Home Литература Христо Смирненски- Биография

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски- Биография ПДФ Печат Е-мейл

  1. 1. Биография

Христо Смирненски е роден под името Христо Димитров Измирлиев в гр. Кукуш на 17 септември 1898г. Учи до четвърто отделение в родния си град, след което родителите му го пращат в София при бащата на майка му да продължи образованието си. През 1908г. дядо му умира и Смирненски се връща в Кукуш. Завършва гимназия в родния си град.

По време на Балканската война през октомври 1912г. и Кукуш е освободен, но радостта е кратка. Изникват разни разногласия и избухва Междусъюзническата война. Пред опасността населението напуска Кукуш. Семейството на Христо Измирлиев, заедно с много други бежанци, се установява в София.

Христо се записва в Техническо училище, но помага в издръжката на семейството си, като продава вестници. Работи и като писар, касиер и печатар.

През 1915г.Сътрудничи на хумористичния вестник „К’во да е”, където за първи път се подписва с псевдонима Ведбал. Първите му творби са още наивни и повърхностни, но в тях личи чувството му за хумор. По-късно започва да праща стихове и фейлетони  и в седмичните списания „Българан”, „ Родна лира”, „Смях и сълзи”, „Барабан” и „Сила”. През 1917 за първи път използва псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.

През 1917г. постъпва като юнкер във Военното училище, но след потушаването на Войнишкото въстание (1918г.) напуска. През същата година Христо Измирлиев издава първата си хумористична сбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” под псевдонима Ведбал.

През 1919г. започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях”, което оказва решаващо въздействие върху идейното съзряване на Смирненски. До 1920 Христо се развива изключително като поет хуморист и сатирик. Неговия истински лирически дебют е стихотворението „Първи май”.

През февруари на 1922 е отпечатана и стихосбирката „Да бъде ден!”, която има и второ издание в края на същата година.

През 1922-1923г. издава хумористичното списание „Маскарад”.

През 1923г на 18 юни умира от туберкулоза.

Христо Смирненски е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Въпреки ранната си смърт той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата литературна критика (главно поради социалистическите идеи в творчеството си) и определен от консервативните литературоведски кръгове на съвремието си, като автор на „приложна поезия“, Смирненски е поет със забележителен пародиен

  1. 2. Творчество на Христо Смирненски

Разкази

  • Босоногите деца
  • Гюро Михайлов пътува
  • Зидари
  • Как ще си умра млад и зелен
  • Лятна нощ
  • Очи
  • Приказка за стълбата

Стихотворения

  • Бохем
  • В Леге
  • Великден
  • Вълкът
  • Вяра
  • Горчиво кафе
  • Безименните души
  • Братчетата на Гаврош
  • Бунта на Везувий
  • Бурята в Берлин
  • В Поволжието
  • Веригитена мисълта
  • Вечния карнавал
  • Въглекопач
  • Глад
  • Гладиатор
  • Гневът на робите
  • Да бъде ден
  • Йохан
  • Карл Либкнехт
  • Ковачът
  • Към висини
  • Москва
  • Ний
  • Огнен път
  • През бурята
  • Пролетарий
  • Пролетно писмо
  • Пролетта на робите
  • Първи май
  • Северния Спартак
  • Северно сияние
  • Смъртта на Делеклюз
  • Стария музикант
  • Три години
  • Улицата
  • Уличната жена
  • Утрешния ден
  • Цветарка
  • Червените ескадрони
  • Червения смях
  • Есен
  • Есенни листа
  • Жълтата гостенка
  • Зима
  • Зимни вичери
  • Каменарче
  • Копнеж
  • Любов под луната
  • Мечти
  • На гости у Дявола-Приказка за тинята
  • На гости у Дявола-Приказка за честта
  • Ний сме весели бродяги
  • Приказка
  • Работникът
  • Рашел
  • Роза Люксембург
  • Рождество Христово през 1923 година
  • Руският Прометей
  • Сенки
  • Соня
  • Съветска Русия
  • Това е улицата
  • Тълпите
  • Христо Ботев
  • Христос възкресе
  • Цензурата
  • Чиновник
  • Юноша
  • Фейлетони
  • Благатворителност
  • Вечният фарисейн
  • Епидемия от конференций
  • Политическа зима
  • Рождество
  • Хляби зрелища
  • В историята и в живота на съвременната българска литература Смирненски присъства като голям поет новатор, като истински основоположник и строител на нашето социалистическо-реалистично изкуство.
  1. 3. Образи в творчеството на Христо Смирненски

В областта на поетическата стилистика Смирненски е верен ученик на символизма. Той не само употребява най-често обичайните за символистите пищни, сложни епитети (от рода на "огнеструйни", "огнедишащи", "лунносребърни", "златолюспест", "златозвездна", "сребролунна"), но и характерни образи и настроения на символизма ("теменужен остров в лунносребърни води", "воала на здрач тъмносин", "есенни цветя", "морни гърди", "привечер лятна наметна пак с траурен плащ рамена").

Смирненски също заема образи от митологията, Библията, приказките, литературата, историята или от далечни, екзотични предели, но проявява в това отношение избирателност към бунтарската традиция на човешката култура. Неговите любими образи-символи са богоборецът Прометей от митологията, Каин от Библията, Спартак от историята. Дори реални на пръв поглед, историческите образи у него са стилизирани в романтично-символистичен дух.

Христо Смирненски, за разлика от всички свои предходници, в чието творчество "нахлува" градската тема, е изцяло поет на града. И то не само в смисъл, че Градът е единственият декор на неговото творчество, но и защото самата художествена чувствителност на Смирненски е изцяло градска. Макар да е роден в Кукуш и сам да нарича себе си "принц безпаричен, роден край Егея, раснал сред нарове, спал под лози", този детски спомен остава миражно-нереален и не присъства повече в неговото творчество. Защото бежанецът от Кукуш се вкоренява и заживява изцяло в големия град. Градът става негова същност, негова стихия, негова обич, единствен фон и тема на творчеството му. Улицата многогласна, схлупените хижи в предградията и блесналите витрини на центъра, звънът на трамваите и виковете на вестникопродавците - това е реалният декор на действието в творчеството на Смирненски. Ритъмът на големия град, на улицата е ритъм на неговата поезия. Чувствителността на "дете на града" е неговата поетическа чувствителност. "Децата на града" са неговите основни лирически образи. Сам той е "дете на града", бихме могли да го наречем дори "уличник", български Гаврош. Впрочем неговата хумористична поезия е била обвинявана от псевдонаучни критици в "улични вкусове". Това негативно определение съдържа обаче в себе си позитивната констатация, че Смирненски е изцяло рожба на Града и Улицата и техен певец.

4. Символни образи

  • Нощта
  • Градът
  • Смъртта
  • Смъртния знак
  • Кръвта
  • Тъмните „хижи”
  • Тълпите
  • Улицата
  • Децата
  • Цветята
  • Братя по участ
  • Ураганът „Вихърът”
  • Революцията
  • Звездите
  • Пламъкът
  • Сърцето
  • Пътят
  • Веригите
  • Зората
  • Бунтарят
  • 5. Основни мотиви в поезията на Христо Смирненски

а)градът – отражение на социалните контрасти; страданието на децата; зловещата територия на човешката трагедия; заплахата за духовна цялостност на личността („Цветарка”, „Братчетата на Гаврош”, „Зимни вечери”, „Босоногите деца”)

б)войната, насилието, демоничната власт на капитализма („Да бъде ден!”, „Ний”, „Пролетта на робите”, „Северно сияние”)

в)драмата на човека творец, жертва на социалната несправедливост, грижите, гладът, нищетата („Ний”, „Пролетта на робите”, „Зимни вечери”)

г)знака на съдбата, тежкия жребии на угнетените, обречеността, отнетата свобода, робската участ („Пролетта на робите”, „Северно сияние”, „Веригите на мисълта”,”жълтата гостенка”, „Зимни вечери”)

д)невинната младост подложена на жестоко изпитание сред порока на града; нетрайната красота, обречена да изчезне бързо в свят, чиито основен закон е аморалната покупко-продажба; тъжната загуба на детската невинност („Цветарка”, „Зимни вечери”, „Улична жена”)

е)нравственото падение на личността, безпомощността на човека пред силата на злото; опорочената греховна красота („Улична жена”)

ж)тълпата жанр на зрелища, равнодушната към човешкото страдание тълпа отчуждена от трагедията на несретниците („Жълтата гостенка”, „Стария музикант”)

з)свещения гняв на потисничеството, мотивът за Страшния съд, неизбежното въздействие, суровата присъда („Ний”, „Бунтът на Везувий”, „Работникът”)

и)метаморфозата на улицата, превърнала се от пространство на грижите и користта в арена на съдбовния двубой; викът, който възвестява промяната („Улицата”, „Бунтът на Везувий”, „Да бъде ден!”, „Това е улицата”)

к)разрушението на стария свят и съзиданието на новото; безумието на обречената власт, неспособна да възпре неудържимия победен ход на доброто („Северно сияния”, „Юноша”, „Йохан”)

л) мракът и светлината; Бездните и висините; непрестанното движение, волния полет („Ний”, „Северно сияние”, „Бунтът на Везувий”, „Към висините)

м)младостта мечта за бъдещето; вярата, надеждата и любовта („Да бъде ден!”, „Жълтата гостенка”, ”Утрешния ден”, „През бурята”)

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG