Home Литература Христо Смирненски - Зимни вечери 3

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски - Зимни вечери 3 ПДФ Печат Е-мейл

Христо Смирненски

„Зимни вечери”

Цикълът „Зимни вечери” е създаден 1923г. и е публикуван в работнически вестник. Още със заглавието можем да разберем , че Смирненски убедително иска да внуши на читателя драматизма в целия лирически цикъл.Зимата е свързана със студа, вледеняването, смъртта, а вечерта е свързана с мрака, края на деня. Вечерта е символ на замиращия човешки живот.Основната тема в стихотворението на Смирненски е за човека и града. Разкрива живота, който смазва бедните жители и се превраща в изразител на човешкото страдание. Лирическият му герой възкресява тъжните картини на зимните вечери, потънали в сивата мъгла символ на безнадежността. „Зимни вечери” съдържа седем фрагмента от различни епизоди от живота. Има мозаечна структура, която изгражда представата за едно цяло. Живота на бедните хора е представен в различните краища на града. Те са представени като сенки, за да се представи тяхната незначимост. Смирненски използва тъмната и сива цветова гама, за да опише подтискащата и мрачна картина на града – „чудовище”. Много отчетливо се усеща присъствието и на трагичните цветови внушения като: „черна гробница” , „ с жълти стъклени очи” , „сивата мъгла” , „жълти скръстени ръце” , „свещи бледни” .Всички тези сравнения ни подсказват за угасващия човешки живот на едни забравени от света жертви. В творбата ясно са обособени седем части.

Първата част на цикъла  успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние: „Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът”. Тъмнина, мрак, пустота, обреченост – тези чувства са внишени чрез повторението на съгласната „р” в тези строфи. Черният цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата, засилват усещането за присъствието на злото и нещастието.Във втория поетичен фрагмент от цикъла Христо Смирненски умело съчетава обективното изображение – живота на бедното семейство. Смирненски е съпричастен към нещастната съдба на бедните и онеправданите. Глаголното  време на лиричното действие е в първо лице, ед.ч.

„Вървя край смълчаните хижи

......мътни стъкла.”

В трета част са представени работещите цигани.Тежкият неуморен труд носи идеята за обречените на страдание да определят сами бъдещето си, да бъдат господари на живота си. В тази част се усеща прокрадваща се надежда, но след това идва четвърта част.

В нея  основни детайли са мракът и мъглата: „мъглата гъста тегне” , „завесите от черен мрак” , „мъглата жълто – пепелява”. Тези образи още повече засилват усещането за отхвърленост и безнадежност.Слепият старик  и детето са като обобщен образ на жертвите на пленницата.

Петтата част на цикъла „Зимни вечери” е елемент от мозайката, представяща света на човешката мизерия. Трагизмът в тази картина се постига чрез трепетното желание за щастие, което е невъзможно за ограбените от социалната съдба. Сковаващата ги ограниченост непрекъснато им напомня, че са родени за страдание и единственото, което им остава в живота, е смъртта.Плачът на жената, запалените свещи са белег на тази смърт.

Шестият поетичен фрагмент представя конкретните жертви на мизерията: „Сред стаята ковчег положен, а в ковчега моминско лице”.Картината е като естествен завършек на страданието, пред което обикновеният човек е безсилен, а смъртта е скръбният венец на един преминал в скърби човешки живот.Сякаш е загубена връзката с Бога.

Последната седма част носи началната картина.Отново виждаме характерните за цикъла образи: „бледосива мъгла”, „мътни стъкла”, „смълчаните хижи”, които създават усещането за отхвърленост и враждебност. В образа  на разтапящите се снежинки виждаме обречените съдби на тези деца, жертви на социалната несправедливост в едно общество, зле устроено и лишено от човечност.

Смирненски изразява социалната неправда чрез смразяващата действителност, липсата на човешки живот, чрез изстрадалите и изнемогващи в мизерията човешки души, бедните обитатели, на които страданието достига до най – трагичните проявления на социалната неправда.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG