Home Литература Човекът и града в поезията на Смирненски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Човекът и града в поезията на Смирненски ПДФ Печат Е-мейл

„Да бъде ден!” – така се нарича единствената приживе излязла през 1922 г. лирическа стихосбирка на Христо Смирненски, приела заглавието на първото й стихотворение.

„Да бъде ден!” говори за сериозна поетическа школовка и мирогледно израстване на младия автор. В нея се откроява творец отразяващ динамиката на обществената действителност и големите проблеми на епохата, вживявайки се сърдечно в съдбата на обикновения човек.

Стихосбирката съдържа 31 от най – представителните стихотворения на Смирненски : „Да бъде ден!”, „Ний”, „Безименните души”, „Улицата”, „Утрешният ден”, „Братчетата на Гаврош”, „Старият музикант”, „Уличната жена”, „Цветарка”, „Въглекопач”, „Смъртта на Делеклюз”, „Северно сияние”, „Северният Спартак”, „Москва”, „Червените ескадрони”, „Бурята в Берлин”, „Роза Люксембург”, „Карл Либкнехт” и др.

„Да бъде ден!” съдържа в синтез двете основни смислово – емоционални ядра в поетичния сборник – светът на страданието на социално онеправданите и светът на бунта срещу веригите на социалната зависимост. Тези две теми – темата за страданието и темата за бунта, са основни не само за тази стихосбирка, но и за всички останали публикувани стихотворения на поета извън нея.

Страданието е визирано в лиричната творба „Да бъде ден!” чрез метафорични образи, носещи усещането на злощастие и смъртна заплаха:

Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната черна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В тази картина се създава внушение за страдалческия живот на хиляди човешки същества, подгонени от яростта на Златния бог. Измъчени и изтерзани жертви, те не понасят обаче мълчаливо и покорно нещастната си съдба. Във  връзката с нощта се включва контрастният образ на Светлина. Това е жадуваният бряг, към който се стремят душите на страдащите. „През сълзи и кървав гнет, / през ужаса на мрак студен” в гърдите им пламти копнеж за светлина, гори жажда за въздух, мечта за човешко щастие. Този копнеж, излял се в „разбунения вик” „Да бъде ден!”, придава призивен характер на стихотворението.

Темата за страданието се разгръща в стихосбирката чрез общи и конкретни картини на човешкото нещастие, очертани в безграничната трагедия на социално потиснатите.

Поетът е дълбоко съпричастен към нещастието на страдалците, чувствайки се вътрешно сроден с тях – близост, изразена в обръщенията „ О, морни бледолики братя”, „о, морни братя и сестри”(„Първи май”). Вътрешната връзка е отразена в приобщаването на лирическия Аз в стихотворението „Ний” към лирическотоНие:

Ний всички сме деца на майката земя,

но чужда е за нас кърмящата й гръд,

и в шеметния кръг на земния си път,

жадувайки лъчи, угасваме в тъма –

ний, бедните деца на майката земя.

Сливането на Аза в Ние в поезията на Смирненски изразява силните чувства и сърдечна приобщесност на поета към поробените от „жълтия метал”.

Поетът рисува конкретни образи на несретници, чието съществуване е превърнато в символ на човешкото страдание („Децата на града”). Това са бездомните гаврошовци, вперили копнеещ поглед в бляскавите витрини с жадувани, но недостъпни за тях неща („Братчетата на Гаврош”); това е старият цигулар, който под бремето на своята мъка тегли приведен до моста лъка на цигулката си, а край него „зли и далечни” шумят „пъстроцветните шумни тълпи” („Старият музикант”); това е „уличната жена”, принудена от сграбчилата я мизерия да празнува „вечен грях” („Уличната жена”); или малката цветопродавачка, подложена на хищните погледи на богатите мъже („Цветарка”). Това са „хиляди души разбити” – жертва на града – символ на суровия и безпощаден живот.

Градът е персонифициран в образа на жесток мъчител, на бездушен блудник, който се мъчи да скрие с бляскава маска своята злост и пустота:

Ти целият скован от злоба си,

о, шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят. („Братчетата на Гаврош”)

Това е градът – хищник, който дебне своите жертви, за да ги потопи в море от страдание:

А грамаден и задъхан,

скрил в студените си пазви

хиляди души разбити – дебне каменния град. („Цветарка”)

Тези жертви са безпомощните човешки същества – децата, непознали своето детство, немощните старци, обременени с болести и нищета, момичетата и жените, обречени на унижение и гибел – безбройни „души разбити”, бродещи като сенки в мрачния свят на страданието.

Смирненски разкрива страданието на своите герои – жертви на града, не само чрез щрихиране на живота им, а и чрез специфичен начин на художествено изображения, в което доминира статиката, неподвижността.

Постоянен гостенин в царството на страданието е не само Гладът, а и Смъртта. Те са родствено свързани – гладът, унищожаващ жизнените сили на мизерстващите, неизбежно води до тяхното крайно изчерпване. Образът на смъртта е образ на безжалостна хищница, на зловещ призрак, който очаква своите жертви : „А зад гърба мъ пристъпва Смъртта, / кървава и многоръка” („Старият музикант”), „... ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна, през твоите отключени врата”(„Уличната жена”).

Темата за страданието в стихосбирката се свързва с темата за бунта. Човекът жертва се е освободил от своята примиреност и страх от живота. У тях се заражда протестът, желанието за противодействие. Унижениете и изтерзаните издигат глас в своя защита. Съзнанието им се е променило, проникнато от борбен дух, водено от хуманистичен идеал, включващ борческо поведение в името на социалната справедливост и правда.

Главна роля за раждане на новото съзнание има идейният просветител.

Смирненски горещо вярва в спасителната сила на хуманистичният идеал, насищайки поезията си с неговия борчески романтичен патос. Той приветства възторжено борбата за неговото осъществяване, бунта на масите, подвига на борците.

Идеалът за борба ражда другото лице на града в лирическия свят на поета. Това е градът, който живее не само с болката и мъката на своите страдащи деца, а и с протеста и бунта на пробудилите се за нов живот човешки същества. Това са другите „деца на града”. Техен представител е младежът, изгарящ от копнеж да потопи в „гранитните вази” „на бунта огнедишащите рози”(„Пролетно писмо„), или онзи младеж включил се в саможертвената борба, който е готов да понесе „чрния кръст” в името на бъдещия празник на човечеството („През бурята”).

Към хората с ново съзнание принадлежат и съставящите огромната човешка маса -  тълпата. Смирненски въвежда образът на разбунтувалия се човешки безброй. Той дава нов пулс на образа на тълпите, като огромна маса човешки същества, осъзнали своята социална трагедия, но и ролята си на творци на историята, което им дава борческо самочувствие:

Чрез нашите сърца вселената тупти,

жвота се крепи на раменете ни...

Поета придава космически ореол на революционно настоените човешки маси:

...бурята със гръм ще призове

възбунените свои синове.

Смирненски визира не само тяхната огромна жизнена сила: „В тълпите смълчана е буря незнайна, /стопено е слънцето в тях”, но и здравата им връзка с бъдещето: „В тълпите е скрита душата велика,/душата на новия свят.”

Тълпите изливат своя бунтовен патос по улиците на града. Улицата е главен топос в лирическото пространство на града. От една страна, символизира живота с неговите ужаси, нещастия и страдания. От друга страна тя е арена на революционния пристъп на „бледоликите тълпи”, място, където си дават среща двете социални сили.

Символизирането на улицата е свързано и с образа на барикадата. Тя – барикадата е другото лице на двойнствената й същност – революционната активност. Барикадата е горещото пространство на революцията, олицетворение на въстаналия човешки дух. Барикадите са „гриви огнени”(„Улицата”). Те са като живо същество, което сякаш само взима участие в кървавите битки. На тях борците извършват своите героични подвизи.

Градът, улицата и барикадата не са просто образи – те въплъщават човешката същност.

Бунтовният патос в стихотворението намира най – ярък израз в картините на революцията. Нейният образ заема едно от централните места в стихосбирката. Образът на революцията е увенчан с романтичен ореол, преставен чрез най – величествените явления в природата. Смирненски използва образа на бурята, чиято мощна стихия разтърсва земята и носи свеж, очистителен въздух. („През бурята”)

С най – голяма художествена сила революцията е представена чрез образа на огъня. Огънят и огненото като символни образи се срещат в лирическото пространство на почти  всички революционни стихотворения. Улицата е немислима без сиянието на огъня. Показана е като „огнен змей”(„Улицата”). Тълпите осенени от огнения й блясък, са метафоризирани  чрез образа „океан от огнени вълни”(„Ний).

Образът на революцията в стихосбирката „Да бъде ден!” е свързан вътрешно и с образа на подвига – героичното поведение на човека и човешките маси в името на възвишения идеал. Подвигът у Смирненски носи романтичен ореол на изключителност. Героите, извършващи подвиг, са изваяни сякаш на пиедестал – величествени и впечатляващи.

Поетът внушава мисълта, че поривът към свобода е изконна същност на човешкия дух, че робството винаги поражда бунт, а бунтът – героичен подвиг, че смъртта на дръзналия пръв да извади меч срещу господарите си и да запали огъня на бунта в сърцата на робите, носи величествен ореол.

Двете теми – за страданието и бунта, съществуват в стихосбирката на Смирненски „Да бъде ден!” като самостоятелно идейно – емоционални и смислови ядра. Същевременно те преплитат, съчетават, преливат една в друга, намирайки се в дълбока вътрешна взаимовръзка. Тази взаимовръзка произтича не само от естествения процес – страданието води до бунт. Тя може да бъде обяснена и от друг смислов ъгъл – самият живот има две лица – тъмно и светло. Тъмнината и светлината са в противоречиво единство. Тъмнината ражда копнежа по светлина. Човекът се бори да я извоюва, макар и с цената на много жертви. Така се създава тръпният пулс и динамиката на живота.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG