Home Икономика ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРОБЛЕМИ НА ТОВАРНИТЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРОБЛЕМИ НА ТОВАРНИТЕ ПДФ Печат Е-мейл

ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРОБЛЕМИ НА ТОВАРНИТЕ

ПРЕВОЗИ

1. Показатели за товарната превозна дейност на железопътния транспорт.

Обемът на товарните превози, извършвани от железопътния транспорт, се определят от редица фактори, като например количеството на производството на видовете продукция в националното стопанство, териториалното разположение на това производство, характерът на икономическите връзки между различните райони, организацията на търговската и снабдителната дейност и др. Съществено влияние върху количеството на превозваните товари оказва и структурата на производството. По принцип увеличаването на относителния дял на продукцията с високи цени предизвиква забавяне на темпа на нарастване обема на товарните превози в сравнение с увеличението на производството в стойностен израз^ За относително намаляване обема на превозите влияе също развитието на местното обогатяване на каменните въглища и рудите за цветни метали, производството на електроенергия в мястото на добива на нискокалорични въглища и др. Същевременно действат фактори за относително по-бързо нарастване на обема на превозите в сравнение с увеличението на производството. Такъв фактор е например увеличаването на т. нар. повторни превози. Величината им зависи главно от организацията на търговската и снабдителната дейност, респ. от разположението на складовата мрежа. Редица продукти при движението си от производителя към потребителя преминават няколко пъти през складове за съхранение - например зърнени храни, тютюн, химически торове и др. Отношението на количеството на превозената продукция в тонове към произведените тонове от същия вид продукция за даден период се нарича коефициент на превозимост. Коефициентите на превозимост за различните видове продукция могат да се изчисляват общо за цялата транспортна система и по отделни видове транспорт, в това число и конкретно за железопътния транспорт. За по-голямата част от масовите товари коефициентът на превозимост е по-малък от единица, доколкото част от продукцията се потребява в мястото на производството и не постъпва за превоз. Не са малко обаче и товарите, за които коефициентът на превозимост е по-голям от единица - особено в случаите, когато при движението им от мястото на производството до мястото на потреблението преминават през междинни складове, или когато се извършват комбинирани превози с участието на два или повече видове транспорт (железопътен-автомобилен, железопътен-воден, воден-железопътен-автомобилен и др.), както и при случаите когато потребностите от даден продукт се осигуряват чрез внос от други страни. Товарната превозна дейност на железопътния транспорт се характеризира с помощта на определена система от показатели: количество на превозените товари в тонове, извършена превозна работа в тонкилометри, средно превозно разстояние на един тон товар, брой на натоварените вагони и средно статично натоварване на един вагон. Количеството на превозените товари в тонове е един от основните показатели на товарната превозна дейност на железопътния транспорт. Изчисляването му е изходен момент при планирането на товарните превози, чрез който се внася съизмеримост между обема на производството и обема на превозите, т. е. установява се каква част от произведената продукция подлежи на превозване_|Той определя количествената страна на началния момент на превоза - натоварването, и крайния момент на превозния процес, респ. разтоварването.£Не може обаче да отрази превозния процес в неговата същност - преместването на товарите от едно място на друго. За изчисляване на превозната работа в тонкилометри се използват показателите средно превозно разстояние и количество на товарите. Средно превозно разстояние се установява както за всеки отделен вид, а така също и общо за всички товари, превозвани по железопътния транспорт. Колкото по-голямо е средното превозно разстояние при едно и също количество на превозените товари, в тонове, толкова по-голяма е величината на превозната работа в тонкилометри и обратно! Величината на средното превозно разстояние е средно претеглена стойност и основно зависи от големината на територията на отделните страни, специфичното разположение на жп мрежа, териториалното развитие на производителните сили, количеството и структурата на превозваните товари, а също и рационалната организация на превозите. Основен количествен показател за товарната превозна дейност в железопътния транспорт е извършената превозна работа в тонкилометри. За всеки отделен товар тя може да се получи като количественият размер на всяка кореспонденция между отделните пунктове на жп мрежата се умножава по съответното разстояние, след което получените резултати се сумират за всички товари. Въз основа на превозната работа в тонкилометри се определят необходимият жп подвижен състав, разходите на материални ресурси и жив труд и т. н. Разгледаните до тук показатели намират приложение във всички видове транспорт. Специфични за железопътния транспорт са и показателите брой на натоварените вагони и средно статично натоварване на един вагон. При планирането на тези два показателя е правилно най-напред да се изчисли броят на натоварените вагони, а след това - средното статично натоварване на един вагон. Това може да стане въз основа на количеството на превозваните товари по видове и техническите норми за натоварване на вагонитадПо-конкретно при определяне средното статично натоварване за даден вид товар като изходна основа за изчисляване на натоварения пробег на вагоните обикновено се използва следната формула:

q= 100
a1/p1 + a2/p2 + … + an/pn

където:

q е средното статично натоварване на вагон при превоза на дадения вид товар - т.;

ai, а2,      ап - относителният дял (в %) на натовареното количество от съответния товар последователно в наличните типове вагони; p-i, Р2, .., рп - техническите норми за натоварване на отделните типове вагони със съответния товар (в %.) 1_Т_ъй като вагоните са с различна товароспособност, а товарите - с различно относително тегло, средното статично натоварване е среднопретеглена величина, размерът на която се определя, като се вземе под внимание относителният дял на различните видове вагони и относителният дял на различните видове товари, които ще се превозват в същите вагони. Ако от всички превозвани товари преобладават тези с по-голямо относително тегло, като например цимент, руди, каменни въглища, метали и други, то и средното статично натоварване на вагон ще бъде по-голямо, и обратно. В първия случай ще са необходими по-малко вагони за извършване на превоза, а във втория случай - повече. Когато в състава на вагонния парк преобладават вагоните с по-голяма товароспособност, средното статично натоварване ще се увеличи и обратна)

При определяне на средното статично натоварване трябва точно да се отчита изменението на структурата на вагонния парк, както и провеждането на всички мероприятия, които ще допринесат за по-рационалното използване на товароспособността на вагоните. Към по-важните мероприятия за увеличаване на средното статично натоварване на вагоните се отнасят: предварителната подготовка на товара, примерно пресоване на обемните като: памук, сено, слама, вълна и пр.; използването на стандартна опаковка, която да е кратна на вътрешните размери на вагона; съвместното натоварване на леки с тежки товари и др. За увеличаване величината на този показател могат да съдействат и редица тарифни мероприятия, насочени към по-рационалното използване на товароспособността на вагоните, като образуването на групажни пратки,развитието на комбинирани превози и др. Неравномерност на товарните превози

Црварната превозна дейност на железопътния транспорт се осъществява при условията на значителна неравномерност, която се проявява в две основни насоки - по направление и по време. Неравномерността на товарните превози по направления се изразява в това, че по редица участъци на жп мрежа по едното направление се превозват по-големи количества товари, отколкото в обратното направлениед Характерно е, че за по-голямата част от жп участъци мощността на товаропотоците в натовареното и празното(обратното) направление е твърде различна. Средно за цялата жп мрежа мощността на товаропотоците в празните направления за сравнително продължителни периоди съставлява едва 60% от мощността на товаропотоците в натоварените направления. Това съотношение обаче съществено се различава за отделните жп участъци. По правило натоварените и празните направления са устойчиви за сравнително продължителни периоди. По някои участъци на жп мрежа обаче натоварените и празните направления се изменят твърде често. Oсновната причина за възникването на неравномерност на товарните превози по направления се корени в особеностите на териториалното разположение на производството, както и в производствената специализация на отделните райони. Характерно е например, че в големите центрове на обработващата промишленост като Кремиковци, Перник, София и др. се доставят в големи количества суровини, горива, строителни материали, продоволствени стоки за населението и др., а от тях се изпраща готова продукция, чиято маса е много по-малка от масата на изходните се зараждат и основните потоци от празни вагони. В същото време центровете на добивната промишленост изпращат по-големи количества товари в сравнение с размера на получаването. По тази причина в центровете на добиващата промишленост всекидневно възниква потребност от подходящи празни вагони за натоварване, които се доставят от други райони.

Напълно естествено е, че най-голямата неравномерност на товарните превози по направление се наблюдава по жп участъци, свързващи районите на добивната и обработващата промишленост . Неравномерността на товарните превози по направления може да се задълбочава и в резултат от въздействието на субективни фактори и по-конкретно от недостатъци и пропуски в организацията на експлоатационната работа на железопътния транспорт. (Неравномерността по направление се изразява чрез т.н. коефициент на неравномерност (коефициент на обратността), който представлява отношение на количеството на товарите в по-слабо натоварените, към това в по-силно натовареното направление. Този коефициент е по-малък от единица, а с намаляване неравномерността на товарните превози по направления се увеличава и приближава към единица. ^Неблагоприятното отражение на неравномерността на товарните превози по направления върху икономическите показатели на железопътния транспорт е свързано с това, че тя предизвиква празни пробези на товарните вагони, а също и изолирано движение на локомотивите, възникващо поради нееднаквия брой на товарните влакове в двете направления на съответните жп участъци. В резултат на това се увеличават експлоатационните разходи на железопътния транспорт и се завишава себестойността на товарните превозиД От друга страна, неравномерното използване на пропускателната и превозната способност в двете направления на отделните жп участъци може да доведе до необходимостта от допълнителни инвестиции за усвояване на товаропотока в по-силно натовареното направление. Неравномерността на превозите по направления може да се намалява по пътя на усъвършенстване териториалното разположение на производството, а също така и по пътя на подобряване организацията на експлоатационната работа в железопътния транспорт. В тази насока може да съдейства и тарифната политика на железниците и по-конкретно предоставянето на известни намаления за клиентите, които извършват превозите на определени видове товари в празните направления на отделните жп участъци. Товарните превози се извършват неравномерно и по време като различаваме сезона (по тримесечия) и по месеци, по дни и по часове в денонощието неравномерност. Най-значима от посочените видове е неравномерността на товарните превози по сезони. На практика обаче на първото тримесечие се падат около 22%, на второто около 24%, на третото -18% и на четвъртото - 26%от годишния обем.) Неравномерността по месеци се изразява в това, че обемът през отделните месеци се отклонява в една или друга посока от средномесечния обем за тримесечието и за цялата година. Обикновено от януари и февруари до май обемът на превозите нараства бавно, през юни и юли бързо нараства, задържа се на високо равнище през август, септември и октомври, а през месеците ноември и декември рязко намалява. При средно месечно участие 8,33%от годишния обем на превозите, то през първите месеци от годината се извършват по-малко от 7%, а през месеците август, септември и октомври - над 10%. Неравномерността по тримесечия и по месеци се обуславя в основата chjot обективни причини, и по-конкретно/_от сезонната неравномерност на производството и потреблението на редица продукти^ и то не само от селскостопански, но и от промишлен произход. Разбира се, с най-голяма неравномерност се характеризират различните видове продукция от селскостопански произход. Продукцията на отделните стопански отрасли може да се раздели на четири групи: Първа група. Продукти, които се произведат и потребяват равномерно в течение на годината - например метали, машини и съоръжения и др. Превозите на тези продукти се извършват равномерно през цялата година. Втора група. Продукти, които се произвеждат сезонно, но се потребяват равномерно през цялата година - например зърнените храни.1 За да се смекчава сезонната неравномерност при превозването на~тюсочените продукти е необходим достатъчен складов капацитет в непосредствена близост до мястото на производството. Трета група. Продукти, които се произвеждат равномерно през годината, но се потребяват сезонно - например химически торове^ Намаляване на сезонната неравномерност при превозите на такива продукти може да се постигне при разположението на складовия капацитет максимална близост до мястото на потреблението. (Четвърта група. Продукти, които се произвеждат сезонно и се потребяват също сезонно - например зеленчуци, захарно цвекло, маслодайни семена и др. 3а измерване на сезонната неравномерност на товарните превози може да се използват съответни коефициенти. Най-често се прилага коефициент на неравномерност на товарните превози по месеци, изчисляван като отношение на количеството на превозените товари през максимално натоварения месец към средномесечния обем на превозите за годината]. Коефициентът на неравномерност по месеци може да се изчислява не само общо, но и за отделните видове товари. За всеки товар коефициентът на неравномерност по месеци обикновено се отклонява от средната величина за железопътния транспорт. През последните години коефициентът на неравномерност по месеци в железопътния транспорт е значително намален и доближен до единица, което е положително явление, определящо се от увеличаване относителния дял на товарите от индустриален произход, и от намаляване дела на селскостопанските товари. През следващите години може да се очаква произход, а оттам и съответно повишаване на коефициента на неравномерност на товарните превози по месеци. Значителна по размери е и неравномерността на товарните превози по дни на седмицата. Докато във вторник, сряда, четвъртък и петък обемът на превозите, и по-конкретно натоварването на вагоните, обикновено превишава средното дневно натоварване за седмицата и често достига до преизпълнение с над 20%, в събота и понеделник, то намалява и спада, а в неделните дни достига под 50% от среднодневното натоварване през седмицата. Неравномерността на товарните превози през отделните часове на денонощието се изразява в това, че с известни изключения през времето от 22 до 7 часа работата по приемането и предаването на товарите рязко намалява и дори преустановява. Неравномерността на товарните превози по време е отрицателно явление в експлоатационната работа на железопътния транспорт, тъй като тя предизвиква по редица жп участъци и отделни гари струпване на голям брой вагони, локомотиви и товарно-разтоварна механизация, която се използва ефективно само през отделни периоди. Освен това през периодите на по-голямо напрежение в работата, предизвикано от неравномерността на превозите, пропускателната способност на редица жп участъци и преработвателната способност на отделните гари се изчерпват, поради което тези участъци и гари не са в състояние да осигурят своевременно и качествено превозване на съответните товари. За намаляване неравномерността на товарните превози по време е необходимо преди всички да се намалява сезонността в производството, в строителството и в работата на транспорта. Мероприятията за намаляване сезонната неравномерност на превозите обаче не трябва да влошават транспортното обслужване на товародателите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG