Joomla Software solutions Template

Payday loan

Обща характеристика на текущото и пер отчитане е илюстрирана в упражненията

Обобщение относно информационното съдържание на създаваните счетоводни данни и показатели за МЗ.

Активите определят функционалната същност на капитала, те са основния фактор в дейността на предприятието и поради това активите са източници на информация за:

1. собствеността, която носят. Става дума за собствеността, която източниците, от които са придобити, са прехвърлили на предприятието. Когато говорим за активите на предприятието, те са функционалното съдържание на капитала. За да бъдат признати като активи се изисква да е прехвърлена собствеността. Активите са реалните носители на собствеността, правото на която принадлежи на предприятието.

Показател за обща собственост във ФО -> сумата на активите в баланса

2. бързоликвидния и бавноликвидния капитал на предприятието.

3. структурата на ресурсите – по категории, класове и видове. Това означава, че ДА,КА, както и отделните видове са източници на информация за своята структура.

Много е важен структурният анализ на активите, а освен за анализа на активите, тази информация е важна и за организацията на синтетичното и аналитично отчитане. Можем да обобщим, че активите, вкл. МЗ са източници на информация за финансовата сила на  предприятието, за производствените възможности на предприятието, за маркетинговата дейност, за финансовия мениджмънт и т.н.

В тази връзка от създаваните счетоводни данни и показатели за активите, вкл. и за източниците на тяхното придобиване, от ФО на предприятието може да се извлича информация за рентабилността и за възвръщаемостта, както на активите, така и на СК, за ликвидността и за обращаемостта, за паричните потоци и за задлъжнялостта. Счетоводната информация във всички тези аспекти се съдържа в система от счетоводни данни и показатели, образувани при текущото счетоводно отчитане, периодично при изготвяне на баланси, справки и др., и при съставяне на ФО, както и при извършване на финансово счетоводен анализ, за целите на управлението на дейността на предприятието. Във връзка с МЗ от счетоводните показатели и данни може да бъде извлечена информация за ликвидността на предприятието. Последната се изразява в способността да се посрещат своевременно финансовите задължения. В тази връзка участват КА и КЗ. Ликвидността характеризира финансовата сила на предприятието, т.е. възможността му да получава печалби и други изгоди, да намалява рисковете от затруднено разплащане и избягва финансовите затруднения и стигането до фалит. Ликвидността зависи от КА и КЗ, а КА се състоят от МЗ, вземания, парични средства. Затова трябва да се поддържат в оптимален размер. Показател за ликвидността на предприятието, отразяващ способността му да покрие задълженията си, възникнали при текущите операции, е коефициентът на покритие.

Коефициент на покритие = КА/КЗ

Този показател е нормално да бъде = 1. Показва, че всеки лев задължение има покритие от КА. По-високият коефициент изразява възможността предприятието по-добре да плати задълженията си, но не трябва да е много голям. Най-добре е между 1 и 5. Към този показател имат интерес дългосрочните кредитори и според тях трябва да има оптимално равнище за него.

Недостатъкът на този коефициент се състои в това, че вкл. и МЗ и между тях може да има МЗ за производството, които ще се превърнат в пари, когато има готова продукция и се реализира; друга част в стоки, но и те крият риск от залежаване. С други думи 1 по-точна информация за ликвидността на предприятието би дал 1 показател без МЗ, т.е. коефициентът за свръхликвидност.

коефициент за свръхликвидност=(вземания + ПС)/КЗ

и двата коефициента за ликвидност би трябвало да се анализират съвместно и да се разглеждат относно равнищата им в динамика.

Ликвидността в широк смисъл се разглежда и като способност за бързо събиране на вземанията. В този смисъл се извежда показател- коефициент на вземанията. Той отразява обращаемостта на вземанията т.е броят на оборотите им за 1 година, извършени от средната сума на вземанията,които са 1 величина, което текущо се изменя

.

коефициент на вземанията = нетни приходи от продажби / средна годишна стойност на вземанията

Вземанията са свързани само с продажбите на кредити, т.е става дума за вземанията от клиенти, защото ние се интересуваме от вземанията, свързани с приходите от продажби. Важно е да се добие впечатление как се извършват продажбите.

Коефициента на вземанията може да се трансформира в показател срок на вземанията т.е в дни. Срокът на вземанията ще бъде равен на 365 / коефициента на вземанията и ще се получи някакъв определен брой дни. Това е колко дни е срока на събиране на вземанията.

Подобряването/влошаването на коефициента на вземанията показва тенденция в 2 насоки:

А) в насока на финансов мениджмънт

Б) в насока влошаването на финансовото състояние на клиентите на предприятието

Ако причините са вътрешни, при скъсяване срока на вземанията трябва да се установят конкретните причини за това, да се вземат мерки за ограничаване на ефекта, да се изчисли ефекта и съответно да се стимулират специалистите, от които зависи подобряването на този коефициент

Удължаването на срока на вземанията означава, че се появяват лоши клиенти. Лесно се изчислява конкретната загуба, могат да се установят и отстранят конкретни причини.

Когато причините са външни да допуснем тенденция за удължаване на срока, това означава, че платежоспособността на клиентите общо е влошена, което се дължи на 2 причини:

А) клиентите стават неплатежоспособни

Б) добрите клиенти се отдръпват

Обращаемостта на МЗ е също важен показател, от който зависи ликвидността. Обращаемостта на МЗ характеризира ефективността на производството Чрез въздействие върху нея може да се повлияе на общата рентабилност на предприятието.

Note: Подобряването общата рентабилност на предприятието не означава обаче задължително подобряване на обращаемостта

обща рентабилност =  Възвръщаемост на общите активи = нетна печалба / общи активи = обращаемостта на общите активи х ефективност на маркетинга (той се определя от нормата на рентабилност)

Нормата на рентабилност определя ефективността на маркетинга.

Обращаемостта на МЗ се изчислява не само общо за всички МЗ, а и по отделни видове МЗ. Изследването на обращаемостта на МЗ по отделни видове има значение, за да се отстранят запасите с ниска обращаемост Формулата за изчисляване на обращаемостта на запасите се различава от формулата за общата възвръщаемост.

Обращаемост = Себестойност на продадените продукти, стоки, услуги / средната(средногодишната) наличност на МЗ(или общо, или за всеки по отделно)

Показателят за обращаемост на МЗ се анализира  в две посоки: равнище и тенденция за 2,3 години. Сравнява се със средната величина за отрасъла или подотрасъла. Този показател също се привежда в обращаемост  в дни, т.е 365 / коефициента за обращаемост

Анализът на показателите за ликвидност дава отговор на следните въпроси:

-          какво е паричното състояние

-          може ли да получиш кредит при добри условия

-          какви са клиентите на предприятието

-          възможно ли е да се подобрят взаимоотношенията с клиентите

-          как се използват свободните парични средства (НОК)

Тази информация, свързана с ликвидността е необходима за всеки мениджър, който има претенции за добро управление. Към тази информация би трябвало да се добави значението и на информацията за задлъжнялостта на предприятието. Когато говорим за задлъжнялост на предприятието имаме предвид отношения, възникнали със собствениците и предимно с кредиторите и заемодателите. Собствениците се стремят да привличат повече чужди ресурси. Те трябва да имат кредитно доверие и лесно да намират източници на ресурси. Заемодателите и доставчиците също използват чужди средства и затова искат гаранции. Те отчитат рискове на инвестициите, които правят. Отношенията са деликатни и се разкриват с коефициента на собственост

коефициент на собственост = СК / общи активи(т.е общата собственост на предприятието).

Този показател има общо с дългосрочната платежоспособност на предприятието. Интерпретира се първо от гледна точка на кредиторите. По-високото му равнище е благоприятно, защото СК има ролята на буфер срещу финансови трусове, т.е има повече единици СК, който гарантира заетите средства.

От гледна точка на собствениците, по-ниското равнище на този коефициент е за предпочитане. В оборота се въртят чужди пари и се реализира от тях печалба. Разхода за лихви намалява облагаемата печалба, т.е понижава данъчното равнище. Стремежът към използване на чужди средства в бизнеса е логичен и оправдан.

Друг показател е коефициента на дългосрочната задлъжнялост:

коефициент на дългосрочна задлъжнялост = СК / дългосрочно задължения

Той е в нормални граници, когато превишава 1. Изследва се равнището и динамиката му.

Друг показател е коефициента на краткосрочната задлъжнялост (на 1лв. СК, какво количество задължения има)

коефициент на краткосрочна задлъжнялост= краткосрочни задължения / СК

.

Той характеризира задължения до 1г. При изчисляване на краткосрочната задлъжнялост трябва да се приспаднат задълженията към бюджета, към персонала, СО и други такива. Краткосрочната задлъжнялост се наблюдава в няколко направления: търси се собствената задлъжнялост, тази на клиентите и на доставчиците. Това е единствената гаранция от този анализ да се избегне верижната реакция, когато един фалира да се засегнат и останалите. Би следвало да се гледа не само в собствения отчет, но и в другите. По-важно е да се анализират контрагентите.

коефициент на покритие на дълга- той илюстрира възможността на предприятието да покрива своите постоянни задължения. Чрез него се прави връзка между рентабилност и задлъжнялост. Понижението на този коефициент е много опасно. Изчислява се като отношение м/у брутната печалба и изплатените лихви.

Изплатените лихви са цената на кредитите.

Фактори, влияещи за намаляването на коефициента:

1)       инфлацията, която стопява оборотния капитал и увеличава ресурсите взети на кредит или задълженията

2)       водената рестриктивна маркетингова политика- тя е свързана с висок лихв. %; това се отразява в/у платените лихви. Обслужването на дълга може да приеме критични размери и при липса на енергични мерки, предприятието да изпадне в тежко финансово състояние (да фалира).

Анализът на задлъжнялост отговаря на следните въпроси:

-          каква е структурата на използвания капитал

-          какъв е потенциалът на предприятието да получи нови кредити

-          може ли да се увеличи рентабилността

-          каква е структурата на дълга

-          каква е задлъжнялостта на клиентите и доставчиците

-          в състояние ли сме да плащаме лихви