Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРОБЛЕМИ НА ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗИ СЪС СУХОПЪТЕН ТРАНСПОРТ

1. Същност, значение и особености на пътническите превози

Пътническите превози, са една от основните дейности в железопътния И автомобилния транспорт и имат голямо стопанско, културно и социално значение. Добре организираният крайградски пътнически транспорт осигурява нормална работа на многобройните предприятия и учреждения и обслужва зоните за отдих около големите градове. Експресните и бързите влакове осигуряват потребностите от пътувания на населението до административните и културни центрове, до почивните станции и курортните селища и др. Пътническите превози, извършвани със сухопътен транспорт, могат да се класифицират като: а) Ежедневни пътувания на работници, служащи и учащи. Те са най-масовата група пътувания, извършвани на сравнително къси разстояния (не повече от 20 - 30 км). Преобладаващият относителен дял на тази група пътници определя сравнително късото средно превозно разстояние на един пътник по железопътния транспорт. б) Пътувания в края на работната седмица и в почивни дни. Част от тези пътувания се определят също от трудовата и учебната дейност на населението. Друга част обаче са свързани с културно-битовите потребности на гражданите. Тези пътувания се извършват на значително по-голямо разстояние (средно 30 - 80 км) в сравнение с първата група. в) Туристически пътувания, извършвани средно на разстояния 150 - 200 км. Те имат подчертано сезонен характер - извършват се предимно през летните месеци. Към тази група могат да бъдат отнесени и екскурзионните пътувания на учащите, извършвани също през летните месеци. г) Делови пътувания, при които се наблюдава тенденция на увеличаване относителния им дял, което се определя от развитието на пазарната икономика и частния бизнес. д) Масови градски превози. Макар и да имат характер на услуги, пътническите превози по своята същност са производствена дейност. Аналогично на превоза на товари, продукцията на пътническия транспорт е самият процес на пространствено преместване, а полезният ефект, който се създава от транспортния производствен процес задоволява определени лични и обществени потребности. През периода 1985 - 2003 г. се наблюдава тенденция на намаляване обема на пътническите провози по железопътния транспорт (вж. табл.5, гл.2). Приведените данни показват, че влиянието на икономическата криза за намаляване обема на пътническите превози е също така голямо, както при 62 товарните превози. При товарните превози намалението през периода 1990-2003 г. е около 3,1 пъти, а при пътническите превози - 2,9 пъти по отношение броя на превозените пътници и с 3,1 пъти за произведените пътниккилометри. Въз основа на данните в табл.6-гл.2 по-нататък може да се констатира, че причина за намалението на произведените пътниккилометри през разглеждания период е незначителното снижение на средното превозно разстояние на един пътник, което се дължи на факта че нараства дела на пътуванията на дълги разстояния. Твърде специфично и със особено практическо значение е делението на пътническите превози в транспорта според величината на разстоянието на пътуване, а именно на дълги, средни (крайградски) и масови градски (вътрешно градски). Крайградски са пътуванията между големите стопански административни центрове и разположените в близост на тях по-малки селища. Обикновено те се извършват в границите на едно железопътно управление на къси разстояния (най-често до 30 км). Градските превози се характеризират с редица специфични черти, като услуга, която се характеризира с масовост, силно изразена неравномерност в рамките на годината и денонощието и значим социален елемент. Това в крайна сметка ги прави при непрекъснато променящия се териториален обхват нежелани от превозвачите и са един от факторите които пораждат силно социално напрежение в обществото. Икономическата роля на тези превози нараства и има национално значение защото над 70% от всички пътувания в страната са с характеристиката масови градски. Със съответни особености се характеризира и неравномерността на пътническите превози. Както и при товарните превози, неравномерносттта се проявява в две основни разновидности - по направления и по време. По направления (в двете посоки на дадена железопътна или автобусна линия) пътническите превози се отличават с голяма неравномерност на пътникопотока между тях което се обяснява с различната населеност на съответните райони и цели на пътуване. През дните през седмицата с най-голяма величина у нас е неравномерността на пътникопотока по направлението София-Пловдив, а през летния сезон и по направленията София-Варна и София-Бургас. Известна неравномерност в една от посоките се отчита в началото и края на почивния сезон или при определени смущения в редуването на почивните смени на море. В годишен аспект обаче се наблюдава равенство в размер на пътникопотока в двете посоки на всяко от направленията. Пътникопотокът (£П) изразява броя на превозените пътници в една посока по съответното направление за едно денонощие и може да бъде определен по следната формула:

∑∏= N.K.g/ 365

където:

N - брой на населението от съответния район; K- коеф.на подвижност на населението – брой пътувания за един жител за една година; g- коеф.за дневна неравномерност. Така може да бъде определен броят на пътнитниците в един влак (Пв) по формулата:

∏_в= В.М.Ж

Където:

В – брой вагони за един влак; М- брой едящи места в един вагон (80 за клас 2 и 54 за клас 1); Ж- коеф.за използване на вагоните. От тук лесно може да бъде установен необх.брой на влаковете (Нвл) в пътническо движение през денонощието в дадено направление. В неравномерността по време с особена значимост изпъква неравномерността на пътническите превози по месеци. Обикновено максималният брой пътувания се извършват през месеците юли и август, докато през месец февруари те имат минимален размер. Коефициентът на неравномерност по месеци и тук се изчислява като отношение на обема на превозите през най-натоварения месец (обикновено август) към средномесечния брой пътувания през съответната година. Коефициетът на неравномерност на пътническите превози по месеци обикновено е по-голям от аналогичния коефициент при товарните превози и надвишава 1,1. Положителна тенденция е намаляването на величината на този коефициент и приближаването й към единица. Неравномерността на пъническите превози по време се проявява и по дни в седмицата. Обикновено в петък и през двата почивни дни пътуванията се увеличават и надвишават среднодневния брой пътувания. Накрая трябва да се посочи и неравномерността на пътническите превози по часове в денонощието. Обикновено сутрин в малък интервал от време се концентрират значителен брой пътувания от крайградските райони към големите стопански и административни центрове, а вечер - в обратното направление. Отрицателните последици на неравномерността на пътническите превози по време са аналогични на тези при товарните превози, а именно: необходимост от поддържане на значителни резерви от пропускателна способност,   подвижен  състав  и  друга  техника,  които  се използват 64 рационално само през върховите периоди. Особено неблагоприятно отражение върху икономическите показатели на железопътния транспорт дава неравномерността на пътническите превози по сезони и месеци. През периода юли - октомври достигат максималния си обем не само пътническите, но и товарните превози. Максималният обем на пътническите превози в седмицата обаче е в различни дни от този на товарните превози. Това дава възможност през съботните и неделните дни да се пускат в движение извънредни пътнически влакове, тъй като пропускателната способност е облекчена благодарение на намаленото товарно движение. При пътническите превози намаляването на неравномерността е значително по-труден за практическо решаване проблем, отколкото при товарните превози. Това се определя от самия характер и същност на пътническите превози, както и от невъзможността да се влияе върху избора на подходящо време за пътуване от всяка отделна личност.