Home Икономика ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО 3

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО 3 ПДФ Печат Е-мейл

ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Всяка една наука има свои предмет, това е конкретна дейност, която тя изследва. Както всяка наука така и счетоводната е организирана логически стройна система от знания за принципите и методологията на създаване на отчетна икономическа информация. В най-широк смисъл на думата предмет на изследване от счетоводството е възпроизводствения процес в тази негова част, която може да бъде представена чрез обобщени стойностни измерители. В по-тесен смисъл на думата и практико-приложен аспект предмет на счетоводната отчетност е стопанската дейност на предприятието, разглеждан като съвкупност от взаимообвързани операции и процеси. В резултат на тези стопански операции и процеси капиталът на предприятието е в непрекъснато движение в резултат на което генерира определени резултати и непрекъснато се възстановява и възпроизвежда. В този смисъл предметът на счетоводството може да бъде определен и като изследване на капитала на предприятието, процеса на неговото движение, създаване на продукти и услуги и нарастване на богатството на собствениците. Капиталът се привежда в движение чрез влагането му в конкретни ресурси, необходими за осъществяването на стопанската дейност като машини, съоръжения, инвентар и други подобни. Тези конкретни форми, в които капиталът се въплъщава в счетоводството е възприето да се наричат средства на предприятието. Има се предвид паричното изражение на тези ресурси, а не конкретната физическа форма. Средствата на предприятието са обектите на счетоводно отчитане. Като обекти на счетоводството стопанските средства се проявяват в три аспекта в движение по състоние към определен момент и като основа за стопанско-правните взаимоотношения между предприятията във връзка с различни договори. Счетоводната отчетност създава информация за всеки един от тези аспекти на средствата и така характеризира и стопанската дейност на предприятието от различни аспекти.

А/ движението на средствата като обект на счетоводството – стопанската дейност привежда средствата на предприятието в постоянно движение. Те се авансират в стопанския оборот, след което последователно преминават от една в друга форма, за да се възстановят накрая в изходната си парична форма готови за ново авансиране. Посочената схема илюстрира, че движението на средствата на предприятието протича в един своебразен кръг и непрекъснато се възобновява. Движение с такъв характер се нарича кръгооборот. В процеса на този кръгооборот настъпват постоянни изменения на средствата във взаимна връзка и обословеност. Когато излизат от една форма наличието им в нея намалява или въобще престава да го има, а се увеличава в някаква друга форма, която приемат на следващия етап на кръгооборота.  Чрез счетоводните сметки непрекъснато се отразяват измененията в средствата в процеса на тези трансформации и така се създава информация за стопанската дейност. Да речем предприятието е вложило средства в най-различни материални ресурси и тези ресурси се теглят от складовете и се влагат в производството, за да се произвежда. В системата на счетоводството това ще се регистрира като осъществяване на разходи за производството. Текущо в процеса на движение на средствата в хода на техния кръгооборот се правят записвания по счетоводните сметки. В края на отчетния период тези записи се сумират, за да се стигне до извод за състоянието на средствата към този момент края на периода. В хода на дейността на предприятието може във всеки момент да се получи текуща информация за дейността, но състоянието на средствата винаги се установява към конкретен момент.

Б/ състоянието на средствата като обект на счетоводство – състоянието на средставата като обект на счетоводството се определя на основата на информацията за тяхното движение през периода. Тази информация се натрупва чрез записванията по счетоводните сметки. В края на всеки период като се спаднат от постъпленията на средствата в конкретна форма намаленията им ще се получи състоянието им към края на периода. Информацията за състоянието на средствата към определен момент обаче не е достатъчна, за да се изгради цялостна представа за състоянието на предприятието към този момент. Нужна е информация не само за конкретния състав на капитала, с който разполагаме, но и информация за източника на финансовия ресурс, чрез който предприятието е финансирало своето имущество. Обикновено финансирането е от собствени източници чрез заемодатели и кредитори. Собствените източници са средствата предоставени от собствениците на предприятието и те формират собствения капитал. Тези средства предприятието не трябва да връща на никого и затова се определят като неизискуеми. Предприятието може да разполага с тях за целия период на съществуването си. Заемните средства се предоставят от заемодатели, най-често банки, но и други субекти. Тези средства са изискуеми, за тях се дължи лихва. Кредиторите са юридически или физически субекти, от които предприятието получава средства за временно ползване, които също са изискуеми и костват съответни компенсации в някаква форма, но тези средства се предоставят в натурално веществена форма или под формата на услуги. Най-често кредитиране е налице, когато предприятието е получило материали, суровини, енергия или ползва услуги, но плащането не се извършва в момента на покупката или ползването. Това може да е резултат на взаимна договореност между страните или да произтича от специфични особености на нормативни документи да речем наредна за плащанията на българска народна банка. Когато се ползват суровини, материали, машини и др. преди да са платени, става дума за търговски кредит и кредитори са доставчиците. В други случаи кредитор се явява бюджетът или фондовете за социално осигуряване, защото вноските по данъци и осигуровки са дължими към определена дата. Успоредно със създаването на информация за средствата, които са постъпили в оборота на предприятието от заемодатели и кредитори трябва да се създава и информация за настъпилите взаимоотношения между страните с оглед да не се допусне формиране на несъбираеми вземания ако самото предприятие е кредитор или пък да не се създаде просрочие на задължения и предприятието да изпадне в лихвидна криза или неплатежоспособност. Това става отново чрез записвания по счетоводни сметки и съответно синтетично и аналитично отчитане. Съпоставката между средствата на предприятието в конкретна форма макар и в паричен израз и източниците за финансиране позволява да установим например каква част от средствата на предприятието е финансирана чрез собствени източници, каква част чрез заеми и кредити.

В/ средствата на предприятието като обект на отчитане от гледна точка стопанско-правните взаимоотношения, които възникват с други предприятия и лица – когато предприятието въвлече в оборота си чужди средства било под формата на заеми, кредити или други форми това нещо се регламентира чрез съответни договори, чрез правна форма. От счетоводна гледна точка обаче е важна не конкретната правна норма, а условията на сделката, срок на плащане, доставка, и предаване на обекта. Важни са също условията, при които се ползва чуждото имущество и отговорността за неговото съхранение. Именно от тази гледна точка вземанията и задълженията, които произтичат от условията за ползването им и отговорността за съхранението им също са обект на отчитане. Например ако продукция на предприятието служи като обезпечение на заем и поради тази причина не може да се продава трябва да се намери начин това да се отрази при показване на имущественото състояние на предприятието и по-точно на потенциалната възможност то да я загуби.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG