата си:

а) Дивидентният фонд за разпределение да се формира като остатъчна величина след покриване на загубата от минали години за сметка на законния резерв; отчисляване на определения процент от печалбата за неговото поддържане, отчисленията за други резерви за сметка на печалбата и възнагражденията за управленския екип.

б) приоритет в разпреде­лителната схема отново ще има покриването на загубата от минали години и формирането на задължителния законов резерв, но дивидентният фонд ще бъде формиран преди отделянето на суми от печалбата за други резерви и за тантиеми. Последните ще бъдат предвидени (респ. изплатени) само, ако за тях остане неразпределена печалба, която няма да бъде капитализирана след изплащането на дивиденти.(пример в уч.стр247).

Величините на крайните показатели-коефицент на изплаща­не и коефицент на задържане на печалбата са идентични. Избраният начин на разпределение не оказва влияние върху техните стойности и след като общият дивидентен фонд остава постоянен и при трите варианта, основните трансфери се извършват под формата на вътрешно преразпределение в рамките на задържаната печалба между неразпределения печалбов остатък и резервите.

Различната величина на остатъчната неразпределена печалба, получена при всеки един от вариантите ще бъде отразена в пасивното балансово перо”Неразпределена печалба от минали години” и би могла да бъде капитализирана, ако дружеството провежда политика към засилване защитата на кредиторите или дивидентна политика с подчертана афинитет към раздаване н дивидентни акции.

3. Факторни компоненти на оптималния модел диви­дентна политика

Ориентацията на акционерното дружество към пълно изплащане на чистата печалба под формата на дивиденти или нейното цялостно реинвестиране, резервиране или капитализиране, трудно би могла да служи на генералната дружествена цел, насочена към хар­монизация на интересите в разпределителния процес. В основата на всяка дивидентна политика би следвало да стои предположението за един разумен баланс между акта на изплащане на нормални дивидентни стойности  и реинвестирането на остатъчната печалба, за да се постигне бъдещ растеж и максимални пазарни цени на дружес­твените акции.

В даден тип дивидентна политика противоречиво се вплитат две фундаментални концепции – 1)от една страна, финансово-счетоводната концепции за печалбата, която дава отговор на въпроса, каква е действителната величина на онова, което ще се разпределя и 2)от друга-концепцията за "икономическата стойност" на дружеството.

Самата дивидентна политика е част от цялостната концепция за максимизиране на акционерното благосъстояние.

Дивидентната политика-концептуални основи -ключови области на разглеждане:

а)Какво е отношението на акционерното дружество и па неговите акционери към понятието "дивидентна политика"? - пазарната цена на дружеството нараства когато тези възможности се увеличават и намалява, когато последните се ограничават.

Дивидентната политика поддържа текущо пазарната цена на определено ниво, докато декларираните дивиденти се изплащат, но не би могла да гарантира един перманентен дивидентен поток и в бъдеще. Капитализирайки дивидента за една или няколко отчетни години, дружеството увеличава чистата стойност на своя капитал, а оттук и своята пазарна стойност.

б)Поради различните предпочитания на ивеститорите за дивиденти и капиталова печалба от повишената цена на акциите, генерирана в резултат на задържане на по- голяма част от печалбата в дружеството и увеличаване на неговата пазарна стойност, акционерното дружество ще изгради своята дивидентна политика, отчитайки влиянието на т.нар."клиентелен ефект":

Анализът на акционерния състав е безусловно задължителен елемент от предварителната подготовка при формирането на определен тип дивидентна политика. Появата на инвеститори от инсти­туционален тип, чиято основна цел е не получаването на доход, а упражняването на контрол дава основание на някои автори да въведат в граждански оборот понятието "ерозия на дивидентите", изразяващо разкъсване на връзката "дивидентна политика-пазарна цена на акциите".

в)"маржинален принцип на задържаната печалба"-рентабилността на възможните варианти за реинвестиране на задържаната печалба, сравнена с нормата на дивидентна възвръщаемост за акционерите.

г) дружественият управленски екип би могъл да се опре на класи­ческата концепция за връзката между дивидентната политика и жизнения цикъл на растеж на дружеството, изразен чрез темпа на ръст в обема на продажбите. Някои автори описват 5 стадия в жизнения (стопанския) цикъл на едно дружество и типичните за съответния етап насоки на дивидентна политика:

стадий I Развюпие-без изплащане на парични дивиденти;

стадий II Растеж-дмвидети във вид на акции;

стадий III Разширение-дявиденти във вид на акции и разводняване на капитала;

стадий IV Зрялост-среден и висок размер на парични дивиденти

стадий V Упадък-без изплащане на дивиденти

д) да постави в основите на своята диви­дентна политика стабилността, третирана като акт на оповестяване
на един сравнително твърд коефицент на отношението "дивиденти/ чиста печалба за разпределение",  който пропорционално да следва промяната във финансовия резултат на дружеството, когато е в
положителна посока, но по възможност да не намалява при спадане величината на чистата печалба. Стабилността, съчетана с перманентен растеж в тази норма ще увеличи предсказуемостта и трайно борсовата котировка на една акция.

е)             Ликвидността и текущата парична позиция на дружеството са важни фактори при определяне асоката на дивидентната политика.Едно растящо и преуспяващо акционерно дружество може да осчето-­ водява големи печалби, но същевременно да бъде в доста лоша парична позиция, ако растежът на продажбите и печалбите се
съпътства от замразяване на парични средства в материални запаси или вземания.

От друга страна, почти цялата неразпределена печалба от минали години може да бъде реинвестирана в активи, които ще генерират парични потоци едва в бъдеще. Като резултат остатъците по паричните сметки на дружеството могат да са окажат недостатъчни за изплащането на парични дивиденти.

ж) Данъчната позиция на акционерите

Акционерното дружество трябва да изходи от имущественото състояние на акционерите си, тъй като обикновено последните се стремят по определен начин да разпределят данъчната тежест в зависимост от това на кои етажи от подоходната данъчна таблица попадат техните доходи.

Данъкът върху дивидентите е дължим веднага след тяхното изплащане, а данъкът върху капиталовите печалби-когато акциите се продадат и то само върху печалбата, а не върху всички постъпления от продажбата. Облагането на капиталовата печалба може да се отсрочи, като не се продадат всички акции, докато данъкът върху дивидентите не може да бъде отложен.

4. Финансово-счетоводни аспекти на дивидентите като елемент на разпределителната схема

Всъщност обобщаващото понятие "дивидент", разбирано като пропорционално разпределение на част от чистата печалба съобразно дела в чистото акционерно имущество на всеки акционер може да бъде свързано с четири основни термина :

• Парични дивиденти – предполагащи добра парична позиция и задоволителна ликвидност  на дружеството
  • Дивиденти във вид на акции – специфична форма на увеличаване на ОК
  • Непарични дивиденти – свързани с разпределението на непарични дружествени активи
  • Ликвидационни дивиденти – пример за разпределение не само на чистата печалба, но и на целия СК.

Според ЗКПО, понятието "дивидент" се означава като:

ü                  доход от акции;

ü                  доход от дялови участия

ü                  извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял и капитала

ü                  извършено скрито разпределение на печалбата.

ТЗ предвижда дивиденти да се изплащат, само ако величината на собствения капитал, намалена с подлежащите на изплащане дивиденти и лихви е не по-малка от сумата на основния капитал, фонд "Резервен" и другите резерви, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.

ЧСИ – (Д + Л) по-голямо/=ОК +ФР +ДР

ЧСИ – чиста стойност на имуществото

Д – дивиденти, подлежащи на изплащане

Л – лихви подлежащи на изплащане

ОК – основен капитал

ФР – фонд резервен

ДР – други резерви

Ако са извършени плащания в нарушение на горните изисквания, акционе­рите не са длъжни да върнат получените суми, освен ако дружес­твото докаже, че са знаели или са могли да узнаят за липсата на съответните предпоставки.

Механизмът за  изплащане на дивиденти - 4 ключови дати:

1. 1. Дата на деклариране на дивидентите

Съветът на директорите декларира намерението си да изплати диви­денти веднъж годишно след заверка на ГФО и приемане на доклада за дейността на дружеството.

Дивидентите са като твърд процент към номиналната стойност на привилегированите акции или като процент на една обикновена акция.

Актът на деклариране на дивидентите се оповестява в централен ежедневник (респ. Държавен вестник) и в изпратеното до акционерите писмо.Счетоводно отразено: 122/425

В зависимост от възприетата база за разпределение и от гледна точка на източника за изплащане на дивидентите могат да бъдат дебитирани и сметки 105 Премии, свързани с капитал, респ. 115 Резерви от емисия на акции.

2. Дата на записване на акционерите.

На регистрационната дата, акционерното дружество подготвя списъка на всички, които могат да бъдат считани за акционери на дру­жеството. На датата на регистрация не се прави никакво счето­водно записване.

Право да получат дивидент имат само лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет ГФО отчет и с взето решение за разпределение на печалбата.

3.Дата на изплащане на дивидентите.

Обичайно е тази дата да бъде уточнена на общото събрание в 3-месечен срок от провеждането му.

В САЩ е обичайна практиката големите корпорации да изплащат авансово през го­дината тримесечни дивиденти, наречени промеждутъчни (меж­динни) дивиденти .

Някои законодателства поставят изрични условия, при изпъл­нението на които могат да бъдат раздавани междинни дивиденти. Втора Директива на ЕИО - изисквания:

а) Междинни дивиденти се раздават само ако дружеството  разполага с необходимите за целта собствени парични средства;

б) Сумата на дивидентите не трябва да превишава печалбата, реализирана от края на предходния отчетен период до момента на раздаване, плюс неразпределената печалба от минали години, намалена със заделените суми за резерви, минус непокритата загуба от минали години и сумите, които по закон следва да бъдат заделени
за задължителни резерви за сметка на печалбата от настоящата година.

При изплащането касиер-счетоводителят на акционерното дружество е длъжен да провери достоверността на всички реквизити на акцията на приносител - воден знак, № на акцията, номинална стойност, щемпелова всяка една акция със щемпел, съдържащ празен ред, на който се вписват личните данни на лицето, получаващо дивидента, отбелязва се дивидентната сума, датата и подписа на лицето, изплатило сумата. Този ред за изплащане се прилага, когато акцията не съдържа купони.

В случай, че акционерът е юридическо лице, дивидентната сума по купона, предварително изпратен по пощата се превежда по указана от акционера сметка, а ако се касае за притежател на поименна акция без купони, дружественият агент-регистратор, беч да чака представянето на купони, изчислява сумата на дължимия дивидент на база водения от него регистър на поименните акционери и я превежда по сметката на акционера или изпраща чек, който получателят осребрява в обслужващата банка на дружеството.

Счетоводни записвания при изплащане на паричните дивиденти:

1. За начисляване на еднократен данък върху дивидента

Д-т с/ка  425 Задължения за съучастия

К-т с/ка 454 Разчети за ДОДФЛ

1. За изплащане на чистата сума на дивидента

Д-т с/ка 425

К-т с/ка 501 ,503,508 или 509

Нюанси на горепосочената операция

а)Когато АД изплаща прични дивиденти, състоящи се от 2 части – 1) в рамките на паричните дивиденти, декларирани през годината, чиито източник е печалбата за разпределение,а 2) е дивидент представляващ връщане на на част от надвнесения над номиналната стойност капитал (премия).

б)Когато дружеството няма достатучно ликвидни средства за изплащане на парични дивиденти, то може да декларира непарични най- често финансови инструменти, държани от дружеството за търгуване.Отразяват се по текуща пазарна цена към датата на деклариране.

Счетоводно отразяване:

1.  За отразяване на обявяването на непаричния дивидент  със справедливата стойност

Д-т с/ка   122 Неразпределена печалба от минали години

К-т с/ка   425 Задължения за съучастия

2.  За прехвърляне на собствеността върху капиталовия пакет във вид на непарични дивиденти

Д-т с/ка      425   Задължения за съучастия

К-т с/ка      511   Финансови активи държани за търгуване

К-т с/ка 723 Приходи от операции с финансови активи и                инструменти

в) привилегията, която материализират т.нар. "напълно участнически привилегировани акции" съществено би намалила разполагаемия дивидентен фонд на обикновените акционери, тъй като привиле­гированите акционери ще участват в неговото разпределение на база, пропорционална на своя капитал. Остатъкът от печалбата на общо основание ще бъде разпределен между обикновените и привилегированите акционери.

5. Фин.-счетоводни показатели, обвързани с печалбата на АД и нейното разпределение

5.1.1. Доход на акция

5.1.1.1. Нормативна регламентация и основни понятия

Показателят "Доход на акция" представлява един от водещите финансови показатели, който широко се използва както от настоящите, така и от потенциалните акционери на една корпорация. В най-синтезиран вид той характеризира доходността на предприятието, като отразява както степента, в която се възвръща инвестицията в акции, така и колко ефективно дружеството използва ресурсите, предоставени му от притежателите на обикновени акции.

Изчисленията значително се усложняват, когато в капиталовата структура на дружеството присъстват и ценни книжа, съдържащи права за придобиване на нови обикновени акции в бъдеще.

КМСС до голяма степен закъсня в сравнение с други стандарти да въведе общоприети със специален стандарт регулировки и правила за изчисляване и оповестяване на показателя. Едва през февруари 1997 г. бе приет МСС 33 Доходи на акция, който ефективно влезе в сила от 1.01.1998 г.

В Б-я от 2005 г. действа аналогичният СС 33 Доходи на акция, който терминологично, методически и съдържателно покрива цялостно разпоредбите на МСС 33 Доходи на акция.

Основната цел на МСС 33 е да въведе унифицирани правила и единни методики за изчисляване на показателя ''Доход на акция", акцентирайки главно върху знаменателя на формулата при варианти, зависими от капиталовата структура на предприятието. В този смисъл се регламентират два методически подхода за изчисляване на показателя:

а)            Основен доход на акция, изчислен при проста капиталова структура, състояща се само от обикновени и привилегировани, но без право на конвертиране акции;

б)            Доход на акция с намалена стойност, изчислен при сложна капиталова структура, включваща и т.нар. потенциални обикновени акции.

Традиционно показателят се изчислява от предприятия, чиито акции са публично търгуеми на регулиран капиталов пазар, както и от предприятия, които са в процес на регистриране на такива емисии на официални борси.

За целите на изчисляване - някои основни определения:

• Обикновена акция-капиталов инструмент, който е подчинен на всички останали класове ЦК. Обикновената акция може да бъде поименна или на прино­сител, налична или безналична.
• Потенциална обикновена акция-финансов инструмент или друг договор, който осигурява на своя собственик права за придо­биване на обикновени акции. Придобиването може да бъде възмездно , размяна или "безвъзмездно". Обичайно това понятие се свързва със следните специфични капиталови или дългови инструменти:

-      Конвертируеми в обикновени привилегировани акции;

-      Конвертируеми в обикновени акции облигации;

-      Варанти, опции и права, носени от привилегировани акции или разглеждани като самостоятелен финансов инструмент и отчетен обект;

-      Планове за придобиване на акции от работещи в дадено предприятие;

-      Акции, които могат да бъдат емитирани при наличието на определени условия, произтичащи от договорни споразумения.

• Акции с намалена стойност-емитирани нови акции и резултат на конвертиране на финансови инструменти или упражняване на права, в резултат на което не се променя величината на капитала, а само неговата структура.
• Варант или опция- даващи право на приносителя си да запише определен брой акции от нова емисия на определена цена и и определен срок.
• Разводняване (намаляване) величината на показателя - намаляване на чистата печалба или увеличаване на загубата, съответно падащи се на една обикновена акция в резултат на превръщане на конвертируеми финансови инструменти в обикновени акции или упражняване на права за придобиване на такива.

5.1.1.2.Методически подход за определяне на основния доход на акция

Основният доход на акция се изчислява като съотношение между чистата печалба или загуба за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции и среднопретегления брой на държаните обикновени акции.Основните въпроси касаят 2-те съставки на формулата:

В числителя обичайно се поставя информация за финансовия резултат на дружеството, който евентуално би могъл да бъде разпределен под формата на дивиденти. Показателят може да бъде изчислен на база: печалбата от продължаващи операции, печалбата преди лихвите и данъците, печалбата преди лихвите, данъците и амортизацията, печалбата преди извънредните пера и кумулативния ефект от промяната в счетоводната политика или на база чистата балансова печалба след данъците.

Предпочитание на база чистата балансова печалба, той би отразявал величината на онова, което биха получили обикновените акционери, ако цялата обложена печалба бъде разпределена като дивиденти.

При определяне на чистата печалба/загуба за текущия период се прилага определят:

а)            Определя се разликата между всички приходи и разходи по отчета за дохода

б)            Тази величина представлява балансовата печалба или загуба, която следва да се коригира. Дивидентите се изваждат от счетоводната печалба, респ. се прибавят към счетоводната загуба. Получената величина представлява частта от чистата печалба или загуба.

В знаменателя на формулата се поставя среднопретегления брой на обикновените акции в обръщение.

Среднопретегленият брой на обикновените акции може да се определи по два начина:

а)            Единният отчетен период се разделя на елементарни времеви периоди; определя се броят на акциите, държани от акционерите през всеки елементарен период; акциите се претеглят според продължителността на периода и накрая се сумират претеглените величини;

б)            Всяка акция и нейното движение през периода се претегля със средновремевия фактор и участва в изчислението със съот­ветно положителен или отрицателен знак в зависимост от посоката на движение в капитала.

Съществен въпрос при изчисляване на показателя е опреде­лянето на момента, към който акциите се включват в средно-претегления брой. най-общо за целта се приема датата, на която акцията се счита за придобита от акционера и в частност:

ü       обикновени акции, издадени срещу заплащане на емисионната стойност - датата, на която плащането следва да бъде уредено от акционера;

ü       ОБ.А вместо дивиденти (дивидентни акции)-датата на изплащане на дължимия дивидент;

ü       Об.А, издадени в резултат на конвертиране на дългов инструмент - датата на която се преустановява начис­ляването на лихва по дълговия инструмент;

ü       Об.А, издавани като средство за придобиване на непаричен актив;

ü       Об.А , издавани като средство за погасяване на задължение;

ü       Об.А, издадени срещу предоставяне на услуги;

ü       Об.А, издадени като част от плащане по бизнескомбинация.

Възможно е отделни събития и операции, различни от транс­формирането на потенциални обикновени акции да променят броя на държаните обикновени акции, без да е налице съответна промяна в нетните активи. Като такива операции МСС 33 Доходи на акция определя:

- капитализиране на дивидент, изразено под формата на "дивидентни акции", "дивидент в акции", бонус емисия;

-  допълнителна емисия на нови акции;

-  разделяне на акции;

-  консолидация на акции

При първите три случая съществуващите акционери получават „безвъзмездно” нови обикновени акции, по правило пропорционално на индивидуалното капиталово участие преди операцията, в резул­тат на което нараства броя на акциите в обръщение, без да нарастват ресурсите на дружеството.

За целите на изчисляване на основния доход на акция в този случай е необходимо броят на държаните преди операцията акции да се преизчисли, за да отрази пропорционалната промяна в броя на обикновените акции така, сякаш събитието се е случило в най-ранния представен период.

А. Капитализиране на дивидент, неразпределена печал­ба, общи резерви и други капиталови източници.

Раздават се нови акции под формата на допълнителна емисия. Операцията се осъществява в съотношение 2:1, като се раздават две нови акции за всяка акция, държана към тази дата.

Б. Разделяне на акции - чрез увеличаване броя на акциите в обръщение при пропорционално намаляване на единичната номинална стойност на всяка акция.

При обединяване на акции, общият брой се нама­лява, като се прилага коефицент, отразяващ пропорционалното увеличение на единичната номинална стойност на всяка об.А.

В. Емисия на права.

Правата се разглеждат като финансови инструменти, даващи право на съществуващите акцио­нери да запишат или закупят с предимство в бъдеще обикновени акции на цена обикновено по-ниска от справедливата цена на акциите в обръщение към момента на упражняване на правото. Средно­претегленият брой на обикновените акции, следва да се коригира чрез съотношението:

Справедл.ст-ст на акцията преди упражн. на правото

Теорет. Справ. Ст-ст на акция след упражн. на правото

Теоретичната справедлива стойност на една акция се изчислява като се събере общата справедлива стойност на акциите непосредствено преди упражняване на правото към постъпленията от упражняване на правото и този сбор се раздели на броя на акциите, които са били държани след упражняване на правото.

5.1.1.3.Методически подход при изчисляване на доход на акция с намалена стойност

Сложната капиталова структура включва както всички елементи на простата капиталова структура, така и потенциалните обикновени акции с намалена стойност, които в резултат на конвертиране Това намалява величината на показателя "доход на акция".

Включването на потенциални обикновени акции в капиталовата структура винаги намалява дохода на една обикновена акция. Различните видове потенциални обикновени акции обаче имат различен разводняващ, намаляващ ефект. Най-голям потенциал за намаляване имат конвертируемите облигации, следвани от конвертируемите привилегировани акции и накрая опциите. МСС 33 изисква количествено да се определи ефекта, който оказват потенциалните обикновени акции върху дохода на една акция. Най-общо този ефект може да се изчисли като съотношение между размера на увеличението на чистата печалба и увеличения брой обикновени акции в резултат на трансформирането на потенциалните акции в обикновени.

МСС - два основни метода за включване на ефектите от потенциалните обикновени акции:

- Метод на съкровищния пакет. При него се изхожда от едно хипотетично действие по упражняване на опциите, сякаш това е станало в началото на периода, за който се изчислява показателя „доход на акция" и през същия период сумите, постъпили от упражняването на правата са били използвани за покупка на нови обикновени акции по средна пазарна цена (справедлива стойност) за този период.

- Метод на потенциалното конвертиране. Този метод се използва за ценни книжа, които текущо влияят върху печалбата на дружеството чрез лихви или дивиденти, но притежават потенциала да участват в печалбата като обикновени акции.

А)Чистата печалба в числителя:

- се увеличава със спестените разходи за лихви по конвертируемите облигации;

- се увеличава със спестения гарантиран дивидент по привилигированите акции;

- се намалява допълнително начисления корпоративен данък

- се намалява/увеличава с неамортизираната част от отстъпката/премията и емисионните разходи (само ако са били признати по приходно-разходния подход)

Б) Среднопретегления брой акции в знаменателя се увеличава с броя на новите обикновени акции, които хипотетично биха влезли в обръщение, ако в рамките на този отчетен период се конвертират облигации.

5.1.1.4. Изисквания за оповестяване съгласно МСС 33 Доходи на акция

Оповестяването е необходимо с цел ясно да се изясни инфор­мационното значение на изчисляваните по стандарта показатели за доход на акция, както и възприетите от предприятието методики за това. Всяко предприятие е задължено да посочи чрез ГФО и следното:

1.Показателите „Основен доход на акция" и „Доход на акция с
намалена стойност"

2.Подходящо е дори, ако техните величини са отрицателни. В този смисъл се оповестяват както доход на  акция, така и загуба на акция;

3.Съставките на формулата за изчисляване на показателите, както и начина за тяхното получаване.

4.Информация за финансовите инструменти и други договори, в резултат,на които възникват потенциални обикновени акции.

5. На оповестяване подлежат и някои обстоятелства или опeрации, възникнали през текущия отчетен   период и свързани с промени в структурата и величината на основния капитал.

5.1.2. Дивидент на една акция - е най-добрият индикатор за следваната от АД дивидентна политика. Показателят се изчислява по следната формула:

Сумата на об. и пивил. дивиденти

Дивид.   една        =        ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

акция                                        Бр акции в обръщение, формирани на дивид. база

На практика не всички акции в обръщение участват при формирането на дивидентната база, тъй като право на дивидент имат само онези акционери, вписани в съответен регистър към ключовата за тях регистрационна дата.

5.1.3. Производни финансови показатели

a) коефицент (%) на превишение на печалбата над дивидента на една акция.

Коефицент          Доход (печ.) на една акция

на                         = ––––––––––––––––––––

превишение        Дивид. на една акция

б) "Норма на дивидент" - коефицента на изплащане

Коефицент                   Обща сума на парич. Дивид. и тантиемите

на                           =             ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

изплащане                        Обща величина на чистата бал. печалба

в) коефицент на резервиране (задържане) на печалбата.

Коефицент                            Остатък от НПеч. след дивид. + печалбови резерви

задържане    =    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

на печ.                                         Обща величина на чистата бал. печалба

5.2. Допълнителни финансови показатели

5.2.1. Счетоводен имуществен еквивалент на една акция и негови производни

Счетоводният имуществен еквивалент на една акция е един от съществените финансови показатели, измерващи чистата стойност на дружествения патримониум към определен момент и косвено индикиращ посоката, в която се движат политиката на доходи, дивиденти и избор на разпределителна схема спрямо печалбата.

Счетоводният имуществен еквивалент на една акция представя реалният имуществен дял на всеки акционер в нетните активи на дружеството.

Изчисля­ването му като съотношение между величината на собствения капитал и броя на акциите в обръщение към края на отчетния период. показателят е мярка за реалния дял на всеки акционер в чистите активи на дружеството.

Показателят може да бъде изчислен както спрямо обикно­вените, така и спрямо привилегированите акции в обръщение.

Счетоводният имуществен еквивалент е в основата на два производни показателя:

Пазар. Цена на 1 об. А

P/B = ––––––––––––––––––––––––––––

Счет. имущ.еквивалент на 1 акция

Счетоводна печалба на 1 акция

ROE =     ––––––––––––––––––––––––––––––––––

Счет.  Имущ. еквивалент на 1 акция

5.2.2. Финансови показатели, обвързани с пазарните цени на акциите

Акционерите често поставят в основата на инвестиционните си анализи борсови финансови индикатори, по правило изчислявани на база:

-      Среднопретеглената пазарна цена на обикновените акции

-      Пазарната цена на акциите на АД към точно определен момент и на капиталов пазар

-      Пазарната цена на акциите към края на отчетния период

Паз. Цена на  1 акция

P/E = –––––––––––––––––––

Доход на една акция

Прознозен ръст на печалбата:

Р/Е

РЕG=        ––––––––––––––––––––––––––

Прогнозен ръст на печалбата (в %)

Зависимостта между дивидентната политика на дружеството и пазарната цена на неговите акции:

Д 1       Ц1-Цо

НД =     ––––   + –––––

Цо                      Цо

НД - Съвкупна норма на доход

Цо - Покупна цена на 1 обикновена акция

Ц1 - Цена на акцията след 1

Д1- Дивидент, очакван в края на отчетния период

"Норма на дивидент" - отразява само част от дохода на инвеститорите-дивидентите:

Норма                          Годишен дивидент на 1 акция

на      =   ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

дивидент               Пазарна цена на 1 акция към края на годината

Пазарната капитализация на дружеството индиректно изразява пазарната цена на пред­приятието като цяло. Показателят се изчислява като произведение между общия брой акции в обръщение и пазарната цена на 1 акция, като и двете съставки на формулата могат да бъдат изчислени или като среднопретеглени или моментни величини.

Съотношението на пазарната капитализация на дружеството към балансовата стойност на неговите пасиви представлява специфичен коефициент за финансова автономност, а съотнесена спрямо  величината на СК изразява специфичен показател за ефективността на СК.

От своя старана горепосочените съотношения се използват за оценка на финансовия риск т.нар. Z-score модела на Едуард Алтман.