Home Литература Как е представен мотивът за носталгията в Зимни вечери

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Как е представен мотивът за носталгията в Зимни вечери ПДФ Печат Е-мейл

Как е разкрито социалното страдание в “Зимни вечери” от Христо Смирненски

В цикъла “Зимни вечери” Смирненски създава галерия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лирическите герои, стават важни за емоционалния и естетически опит на много поколения читатели.

Атмосферата, която авторът създава в творбата си е тревожна и напрегната, предвещаваща нещо лошо. Пустота, мрак, призрачност и скръб са основните характеристики на градското пространство.

Смирненски разкрива социалното страдание на своите герои като описва техния живот. Всекидневието им е изпълнено със скръб и много трудности.

Разхождайки се из покрайнините на града, авторът вижда живот изпълнен с мизерия, беднотия и грижи, които сякаш нямат край.

и вечната бедност и грижа

ме гледат праз мътни стъкла.

Но има неща, които се противопоставят на тъгата и мрака. Това са песните на старите цигани и пламъците на огъня, горящ в една сгушена барака.

Въпреки тъжното си горене, музиката прекъсва дълбокия сън на нощта.

Трепна цигулка разплакана

сепна тя зимния сън

мигом след нея, нечакано,

хукнаха звън подир звън.

Огънят, който може да се приеме като символ на живота, проблясва и угасва в мрака, тъй както душата. Както всеки пламък е с различен цвят, така и всеки живот е различен, както всеки ковач кове желязото по различен начин, така и всеки човек живее по различен начин.

Синкави, жълти и алени

снопчета пламък трептят

в огнен отблясък запалени,

черни ковачи коват.

Мъглата, която се явява в почти всички стихове, страданието, мъката и пустотата. Всеки звук в тъмното е заглушен от нея.

А навън мъглата гъста тегне

влачи своя плащ злокобно сив

и всуе се мъчи да пробегне

остър писък на локомотив

но само един единствен, тежкия звън известяващ настъпването на полунощ, се разпръсква из града. Този звук е предвестник на смъртта. Едно младо момиче си отива покосено от жълтата гостенка, която е оставила своите следи по ръцете му.

Сред стаята ковчег положен,

а в него- моминско лице,

и жълти скръстени ръце

у дъсченото черно ложе.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG