Home Икономика Обща оценка на капиталовата стр-ра

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Обща оценка на капиталовата стр-ра ПДФ Печат Е-мейл

Обща оценка на капиталовата стр-ра-Капиталът представлява пар.израз на ст/стта на вложените в предпр-ето активи.Под капит.стр-ра се разбира опр.съотн-е м/у отд.видове капитал,с к.е финансирана д/стта на предпр-ето през даден отчетен период./ Анализът на кап.стр-ра е необх.,тъй като р-тите от него показват:1.Каква е степента на осигуреност на предпр-ето със собств.източници на ресурси за осъщ-не на непрекъсната д/ст,както и каква е гарантираната защита на предоставените ср-ва от кредиторите и своевременното погасяване на задълж-ята към тях;2.Какво е р-щето на фин.зависимост на предпр-ето – видовете и усл-ята на привличане на заемни ср-ва, направленията за тяхното използване и др./ Общият кап.ресурс на предпр-ето (ОКР)може да бъде детайлизиран ч/з 2 аналитични групировки. В осн.на първата групировка стои принадлежността на използвания капитал.От тази гл.т.той се подразделя на СК и пасиви: ОКР=СК+П./Собств.капитал е инвестирания в д/стта на предпр-ето капитал на собствениците.Пасивите представляват привлечен капитал, който се изолзва също в д/стта, но не принадлежи на собствениците./ В завис/ст от продължителността на използването на капитала в оборота на предпр-ето той се подразделя на капитал с продължително използване и капитал с краткосрочно използване. Първия вид капитал е възприето да се нарича постоянен, а втория-непостоянен капитал./Следователно : ОКР= Постоянен капитал +Непостоянен капитал; ПК=СК+Дългоср.пасиви; НК = Краткоср.пасиви./При оценяване на капит.стр-ра е особено важно да се дефинира какво е съотн-ето м/у СК и пасивите с оглед установяване на фин.независ/ст на предпр-ето.За целта се използват 2 пок-ля:1.Коеф.на фин.автономност: Кфа=СК/П ; Изразява колко 1-ци собствен капитал се падат или покриват 1-ца от пасивите. 2.Коеф.на задлъжнялост:Кз=П/СК. Показва колко пасиви се падат на 1-ца СК и доколко е възможно разширяване на стоп.д/ст за с/ка на привлечени ср-ва./ Влиянието на промените на величините на СК и на пасивите в/у абсолютното изменение на коеф.на фин.автономност може да се опр.чрез метода на верижните замествания:1.Опр.се коеф.на фин.автономност за предходния отчетен период: КФАо = СКо/По;2.Опр.се условен коеф.на фин.автономност: Кфа усл.=СК1/П1.4.Опр.се абсолютното изменение на коеф.на фин.авт/ст през тек.отч.период спрямо предходния период: Кфа=Кфа1 – Кфа0;5.Опр.се влиянието на промените на величината на СК в/у абсолютното изменение на коеф.на автономност: Кфа ск=Кфа усл-Кфа0;6.Опр.се влиянието на промените на величината на пасивите в/у абсол.изменение на коеф.на автономност:Кфап=Кфа1-Кфаусл;7.Опр.се комплексното влияние на ф-рите в/у абсолютното изменение на коеф.на авт/ст:Кфа=Кфаск +Кфа п./ При анализа на капит.стр-ра е належащо да се използват още редица показатели.Първият от тях е коеф.на устойчиво финансиране: Куф=(СК+Дългоср.пасиви)/ОКР = ПостояненК/ОКР.ПОказва относ.дял на тези източници на финансиране,к.предпр-ето може да се използва в своята д/ст по-дълго време.Този коеф. може да се модифицира при опр-не на т.нар.капиталов механизъм.В Англия пок-ля е известен като гиринг, а В=в САШ – ливъридж.: КМ=ДългосрП/ОКР или =ДългосрП/СК. / Кпаиталовия механизъм показва как се финансира предпр-ето в дългосрочен план./Друг вариант на прилагане на КМ е чрез изучаване на стр-рата на дългосрочните източници на финансиране.За целта се използват 2 взаимосвързани пок-ля: Коеф.на фин.завис/ст на капит.източници= ДП/ПК и Коеф.на фин.независ/ст на капит.източници=СК/ПК. / Друг важен момент при този анализ е изучаването на дела на СК в ОКР на предпр-ет0о чрез коеф.на концентрация на СК: Ккск=СК/ОКР. Коеф.на фин.завис/ст: Кфз=ОКР/СК.Той показва каква сума от активите се пада на 1лв.СК./В процеса на анализа може да се наложи използванети и на коеф.на концентрация на пасивите: Ккп=П/ОКР.Показва каква част от активите са формирани чрез дългосрочни и краткосрочни задълж-я./Съществуват редица обективни и субективни ф-ри,к.позволяват или пречат да се формира такава стр-ра на капитала,к.да осигури условия за неговото най-ефективно използване във всяко конкр.предпр., като:1.Отрасловата особ/ст на операт.д/ст;2.Стадият на жизнен цикъл на предпр-ето;3.Възприетата пол-ка от упр-е;4.Р-рът на условно-постояните р/ди;5.Конюктурата на стоковия пазар. 6.Конюктурата на фин.пазар.

22.Анализ на собствения капитал(СК)- СК представлява пар.израз на вложеното имущ-во от собств-ците в д/стта на предпр-ето.Целта на анализа е да се установят осн.източници за формиране на СК и да се опр.последствията от тяхното изменение за фин.устойчивост на предпр-ето./ От гл.т.на анализа СК може да бъде изследван от 2 страни – счетоводна и финансова./ Счет,аспект на нализа на СК изисква първоначална оценка на вложеното имущ-во към началния етап на функциониране на предпр-ето и отразяване на последващите му изменения, произтичащи от постигнатия фин.р-т или по др.причини, вседствие на което е настъпило нарастване или намаление на същия капитал./ Фин.аспект на анализа на СК разглежда съшия капитал като остатъчна ст/ст на активите на предпр-ето след приспадане на всичките му пасиви./ Следоватено в състава на СК могат да бъдат разграничени 2 осн.елемента – инвестиран капитал,т.е.първоначално вложените от собств-ците активи, и натрупан капитал,т.е. ресурсите,създадени в предпр-ето в повече от това,което е първоначално инвестирано от собств-ците./ Първоначално инвестираният капитал представлява сумата от номиналната ст/ст на акциите или дяловете на предприятието,т.е.от счет.гл.т. това е осн.капитал,който е определен при учредяването му и е регистриран в съда./Реинвестираният капитал се състои от резерви, които са образувани и натрупани за с/ка на печалбата след нейното данъчно облагане и от капитализираната неразпределена печалба.Формирането им може да бъде както задължително,така и доброволно./Резервът от последващи оценки или преоценъчният резерв е специфичен елемент на СК. Той възниква в р-т на възходяща оценка на ДА и ДНМА като “изкуствен” източник на увеличение на ст/стта им в р-т на осъществена преоценка./ Фин.р-т за текущия период се отчита чрез едноименната с.ка до края на отчетния период.С неговото приключване и настъпване на новия отчетен период той се превръща в р-т от минали години./ Анализът на СК протича в няколко етапа.Най-напред е необх.да се даде оценка на неговия размер. СК=ОК+Р±ФР+НПМГ-НЗМГ. По-нататък е необх.да се установи дали величината на натните активи в края на анализирания период се съхранява в сравнение с величината в началото на годината: СК=СК1-СК0./Когато се изходи от фин.аспект на анализа на СК,т.е.че СК=А-П, причините за настъпилите промени могат да се изследват от др.позиции./ После е необходимо да се измери относит.изменение на р-ра на СК през два сравнявани периода,т.е.какъв е темпът на изменението: JCK=CK1/СK0.Той най-често се изчислява в %.Темпът на изменение е база за опр-нето на темпа на прираста: Тпр=JCK-1.При положение.че като източник на инф-я се използва отчетът за СК,настъпилите изменения могат да бъдат проследени в няколко осн.направлления:1.изменения,к.са възникнали в р-т на преките взаимоотношения с инвестоторите;2.операции,к.са пряко свързани с д/стта на предпр-ето;3.операции,к.са възникнали в р-т на разпределение на част от фин.р-т;4.др.операции,к.водят до изменение на СК; 5.операции,к.не са пряко свързани с д/стта./Следваща задача на анализа е да се изследват промените,к.са настъпили в отд.елементи на СК,в р-т на които настъпва изменението на стр-рата като цяло. Осъщ.се чрез вертикален и хоризонтален анализ на отчета за СК./ При анализирането на осн.капитал следва да се оцени пълнотата на неговото формиране на базата на ТЗ, както и новите източници на увеличение и на намаление. /Анализът на стр-рата на осн.капитал е подчинен на поставените цели и може да бъде насочен към изучаване на неизплатените части от капитала;р-ра на собствените акции,к.са изкупени от акционерите,разл.видове акции и свързаните с тях права./Р-рът на резервите има важно значение особено за външните потребители на счет. инф-я.Липсата на резерви или недостатъчната им величина е сигнал за допълнителен риск за инвеститорите,тъй като от това може да се направи първоначален извод,че или печалбата през последните години е недостатъчна, или част от резервите са използвани за погасяване на загуби./Неразпределената печалба от минали години представлява акумулирана печалба, която не е изплатена на собствениците във вид  на дивиденти./ При анализа на неразпр.печалба тр.да се даде оценка на изменението на нейния дял в общия размер на СК./ В заключителната част на анализа е необх.да се установи каква е постигнатата възвръщаемост на СК с едноименния коеф.:Квск = НРППр/СК.Показва колко приходи се падат на 1 лв.СК и отразява възвръщаемостта, която рък-вото осигурява инвеститорите./Освен това е необх.да се направи кач.х-ка на адаптивността на предпр-ето спрямо настъпилите промени в икон.среда. Това може да стане ч/з коеф.на ефект.използване на СК: Кефск=А/СК. Дава обща оценка за ефективното упр-е на СК и намира израз в повишаване на р-ра на А-те,к.са получени , с 1 лв. СК.

23.Анализ на пасивите- Пасивите представляват съществуващи задължения на предпр-ето,които са възникнали в р-т на някакви минали сделки или събития, независимо от причините и условията на тяхното пораждане./ От гл.т.на анализирането им пасивите могат да бъдат разграничени в 2 осн.групи:1.Дългосрочни пасиви – към тях се отнасят всички форми на задължения със срок на погасяване повече от 1 година.2.Краткосрочни пасиви – към тях се отнасят всички форми на задълж-я със срок на погасяване до 1 година./Осн.източник на инф-я е пасивът на счет.баланс, някои от елементите на приложението на ГФО, както и регистрите за синтетично и аналитично отчитане.Инф-ята в пасива на счет.баланс дава възм/ст да се изчислят: 1.Съотн-я на балансови раздели,групи и статии към общата сума на пасива на баланса.2.Съотношения на отделните балансови статии или групи към други групи от пасива на баланса.3. Съотн-я на отд.балансови статии към други статии от състава на пасивите. / Източниците и формите на провличане на заемни ср-ва от страна на предпр-ето са разнообразни./ В завис/ст от целите на привличане те могат да бъдат в р-т на придобиване на ДМА и ДНМА,на КА и за задоволяване на др.стоп.потребности./ В завис/ст от произхода им пасивите могат да бъдат от външни източници и от вътрешни източници./В завис/ст от формата на привличане пасивите могат да бъдат в пар.форма, в стокова форма, в др.материални или нематериални форми./ Според начина на обезпечаване пасивите биват необезпечени, обезпечени с поръчителство или гаранция,както и обезпечени със залог./ Целта на анлиза на псивите е да се установи р-рът, съставът и формите на привличането им от предпр-ето,а така също да се даде оценка за ефект/стта от тяхното използване и своевременно уреждане.Етапи:1.изучава се динамиката на общия р-р на пасивите-Темповете на тази динамика се съпоставят с темповете на прираст на собств.фин.ресурси и на общата сума на активите на предпр-ето.2.анализира се стр-рата на пасивите.Изучава се динамиката на относит.тегла на банковите заеми, търг.кредити и вътрешната кредиторската задлъжнялост спрямо общата сума на псивите.3.Пасивите се анализират по периоди на привличане.За целта се извършва съответна групировка по този признак, изучава се динамиката на съотн-ята поотделно в дългосрочни и краткосрочни пасиви в това направление.4.анализира се съставът на конкр.кредитори на предпр-ето и усл-ята на предоставените от тях различни форми на фин.и търг.кредити.Тези усл-я се анализират от позициите на тяхното съответсвие на конюктурата на финансовите и стокови пазари.5.изучава се ефект/стта на използване на псивите като цяло и по отделни форми.За целта се използват пок-ли на обращаемост и рент/ст на пасивите: Брой на оборотите на псивите=Нетен р-р на п/дите от прод./ Ср.р-р напсивите през отч.период; Продълж/ст на обоорта на пасивите = 360/Бр.на оборотите на пасивите; Рент/ст на псивите=Фин.р-т/Ср.р-р на пасивите през отч.период. Средния р-р на пасивите се опр.чрез средна хронологична или чрез средна аритметична.Пок-лите се анализират в динамика.

24.Анализа на кредиторската задлъжнялост – Към кред.задл/ст се отнасят задълж-ята по получени, но неизплатени активи и услуги, неизплатени заплати,данъци и др.начилсения и р/ди.Тук се включват също получените аванси, неизплатените краткоср.банкови заеми и др./ Краткоср.задълж-я дават представа за спос/стта на предпр-ето да отговаря за своите дългове./По-подробна инф-я за състоянието на кредит.задл/ст се съдържа в счет.регистри. Разчетите с доставчиците могат да бъдат групирани, като се конкретизират най-значимите от тях, осигуряващи нормалната д/ст в предпр-ето./ Наличието на краткоср.задължения в д/стта на предпр-ето е нормално явление. Х-рното за тях е,че с помощта им могат да бъдат получени за известен период от време опр.ресурси съвършено безплатно./ Краткосрочните задължения могат да бъдат подразделени на фактически, потенциални и условни. Фактическите зад-я възникват въз основа на сключен договор, контракт или по силата на действащото законодателство.При уреждането им се очаква това да доведе до изтичане на ресурси, носители на икон.изгода.Потенциалните зад-я могат да не бъдат конкретно персонифицирани, неопределени са по време и размер, по принцип не са изискуеми и могат да не бъдат изпълнени. Условните зад-я представляват възможни зад-я, чието съществуване още не е потвърдено, или текущи зад-я,които не отг.на усл-ята за признаване./Важността на анализа на КЗ е обусловена от това,че тези задължения много често представляват значителна част от пасивите и тяхното изменение оказва влияние в/у динамиката на пок-лите за ликвидност.Той преминава през няколко етапа.1.установява се стр-рата на фактичекста задл/ст.Във връзка е това следва да се вземат под внимание остатъците на отчетния период, възникналите и ликвидираните зад-я през същия период,както и остатъците в края на периода.2.фактичекста задл/ст се изучава по отд.видове и се групират по срокове на възникване,т.е.в рамките на законните срокове и извън тях,като последните могат да бъдат разграничени в няколко времеви интервала. От тази гл.т.факт.задл/ст се подразделя на : допстима и недопустима.3.анализират се провизиите.Наличието на инф-я за тях допринася за уточняване на текущата платежосп/ст и на ликвидността.За нуждите на анализа провизиите се класифицират в 2 групи:-правни (произтичащи от действащото законодателство или друго приложение на закона,както и от клаузите на опр.договор) и конструктивни(произтичащи от д-ята на предпр-ето,което е показало надвусмислено пред трети лица,че поема опр.задължения,които има намерение да изпълни).4.опр.се средната продълж/ст на използване на кред.задл/ст в оборота на предпр-ето: По=Ср.наличност на кред.задл/ст/Сума на кредитните обороти по с/ките,чрез к.се отчитат КЗ *360.Този пок-л има важно аналитично знаение.Той обаче се изчислява трудно и затова по-често се използва: По=Ср.наличност на задълж-ята към доставчици/Р/ди за доставка*360./ Кред.задл/ст е един от източниците за покриване на дебит.задлъж/ст. Затова в процеса на анализа е важно да се сравняват не само техните р-ри в абсолютно изражение,но и продълж/стта на периода на обращаемост.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG