Joomla Software solutions Template

Payday loan

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ

Въведение в учебната тема

Учебната тема “Класификация на счетоводните сметки” запознава с класификацията на сметките, използвани за отчитане на стопанската дейност. След нейното усвояване ще можете:

• да определите значението на отделните класификации
• да се запознаете  с  отделните групи счетоводни сметки
• да използвате сметките по предназначение
• да се запознаете със съдържанието на сметкоплана и принципите на неговото съставяне.

Темата включва два основни въпроса:

1. Класификация на счетоводните сметки

2. Сметкоплан

1. Класификация на счетоводните сметки

Известно е, че счетоводните сметки служат за отчитане на отделни отчетни обекти в предприятието. Налице са голям брой и разнообразие от счетоводни обекти. Това налага и използването на голям брой счетоводни сметки. За получаване на необходимата информация сметките могат да бъдат групирани по подходящ начин, с цел получаване на качествена информация за нуждите на стопанското управление. В практиката се използват различни признаци, по които да се характеризират сметките, но от особено значение имат четири признака:

• по икономическо съдържание на отчитаните обекти
• по степен на обобщаване на счетоводните данни
• според връзката им със счетоводния баланс
• по структура и функционално предназначение.

1.1. Класификация на счетоводните сметки по икономическо съдържание на отчитаните обекти

Тази класификация се свързва със самата икономическа същност на отчитаните обекти. Чрез тях се отчита имущественото състояние на предприятието – в статика и динамика. Като правило тази класификация съвпада със самата класификация на обектите на счетоводно отчитане. Най-напред сметките се обособяват в групи, а след това в подгрупи. Те се свързват с различните видове активи, пасиви, капитали, разходи и приходи.  Основните групи сметки, които се обособяват по този признак са:

1. Сметки за отчитане на активи;

2. Сметки за отчитане на пасиви;

3. Сметки за отчитане на собствен капитал;

4. Сметки за отчитане на разходи;

5. Сметки за отчитане на приходи;

6. Сметки за отчитане на стопански процеси.

7. Сметки за отчитане на условни активи и пасиви.

Сметките за отчитане на активите са свързани със самите активи и тяхната класификация. Те се използват за счетоводно отчитане на всички видове материални, нематериални и финансови ресурси на предприятието. Те се подразделят на: Сметки за дълготрайни активи и Сметки за краткотрайни активи.

От своя страна сметките за дълготрайни активи се подразделят на:

1. Сметки за дълготрайни материални активи;

2. Сметки за дълготрайни нематериални активи;

3. Сметки за дълготрайни финансови активи;

4. Сметки за търговска репутация.

Сметките за краткотрайните активи се подразделят на:

1. Сметки за материални запаси;

2. Сметки за краткосрочни вземания;

3. Сметки за финансови средства;

4. Сметки за разходи за бъдещи периоди.

Сметките за отчитане на пасивите  служат за отчитане на различните видове текущи задължения. Те се подразделят на:

1. Сметки за текущи задължения;

2. Сметки за получени заеми;

3. Сметки за финансирания;

4. Сметки за приходи за бъдещи периоди.

Сметките за собствения капитал служат за отчитане на елементите на капитала на предприятието. Те се подразделят на:

1. Сметки за капитали;

2. Сметки за резерви;

3. Сметки за финансови резултати;

4. Сметки за разсрочени приходи.

Сметките за разходи служат за отчитане на различните видове разходи. Те се подразделят на:

1. Сметки за разходи за дейността;

2. Сметки за финансови разходи;

3. Сметки за извънредни разходи.

Сметките за приходи служат за отчитане на различните видове приходи. Те се подразделят на:

1. Сметки за приходи от дейността;

2. Сметки за финансови приходи;

3. Сметки за извънредни приходи.

Сметките за стопански процеси са свързани с конкретното отчитане на отделни видове процеси. Такива сметки са: Доставки, Разходи за основна дейност, Ликвидация на дълготрайни активи, Приходи от продажба на стоки  и други.

Сметките за условните активи и пасиви са свързани с отчитането на задбалансовите активи и пасиви. Чрез тях се отчитат чужди активи използвани в предприятието, невключените в стопанския оборот собствени активи, условните вземания и условните задължения. Затова и сметките се подразделят на:

1. Сметки за чужди активи;

2. Сметки за условни вземания;

3. Сметки за собствени активи невключени в стопанския оборот;

4. Сметки за условни задължения.

1.2. Класификация на счетоводните сметки по степен на обобщаване на счетоводните данни

Информацията получавана по степен на обобщаване на счетоводните данни има важно значение при вземане на управленски решения. Информацията се обобщава по различни признаци за обектите на отчитане. От тази гледна точка сметките се подразделят на:

1. Синтетични сметки;

2. Аналитични сметки.

Синтетичните сметки служат за получаване на информация за отчитаните обекти по обобщени показатели за еднородни групи активи, пасиви, разходи, приходи и т.н. Информацията се обобщава на база преобладаващи общи  свойства и характеристики на обектите на счетоводно отчитане. Показателите се получават само в стойностен израз. Налице е обобщеност на данните, при което може да се извършва съпоставимост между отделните обекти. Синтетичните сметки могат да се групират на различни нива. Такива сметки са: Материали, Стоки, Продукция, Доставчици и други.

Аналитичните  сметки служат за получаване на подробна, детайлна, декомпозирана  информация за отделните обекти на счетоводно отчитане. Информацията получена от аналитичните сметки дава конкретна представа за отчитания обект. Чрез нея се индивидуализира обекта, дава се по-пълна характеристика за него. Аналитичните сметки се откриват към синтетичните. Те се явяват детайлизация на последните. При тях се използват и натуралните и трудови измерители. Аналитичните сметки се наричат още “партиди”.

1.3. Класификация на счетоводните сметки според връзката им със счетоводния баланс

Между счетоводните сметки и счетоводния баланс има прави и обратни информационни връзки. В много случаи от счетоводния баланс се откриват счетоводните сметки. Също така от крайните салда по сметките се съставя счетоводен баланс. В тази връзка са налице определени зависимости между сметките  и баланса. От тази гледна точка, според връзката им със счетоводния баланс, сметките се подразделят на:

1. Балансови сметки;

2. Небалансови сметки;

3. Задбалансови сметки.

Балансови сметки са тези, които осигуряват информация при съставяне на счетоводния баланс. От своя страна те се подразделят на:

1. Активни;

2. Пасивни;

3. Активно-пасивни.

Активни балансови сметки са тези, които са свързани с активните балансови пера на баланса. Те са свързани с отчитане имуществото на предприятието. По тези сметки в дебитната им страна се записват началното салдо и увеличенията. По кредитната страна се записват намаленията. Те могат да имат само дебитно крайно салдо или да нямат салдо. Крайното дебитно салдо служи за формиране на съответното балансово перо в актива на баланса.

Пасивните балансови сметки са тези, които са свързани с пасивните балансови пера на баланса. Чрез тях се отчита състоянието и измененията в капитала и пасивите на предприятието. По тези сметки в кредитната им страна се записват началното състояние и увеличенията. По дебитната им страна се записват намаленията. Те могат да имат само кредитно крайно салдо или да нямат салдо. Крайното кредитно салдо служи за вписване на сумата в съответното балансово перо в пасива на баланса.

Активно-пасивните счетоводни сметки са свързани със съответни балансови пера както от актива, така и от пасива на баланса. По икономическо съдържание те са сметки със смесен характер. Най-често това са сметки за отчитане на разчети – когато са вземания са активни, а когато са задължения  - пасивни. В зависимост от крайното салдо сметката се определя като активна или пасивна. Такива сметки са: Дебитори и кредитори, Печалби и загуби от текущата година, Разчети по лихви, Разчети за данъци и други.

От гледна точка на счетоводния баланс има и сметки, които определят баланса като брутен или нетен. Това са сметките за отчитане на корективните балансови пера. Това са активните допълващи сметки, пасивните допълващи сметки, активните контрапасивни и пасивните контраактивни счетоводни сметки. По своят същност те са винаги или активни или пасивни.

Небалансовите счетоводни сметки са тези, които се използват за отразяване дейността на предприятието, но информацията от тях не участвува пряко при съставяне на счетоводния баланс. В края на отчетния период те не остават със салда. Техните остатъци се пренасят в съдържанието на други сметки и по този начин те участват само косвено при съставяне на баланса. Такива сметки са сметките за отчитане на разходите, приходите, за стопанските процеси и други. В практиката тези сметки се наричат още “Транзитни”. Такива сметки са: Доставки, Разходи за материали, Разходи за външни услуги, Разходи за амортизации, Разходи за заплати и други.

Задбалансовите сметки служат за отразяване на състоянието и измененията на условните активи и условните пасиви. Информацията от тях се използва за формиране на задбалансовата част на баланса. Сметките  се подразделят на активни задбалансови сметки и пасивни задбалансови сметки.

1.4. Класификация на счетоводните сметки по структура и функционално предназначение

Тази класификация на счетоводните сметки се свързва с ролята им в счетоводния процес. С нея се дава отговор на два въпроса: какво се отчита със счетоводната сметка и как и с каква цел се отчита. От тази гледна точка счетоводните сметки се подразделят на:

1. Основни;

2. Регулиращи /корективни/;

3. Операционни;

4. Отчетно-разграничителни;

5. Финансово-резултатни;

6. Задбалансови.

Основни сметки. Предназначени са за получаване на информация за състоянието и измененията на основните счетоводни обекти – активите, пасивите и собствения капитал. Такива са всички активни, пасивни и активно-пасивни счетоводни сметки. Те са балансови според връзката им със счетоводния баланс. От своя страна те се подразделят на:

* инвентарни

* финансови

* капиталови

* разчетни.

Регулиращи сметки. Чрез тях се отчитат обекти с нереални стойностни оценки отчитани по основни сметки. Те служат за косвено регулиране на показателите за даден актив или пасив. Те имат допълващо значение и са винаги свързани с получаване на допълнителни показатели. В зависимост от конкретните функции, които изпълняват те биват:

* допълващи

* контрарни.

Регулиращите сметки притежават свойствата на основната сметка, към която се отнасят. Салдата  от тези сметки намират отражение в счетоводния баланс, като тези от допълващите се прибавят към основната сметка и оттам в балансовото перо, а салдата от контрарните се спадат от основната сметка, съответно от балансовото перо.

Операционни сметки. Към операционните сметки се отнасят сметките за отчитане на разходите, приходите и стопанските процеси. По правило те нямат начални и крайни салда, но има и изключения. Евентуалните салда в края на отчетния период показва, че даден процес не е завършил. В зависимост от конкретното им предназначение те се подразделят на:

* чисто операционни

* събирателно-разпределителни

* бюджетно-разпределителни

* калкулационни

* операционно-резултатни.

Чисто операционните сметки дават информация с важно значение. Такива са сметки: Разходи за материали, Разходи за външни услуги, Разходи за амортизации и т.н., т. е. сметките отчитащи разходите по икономически елементи. Тези сметки се водят с т.н. “чисти обороти”.

Събирателно-разпределителни са тези сметки, чрез които се отчитат разходи, които по-нататък подлежат на разпределение и се отнасят в други сметки. Такива са сметки: Разходи за организация и управление, Разходи за продажба на продукция, Разходи за спомагателна дейност и други.

Бюджетно-разпределителни са сметки, чрез които се отчитат разсрочени    разходи и приходи, които се извършват през текущ отчетен период, но се отнасят за дейност на предприятието през следващи отчетни периоди. Тези сметки се наричат още Отчетно-разграничителни.  Такива сметки са: Разходи за бъдещи периоди, Приходи за бъдещи периоди, Финансиране за текущата дейност и други.

Калкулационни са тези сметки, чрез които се отчитат преки и непреки основни технологични разходи при формиране себестойността на продукцията и оказаните услуги, както и сметки за отчитане на стопански процеси при придобиване на активи. Такива сметки са: Разходи за основна дейност, Разходи за придобиване на ДМА, Доставки и други. Тези сметки са активни. В края на отчетния период или след приключване на процеса техните салда се отнасят в сметките отчитащи готовата продукция или се кредитират с цената на придобиване на актива. Евентуалното салдо показва, че процесът не е приключил  и то се отнася в баланса като незавършено производство или неприключен процес на доставка.

Операционно-резултатните сметки служат  за формиране на крайните финансови резултати – печалба или загуба от стопанската дейност. Тези сметки се наричат още “съпоставящи”. Записванията по дебита и кредита на сметките става по различни оценки. При това положение в края на годината се получава съпоставяне на резултатите от записванията, при което се установява съответен резултат. Операционно-резултатните сметки биват три вида:

* Операционно-резултатни сметки за стопански процеси;

* Операционно-резултатни сметки за приходи /печалби/;

* Операционно-резултатни сметки за разходи /загуби/.

Операционно-резултатни сметки са: Приходи от продажба на продукция, Приходи от продажба на стоки, Приходи от лихви, Приходи от дивиденти, Приходи от глоби и неустойки, Разходи за лихви, Разходи от валутни операции и други.

Отчетно-разграничителни сметки. Това са сметките разгледани по-горе като бюджетно-разпределителни.

Финансово-резултатни сметки. Това са сметките, чрез които се отчитат крайните финансови резултати от стопанската дейност на предприятието. Такива сметки са: Печалба и загуба от текущата година, Непокрита загуба от минали години и Неразпределена печалба от минали години.

Задбалансови счетоводни сметки. Тези сметки служат за получаване на информация за условните активи и пасиви. Последната се включва в задбалансовата част на счетоводния баланс.

Класификацията на счетоводните сметки може да се види от следната схема:[1]

2. Сметкоплан

Сметкопланът представлява списък на счетоводните сметки подредени по определен ред използвани в предприятието. Всяко предприятие разработва Индивидуален сметкоплан на базата на утвърден от Националния съвет по счетоводство примерен национален сметкоплан /В практиката в момента са разработени от различни институции над 5 вида примерни сметкоплана/. Приетият примерен сметкоплан не е задължителен. Той има само препоръчителен характер. След окончателното въвеждане на Международните счетоводни стандарти от 2005 година всяко предприятие ще разработва собствен индивидуален сметкоплан. Той трябва да бъде израз на водената от предприятието счетоводна политика. Бюджетните предприятия прилагат собствен сметкоплан и счетоводни стандарти различни от тези за другите предприятия. Последният се утвърждава от Министъра на финансите.

Сметките в индивидуалния сметкоплан се подреждат в Раздели, Групи и Сметки. Последните имат препоръчителен характер. Разделите, групите и сметките се шифроват по десетичната система. Препоръчителните раздели са:

Раздел 1 – Сметки за капитали;

Раздел 2 – Сметки за дълготрайни активи;

Раздел 3 – Сметки за материални запаси;

Раздел 4 – Сметки за разчети;

Раздел 5 -  Сметки за финансови средства;

Раздел 6 – Сметки за разходи;

Раздел 7 – Сметки за приходи;

Раздел 8 – Свободен

Раздел 9 – Задбалансови сметки /за условни активи и пасиви/.

Към всеки раздел са обособени групите сметки формирани по характеризиращи признаци за икономическата еднородност на отчетните обекти. Всяка група започва с номера на раздела към който се отнася. Така номерата на групите се формират с двуцифрен шифър. Първата цифра е номера на раздела, а втората – поредния номер на групата в рамките на съответния раздел. Така групите не са повече от десет в един раздел и номерата им са от нула до девет.

Така например в раздел първи има формирани групи: 10 Капитал, 11 Резерви, 12 Финансови резултати, 13 Финансирания и т. н., в раздел втори съответно групи: 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи, 22 Дългосрочни финансови активи и т.н.

Към всяка група по-нататък се обособяват конкретни синтетични сметки за отчитане на съответните видове активи, пасиви, капитали, разходи и приходи. Третата цифра в шифъра на сметката се прибавя към групата и означава пореден номер на сметката в съответната група. Номерацията и тук е от нула до девет. Така се получават шифри на сметките с три разряда. Това е базата. Възможно е индивидуалният сметкоплан да бъде изграден и с четири, пет и т.н. разрядност на сметката. Това е разгърната система за класифициране на счетоводните сметки. Три разрядната система се смята за базова. Към всяка синтетична сметка следва да се организира подходящо аналитично отчитане. То може да бъде изградено в хоризонтален или вертикален ред. За препоръчване е то да бъде вертикално изградено.

При задбалансовите сметки се допуска да се използват две сметки наречени Други сметки за условни активи и Други сметки за условни пасиви. Те се използват само за кореспонденция.

Също така при автоматизираната форма на счетоводно отчитане за препоръчване е да се използва операционна сметка от осми раздел за кореспонденция при изправяне на грешки, сторниране на обороти и други. В края на отчетния период оборотите по тази сметка следва да бъдат сторнирани.

При изготвяне на Индивидуалния сметкоплан следва да се изготви и Инструкция с характеристиките на синтетичните сметки и посочат типовите кореспонденции на сметките. Трябва да се посочат и сметките с четирицифрени и петцифрени номера. Особено важно е да се посочи организацията на аналитичното отчитане към отделните аналитични сметки. Това трябва да се обвърже с конкретни указания за признаците, разрезите и степените на аналитичност на получаваната информация.

Препоръчана допълнителна литература

1. П е т р о в, Л. Основи на счетоводството. С., Мартилен, 2002.

2. Г р а д е в, Н. Обща теория на счетоводството. Варна, 2000.

Ключови думи и понятия

1. Балансови сметки

2. Небалансови сметки

3.Задбалансови сметки

4. Синтетична сметка

5. Аналитична сметка

6. Основни сметки

7. Регулативни сметки

8. Операционни сметки

9. Отчетно-разграничителни сметки

10. Финансово-резултатни сметки

11. Задбалансови сметки

12. Сметкоплан

13. Индивидуален сметкоплан

14. Шифроване на сметките.

Въпроси за самопроверка и дискусия

1.Как се класифицират сметките според тяхната структура и предназначение?

2. Как се класифицират сметките според икономическото съдържание на отчитаните обекти?

3. Как се класифицират сметките според степен на обобщаване на информацията ?

4. Как се класифицират сметките според връзката им със счетоводния баланс?

5. Какво представлява сметкоплана?

6. Какво представлява Индивидуалният сметкоплан?

7. Как се шифроват сметките?

Резюме на темата

Класифицирането на счетоводните сметки е от съществено значение за счетоводната теория и практика. Групирането на сметките подпомага изграждането на индивидуалните сметкопланове на предприятията. Класифицирането на сметките се изгражда на преобладаващи общи свойства на счетоводните сметки. От съществено значение е групирането на сметките по четири признака:

* по икономическо съдържание на отразяваните обекти

* по степен на обобщаване на информацията

* според връзката им със счетоводния баланс

* по структура и предназначение.

По икономическо съдържание на отчитаните обекти сметките се подразделят на сметки: за активи, за пасиви, за собствен капитал, за стопански процеси и за условни активи и пасиви.

По степен на обобщаване на информацията сметките се подразделят на:  синтетични и аналитични.

Според връзката им със счетоводния баланс сметките се подразделят на: балансови, небалансови и задбалансови.

Според тяхната структура и предназначение сметките се подразделят на: основни, регулативни, операционни, отчетно-разграничителни, финансово-резултатни и задбалансови.

Много от групите сметки от своя страна се подразделят на подгрупи. Така например основните сметки от последната класификация се подразделят на: инвентарни, финансови, капиталови и разчетни  и т. н.

Списъкът от използваните сметки в предприятието представлява неговия сметкоплан. Той е елемент от счетоводната политика на предприятието. Сметкопланът се изгражда като сметките в него се шифроват. Това става като се изграждат раздели, групи и сметки. Използва се базова система за шифриране. Първата цифра показва раздела, първата и втората образуват групата, а първата втората и третата шифъра на самата сметка. Допуска се използването  и на разгърната система на шифриране при което се получава четири и петцифрена номерация на сметките. Към всяка сметка следва да изгради подходящо аналитично отчитане. За препоръчване е това да става във вертикален ред.