Home Икономика Групиране и изследване на разходите според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Групиране и изследване на разходите според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието ПДФ Печат Е-мейл
  1. Групиране и изследване на разходите според участието им във фазите на стопанския процес в предприятието

При  групиране на разходите по този критерий в страните с развити пазарни икономики и развито УС се наблюдават известни различия сред специалистите, работещи по тези проблеми.

Във франкофонските страни и най-вече във Франция в основата на групиране на тези разходи стои принципа – групиране по стадии на обработка на продуктите на труда. Според този принцип се подразделят на разходи, свързани със снабдяване на предприятието със всички материално- веществени елементи за нуждите на производството; разходи, свързани с подхранване на производството с необходимите му материални ресурси и разходи, обслужващи продажбите за определен период от време. В съответствие с това групиране на разходите се определят и 3 вида себестойност: доставна, производствена и пълна себестойност.

В англо-езичните страни и особено в САЩ преобладава мнението за подразделяне на разходите на производствени разходи и непроизводствени разходи. Към производствените разходи се отнасят тези, които се осъществяват в непосредствена връзка с производството на даден продукт. При нормални пазарни условия най-голямо внимание се обръща именно на тези разходи. Към непроизводствените разходи се наблюдава повишен интерес в условията на криди или рецесии. Поставянето на акцента върху производствените разходи се обяснява със следните две причини:

-      Стойностната оценка на произвежданите продукти на труда се основава като правило на базата на извършените производствени разходи

-      Приема се, че производствената дейност на предприятието е винаги или в повечето случаи основна, рутинна дейност и всички случаи по-стандартна дейност от съпътстващи дейности на предприятията от научно изследователската дейност – маркетингова и т.н..

Това съображение налага съответно по-висока степен на контрол на производствените разходи, а оттам и по-детайлна информация за разходите, които са свързани с тази дейност. Цикличното развитие обаче на пазарните икономики винаги е създавало проблеми, свързани със съвременната реализация на продукцията и с натрупването понякога на неоправдано големи по обем запаси от продукция. Освен нова в тези условия фирмите не са гарантирани откъм различни кризисни ситуации – суровинни, енергийни и валутни кризи. Това усложнява техните проблеми именно в непроизводствените фази на стопанската им дейност. По такъв начин се ангажират повече ресурси, било то материални или финансови в тези фази на производството. Всичко това налага повишен контрол на ресурсите, а така също и повишена потребност от подходяща информация за разходите, обслужващи тези дейности към основните видове непроизводствени разходи. По смисъла на това тълкуване се отнасят разходите за маркетинга и продажбите, разходите, обслужващи научноизследователската и развойната дейност на предприятието; финансовите разходи; разходите по управление на дейността и др.

У нас  с националния сметкоплан и утвърдената схема на отчета за приходите и разходите е регламентирано следното групиране и класифициране както на производствените, така и на непроизводствените разходи, което е предназначено за нуждите главно на ФСч., но изцяло се възприема и обслужва и от потребностите на УС, а именно: разходите за дейността; финансовите разходи; извънредните разходи; разходите за данъци. Това групиране на разходите напълно удовлетворява изискванията на УС за задоволяване на неговите нужди с подходяща информация.

Тема 11. Групиране и изследване на разходите според завършеността им и значението им за продукта

В теорията и практиката на УС е прието разходите да се подразделят на завършени и незавършени. Това групиране се отнася само за фактическите разходи.

Незавършените разходи са тези разходи, които могат евентуално да допринесат за създаването на определени приходи в бъдещо време. Тези разходи се конкретизират в ресурсите на предприятието от чиято употреба през следващите периоди се очаква да се получат приходи.

Завършените разходи – тези разходи не могат да доведат до приходи през следващия отчетен период тъй като тази възможност е била вече реализирана в стопанския процес, или пък е била пропусната. В първият случай завършените разходи и генерираните от тях приходи са тези по производството на вече продадените продукти, а във вторият случай разходите се класифицират като загуба от дейността. Например такива са разходите за евентуално не застраховано имущество и стоково-материални ценности, които в последствие са били унищожени в резултат на природни бедствия и стихии.

Процеса на завършеността на разходите е в основата на тяхното групиране  и на разходи за продукта и разходи за периода.

Част от разходите в процеса на производството се трансформират в нови активи под формата на продукти на труда и те завършват когато продукта е пригоден или евентуално бракуван като негоден за употреба. Разходите за продукта са непосредствено свързани с него и техния размер зависи от количеството произведени продукти. В преобладаващата си част разходите за продукта в УС се отнасят към променливите разходи.

Разходите за периода са тези, които завършват през даден отчетен период,т.е. в рамките на периода в който те са извършени. Величината на тези разходи зависи главно, а понякога и единствено от продължителността на отчетния период. Тъй като те не зависят или се изменят слабо при настъпили промени в обема на дейността те се проявяват главно като постоянни разходи. В производствените предприятия всички производствени разходи се разглеждат като разходи за продукта, а непроизводствените разходи като разходи за периода. В търговските предприятия т.нар. доставна себестойност се разглежда като разходи за продукта, а всички останали разходи по продажбите и по управлението – като разходи за периода.

По смисъла на тази класификация тук се отнасят и разходите за поръчка и разходите по фази на обработка, т.е. и тук отново за групиране на разходите се използва критерия обект спрямо който разходите се агрегират. Тъй като производствената дейност се осъществява най-често или по отделни поръчки или пък по отделни фази на обработката е прието съответстващите разходи да се наричат разходи по производствени поръчки и разходи по отделни фази на обработка на продуктите на труда.

12. Групиране и изследване на разходите за целите на контрола и по центрове на отговорност

Групирането на разходите за продукта и за периода е предпоставка по нататък в УС за тяхното групиране и за нуждите на контрола. Това се налага от обстоятелството, че разходите за продукта могат да се формират в резултат на няколко и то различни операции, всяка от които се намира под контрола и отговорността на различни ръководители. За решаването на този проблем разходите в УС се разграничават още и в зависимост от отговорността за тях и то на всяко йерархично равнище на управление. Това от своя страна води до конкретизиране и персонифициране на отговорността на отделните ръководители за извършените от тях разходи. Този начин на отчитане, наблюдение и конкретизация и разходите е прието в УС да се нарича управленски счетоводен анализ по центрове на отговорност на разходите. В някои отношения този подход наподобява известната от далечното минало у нас система за наблюдение и отчитане на разходите в условията на т.нар стопанска сметка на отделните стопански звена.

Групирането на разходите по центрове на отговорност се счита за много удачно, защото по такъв начин изключително много се улеснява контрола върху тези разходи, именно този начин позволява да се премине от общ контрол на отговорност на разходите към персонален контрол и отговорност за тези разходи по отделните структурни звена в предприятието. За целта предварително се персонифицира параметъра на отговорностите на отделните ръководители за извършените от тях разходи. Това налага в предприятието да бъдат изградени различни центрове за отговорност на разходите, които в повечето случаи и особено за чисто практически нужди се свеждат до следните видове центрове:

-      Центрове на отговорност на разходите, чиито ръководители са отговорни само за извършените разходи в центъра;

-      Центрове на отговорност, чиито ръководители са отговорни както и за извършените разходи, така и за получените приходи;

-      Центрове на отговорност, чиито ръководители освен, че са отговорни за извършените разходи и получените приходи, носят отговорност и за взетите инвестиционни решения.

За контролиране на разходите съобразно посочените дотук изисквания е прието още те да бъдат групирани на контролируеми и неконтролируеми разходи и фактически и нормативни разходи

Контролируеми и неконтролируеми разходи – по принцип в УС се приема, че всички разходи в предприятието са контролируеми. Трябва обаче да се добави, че на различните равнища на управление на дейността разходите са с различна степен на контролируемост. За предприятието като цяло се приема, че всички разходи са контролируеми от позицията на ръководителя на това предприятие. На по-ниски равнища на управление обаче се оказва, че не всички разходи могат да бъдат контролирани. Именно това налага те да бъдат дефиринцирани на контролируеми и неконтролируеми разходи. В противен случай оценката за работата на даден ръководител няма обективен УСА и наблюдение на разходите по центрове на отговорност също налага тяхното групиране на контролируеми и наконтролируиеми разходи. В този смисъл контролируеми са тези разходи върху които ръководителя на дадено звено може да упражнява пряко въздействие и за които той носи пряка отговорност.

Неконтролируеми разходи са тези върху които ръководителя на дадено звено или център не може пряко да въздейства върху регулирането на тяхното равнище. Затова разходи, които са контролируеми на едно равнище са неконтролируеми на друго равнище на управление. За да се превърнат дадени разходи в контролируеми това означава те да бъдат колкото може по-близо до предварително зададените параметри на контрола.

Фактически и нормативни разходи – фактическите разходи са измерената в пари стойност на употребените ресурси. Фактическите разходи се определят само по отношение на изминал период, а нормативните разходи във връзка с дейността на предприятието-за бъдещи периоди. За УС имат значение и двата вида разходи, но акцента се поставя повече върху нормативните разходи. Причината за това е, че на базата на нормативните разходи се упражняват регулативни управленски функции, а фактическите разходи се анализират ретроспективно с цел разкриването на тенденциите на тяхното изменение. Превишаването на фактическите над нормативните разходи винаги е предпоставка за търсене на причините за това превишение. Освен това нормативните разходи като такива са елемент на планиране на дейността на предприятието. Въпреки техният предварителен характер измерването и контролирането им е не по-маловажно от това на фактическите разходи. В някои случаи дори то е по-важно за целите на управлението тъй като контролирането на фактическите разходи е свързано с регистрационната функция на счетоводството, която е необходима, но пасивна функция по отношение на управлението, а контролирането на нормативните разходи е в пряка връзка с активната управленска функция по планирането на дейността на предприятието. Освен това когато нормативните разходи бъдат обхванати н т.нар. оперативни програми за стопанската дейност за определен период от време те се превръщат вече в планови разходи и по-точно по терминология на УС – бюджетни разходи.

 

WWW.POCHIVKA.ORG