Home Литература Христо Смирненски- Биография 2

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски- Биография 2 ПДФ Печат Е-мейл

Христо Смиренски (1898 – 1923)

Биография

- рожденото му име е Христо Измирлиев

- роден през 1898 г. В град Кукуш, Егейска Македония в градсо занаятчийско семейство

- начално образование получава в родния си град, а по- късно, след погромите на Междусъюзническата война, се мести в София

- 1918 – 1921 г. - учи 2 семестъра в Юридическия факултет на Софийския университет

- първи отпечатани хумористични произведения в стихове и проза във в. “К, во да е” през 1915г., тогава е на шестнадесет години

- 1919 г. Се запалва от комунистическите идеи, сътрудничи в леви издания – “Червен смях”, “Младеж”, “Работнически вестник”

- ! 1922 г. – появява се единствената издадена приживе стихосбирка – “Да бъде ден!”

- ! 1924 г. - след смъртта му литературният критик Георги Цанев издава цикъла “Зимни вечери”

Поезия

- злободневни и навлизащи във всекидневието теми, изразявани със символистични изказ, мотиви, образи, символи, душевни състояния (сивмолистите – идея за пълно откъсване от врявата на деня и извисяване на поезията чрез съсредоточаване върху вечните въпроси); това е подчертано и в представянето на срещата между \човека и Града – образа на града чудовище, на слабите човешки същества, търсещи изгубения си живот, оприличаването на града на черна гробница, на дебнещ звяр

- за разлика от града на символистите обаче, където човекът е самотен и нещастен сред едно пусто пространство, в града на Смирненски има бурен и кипящ живот (от място за тяга и горчиви размисли градът се превръща в арена на класови сблъсъци, на житейска битка; това е първият пробив на младия поет във вече утвърдената естетика на символизма)-

- белези на т. нар. булевардна култура (типичен образ е фигарата на безгрижния младеж, който с цигара в уста заглежда преминавщите девойки), използване на уличен език

- същото се отнася и за друг кръг от теми – мизерията на родния политически живот (негови герои са не солидни държавн и мъже, а тълпи от лумпени и лица със съмнително поведение; делата им са същите – дребен келепир, улични разпри, продажничество

- водещ мотив в лириката на Смирненски, наследен от символистите – липсата на осмислено съществуване, на човешко достойнство, на голяма цел; новото, различното у Смирненски е желанието за мисия

- смятаната до този момент за утопична, идеята за социализма изведнъж започва да се реализира на практика – Берлин, Петербург, Москва избухват в революционнен пламък и това оттеква в цял свят, включително и у нас; обществото видимо се разделя на две половини, настръхнали една срещу друга и за Смирненски каузата се появява – да изгради символния образ на новото общество

- създаденият нов модел на света е изграден чрез множество митологични символи, които са лесно разпознаваеми; в митовете символната пердстава за светасе организира чрез ясно различими опозиционни двойки: мрак – светлина; хаос – космос; живот – смърт; съзидание – разрушение; престъпление – наказание др.; всички тези белези, противопоставени по двойки, се срещат в поезията на Смирненски:

  • Смъртта – животът
  • Базблудният праник – празникът на робите
  • Златният бог, златният телец – пролетарският отрок, юношата
  • Вълкът, пияният хусар – децата на града, Работникът, Пролетарият
  • Рушенето, Апокалипсисът – съзиданието, сътворението на света
  • Разблудният град, Содом, Вавилон, Помпей – градът на Слънцето, Москва
  • мечът, щикът – чукът
  • гневът- радостта
  • жестокостта – милостта
  • безнаказаността – съдният ден

- връзката между всички опозиционни двойки при Смирненски е Революцията или моментът на преобръщане на заварения световен ред

- в митовете идеятахза края на света се съчетава органично с идеята за Страшния съд; лесно се открива в образа на създадения от Смирненски свят именно моралната причина за извършващия се грандиозен преход на веволюцията; затова при Смирненски естествено е появяването на митологичнитет образи на апокалипсиса и сътворението, но в обратен ред – първо идва апокалипсисът, разрушавнето на стария свят, , а след това се създава и новият (това са две основни начала в космическия модел в поезията на Смирненски)

- грехът в поезията на Смирненски завладява не само хората, но и града, който се превръща в символ на обречения свят; той е интерпретиран като хищник, дебнещ своите невинни жертви, осветен от греховната светлина на електрическите глобуси; градът престава да бъде нормално обиталище на живите, а Грешният град – Содом, вавилон, Помпей – чиято единствена възможна съдба е да изгори, изпепелен от божествения пламък; необходима е обаче морална присъда, предизвикана от гнева и така се появява образът на съдния ден, който осмисля идващия апокалипсис; за да се реализира този ден обаче, трябва да има ясни критерии, гневът трябва да се опира върху знанието за добро и зло (в традиционните митологии този акт се разбира като грехопадение, защото не може човек да се домогва да божественото познание; при Смирненски обаче грях е незнанието, слепотата на стария свят; знанието дава на робите сила, позволяваща им да бъдат съдници по време на страшния съд и в резултат на присъдата да рухне стария свят)

- нравствено мотивиран от идеята за престъплението и наказанието, апокалипсисът идва, за да разчисти място за нов свят; така се стига до второто проявление на революцията – сътворението; рязката промяна може да се осъществи само чрез еднократен волеви акт, подобен на библейското “Да бъде светлина!”; при Смирненски това най- ясно е изразено в “Да бъде ден!”

- пародията е много характерна за хумористичноо му творчество

- понятието литературен канон – въведено е от амер. лит. критик Харолд Блум; най- общо означава сбор от произведения на световната, националната или индивидуалната традиция, които са най- представителни за нея и формират с помощта на училището и куртурните институции представата за това , кое в тази традиция е ценно (индивидуален канон- творбите на даден автор, формиращи представата за неговия принос в литературата; национален канон – произведенията, формиращи националната литературна традиция и националното съзнание; световен литературен канон – изграждащ световното литературно наследство, включващо произведения от различни култури, създаващи представата за единство на универсалната човешка култура)

-

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG