Home Икономика Правни, данъчни и счетоводни аспекти на непаричните вноски

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Правни, данъчни и счетоводни аспекти на непаричните вноски ПДФ Печат Е-мейл

Правни, данъчни и счетоводни аспекти на непаричните вноски

Понятието „непарична вноска” често се свързва само с понятието „апорт”, но всъщност предмет на апорт може да е всяка непарична престация, включваща всеки елемент от имуществото; може да е апорт на вещно право, на ЦК, на имуществен комплекс и т.н.

Скрита непарична вноска – характерна само за АД – когато АД в две годишен срок след учредяването сключва сделка с лице, записало акции при учредяването му на стойност, превишаваща 10% от стойността на ОК. – уч.

Непаричните вноски в капитала на капиталовите дружества са ограничени от гл.т. на техния предмет като това произтича от защитната функция на ОК спрямо трети лица. От тук могат да се изведат някои основни ограничения по отношение на имуществените елементи, които могат да бъдат предмет на апорт:

  • предметът на апорта да се намира в граждански или търговски оборот или да има национален или световен аналог;
  • стойността му да може да получи парично изражение най-малко със средна степен на достоверност, даваща основание за счетоводното му третиране като актив;
  • преметът на апорта да служи за обезпечение на кредиторите на дружеството;
  • не може да бъде предмет на апорт обещание за бъдещ труд или услуга.

Съществен въпрос, влияещ пряко върху счетоводната трактовка на подлежащите за внасяне непарични вноски: Сделка ли е апорта и ако да – от какъв тип е?

Сделка е, защото е налице прехвърляне на правото на собственост. По-сложен в случая е характера на сделката, от където могат да се откроят три подхода:

1) От правна гл.т. – налице е  правопрехвърляема сделка, която се реализира при т.нар. сложен фактически състав. В резултат на тази сделка се учредява членствено правоотношение. Фактическият състав се състои от три самостоятелни събития:

-        Едностранна правоучредителна сделка, инициирана от апортьора и адресирана към общото събрание. В тази сделка апортьора заявява желание да учреди правото на собственост върху своя актив в полза на дружеството, с цел придобиване правото на участие в капитала на дружеството. От счетоводство.гл.т. тази сделка се реализира чрез записване на определен брой акции от учредителите.

-        Многостранна организационна сделка, извършена с решение на ОС, което приема учредителя като акционер и се определя броя на акциите, които той ще получи срещу предоставения апорт, т.е. определя се капиталовият дял на акционера.

-        Вписване в търговския регистър на горните две събития

Съществуват две разновидности на апорта: учредителен и правен.

2) От гл.т. на ЗДДС – съществували са в исторически аспект три режима на третиране – освобедена доставка; облагаема доставка и липса на доставка. В чл.10, ал.1 апортът се разглежда като недоставка, при която не възниква данъчно задължение. Ако инвеститорът е придобил актив еднозначно, за да го апортира, той няма право на данъчен кредит при придобиването му.

3) От счетоводна гл.т. – при това виждане апортьорът прехвърля в полза на дружеството правото на собственост върху своя непаричен актив, а дружеството му прехвърля правото на собственост на акции като всяка една акция носи 4 права, които са в две групи: организационни права (право на глас и информация) и имуществени права (право на дивидент и ликвидационна квота).

Изхождайки от позицията за размяна на активите се следват правила за третиране размяната на непарични активи.

Съществен въпрос е и определянето на оценката на апорта – може да бъде разгледан в три аспекта:

1) Законово изискване е оценката на вноската да бъде направена чрез експертиза на три вещи лица, посочена от длъжностното лице в Агенцията по вписванията. По тази оценка активът влиза в имуществото и се отразява по съответните имуществени счетоводни сметки.

2) Търговският закон допуска окончателната оценка на приетия актив да бъде дадена от ОС на акционерите при ограничение да не надвишава оценката на вещите лица. На базата на тази оценка се определя индивидуалният капиталов дял на всеки акционер, отразен по с/ка 101, т.е. колко броя акции той ще получи при обявената единична номинална стойност. И от тази гл.т. разликата между двете оценки е положителна и се третира като премия.

Оценка от вещи лица – 10лв.; Оценка от ОС – 8лв.; НСт – 1лв.; 8 : 1 = 8бр. акции му даваме

426 (302)                               10            - оценка от вещи лица

101          8              - оценка от ОС

105          2

3) Правната и счетоводна практика на някои страни дават възможност единствената и окончателна оценка на апорта да се даде от Съвета на директорите.

Ако приемем тезата, че апортът е размяна на несходни активи, са налице принципни несъответствия при счетоводното третиране при емитента и инвеститора. Различията са в две посоки:

1) Размяната е неравностойна, т.е. това което е видно в счетоводството на инвеститора не съответства на индивидуалния капиталов дял  по с/ка 101 ОК в счетоводството на емитента.

Емитент:

426                         - по експертна оценка (от вещите лица)

101          - НСт на акциите (оценка от ОС)

105          - евентуална премия

При инвеститора:

гр.51 (гр.22)                         - оценка от вещите лица (справедлива стойност на актива)

гр.20       - балансова стойност на актива

723          - финансов приход

2) Не може едно и също нещо да се третира по два различни начина – става въпрос за разликата между експертната оценка и оценката на ОС и балансовата стойност в другото счетоводство (на инвеститора).

Емитентът използва с/ка 105 Премии, свързани с капитал, т.е. прилага капиталов подход, който никога няма да доведе до влияние във  финансовия резултат.

Инвеститорът прилага приходно-разходен подход, т.е. за него разликата е предполагаем нереализиран приход, който независимо дали е разсрочен или не, ще доведе до увеличение или намаление на финансовия резултат и ще подлежи на данъчно облагане.

3) Принципът на предпазливост изисква да не се признава такъв приход. Признаването му противоречи на финансовите концепции от какво се реализира доход от инвеститора – приход от продажба или дивидентен доход.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG