Home Литература Христо Смирненски- Биография 3

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски- Биография 3 ПДФ Печат Е-мейл

Христо Смирненски

На 17 септември 1898г. В град Кукуш, в семейство на сладкаря Димитър Измирлиев се родило момче. Този южен край бил все още под турско иго, та всяко момче посрещали с радост и гледали с надежда на него като на бъдещ борец за свята народна свобода.Тогава още никой не е могъл да предполага, че синът на Д. Измирлиев ще бъде един от най-големите български поети,че не случйно са му дали собственото име на Ботев, защото той не само ще продължи Ботевите революционни традиции в нашата национална поезия,но и ще ги развие по-нататък, ще постави здравите основи на новото пролетарско изкуство.

Малкията Христо расте буден,жизнерадостен, ученолюбив, обича да слуша приказки и песни и да ги преразказва на другарчетата си, сам съчинява малки стихотворения и песнички.Много отрано той вижда злото и несправедливостите в живота.Няма още пет години, когато избухва Илинденското въстание и пред детските му очи турците извършват кървавата разправа над българското население. В Кукуш Христо завършва четвърто отделение. През ноември 1908 година родителите му го изпращат да учи в София,където живее в семейството на дядо си по майчина линия Анастас Кръстев. Тук е ученик в първи и втори клас на прогимназията.След смъртта на дядо си, през август 1910г. Се завръща в Кукуш и неуморно разказва на близките си за столицата на свободна България, за чудесата, що е видял там, за писателите Елин Пелин, Стилиян Чилингиров и Пенчо Славейков, с който го е запознал вуйчо му Владимир Попатанасов – Пепо, известен поет-хуморист. В родния си град Христо Измирлиев завършва гимназия през 1911г., но бедният сладкар не може да плати високата училищна такса, за да постъпи синът му в Солунската гимназия, и Христо остава да помага на баща си.

През октомври 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.

Той припечелва за парче хляб като репортьор, като редактор и коректор, като чиновник. През пролетта на 1921г. Заболява от паратиф и затова през лятото заминава в рилското село Радуил да възстанови здравето си.Завърнал се в София, той продължава да пише и побликува не само лирически, но и хумористично-сатирични стихове и фейлетони по най-злободневните събития за времето.

В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив – лекарита откриват каверна ( жълтата гостенка не пощадява и него), препоръчават чист въздух, силна храна и пълно спокойствие – нещо непостижимо за бедния поет, който освен това не може да живее без събитията и вълненията на пише, да нахвърля планове за нови произведения.Тук го посещават пролетарски писатели, приятели, комсомолци. В края на май е отпечатана последната му творба – сатирата „Приказка за стълбата”, в която поетът сурово разобличава политическите ренегати.

Един нов кръвоизлив разтърсва здравето на Смирненски.Необходимо е веднга да постъпи за лечение в санаториум, но по това време никъде не се намира свободно легло. Лекарският консулт установява – милиарна туберколоза – и намира положението му за безнадеждно. Извършеният на 9 юни фашистки преврат лишават болния от прясна храна и лекарства за цели два дни. Най-сетне поетът е пренесен в близкия частен санаториум, но твърде късно и рано на сутринта на 18 юни 1923г. Издъхва, преди да е навършил 25 години.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG