Home Икономика Същност на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Същност на счетоводството.

Счетоводството е теоретична дисциплина. То е и практика на водене на счетоводни записвания, на сметки. Съдържанието на българската дума означава точно това „водене на сметки”. Думата идва от руски и означава „сметка”. В английския език се използва accounting. Сметките са таблици с различно наименование и предназначение, в които се внасят и записват по определен начин данни за осъществяване на стопански операции, които в своята същност представляват стопанска дейност. Записани по този начин данните за стопанските операции се систематизират в еднородни масиви според съдържанието си и се преобразуват в информация. От тази гледна точка счетоводството може да се дефинира като система за създаване на информация за осъществената стопанска дейност.

Има автори, които твърдят, че счетоводството е функция на стопанското управление. Счетоводството е действително елемент на системата за управление на предприятието. То осигурява нужната отчетна информация, която е в основата на анализа, прогнозирането, планирането, контрола. На нейна основа се обосновават и вземат управленчески решения. Може би точно е обаче да се каже, че счетоводството е инструмент на стопанското управление, чрез което успешно се реализират основните му функции. Това не означава, че счетоводството е само едно обикновено средство за регистрация на стопански операции. Напротив – то е една водеща, важна, научна и приложна дисциплина, която позволява да се осъществява анализ и контрол на стопански. обороти от гледна точка на критериите за ефективност и целесъобразност.

Още от древни времена човекът е изпитвал необходимостта да отчита резултатите от стопанската си дейност. Първоначално това е ставало с примитивни способи (възли по връв). Колкото по-разнообразна ставала стопанската дейност, колкото повече се увеличавала производителността на труда, толкова по-ясно се осъзнавала необходимостта от отчетност. В робовладелските общности се водела от писари. Най-ранни доказателства за систематизирана отчетност има в папирусите на Древния Египет (5-3 в. Пр.н.е.). Това са били описи на имуществото на владетелите, на робите, на продоволствието. Подобни записи на глинени плочки са открити по земите на древни страни – Вавилон, Юдея, Персия. Естествено те са били в неутрални измерители.

В Др.Рим и Гърция се достига разцвет на земеделските стопанства, търговията, кредитът, банките също са достигнали високо ниво на развитие. Др.Рим се отличавал и с добре изградена данъчна система и за всичко това се е водела отчетност в/у покрити с гипс и восък дъсчици, които след това се систематизирали в еднородни групи, според характера на отчитаните обекти. Смята се, че това е един първообраз на счетоводните сметки. В последствие отчетността се водела в/у пергаменти и хартиени листове, които са се свързвали в своеобразни книги.

Заслужава да се отбележи, че се е водило наблюдение в/у населението и отчетност във връзка с плащаните данъци. Под внимание са се взимали броя на хората, тяхното съсловие, занаят, поземлени участъци и така възниква още един вид отчетност – статистическата. Така към днешно време са обособени следните видове отчетност: оперативно-техническа, статистическа и счетоводна отчетност. Окончателно оформяне на отчетността като организационна система се осъществява в епохата на Възраждането в резултат на икономическия напредък и разцвета на научната мисъл. В средата на 15 в. като най-силно развита страна изпъква Италия. Именно там се поставя началото на двойното записване по сметките и двойното сметководство наречено най-напред италианско. По-късно то се възприема и от страните в западна Европа и се доразвива и усъвършенства както в практико-приложен, така и в теоретичен аспект.

Двойно записване – една стопанска операция се изразява по две сметки. В началото това е имало само контролно значение. В последствие се налага като начин за пълно разкриване на стопанските операции. Постепенно се налага и стойностното отразяване на стопанските процеси и операции.

Смята се, че за пръв път свещеник е написал книга по счетоводство – Б.Комругли (италианец). За основоположник на научната теория на отчетността се счита др. италианец – Лука Пачиоли. В своята книга той описва съществуващата в Италия счетоводна практика на италианските търговци. За кратко време въпросният трактат се превръща в наръчно помагало по счетоводство в много страни и в продължение на десетилетия влияе в/у развитието на счетоводната теория и практика. В България първият литературен източник по счетоводство е книгата на братята Стоян и Христо Караминкови, която се появява в Цариград през 1850г. – „Диплография”.

Постепенно освен в търговията счетоводството започва да се прилага и в банките, индустрията, земеделието. Възниква и се развива системата за отчитане и управление на разходите и калкулирането на себестойността. Възниква и т.нар. управленческо или вътрешно счетоводство.

С развитието на практиката се усъвършенства и развива и счетоводната теория. Смята се, че основател на науката счетоводство е също италианец – Франческо Вилла. Той е бил юрист и се смята, че неговият принос в счетоводството е че успява да обедини икономическото и правното направление на в счетоводството и да го обособи като икономически-правна дисциплина. Оттук може да се каже, че счетоводството е изградена от хората система за анализиране, класифициране, отразяване, обобщаване и представяне в стойност на стопанските процеси и явления, които протичат в отделните икономически единици. Представено по този начин, счетоводството се очертава като практическа дейност. Като теоретична дисциплина, то може да се представи като съвкупност от научни знания за предмета и метода на счетоводството, за счетоводните категории, за принципите и правилата на осъществяване му в предприятие. Счетоводството е система създадена от хората за създаване на отчетна икономическа информация, но има и др. системи за отчетност. Оперативно-техническата отчетност е също такава система, чрез която се наблюдават и отразяват отделните факти, процеси и явления, протичащи в структурните звена на предприятието. Самото наименование подсказва, че тази отчетност е важен инструмент на осъществяването на оперативно управление в предприятието. Тя няма всеобхватен характер, нито се подчинява на специфично разработена методология за обхващане и използване на информацията или на някаква регламентирана нормативна уредба. Затова и оперативно-техническата отчетност е практическа дейност, за която не се обособила някаква самостоятелна научна дисциплина.

Статистическата отчетност се използва за наблюдение и отразяване, а също и за изучаване на масови еднородни явления и процеси не само на стопански, но и на др., които произтичат от обществения живот на хората. За разлика от оперативно-техническата, статистическата си служи със собствени методи и документация. Когато е нужно ползва информация и от оперативно-техническата и счетоводната отчетност. Статистическата отчетност се обособила не само като самостоятелна информационна система, но и като самостоятелна научна дисциплина, в която започват да се обособяват отделни клонове – икономическа, демографска, съдебномедицинска статистика. Нещо повече статистическата отчетност освен на обща нормативна уредба е уредена и със специфична такава. Има обособени специални институции за методологично ръководство – НСИ и практическо осъществяване на статистическа отчетност.

Счетоводната отчетност е също самостоятелно обособена система, която е предназначена да отразява стопанските процеси и операции в предприятието. Тя също се обособила като самостоятелна завършена научна дисциплина със собствени категории, методи, методология и се регламентира от цялата съвкупност от общи и специфични закони.

Счетоводната отчетност в развитието си се обособява в своеобразни фази или видове счетоводство:

  1. книговодство
  2. Финансово счетоводство
  3. разходно счетоводство
  4. управленческо счетоводство

Обособяването на финансовото и управленческо счетоводство започва през 50-те години на 20в. Днес разпределението м/у тях е ясно очертано. Финансовото счетоводство е насочено към потребностите на външния свят, докато управленческото счетоводство – към вътрешните потребности на предприятието.

Има теоретични източници, в които има още един вид счетоводство – социално.

Отчетни измерители:

Счетоводната отчетност отразява с цел управление и контрол стопанските процеси и операции и резултатите от тях. За да може да осъществи тези си функции счетоводната отчетност трябва да си служи с измерители, които дават количествен и качествен израз на протичащите стопанските процеси и операции. Основния вид измерители в счетоводната отчетност са паричните (стойностните) измерители, защото стопанския живот е динамичен и без тях не би могла да се даде обобщена представа за него. Другите два вида измерители – натурални и трудови не могат да се прилагат като обобщаващи универсални измерители, защото прилагането им е свързано с условности. Те са необходими, защото поясняват стойностните измерители и дават допълнителна информация. Имат не основно, а подчинено съпътстващо значение. Натуралните измерители показват в натура и съответни мерки (бр.,литри, метри) отчитаните обекти. Трудовите измерители представят чрез съответни мерки (човека/час,човека/ден и др.) обема на вложения труд, но са зависими от фактора време, от квалификацията на трудещите се и др.

Счетоводството се осъществява в предприятието, а съгласно действащия закон за счетоводството, предприятия са търговците по смисъла на търговския закон; юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; не персонифицирани дружества; чуждестранни лица, които осъществяват дейност на територията на страната чрез мястото на стопанската дейност или търговско представителство.

Извод: Като практика, човешка дейност счетоводството е система изградена от хората за създаване на икономическа отчетна информация за възпроизводствения процес като цяло и в предприятието за осъществяваната от него стопанската дейност. То е информационна система, чиито основни подсистеми са документирането, системата на счетоводните сметки и балансовото обобщаване. В теоретичен аспект счетоводството е съвкупност от теоретични знания за предмета, методите, счетоводните категории, принципите и правилата на осъществяването му в предприятието. Както оперативно-техническата, така и статистическата отчетност по отношение на стопанската дейност имат едни и същи обекти на наблюдение и изследване. Единствено обаче счетоводната отчетност осъществява пълно и непрекъснато наблюдение на възпроизвеждания процес като цяло и конкретното му протичане в отделните предприятия чрез отчитане на стопанските процеси и операции.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG