Home Литература Христо Смирненски - Приказка за стълбата - Стълбата нагоре, която води надолу

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски - Приказка за стълбата - Стълбата нагоре, която води надолу ПДФ Печат Е-мейл

Всеки човек минава неизбежно по стълбата на своя жовот,която го води и нагоре,инадолу.Така той опознава себе си и света,разбира,че изкачването нагоре е по-дулго и мъчително,отколкото слизането,че пред него се изпречват различни стъпала – ниски и високи,полегати и стръмни.Много стъпала трябва да се озкачат и ключовете на много врати да се намерят,за да се стигне до заветната цел и до желания успех.От отделната личност и най-вече от нейните качества зависи изборът й на път към върха,защото невинаги първото стъпало сочи накъде води стълбата.Важното е да се знае защо требва да се изкачат тези стъпала,да бъде ясна целта и да се потърсят подходящите средства за постигането й.Измамна е тази житейска стълба.Понякога си мислим,че тя ни води нагоре,към мечтания успех,към поставената цел,но в същото време да се окаже,че главоломно сме слезли надолу: обикновено този ход води към пагубния провал на човешкото обезличаване.понякога дългото задържане на някое от стъпалата подсказва,че погрешно сме избрали посокота,прескачането на стъпало е знак,че не всичко от уроците на живота е усвоено добре. И само вътрешната мяра на човека може да държи нащрек сетивата му и да го доведе до желания връх,без той да загуби своето Аз.Нищо,което има цена,не се дава даром на този свят.Изкачването по стълбата на живота – също.Такова е посланието на „вечния юноша” в българската поезия-Христо Смирненски в неговата „Приказка на стълбата”.Ненавършил 24 години,той ни завеща една оригинална притча за цената на компромисите,за измяната и изневярата,за продажността на идеалите,за човешката природа.Има ли значение какъв е жанрът на творбата „Приказка за стълбата”?Дали е притча,кратък сатиричен разказ или своеобразна малка пиеса?Важното е ,че тя е ярък пример в белетристичното творчество на Христо Смирненски ,а и в българската сатирична проза.Важни са и оригиналните тълкувания на някои печални истини на дълговечното битие на човечеството.удивително е как до тях  достига такъв млад и възторжено-патетичен поет като Смирненски.Мъдър,проницателен и филсофски многоизмерим се оказва неговият поетичен и сатиричен талант,когато навлиза в дълбоките философски пластове на библейската притча за Дявола,Ада и Рая.Те са изпълнени с нова семантика и дават представа за новата визия на автора,плод на сложното му и многопластово отношение към човека и света.Емоционалните и психолочиески контрасти,иносказателността и условността създават особената поетико-метафорична атмосфера в творбата,изясняват нейните внушения и прозрения.

Какво ни възхищава и удивлява в „Приказка за стълбата”?В днешното време,изпълнено с негативни явления в личен и обществен план,продължава да съществува болезненият сблъсък на мирогледа,на идеалите и на нранствената система на индивида с безпощадните закони на заобикалящия го несъвършен свят.Те именно отглеждат и несъвършения човек.Христо Смирненски използва и тръгва както от библейско-митологичното,така и от конкретно-социалните проблеми  на своето време,за да достигне до глобалните обобщения за човека,за схватката между доброто и злото,за сложното превъплъщение на злото и наивността на хората ,устремили се към справедлив живот,но тръгнали по грешния път към него.

Образът-символ на стълбата от „бял мрамор с розови жилки” асоциативно очертава изкусителния път към Ада: „бял мрамор с розови жилки”.Дори и идеалът може да бъде „продадем” на безценица.Заглавието-метафора и мотото-посвещение са адресирани към хората въобще: „Посветено на всички,които ще кажат: „Това не се отнася до мене” И колкото по-безкористни и възвишено са избраните цели,толкова по-голямо е разочарованието от предателството спрямо тях,толкова по-жесток е шокът от подмяната им и от променения обезличен човек.Жестока е дехуманизацията на света и човека в „Приказка за стълбата”.Противно е и метаморфозата,довела до превръщане на идеалиста-плебей в самовеолен принц.Страшно е,когато продаде душата си на изкусителя Дявол – достатъчно е да се вгледаме в нашето  объркано и хаотично ежедневие.Многобройни са пластовете на горчивата сатира на Смирненски,затова събуждат толкова размисли у нас.Творбата е не само една универсална алегория за неизбежната деградация на човека по пътя на властта.Тя е и една притча за всеки,заставащ пред стълбата на живота,едно предупреждение за цената,която трябва да плати,за да стигне до високия връх на своите цели.

Мотото-посвещение не е само за съвременниците на Смирненски.То е и за нас, и за идващите след нас.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG