Home Литература Хуманистичните послания на Христо Смирненски в цикъла Зимни вечери

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Хуманистичните послания на Христо Смирненски в цикъла Зимни вечери ПДФ Печат Е-мейл

Хуманистичните послания на Христо Смирненски

в цикъла “Зимни вечери”

Цикълът “Зимни вечери” е едно от хуманистичните послания, които писателят Христо Смирненски ни оставя. Постсимволистично е представена картината на града, случващите се в него мерзости, терзаниятя на обикновения човек от работничиската класа и постепенното затъване на цялото общество в тинята на безразличието.

Градът е гробницата на самотните души, изоставените в мъка, предали се на покварата – хора изпаднали в безисходица. Самото заглавие звучи тъжно, мрачно, изпълнено студенина. Обвинение и възмущение изразява Смирненски към управниците чрез алегорията им с гада – покваряващ душите на хората, безмилостен и нечовечен.

Първите строфи звучат много злокобно и призрачно, даже страховито и ужасно. Въведени сме в атмосферата на града – представен като “черна гробница” – затвор за бедните души.
зловещо гледа всяка

с жълти стъклени очи

Сградите изпиват със злокобен поглед всеки минувач, а студът изтисква всяка капка топлина и надежда в хорските сърца.Тъга ни набяга четейки за “вечната бедност и грижа”- спътниците в живота на почти всяко семейство. Призив за състрадание и съжаление са децата, останали отново гладни, защото “безхлебен” отново се е прибрал баща им, пиян и ядосан от безисходицата, която предлага живота на хората от бедните крайни квартали.Образът на бащата е променен от досегашната ни представа за крепител на рода, семейните ценности  - положителен герой, но в тази натуралистично предадена реалност от Христо Смирненски, бащата е не само гневен,отчаян, но и пречупен от безизходицата на града, която го принуждава да остави семейството си гладно. Грубата реалност прави и хората груби “размахва ръцете в закана” не може този момент да избегне погледа на читателя , да не събуди възмущение. Печална е сцената накрая – “децата пищат и се молят”,”жена проридава едва”. Послание да осъзнаем трагичността на живота, тъгата и всекидневната болка които хората са принудени да изпитват.

Следващата картина е изпълнена с нотки на оптимизъм, светлина.

звъннаха в сънната улица

песни на скрита тъга

Улицата, обществото се пробужда макар и с плахи, тъжни песни. Разнася се нещо, “звън подир звън”- мълва, оптимизъм за нещо ново. Работата кипи – символ на прогрес, и отново образът на студените “змийки от лед” в контраст със “стомана елмазена”. Борба между добро и зло.

По-натам сред безизразната шумотевица и светлини се прокрадва образът на “слепия старик” и “с него натоварено дете”. Ясно личи че всички от младини до старини са заклещени в мрака и злокобността на града. Отчаиващо е показаното отношение на заобикалящия свят – “потопени в хаоса намръщен”- те изчезват незабелязани, нечути,”бавно се разтапят те”. В последната стофа е личното състрадание на Смирненски към жестоката орис на човека.

Смъртта застига сякаш по-често младите в това тежко време, отнема им силата за живот - “в ковчега моминско лице”. Тази част напомня за “Жълтата Гостенка”, където е представен този мотив за момичето покосено от смъртоносна болест,толкова младо и крехко, съсипано от тежкия труд, толкова нечестно и бързо достигнало края на дните си. Живота е станал едно много краткотрайно, безчувствено, студено пребиваване на земята – “и в свойта кратка красота / цветята се топят безследно...”

Смирненски с тъга, печал,упрек споделя една цялостна картина на безизразен град, приковал малките си жертви, като един звяр, който се забавлява с плячката си, страховито,злокобно сякаш им се надсмива, отнема живота им още в ранни години. Децата израстват преждевременно, нуждата ги кара да се трудят, губи се и пламъкът в техните очи, а възрастните, обречени да гледат как  децата им се поболяват и смъртта ги взима без време.

В последните редове на цикъла снежинките се губят в “локвите и стават на кал”,за мен това са изгубените души, хванати жертви на града.

Послание за състрадание, човечност, малко повече топлина, промяна за бъдещето е “Зимни вечери”. Разказана картина на злокобен град нуждаещ се от топлина.

 

WWW.POCHIVKA.ORG