Home Икономика Основни модели за разпределение на печалбата при акционерните дружества

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни модели за разпределение на печалбата при акционерните дружества ПДФ Печат Е-мейл

Основни   модели за разпределение на печалбата при акционерните дружества

всяко акционерно дружество ще формира собствен разпределителен подход спрямо чистата печалба, който най-общо трябва да включва изработването на определена схема, по която печалбата ще бъде разпределяна като резерви и фондове, диви­денти и възнаграждения на членовете на дружествените управи­телни органи (тантиеми).

Два основни принципни подхода за разпределе­ние на печалбата си:

а) Дивидентният фонд за разпределение да се формира като остатъчна величина след покриване на загубата от минали години за сметка на законния резерв

б) приоритет в разпреде­лителната схема отново ще има покриването на загубата от минали години и формирането на задължителния законов резерв, но дивидентният фонд ще бъде формиран преди отделянето на суми от печалбата за други резерви и за тантиеми. Последните ще бъдат предвидени (респ. изплатени) само, ако за тях остане неразпределена печалба

Величините на крайните показатели-коефицент на изплаща­не и коефицент на задържане на печалбата са идентични. Избраният начин на разпределение не оказва влияние върху техните стойности и след като общият дивидентен фонд остава постоянен и при трите варианта, основните трансфери се извършват под формата на вътрешно преразпределение в рамките на задържана-та печалба-между неразпределения печалбов остатък и резервите.

13. Факторни компоненти на оптималния модел диви­дентна политика

Ориентацията на акционерното дружество към пълно изплащане на чистата печалба под формата на дивиденти или нейното цялостно реинвестиране, резервиране или капитализиране, трудно би могла да служи на генералната дружествена цел, насочена към хар­монизация на интересите в разпределителния процес. В основата на всяка дивидентна политика би следвало да стои предположението за един разумен баланс между акта на изплащане на нормални дивидентни стойности  и реинвестирането на остатъчната печалба, за да се постигне бъдещ растеж и максимални пазарни цени на дружес­твените акции.

В даден тип дивидентна политика противоречиво се вплитат две фундаментални концепции-от една страна, финансово-счетоводната концепции за печалбата, която дава отговор на въпроса, каква е действителната величина на онова, което ще се разпределя и от друга-концепцията за "икономическата стойност" на дружеството.

Самата дивидентна политика е часч от цялостната концепция за максимизиране на акционерното благосъстояние.

дивидентната политика-концептуални основи -ключови области на разглеждане:

а)Какво е отношението на акционерното дружество и па неговите акционери към понятието "дивидентна политика"? - пазарната цена на дружеството нараства когато тези възможности се увеличават и намалява, когато последните се ограничават.

Дивидентната политика поддържа текущо пазарната цена на определено ниво, докато декларираните дивиденти се изплащат, но не би могла да гарантира един перманентен дивидентен поток и в бъдеще. Капитализирайки дивидента за една или няколко отчетни години, дружеството увеличава чистата стойност на своя капитал, а оттук и своята пазарна стойност.

"клиентелен ефект": Анализът на акционерния състав е безусловно задължителен елемент от предварителната подготовка при формирането на определен тип дивидентна политика. Появата на инвеститори от инсти­туционален тип, чиято основна цел е не получаването на доход, а упражняването на контрол дава основание на някои автори да въведат в граждански оборот понятието "ерозия на дивидентите", изразяващо разкъсване на връзката "дивидентна политика-пазарна цена на акциите".

в)            "маржинален принцип на задържаната печалба"-рентабилността на възможните варианти за реинвестиране на задържаната печалба, сравнена с нормата на дивидентна възвръщаемост за акционерите.

г)дружественият управленски екип би могъл да се опре на класи­ческата концепция за връзката между дивидентната политика и жизнения цикъл на растеж на дружеството, изразен чрез темпа на ръст в обема на продажбите. Някои автори описват 5 стадия в жизнения (стопанския) цикъл на едно дружество и типичните за съответния етап насоки на дивидентна политика:

стадий I Развюпие-без изплащане на парични дивиденти;

стадий II Растеж-дмвидети във вид на акции;

стадий III Разширение-дявиденти във вид на акции и разводняване на капитала;

стадий IV Зрялост-среден и висок размер на парични дивиденти

стадий V Упадък-без изплащане на дивиденти

д)да постави в основите на своята диви­дентна политика стабилността, третирана като акт на оповестяване
на един сравнително твърд коефицент на отношението "дивиденти/ чиста печалба за разпределение", който пропорционално да следва промяната във финансовия резултат на дружеството, когато е в
положителна посока, но по възможност да не намалява при спадане величината на чистата печалба. стабилността, съчетана с перманентен растеж в тази норма ще увеличи предсказуемостта и трайно борсовата котировка на една акция.

е)            Едно растящо и преуспяващо акционерно дружество може да осчето­ водява големи печалби, но същевременно да бъде в доста лоша парична позиция, ако растежът на продажбите и печалбите се
съпътства от замразяване на парични средства в материални запаси или вземания.

От друга страна, почти цялата неразпределена печалба от минали години може да бъде реинвестирана в активи, които ще генерират парични потоци едва в бъдеще. Като резултат остатъците по паричните сметки на дружеството могат да са окажат недостатъчни за изплащането на парични дивиденти.

ж) Данъчната позиция на акционерите

акционерното дружество трябва да изходи сп имущественото състояние на акционерите си, тъй като обикновено последните се стремят по определен начин да разпределят данъч ната тежест в зависимост от това на кои етажи от подоходна!а данъчна таблица попадат техните доходи.

Данъкът върху дивидентите е дължим веднага след тяхното изплащане, а данъкът върху капиталовите печалби-когато акциите се продадат и то само върху печалбата, а не върху всички постъпления от продажбата. Облагането на капиталовата печалба може да се отсрочи, като не се продадат всички акции, докато данъкът върху дивидентите не може да бъде отложен.

14. Финансово-счетоводни аспекти на дивидентите като елемент на разпределителната схема

Всъщност обобщаващото понятие "дивидент", разбирано като пропорционално разпределение на част от чистата печалба съобразно дела в чистото акционерно имущество на всеки акционер може да бъде свързано с четири основни термина :

а) Парични дивиденти

б) Дивиденти във вид на акции

в) Непарични дивиденти

г) Ликвидационни дивиденти

понятието "дивидент" се означава като:

-             доход от акции;

-доход от дялови участия

-извършено разпределение от юридическо лице в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял и капитала

-извършено скрито разпределение на печалбата.

Търговския закон предвижда дивиденти да се изплащат, само ако величината на собствения капитал, намалена с подлежащите на изплащане дивиденти и лихви е не по-малка от сумата на основния капитал, фонд "Резервен" и другите резерви, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.

Ако са извършени плащания в нарушение на горните изисквания, акционе­рите не са длъжни да върнат получените суми, освен ако дружес­твото докаже, че са знаели или са могли да узнаят за липсата на съответните предпоставки.

Механизмът за  изплащане на дивиденти - 4 ключови дати:

1. Дата на деклариране на дивидентите. Съветът на директорите декларира намерението си да изплати диви­денти веднъж годишно след заверка на годишния финансов отчет и приемане на доклада за дейността на дружеството.

Дивидентите са като твърд процент към номиналната стойност на привилегированите акции или като процент на една обикновена акция.

Актът на деклариране на дивидентите се оповестява в централен ежедневник (респ. Държавен вестник) и в изпратеното до акционерите писмо.

В зависимост от възприетата база за разпределение и от гледна точка на източника за изплащане на дивидентите могат да бъдат дебитирани и сметки 105 Премии, свързани с капитал, респ. 115 Резерви от емисия на акции.

2. Дата на записване на акционерите.

На регистрационната дата, акционерното дружество подготвя списъка на всички, които могат да бъдат считани за акционери на дру­жеството. На датата на регистрация не се прави никакво счето­водно записване.

право да получат дивидент имат само лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишния финансов отчет и с взето решение за разпределение на печалбата.

3. Дата на изплащане на дивидентите. Обичайно е тази дата да бъде уточнена на общото събрание в 3-месечен срок от провеждането му

В САЩ е обичайна практиката големите корпорации да изплащат авансово през го­дината тримесечни дивиденти, наречени промеждутъчни (меж­динни) дивиденти

Някои законодателства поставят изрични условия, при изпъл­нението на които могат да бъдат раздавани междинни дивиденти. Директива на ЕС - изисквания:

а) Междинни дивиденти се раздават само ако дружеството  разполага с необходимите за целта собствени парични средства;

б) Сумата на дивидентите не трябва да превишава печалбата, реализирана от края на предходния отчетен период до момента на раздаване, плюс неразпределената печалба от минали години, намалена със заделените суми за резерви, минус непокритата загуба от минали години и сумите, които по закон следва да бъдат заделени
за задължителни резерви за сметка на печалбата от настоящата година.

При изплащането касиер-счетоводителят на акционерното дружество е длъжен да провери достоверността на всички реквизити на акцията на приносител - воден знак, № на акцията, номинална стойност, щемпелова всяка една акция със щемпел, съдържащ празен ред, на който се вписват личните данни на лицето, получаващо дивидента, отбелязва се дивидентната сума, датата и подписа на лицето, изплатило сумата. Този ред за изплащане се прилага, когато акцията не съдържа купони.

В случай, че акционерът е юридическо лице, дивидентната сума по купона, предварително изпратен по пощата се превежда по указана от акционера сметка, а ако се касае за притежател на поименна акция без купони, дружественият агент-регистратор, беч да чака представянето на купони, изчислява сумата на дължимия дивидент на база водения от него регистър на поименните акционери и я превежда по сметката на акционера или изпраща чек, който получателят осребрява в обслужващата банка на дружеството.

изплащане на паричните дивиденти:

Д-т с/ка  425 Задължения за съучастия

К-т с/ка 501 ,503,508 или 509

в) привилегията, която материализират т.нар. "напълно участнически привилегировани акции" съществено би намалила разполагаемия дивидентен фонд на обикновените акционери, тъй като привиле­гированите акционери ще участват в неговото разпределение на база, пропорционална на своя капитал. Остатъкът от печалбата на общо основание ще бъде разпределен между обикновените и привилегированите

акционери.

15.1.1. Доход на акция

5.1.1.1. Нормативна регламентация и основни понятия

Показателят "Доход на акция" представлява един от водещите финансови показатели, който широко се използва както от настоящите, така и от потенциалните акционери на една корпорация. В най-синтезиран вид той характеризира доходността на предприятието, като отразява както степента, в която се възвръща инвестицията в акции, така и колко ефективно дружеството използва ресурсите, предоставени му от притежателите на обикновени акции.

Изчисленията значително се усложняват, когато в капиталовата структура на дружеството присъстват и ценни книжа, съдържащи права за придобиване на нови обикновени акции в бъдеще.

КМСС до голяма степен закъсня в сравнение с други стандарти да въведе общоприети със специален стандарт регулировки и правила за изчисляване и оповестяване на показателя. Едва през февруари 1997 г. бе приет МСС 33 Доходи на акция, който ефективно влезе в сила от 1 януари 1998 г.

В Б-я от 2005 г. действа аналогичният СС 33 Доходи на акция, който терминологично, методически и съдържателно покрива цялостно разпоредбите на МСС 33 Доходи на акция.

Основната цел на международния стандарт е да въведе унифн цирани правила и единни методики за изчисляване на показателя ''Доход на акция", акцентирайки главно върху знаменателя на

формулата при варианти, зависими от капиталовата структура на предприятието. В този смисъл се регламентират два методически подхода за изчисляване на показателя:

а)           Основен доход на акция, изчислен при проста капиталова структура, състояща се само от обикновени и привилегировани, но без право на конвертиране акции;

б)           Доход на акция с намалена стойност, изчислен при сложна капиталова структура, включваща и т.нар. потенциални обикновени акции.

Традиционно показателят се изчислява от предприятия, чиито акции са публично търгуеми на регулиран капиталов пазар, както и от предприятия, които са в процес на регистриране на такива емисии на официални борси.

За целите на изчисляване - някои основни определения:

Обикновена акция-капиталов инструмент, който е подчинен на всички останали класове ценни книжа. Обикновената акция може да бъде поименна или на прино­сител, налична или безналична.

Потенциална обикновена акция-финансов инструмент или друг договор, който осигурява на своя собственик права за придо­биване на обикновени акции. Придобиването може да бъде възмездно , размяна или "безвъзмездно". Обичайно това понятие се свързва със следните специфични капиталови или дългови инструменти:

Конвертируеми в обикновени привилегировани акции;

Конвертируеми в обикновени акции облигации;

Варанти, опции и права, носени от привилегировани акции или разглеждани като самостоятелен финансов инструмент и отчетен обект;

Планове за придобиване на акции от работещи в дадено предприятие;

Акции, които могат да бъдат емитирани при наличието на определени условия, произтичащи от договорни споразумения.

Акции с намалена стойност-емитирани нови акции и резултат на конвертиране на финансови инструменти или упражняване на права, в резултат на което не се променя величината на капитала, а само неговата структура.

Варант или опция- даващи право на приносителя си да запише определен брой акции от нова емисия на определена цена и и определен срок.

Разводняване (намаляване) величината на показателя - намаляване на чистата печалба или увеличаване на загубата, съответно падащи се на една обикновена акция в резултат на превръщане на конвертируеми финансови инструменти в обикновени акции или упражняване на права за придобиване на такива.

Методически подход за определяне на основния доход на акция

Основният доход на акция се изчислява като съотношение между чистата печалба или загуба за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции и среднопретегления брой на държаните обикновени акции.

основните въпроси касаят 2-те съставки на формулата:

В числителя обичайно се поставя информация за финансовия резултат на дружеството, който евентуално би могъл да бъде разпределен под формата на дивиденти. Показателят може да бъде изчислен на база: печалбата от продължаващи операции, печалбата преди лихвите и данъците, печалбата преди лихвите, данъците и амортизацията, печалбата преди извънредните пера и кумулативния ефект от промяната в счетоводната политика или на база чистата балансова печалба след данъците.

предпочитание на база чистата балансова печалба, той би отразявал величината на онова, което биха получили обикновените акционери, ако цялата обложена печалба бъде разпределена като дивиденти.

При определяне на чистата печалба или загуба за текущия период се прилага следната поредност:

а)           Определя се разликата между всички приходи и разходи по отчета за дохода

б)           Тази величина представлява балансовата печалба или загуба, която следва да се коригира. Дивидентите се изваждат от счетоводната печалба, респ. се прибавят към счетоводната загуба. Получената величина представлява частта от чистата печалба или загуба.

В знаменателя на формулата се поставя среднопретегления брой на обикновените акции в обръщение.

В практически аспект среднопретегленият брой на обикновените акции може да се определи по два начина:

а)           Единният отчетен период се разделя на елементарни времеви периоди; определя се броят на акциите, държани от акционерите през всеки елементарен период; акциите се претеглят според продължителността на периода и накрая се сумират претеглените величини;

б)           Всяка акция и нейното движение през периода се претегля със средновремевия фактор и участва в изчислението със съот­ветно положителен или отрицателен знак в зависимост от посоката на движение в капитала.

Съществен въпрос при изчисляване на показателя е опреде­лянето на момента, към който акциите се включват в средно-претегления брой. най-общо за целта се приема датата, на която акцията се счита за придобита от акционера и в частност:

-обикновени акции, издадени срещу заплащане на емисионната стойност - датата, на която плащането следва да бъде уредено от акционера;

обикновени акции вместо дивиденти (дивидентни акции)-датата на изплащане на дължимия дивидент;

обикновени акции, издадени в резултат на конвертиране на дългов инструмент - датата на която се преустановява начис­ляването на лихва по дълговия инструмент;

Възможно е отделни събития и операции, различни от транс­формирането на потенциални обикновени акции да променят броя на държаните обикновени акции, без да е налице съответна промяна в нетните активи. Като такива операции МСС 33 Доходи на акция определя:

-             капитализиране на дивидент, изразено под формата на "дивидентни акции", "дивидент в акции", бонус емисия;

допълнителна емисия на нови акции;

разделяне на акции;

консолидация на акции

При първите три случая съществуващите акционери получават безвъзмездно нови обикновени акции, по правило пропорционално на индивидуалното капиталово участие преди операцията, в резул­тат на което нараства броя на акциите в обръщение, без да нарастват ресурсите на дружеството.

За целите на изчисляване на основния доход на акция в този случай е необходимо броят на държаните преди операцията акции да се преизчисли, за да отрази пропорционалната промяна в броя на обикновените акции така, сякаш събитието се е случило в най-ранния представен период.

използване на допълнителна информация към изходните данни, както следва:

А. Капитализиране на дивидент, неразпределена печал­ба, общи резерви и други капиталови източници. Раздават се нови акции под формата на допълнителна емисия. Операцията се осъществява в съотношение 2:1, като се раздават две нови акции за всяка акция, държана към тази дата.

Б. Разделяне на акции - чрез увеличаване броя на акциите в обръщение при пропорционално намаляване на единичната номинална стойност на всяка акция.

при обединяване на акции, общият брой се нама­лява, като се прилага коефицент, отразяващ пропорционалното увеличение на единичната номинална стойност на всяка обикновена акция.

В. Емисия на права. правата се разглеждат като финансови инструменти, даващи право на съществуващите акцио­нери да запишат или закупят с предимство в бъдеще обикновени акции на цена обикновено по-ниска от справедливата цена на акциите в обръщение към момента на упражняване на правото. Средно­претегленият брой на обикновените акции, следва да се коригира чрез съотношението:

Справедл.ст-ст на акцията преди упражн. на правото

Теорет. Справ. Ст-ст на акция след упражн. на правото

теоретичната справедлива стойност на една акция се изчислява като се събере общата справедлива стойност на акциите непосредствено преди упражняване на правото към постъпленията от упражняване на правото и този сбор се раздели на броя на акциите, които са били държани след упражняване на правото.

Методически подход при изчисляване на доход на акция с намалена стойност

сложната капиталова структура включва както всички елементи на простата капиталова структура, така и потенциалните обикновени акции с намалена стойност, които в резултат на конвертиране Това намалява величината на показателя "доход на акция".

включването на потенциални обикновени акции в капиталовата структура винаги намалява дохода на една обикновена акция. Различните видове потенциални обикновени акции обаче имат различен разводняващ, намаляващ ефект. най-голям потенциал за намаляване имат конвертируемите облигации, следвани от конвертируемите привилегировани акции и накрая опциите. МСС 33 изисква количествено да се определи ефекта, който оказват потенциалните обикновени акции върху дохода на една акция. Най-общо този ефект може да се изчисли като съотношение между размера на увеличението на чистата печалба и увеличения брой обикновени акции в резултат на трансформирането на потенциалните акции в обикновени.

МСС - два основни метода за включване на ефектите от потенциалните обикновени акции:

Метод на съкровищния пакет. При него се изхожда от едно хипотетично действие по упражняване на опциите, сякаш това е станало в началото на периода, за който се изчислява показателя „доход на акция" и през същия период сумите, постъпили от упражняването на правата са били използвани за покупка на нови обикновени акции по средна пазарна цена (справедлива стойност) за този период.

- Метод на потенциалното конвертиране. Този метод се използва за ценни книжа, които текущо влияят върху печалбата на дружеството чрез лихви или дивиденти, но притежават потенциала да участват в печалбата като обикновени акции.

. Изисквания за оповестяване съгласно МСС 33 Доходи на акция

Оповестяването е необходимо с цел ясно да се изясни инфор­мационното значение на изчисляваните по стандарта показатели за доход на акция, както и възприетите от предприятието методики за това. всяко предприятие е задължено да посочи чрез финансовите си отчети и следното:

Показателите „Основен доход на акция" и „Доход на акция с
намалена стойност"

подходящо е дори, ако техните величини са отрицателни. В този смисъл се оповестяват както доход на  акция, така и загуба на акция;

съставките на формулата за изчисляване на показателите, както и начина за тяхното получаване.

4.            информация за финансовите инструменти и други договори, в резултат на които възниква!
потенциални обикновени акции.

5.            На оповестяване подлежат и някои обстоятелства или опeрации, възникнали през текущия отчетен   период и свързани с промени в структурата и величината на основния капитал.

15.1.2. Дивидент на една акция -дивидентът на една акция е най-добрият индикатор за следваната от дружеството дивидентна политика.

Показателят се изчислява по следната формула:

Обща сума на обикн и привил
Дивид.            дивиденти

на една    = --------------------------------------------------

акция     Бр акции в обръщение, формиращи

дивид. база

На практика не всички акции в обръщение участват при формирането на дивидентната база, тъй като право на дивидент имат само онези акционери, вписани в съответен регистър към ключовата за тях регистрационна дата.

15.1.3. Производни финансови показатели –

a) коефицент (%) на превишение на печалбата над дивидента на една акция.

Коефицент          Доход (печ.) на една акция

на           = ----------------------------

превишение        Дивид. на една акция

б) "Норма на дивидент" - коефицента на изплащане

Обща сума на пар дивиденти и
Коефицент                   тантиемите

на           =

изплащане             Обща величина на чистата бал. печалба

в) коефицент на резервиране (задържане) на печалбата.

Остатък от неразпр. печ. след
Коефицент              дивид.     + печалбови резерви

задържане    =

на печ.                 Обща величина на чистата бал. печалба

15.2. Допълнителни финансови показатели

15.2.1. Счетоводен имуществен еквивалент на една акция и негови производни

Счетоводният имуществен еквивалент на една акция е един от съществените финансови показатели, измерващи чистата стойност на дружествения патримониум към определен момент и косвено индикиращ посоката, в която се движат политиката на доходи, дивиденти и избор на разпределителна схема спрямо печалбата.

Счетоводният имуществен еквивалент на една акция представя реалният имуществен дял на всеки акционер в нетните активи на дружеството.

Изчисля­ването му като съотношение между величината на собствения капитал и броя на акциите в обръщение към края на отчетния период. показателят е мярка за реалния дял на всеки акционер в чистите активи на дружеството.

Показателят може да бъде изчислен както спрямо обикно­вените, така и спрямо привилегированите акции в обръщение.

два производни показателя:

Паз. цена на 1 обикн. акция

Р/В =  ------------------------------------------

Счет. имущ.еквивалент на 1 акция

Счет. печалба

RОЕ    =  -----------------------------------------------

Счет.  Имущ. еквивалент на 1 акция

15.2.2. Финансови показатели, обвързани с пазарните цени на акциите

акционерите често поставят в основата на инвестиционните си анализи борсови финансови индикатори, по правило изчислявани на база:

Среднопретеглената пазарна цена на обикновените акции

Пазарната цена на акциите на дружеството към точно определен момент и на конкретен капиталов пазар

Пазарната цена на акциите към края на отчетния период

Паз. Цена на  1 акция

P/E =

Доход на една акция

Прознозен ръст на печалбата:

Р/Е

РЕG= -----------------------------

Прогнозен ръст на печалбата (в %)

Зависимостта между дивидентната политика на дружеството и пазарната цена на неговите акции:

Д 1                Ц1-Цо

НД =       +

Цо         Цо

НД - Съвкупна норма на доход

Цо - Покупна цена на 1 обикновена акция

Ц1 - Цена на акцията след 1

Д1- Дивидент, очакван в края на отчетния период

"Норма на дивидент" - отразява само част от дохода на инвеститорите-дивидентите:

Норма  Годишен дивидент на 1 акция

на      =

дивидент             Пазарна цена на 1 акция към края на годината

Пазарната капитализация на дружеството индиректно изразява пазарната цена на пред­приятието като цяло, но този показател е по-скоро теоретичен. Показателят се изчислява като произведение между общия брой акции в обръщение и пазарната цена на 1 акция, като и двете съставки на формулата могат да бъдат изчислени или като среднопретеглени или като моментни величини.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG