Home Икономика Отчитане на капиталите 2

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отчитане на капиталите 2 ПДФ Печат Е-мейл

Отчитане на капиталите

Счет. отчитане на осн. к-л(101)

Отчитането става ч/з с/ка 101 /осн. к-л- с/ката е пасивна. За да получим детайл. информ. за счет. отразяване на к-ла при изготвяне на индивидуалния сметкоплан на предприятието към с8ка 101 следва да се открият подсметки с четиризначен шифър.Аналитичното отчитане на с/ки се организираза да се получи инфор. за  размера на дяловете наV-ки сътрудници; за увел. и намал. на дела;за върнатите дялове при напускане на съдружник; дивиденти изплащане на суми за дялове. При учредяване на търговското дружество V-ки съдружник обявява вида и размера на к-ла с които ще участва. Въз основа на тях се изготвя учредителния протокол на дружееството като данните в него трябва да получат счет. израз. ЗаV-и обявени вноски които все още не са постъпили се води с/ка за вземания от съдрудниците .В рамките на 30 дн. срок се изисква внасяне на сумите ч/з изпращане на писма.

Случай за увеличаване на осн. к-л

  1. за с/ка на набрания допъл. к-л в дружествата
  2. за с/ка на набраните резерви в предприятиета, но не V резерви
  3. за с/ка на печалбата от мин. години

Статията е възможна ако има плащане на данъка в/у печалбатаот предприятието .

Случаи за намаляване на осн. к-л

  1. когато напусне съдружник
  2. изключение са ДА, които подлежат на амортизация
  3. когато предприятието покрива загуби от мин. год. за с/ка на к-л /

Счет. отчитане на допъл. к-л /102/

Увеличаване на к-ла

  1. формиране на к-ла
  2. увеличаване на доп. к-л за с/ка на резерви

Намаляване на доп. к-л

  1. при връщането на допъл. вноски на собственика

Не може да се върне ако е трансформиран в осн. к-л

  1. в края на годината
  2. за покриване на загуби от мин. години е:

Счет. отичитане на резервен к-л /гр11/

Тя  вкл.след. с/ки:

111-общи резерви образуват се за с/ка или по др. ред определен с закон. Значението им е покриване на загуба, както и за допъл. размера на осн. и допъл. к-л.

Счет. записвания:

  1. формиране на резерви за с/ка на печл.
  2. използване на резерви за увел. на осн. к-л
  3. ползване на резерви за увел. на допъл. к-л
  4. при покриване на загуби

112 -преоценъчни резерви. Ч/з нея се отчитат главно наличните резерви създадени от надоценка на ДМА или пък на дългосрочните инвестиции. Организацията на аналитичното отчитане към тази с/ка трябва да се осъществи така че да осигури инф. от една страна както за надоценка на ДМА така и надоценка на дългоср. инвестиции; задължително следва да се осигури инфор.и за конкреттите обекти

113 -инвестиционни резерви -образуват се в инвестиц. дружества.

116-премиини резерви- те се образуват в следст. получени премии при емисията на акции 108/ 116.

117-допълнителни резерви - те се образуват и иползват по решение на собственика. Те се образуват за с/ка на Pr след нейното облагане с данък.

2.Отчитане на ДА

Същност ,видове, оценка на ДА- те са такива обекти на отчитане , в които предприятието дългосрочно е инвестирано средства за осъщств. на стоп. дейност . В тези активи предприятието е инвест. част от осн. к-л и чужди средства, главно под формата на дългоср. заеми, като по този начин предприятието обслужва давността, а в продъл. Период от време осн. част от тези активи запазват и продъл. Време натурално-веществената си форма и пренасят на части своята ст/ст в ст/ста на произвеждания продукт (р_ди за обръщение, услуги и др). към ДА се вкл. и инвест. на предприятито  направени с цел увел. и натрупване на осн. к-л по пътя на лихви, девиденти и др. възнаграждения. Това средства предствени на др. предприятия под формата на акции, съучастия и дългоср. заеми. Съгл. ЗЗС ДА се обособяват в 4 гр.:материални ; нематериални; финансови; положителна репутация;МДА-вкл. средства на труда;НДА-вкл. р/дите за учредяване .

Фин.ДА-са фин.средства на предприятието, вложени в др. предприятие за продълж. Срок от време с цел увел. на к-ла. Тези активи се проявяват в 2 форми:дългоср. инвест. (дялове, акции, облигации и др.) срок на държане повече от 12 месеца; дългоср. вземания със срок на изискуемост повече от 12 месеца; полож. Търг. репутация- е привишението на р/дите за придобиване над дела на придобиващия в справедливата ст/ст на придобите.ДМАи ДНА се оценяват и посочват в баланса по първоначалната ст/ст и по балансовота ст/ст. Първонач. Ст/ст може да е цена на придобиване , себестойност, справедлива цена и цена в нотариалния акт. Цената на придобиване се образува от покупната цена без ДДС и увел. с фактически извършените р/ди, свързани с доставка и монтаж респективно изплатени суми за стройтелство, проучване и проектиране. Себестоиността се формира от произ. р/ди направени за придобиването. Спараведливата ( продажна ) ст/ст се прилага в случаите на безв. придоб. на А или за намерените при инветтаризация излишни А с неустановен произход. Тва е цената, по която А би могъл да се продаде. Бал. ст/ст е  разликата м/у  първоначалната ст/ст и наличната аморт. на конкретния ДА. При анал. отчитане на МДА и НДА се изисква V инвентарен обект да се завежда в т.нар. инвентарни карти. Тези карти се групират по цехове, служби, участъци и т.н., като на V се дава съответветен номер. Документирането на операции е по придобиване, движението, изваждането от употреба и др. става ч/з типове документи, чиято форма и съдържание са посочени в албума на счет. документи. По-важните са: акт за завършени етапи за строителни договори; акт за приемане на строит. обекти; акт за приемане- предаване на ДА; протокол за бракуване на ДА;с/ка от А-те при ликвидация на ДА; амортизационен план; инвентаризационен опис; протокол за приемане- предаване на автомобил. Предприятието може само да си изготви др. документи във връзка със спец. на дейността му, но задъл.. усл. Е те да отговаря на изисквания на ЗЗС( закон за счетоводството).

Отчит. на МДА(с/ки от гр.20)

Тези с/ки имат имуществен х-р и отчитат движението на конкр. мат. обекти.  207-е калкулационата.Д се  с V р/ди направени  за придобиването на МДА,след като V разходи  за извършени  и обекта е готов за експлоатация с/ката  се К с натрупаната ст/ст по А.208- е операционно резултатна тъй като  по К записваме V получени п/дп от  ликвидацията  на А, апо Д V р/ди по ликвидацията.Салдото може да е кредитно когато ще показва положително .Л от ликвидацията а К-но отрицатилно.Л от ликвидацията -извън п/д799 или извън р/д699.

---придобиване на МДА става по един от следните начини;1-ч/з покупка на нови (неупотребявани);2-ч/зстроителство;3-ч/зпокупка на стари (употребявани);4-по безвъзмезден начин ;5-от собствена продукция ;6-ч/з вноски от съдружниците;7-заприходявани на намерени  при инвестиране  излишни МДА с неустановен произход;8-получените по финансово лизингов договор

--Придобитите МДА могат да  бъдат финансирани по един от следните начини;1-с собствени средства ;2-с отпуснат банков заем;3-ч/з финансиране от бюджета или др.предприятия.

1-ч/з покупка на  нови МДА-отчитането може да е по два начина ;-без или с използване на с/ка 207

Ч/з строителство- строителството може да е организирано по 2 начина: по стопански начин; ч/з възлагане( договаряне ). по стоп. начин- предприятието само организира строителната си дейност. Той трябва да доставя строителен мат., да сформира строителна гр.,да набави съот. строителна техника. Отразяват се като р/ди по иком. елементи. Записванията са същите, като преходните (1-12). Ч/з възлагане-инвеститора скл. договор със строителното предприятие, в него се посочват отделните етапи, които изискват и съответното счет. отразяване. При посочване на строит., инвеститора отпуска аванс на изпълнителя )строител. предприятие), които отчита ч/з с/ка 402. Тя е активна с/ка. 3.)-ч/з покупка на употребявани МДА се осъществява ч/з акт за покупко9продажба, като справедливата ст/ст на А е прод. цена. Записванията са същите като при покупка на нови МДА. 4.)- придобиване на МДА по безвъзмезден начин. Документира се с акт на безв. сделка и с издаде на от продавача опростена фактура.Полученият актив се записва в баланса със сумата посочена от дарителя в фактурата, в този случай ст/ста на А ще се отрази като извънреден приход.

гр.20/799     с прод. ст/ст

5.)- придобиване на МДА отсобствена продукция или стоки. Ако производствено предприятие трансформира свои произведен готов продукт предмет на продажба в ДА.       гр. 20/303   със себестиността на този продукт.

Ако предприятие трансформира стоки в ДА.   гр.20/304   с отч. ст/ст на стоките.

6.) придовиване ч/з вноски от съдружниците. Става ч/з непарични вноски на учредителите на ТД, правния режим, на които е регламентиран в търг. закон. Това са т.нар. спортни вноски. Оценката на внесените ДМА се извършва от 3 вещни лица назначени от съда. Когато вносителя не е съгласен с дадената оценка се дава възможност той да участва в дружеството с пар. вноска или да откаже своето участие без всякакви санкции за него.  При вземане на решение от учедителите за формиране на капитала на ТД--- 426/1012. При внасяне на съот. к-л под формата на непар. вноска--- гр.20/426. За трансформиране на к-ла от непоискан но внесен "в поискан и внесен"----1012/1013.

7.) придобиване на МДА ч/з заприходяване на излишните А открити при инвентаризация. Когато се установяват А с неизвестен произход, те се записват в баланса по продажни цени---гр.20/793

8.) отчитане придобиване на МДА въз основа на лизингови договори.

3. Отчитане амортизацията на МДА

амортизацията (Ам) е паричен израз на онази част от ст/ст на МДА, която се пренася в себестоиността на произвеждания продукт, в обръщението, в услугите и т.н. V-о предприятие съгл.ЗЗС разработва своя аморт. политика съгл. закона и нац. счет. стандарти на амортизиране подлежат МДА и немат. ДА. Предприятието само опр.. сроковете на Ам. на отделните А. Не се начислява Ам. на земята, горите, паметниците на културата(ако от земята извличаме пол. изкопаеми тогава се начислява Ам.) Предприятиетоа от бюджетната сфера начисляват Ам по решение на мин. съвет.V-о предприятие само избира методите за Ам. Ам. се начислява ежемесечно в размер на 1/12 от год. размер. Те се пресмятат в/у първоначалната ст/ст на отделните обекти въз основа на аморт. норми. За придобитите през даден месец ДА, аморт. започва да се начислява от началото на след. месец. За извадените от употреба МДА,Ам. се начислява до края на същия месец. Във V-о предприятие се изготвяват  аморт. план. В него се определя приетия срок за практическо използване на А, аморт. сума, аморт. норма и аморт. квота, за видовете аморт. А и др. Аморт. квота е част от общата Ам сума на А, разпределена м/у отделните отчетни периода. Размера на Ам. квота зависи от прилаганите методи на аморт. Посочените в нац. сметкоплан методи за Ам., които предприятието има възможност да прилага са:1.) линеен метод 2.) нелинеини методи биват:1. дегрисивни нелинеини методи7 константно- деграсивен метод; неравномерно- деграсивен метод; метод на сумата на числата;2. прогресивен нелинеен метод.

Линеен метод- прилагането му е целесъобразно за такива А за които относително точно може да се опредили полезния срок на годност. В сл. Ам квота се установява като произведение на Ам. Е-ма на А-те и год. ам. норма. Ам. квота е постоянна величина и не се променя през ам. срок.

Неленеини методи- ри използването им размера на Ам квота може да увеличи или намали през отделните периоди равномерно или неравномерно.

- деграсивно нелин. метод- при прилагането им ам. квота намалява през ам. срок. Използането им е целесъобразно за такива А които се износват материално и морално сравнително бързо.

- константно- деграсивен- нар. още "метод на снижаващия се остатък ".Ам. норма остава непроменена и се определя аналогично на линеиния метод, нос опр. коефицент на завишение, той варира от 1.5 до 2.5. Такава установена норма се прилага към остатъчната ст/ст на А за V-а год. от установения срок на годност. През посл. 2 год. ам. се начислява по равно към остатъчната ст/ст на А за окончателното им амортизиране.

- метод на сумата на числата- год. ам. норма намира като отношение на бр. на годините оставащи до изтичане на ам. срок и сумата от числата на годините в аморт. срок.

-- прогресивно нелинеен метод- Ам квота - първата година е най- малка и през след. години нараства така че пълното амортизиране да се извърши в определен срок. Този метод би следвало да се прилага в предприятието което постепенно усвоява производствените си мощности.

Счет. отч.- ч/з с/ка 603

-- при нач. на аморт.- 603/241- с аморт. ст/ст

-- в зависимост от дейността, в която се експлоатира активи

611/603

612/603

614/603

615/603

207/603

208/603

613/603

--при отписване на актива, когато е напълен аморт.--- 241/гр.20

4. Отчитане ремонта на МДА

За да се поддържат в състояние годно за експлоатация МДА сл. да се подлагат на ремонт. Споредобема и характера на ремонта бива текещ, среден и основен. Текущия се извежда в смисъл на поддържане , извършване на малки поправки и заменяне на малки части. Средният ремонт изисква подмяна на бързо изноващи се детайли. При тези 2 вида ДА не се спира от експлоатация. Основният ремонт се изразява в подмяна на осн. възли и детаили и Да се спира от експлаотация за продъл. перид от време.Независимо от вида на ремонта направените р/ди  за него се вкл. в състава на р/дите за тек. дейност. Ремонтът може да бъде извършен по 2 начина- ч/з възлагане и постоп. начин.

1.) Ч/з възлагане- инвеститора трябва да отпусне аванс на изпълнителя. Предствената фактура от изпълнителя удобрена от инвеститора се отчитат като р/ди за външни услуги по с/ка 602.

- за отпускане на аванс-

-при предствяне на фактурата

-при отнаси р/ди по предназначение

2.) по стоп. начин- предприятието трябва да сформира строи. гр. и т.н. Дейността на ремонтната гр. се отчита като спомагателна дейност, т.е. към съответна подс/ка към с/ка 612

- предприятието трябва да закупи сртоит. материали

- влагане на материалите

- ако строителството продължава и през сл. отч. период

- при ползване на външни услуги

- при приемане на ремонта в зависимост от това в коя дейност се експлаотира обекта-611/612- подс/ка на ремонтната гр.

-когато ремонт. гр. извършва спом. дейност

при ремонт на адмен. сграда

- при разрочване на разходите за по-дълъг период от време

- за първата година

6. НДА

Тези актове се посочват в баланса само тогава следкато има доказателства че от тях като използване ще се получи бъдеща изгода от една страна и от друга че същите следва да имат оценка.Съгласно стандарта "отчитане на НДА"цената на придобиване не може да е по малка от 2 минимални заплати,и тези активи аналогично на  МДА в края на год. се проценяват и като надценките им се отчитат като преоценъчен резерв.Амортиз.на тези активи се  отчита по аналогичен начин  на МДАпо деин от начините.Отч.на тази активи става ч/з с/ки от група 21.

1)-Отчитан.на р/дите за учредяване и разширяване (211)-тук са вклучени р/дите преди започване на стоп.деиност и р/ди по разширяване на тази деиност като следва подготовка на документацията за регистрация и пререгистрация в съда ,платените държавни такси за регистрация и пререгистрация,маркетингови проучвания ,реклами,съобщения и др.,хонорари на вещи лица ,специалисти,и др.,р/дите свързани с емисия на ценни книжа.По сметка та се отчитат и р/дите за ремонтите по разширяване на деиноста ,р/дите за модернизация и реконструкция  на наети МДА.При отразяването на тези р/ди по иконом.елементи.

--по разходите за емисии

----по на  начал.амортизация   603/242

2.)Отчитане на продуктите от развоина деиност(212)в специален стандарт е посочена че развоина деиност е птретворяването на откритията от научна деиност или на др.знания в проект за производство на нови или на значителни подобрения сами и др. но преди  започването на производ.или търг .деиност.Всички разходи  се отразяват като р/ди по икономически  елементи

Тази деиност може да е осн. или спомагателна

---произведения продукт в предприятието може и да го продадем и следва от всичко от продажбата (п/да)се отразява по с/ка 70

---- за отписване на продукта ( с отч. ст/ст)-709/212 (с отч. ст/ст)

----разликата в края на отч. период-709/123

----може да получим като дарение такъв продукт-212/799( с прд. цена )

----когато изписваме актив, който е напълно амортизиран( бракуван)-242/212

----ако обаче не е напълно амортизиран, то неамор. част ще се отразим като извънреден р/д ч/З с/ка 213--213/212

Характерно е затекущо създаден продукт на който не му е била нач. амор. то ние сл. да опишем същата от баланса и да патентоваме продукта  с неаморт. част

242/         ( с аморт. част)

213/         ( с неаморт. част)

/212     ( с отч. ст/ст)

V-и разходи свързани с патентоването на научния продукт ще увел. ст/ст  т.е. ще образуваме цена на придобиване-213/гр50

7. Отчитане на материалите (302  с/ка)

По с/ка 302 се отчитат  мат.предназначени за производствено  експлотационни цели с цел създаване  на продукт  с нови потрбителски ст/ст.Матер.които се използват  като гориво или за технологически цели запасните части създадените в  собственото производство или закупените образци модели опитни инсталации и др.подобни ,консумативи канцеларските и др.В процеса на  текущо счет.отчит.мат. те могат да се обособят в групи .Оценката  на мат. съгл. ЗЗС се извършва  по цени на придобиване себест/сти по справедливата им цена.В края на  год. те следва да се посочат  в баланса но справедливата им цена  в случая че тя е по ниска  за момента  от отч.ин цена .Към с/ка 302 при необходимост е препоръчано в нац. с/ко план да се водят следните подс/ки:

3021-оснивни материали

3022-спомагателни материали

3023-резервни части

3024-горивни материали

3025-образци модели опитни инсталации

3026- амбалажни материали

3027-мат.и стоки на път

3028-матер.за преработка

3029-други материали

Анал/отч. се организира по видове мат.с данни за коли. цена и ст/ст,по складове и МОЛ.1

1)-отч.увеличаване на материалите -може да настъпи за сметка на източниците ,най често  от доставчици процеса на доставката  може да стане по 2 начина с или без използването на калкулационна с/ка.

-----отч.на доставката  с изпозлзване на  на калкулациионна с/ка(ч/з с/ка 301).С/ка 301 се Д с доставната  ст/ст на мат.увеличена с V р/ди  по доставката  им до подреждането  им в склада.След съставяне  на калкулацията  с/ка 301 се К с/у Д на с/ка мат.(т.е. под с/ка).Салдото на с/ка 301 е само дебитно и показва размера  на ра/дите по незавършените доставки

--1-- при получаването на  фактура от доставчика

--2--за направените р/ди по доставката за платени на превозвача(товаро-разтоваро.р/ди)

--3--ако матр.са били застраховани

--4--след завършване на доставката мат.се заприхождават в склада по цена на придобиване.

8. Краткосрочни инвестиции.

Те са ЦК( акции и облигации) имащи голяма ликвидност и представляват алтернативни форми вложение на пар. средства.  Към крат. инвестиции спадат благородните метали и скъпоценни камъни. Крат. инвесиции се отличават от дългосрочните главно според своето предназначение т.е. докато кр. инвестиции са непрекъснато предмет на покупко- продажба, то дългоср. инвест. предприятието няма намерение да продава в близко бъдеще. Крат. инвестиции са освен купените на фондовата борса акции и облигации имитирани от др. предприятия и институции, но и изкупени акции и облигации. Държавните ЦК се закупуват само от БНБ или търговските банки. Акциите и облигациите се преоценяват ежемесечно по борсовата им цена. Това обаче се извършва само в случайте когато тези ЦК са регистрирани по фон. борса и са борсово продаваеми в противен сл. такава преоценка не се извършва. V разлики от евентуалните под и надоценки се отчитат като фин. п/д( 623), а фин. р/д( 723). За целта законодателя е фиксирал в нац. сметкоплан сл. с/ки. Положителни в 723, а отриц. в 623. Инвест. се отчитат ч/з с/ки от гр.51 (крат. инвест.) вкл.:

511-            акции

512-            изкупени собствени акции

513-            облигации

514-            изкупени собствени облигации

515-            ДЦК

516-            благородни камъни и скъпоценни камъни

Акции

Отчитане на акции (511)- отчитат закупените от фондовата борса, банки, търг. дружества акции с цел продажбата им на по- висока цена с оглед реализаре на Pr. Анал. отч. е с цел  за получаване на инфор., за бр. и вид на акциите, за номин. им ст/ст и за издателя.

Изкупени собст. акции (512)- са емитирани от предприятието акции. Изкупуват се с цел да се регулира бр. и курса на акциите в обръщение, както и за пробажбата им на собст. персонал. Записванията са същите коато при 511 с/ка. Операции със собст. акции осъществяват акционерните дружества. Важно значение за организацията и счет. отчитане има два фактора:

-начините на учредявяне на акцион. Дружество, което да е едновременно или постепенно

-начините за продажба на акциите които могат да бъдаат: продажба на акции при учредяване на дружеството само с/у пар. вноски. При едновременното учредяване на дружеството могат да се извър. сл. счет. записвания:1) за отпечатаните, но все още не емитирани акции

2)    при продажба на акции- по номинал

-по по- висока цена

- положителна разлика

3)    като се внася имущество с/у акции

4)    при емитиране на акции

-При постепенно учредяване на дружеството

  1. за отразяване на вземането от сътрудниците
  2. съдружниците внасят к-ла под формата на акции
  3. отписване на сумите от зад балансовите с/ки

Облигации

с/ка 513- аналитичното   отч. се извършва с цел осигурявани данни;името на издателя, цената на придобиване, видове и бр. облигации, срока за погасяване ( падежа ). Записванията са като при кациите, само че е възможно да се конвертират облигации в акции.

Отч. се организира с цел получаване на инф. за номин. ст/ст, за вида и бр. на облигации, за цената на придобиване и срока на падежа

1)изкупуване на собст. облиг.

2)за анулиране на собст. облиг. с което ще се погаси облиг заем

3)когато номин. ст/ст е по-голяма от цената на придобиване. Положителната разлика се отразява като премии.

4)когато номин. ст/ст е по-малка от цената на придобиване. Отрицателна разлика се отразява като отбива свързания с друж. к-л (109)

ДЦК

С/ка 515- ДЦК са документ нар. сертификат, в който посочената ном. ст/ст на съот. Ценна книга. Този документ се издава от мин. на финансите на цент. банка за продажба .БНБ провежда т.нар. аукуцион, на който се закупуват тези сертификати от търг. банки, които в последствие ги продават на предприятие и търг. лица.ДЦК са лихвени, имащи продажна цена на търг. банки и номин. ст/ст, която на датата на падежа се инкасира с начислената лихва

9.Отч. на пар. средства.

Пар. средства представляват краткотрайни активи в парични наличности или в парични еквиваленти. Пар. наличности са касовите наличности ибанковите депозити в лв. и във валута по разплащателни, депозитни и др.с/ки. Пар. средства в нац. и  чуждестранна валута, които в края на раб. ден се намират в касата на предприятието се нар. касова наличност. Пар. еквиваленти са крат. и бързо ликвидни активи, които се превръщат лесно в пар. наличности./ депозити, чекове,полици/. Пар. средства във валута се оценяват по обменния курс на БНБ за деня или по курс на придобиване. В края на V месец наличната валута  се преоценява по цент. курс на БНБ. Сл. трябва да се извърши подоценка на нал. валута и цената на придобиване на валутата. Тази разлика сл. да се отразява като фин. р/д или фин. п/д / подоценка или надоценка/. Използват се следните данни:

приходен касов ордер- той е нареждане до касиера да приеме дадена сума. Съставя се в един екземпляр. На лицата внесли суми се дава квитанция, която е част от общата бланка на приходния касов ордер.

Разходен касов ордер- е нареждане до касиера да приеме дадена сума.

Касова книга-ежедневно в касовата книга се описват приходните и разходните касови ордери за деня, за което се извежда и краиния остатък. Касовата книга се води под индиго като 2-я екземпляр представлява отчета за касиера , към който се прикрепят прих. и разх. касови ордери и се предават в счетоводството иа счет. оформяне. Счет. отчитане става ч/з 501и 502. Безкасовите плащания се извърщват ч/з разплащателна с/ка, която бива в лв. и във валута. Те се отчитат ч/з с/ки 503 и 504. Валутните разлики се отчитат като фин. р/ди 624 и фин.п/ди 724.

Депозираните пар. средства се отчитат ч/з с/ка 507/ предоставени депозити/. Такива средства се депозират от предприятията в банките за пазене ,управление, гарантиране на вземания и др.

Разплащателни операции- разплащанията с дебитори и кредитори се отч. ч/з 411, 401.

Раплащане в 2 форми:

  1. ферментна- директен превод
  2. незабавно инкасо, акцент
  3. акредетив
  4. плащане с чекове

1.Инициативата за плащане е в ръцете на платеца. Последният депозира в обслужващата го банка платежното нареждане въэ основа на което банката заделя необходимата сума от с/ката на платеца и я превежда по с/ката на доставчика.

2.при тази форма инициативата за плащане е в ръцете на доставчика последния ще депозира в банката платежно искане въз основа на което банката изплаща сумата на платеца.3. При тази форма платеца нарежда на обслужващата го банка да открие акредитив при банката на доставчика и същата да изплаща сума на посл. съгл. определените в акредитева условия. Акредитива е не прехвърляем. Той  се открива за определен срок като за същия се определя лимит под които не може да се плаща, но винаги въэ основа на фактура. Акредитива се закрива след изтичане на срока или предсрочно по нареждане на плащеца. Счет. отч. става ч/з 506 и 505.

10. Отчитане на разчетите

Разчетите се осъществяват от една страна м/у предприятието и от др. със съдружниците, бюджета, соц. осигуряване и др. соц. институции с банки, застрахователни институции,дебитори, кредитори, персонал. По своята иком. същност, разчетите се обособяват в 2 гр.: вземания и задължения. Според вида и статута на предприятието с който той има взиманията (разчети) биват: външни (доставчици, дебитори, кредитори); вътрешни (м/у предприятието и неговите поделения, м/у поделението в рамките на предприятието). По размера на вътр. отчети е важно  взаимовръзката м/у сътружници и персонала.

Отчитане на разчетите със съдружниците- тези разчети се осъществяват ч/з

426-взем. по зап. дялови вноски

424-взем. от съоучастия

425-задъл. за съоучастия

426-            отчита разчетите на търг. дружество със съдружниците. Взаимосвързаност възниква при учредяване на търг. дружество. Д е възникналото вземане от съдружниците,К при внасяне на записаните дялови или при отказ от участие. Салдото може да е само дебитно и показва ст/стния размерна записаните, но не винаги внесени дялове парични и имуществени. Анал. отчитане се води по отделни сътружници и размера за написаните от тях дялове.

1)При записване на дяловете

2)при постъпване на вноските

3)при трансф. от непоискани в поискани, но не внесени

427-            се отчитат вземанията на предприятието. От участието му в капиталите на др. предприятия под формата на дивиденти. С/ката е активна. Тя се Д с полагаща сума от дивиденти и се К при постъпване на сумата по с/ката на предприятието или при транс. на тезо девидент в съучастие. Салдото може да есамо дебитно и показва величината на вземанията от съучастия в края на точетния период. Анал. отч. се организира по тоделни съдружници с данни от начислените, преобразувани от съучастие дивиденти.

При получаване на уведомения в края на годината за получаване на дивидент

-при получаване на Е-мата по с/ка на предприятията

-предприятието може да трансф. девидента в дялово участие

се отч. разчетите на предпрятието с неговите съдружници по време на осъществяваната стоп. дейност. С/ката е пасивна. К  е при начисляване на дивиденти в полза на съдружниците, а се Д при изплащане на дивидентите или тяхното капитализиране. Салдото може да е само кредитно и показва задъл. на предприятието към сътружниците за начислени но не платени дивиденти.

13. Отчитане на разходите за дейността.

І. Обща характеристика.

1 – Същност.

Разходите представляват намаляване на стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активите или нарастване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това което се дължи на съучастниците в капитала (акционери, съдружници и др.) при разпределението на печалбата и преоценката, отразена в капитала.

2 – Класификация.

а) в зависимост от техния състав – прости и комплексни.

б) от гледна точка на значението и ролята на разходите в производството – основни и допълнителни.

в) според начина по който се включват в себестойността на продукцията – преки и косвени.

г) в зависимост от периода за който се отнася – текущи и за дъбещи периоди.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи:

 разходи за дейността

 финансови разходи

 извънредни разходи

 разходи за данъци в/у печалбата.

За всички разходи, свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация та техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други разходи.

С оглед установяването на разходите по отделни обекти на отчитане и калкулиране, себестойността на продукцията и услугите, разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяване на оперативната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, административни разходи и за други направления (за придобиване и ликвидация на ДМА, за доставка на краткотрайни материални активи).

ІІ. Отчитане

1 – Документи – искане, лимитни карти, фактури, разписка, ведомост, РКО, ПН, авансов отчет, амортизационен план, оборотни ведомости за отчитане на производствените разходи и др.

2 – Сметки

Гр. 60 – Разходи за икономически елементи – сметките са активни. Дебитират се с отчитане на извънредните разходи за дейността по елементи. Кретитират се с отнасянето на извънредните разходи по видове дейност в рая на отчетния период. Нямат салда и не участват в баланса на предприятието.

Тези сметки служат за натрупване на обороти, които са необходими при изготвянето на Отчета на приходи и разходи – в разходната му страна в частта за “разходи по дейността”.

Гр. 61 – Разходи за дейността – сметките са активни. Дебитират се с отнасянето на разходите по елементи с/у кредитиране на гр. 60. кредитират се при:

- заприходяването на готовата продукция с/у кредитиране на с/ка 302

- при заприходяването на придобит ДА с/у кредитиране на гр. 20, 21, 22

- при отчитане на финансовия резултат с/у кредитиране на с/ка 122

Салдо могат да имат само с/ки 610 и 611, което е винаги дебитно и показва размерът на незавършеното производство в края на отчетния период. Дава се общо.

Други сметки: 301, 422, гр. 49, гр.50, 240, 241, 420, 460, 122.

3 – Стоп. операции

 вложени материали в производството  - 600/301

 начислени външни услуги – 610/гр.40, гр. 49, гр.50

 начислени амортизации – 602/240, 241

 начислени заплати на персонала – 603/420

 начислени осигуровки – 604/гр. 46

 други разходи по икон. Елементи – 609/422 гр.49

 отнасяне на разходите по предназначение – 610, 611, 615 гр./60

14.Отч. на р/дите за спом. дейности-612.

Спом. дейности са свързани с основните, като ги обслужват главно с услуги. Храктерно е че те са разл. за предприятията от отделните отрасли.(Така например за предприятията от произв. сфера спом. дейности са електроцентрали, порови цехови и др. ремонтни-звена за търг. предприятия- автотранспорт, поддържане на хладилни технологии и др.. В зависимост от х-ра на дейностите могат да се съставят с четеризначен шифър с/ки. За V-а от тези спом. дейности сл. да се установява себест/ст.

-V-и р/ди трябва да се отразява ч/з гр.60. След извършена Р8дите т.е. в края на отч. период-612/60

-възможно е една спом. дейност да извършва услуги на др. спом. дейност-612/612

-когато се отнасят р/ди за бъд. периоди за тек. отч. период във връзка с тези дейности-612/613

-за направени услуги от спом. дейности на др. дейности-611,614,615,207,208/612

-в случай че са произведени мат. продукция или стоки в спом. дейност на предприятието-302,303,304/612

-в края на отч. период както с/ка 611 така и с/ка 612 могат да останат със салдо. Това се реализира в случайте когато имаме производствена дейност. Салдото ще показва размерна незавършеното производство.

16. Отч. на фин. р/ди

Отч. ч/з с/ки от гр. 62. Тези р/ди са в Л както на кредитни ресурси които предприятията използват така и от отриц. Л от движението на фин. им средства. С/ките са операционни. Те са Д при осъществяването на съотв. операция като в края на отч. период се К, като сумата се отнася за с/ка на фин. Л(123)-123/гр62.Изключение прави само с/ка 625, сумете по коята след настъпване на тек. период се отнасят към др. с/ки от гр62--621,623,624,629/625. По с/ка 621 се отч. начислените и платени лихви, тогава кагото Е-та на лихвата се прихваща от кредитодателя с/у ползван заем-621/гр15. Ако се начислява и в послд. се изплаща, то сл. да се отрази отчет с кредитодателя(496)

621/496

496/гр50

Ч/з с/ка 623 се отч. отрицателната разлика от проджбата и обезценката на ценни книжа, когато цената на придобиване е по голяма от номиналната. С/ка 624 се отч. отриц. разлика от промяната на валутните курсове-624/504. За оценяване на пар. средства и вземанията в чуждестранна валута в края на отч. ден по пазарен курс-624/411. С/ка 629 се отч. изплатените комисионни на банката брокерски къщи и др. фин. институции-629/гр60

Отч. на извънредните р/ди

Отч.  ч/з гр60. Ч/з тях се отч. р/ди които имат случаен х-р. Аналог. на фин. р/ди тези с/ки също са операционни. Те се Д п/з отч. период въпросните р/ди се покриват за с/ка на печелбата-123/гр69.

1.) Ч/з с/ка 691 се отч. описанете вземания поради изтичане на давностния срок или при отхвърляне на предявани искове към разни длъжници от съда

- при зитичане на давностния срок, ние не сме потърсили нашето вземане -691/411,498,442

- за отхвърляните искове от съда-691/444,445. Въпреки че е отхвърлено нашето вземане и то еотписано от баланса същото сл. да се води по извън балансовия път-94/99.

- когато постъпва сумата-503/799

2.)Ч/з с/ка 692 по тази с/ка се отч. платените глоби, неустоики и щети на клиентите, предприятия и др. поради неизпъл. договорни задълж. както и платени глоби за прсросвани вземания-692/799

3.-) Ч/З с/ка 693 се отч. установените ч/з инвентар. описи липси на мат., продукция, стоки , ДА, и пар. средства-693/302,303,304,гр20,гр50. За напълно или частично унищожени МЗ или ДА които не са застраховани

693/

329/

/гр.30,20,21

4.) Ч/з с/ка 699

--бракуване на МЗ за с/ка на предприятието-699/гр.30( отч. ст/ст)

-- при отразяване на отр. фин. Л от ликвидация-699/208

--за отразяване на  неаморт. част при отписване на М-699/гр.20

17. Отч. на продукцията и нейната продажба

Готова продукция са тези изделия произвеждани от предприятието и предназначени за продажба на вън, които съотвествуват на държ. стандарти, договорните условия с купувачите и техн. изисквания. Произведената продукция се оценява в склада по фактическа себест/ст. Наред става законодателя допуска да се прилага и т. нар. ориентировачна оценка. Най-често прилаганата оринтировачна оценка е плановата себест/ст и продукцията. Независимо от това обаче в баланса продукцията трябва да посочи по нейната фактическа себест/ст. Ако обаче прод. цена на наличната в края на отч. период продукция е по-ниска от фактическата и себест/ст в баланса продукцията трябва да се посочи по продаж. цени. Анал. отч. трябва да се организира съобразно инфор. нужди на предприятието- по видове, складове, МОЛ, в натурално и ст/стно изражение. За отч. се изпол. ЗОЗ. Увеличването на продукцията се постига при заприходяването и в склада от производството. Това се документира ч/з сладова разписка.

1.) по фак. себест/ст-303/611,612

2.) ако е оценена по ориентировачна оценка,то за отклоненията от факт. себест/ст при изготвяне на индивидуалния сметкоплан трябва да се обособи спец. регулираща с/ка. в този случая отклоненията трябва да се отразят така:

--когато ориентиров. оценка е по-малка от факт. себест/ст-307/611

--когато ориент. оценка е по-голяма от факт. себест/ст-611/307

3.) установените излищаци при инвентар. трябва да ги оцемим по прод. ст/ст-303/793

Продажба- документира се с фактура.Когато се отчита по факт. себест/ст:

1.) продажба-411/

2.)за тописване на продукцията-701/303  с факт. себест/ст

3.) за финан. Л-701/123

Възможно е в прод. ст/ст да се вкл. и гаранционни остъпки

Ако след изтичанена гаранционния срок останат на използвани суми по

В случай че продукцията се оценява по ориетировачни цени то при продажба трябва да се съставят и сл. счет. статии:

--когато ориент. оценка на продадената продукция е по голяма от факт. себест/ст

--ако ориен. оценка е по-малка от факт. себест/ст-701/307---с черно

Възможно е да се предава продукция от склада от фирмен магазин на предприятието-304/303   с отч. ст/ст

При установяване на липси при инвентаризация:

- са за с/ка на предприятието, т.е. няма виновно лице-693/303

-за с/ка на МОЛ

442/               с прод. ст/ст

/303           факт. себест/ст

/443         разликата

/4532       ДДС

Ако наличната продукция в края на годината се е обезценила в сравнение с продажната и ст/ст то сумата на обезценката ще се отрази като др. р/ди (609)

Отчитане на провизиите- теса суми вкл. в р/дите по иком.елементи за трудосъбираеми и несъбираеми вземания от продажбите на продукция, стоки,услуги. Под трудосъбираеми вземания разбираме тези които отг. на едно от сл. условия

-изминали са 90 дни от издаването на фактурата

-купувача е обявен в несъстоятелност или ликвидация

Несъбираемите вземания са тези които отг. на 1 от сл. усл.

-изминали са 180 дни от издаването на фактурата

-купувача е обявен в несъстоятелност или ликвидация и вземането е класирано от ликвидаторите по начин който не гарантира получаването му.

-изпълнителното производство с/у длъжника е прекратено по установения ред.

Съгл. действащото в момента законодателство провизии се начисляват както сл.

а.) за трудно събираемите вземания от продажби в размера на 20% от общия размер на вземането

б.) за несъбираемите вземания от продажби в размер на 50% от общия размер на вземанията тогава когато при трудно събираемите вземания те се трансформират в несъбираеми и за тях се начислява провизя до 50%.След изтичане на давносния срок, които сега е 5 год. предприятието отписва съотв. част от провизираните вземания както  и останалата част от тях(10% от трудносъбир. и 50 % от несъбир.). В случай, че през течение на давностния срок длъжника уреди задължението си начислените провизии се отписват и се вкл. в състава на извънредните приходи. Счет. отчитанестава ч/з 252. С/ката е пасивна К се сумата на начислените провизии като р/ди за покриване на несъбр. и трудносб.вземания от прадажби с/у Д на 609. Д се при отписване от баланса на несъб. вземания от продажби за които са били начислени провизии с/у К на 411,799 в случайте когато длъжника уреди задълж. си .Анал. отч. трябва да се организира по начин който да осигури инф по отделно за трудносъб. и несъбр. вземания. В баланса начислените провизии се посочват, като коректив на балансовото вземане от продажби.

18.Отч. на стоките и тяхната продажба

Движението на произведените или доставените стоки за потребление се осъщест. в сферата на обръщението ч/з търговия на дребно и търговия на едро. Търговията на едро обхваща движението на стоките и продажбата им на др. търг. предприятия за по-нататъчната реализация или на производствени предприятия за преработка. ч/з реализацията си в търговията на дребно стоките напускат сферата на обръщенията и преминават в сферата на консумативното потребление

1.) Търговия на едро-стоките постъпват от: производствени предприятия;внос;собст. произ. звена;държавния резерв;

Доставките на стоки в търг. на едро вкл. 2 момента:покупка и постъпление. При покупка доставчика предостъпва правото на собственост в/у стоките на търговеца на едро. Успоредно стова търг. предприятие възникват задълж. към доставчика който се документират с фактура издадена от последните.В случаите когато е невъзможно да се направи подобно описание на стоката във фактурата към нея се прилага т. нар. документ спецификация. Когато предмет на доставката са хран. стоки се издава и съотв. документ нар. сертификат за установяване качеството на стокато. Този документ се подава в счет. за проверка и кацентиране(изплащане на доставката).С акцентирането завършва първия момент от доставката т.е. покупката. Вторият момент от доставката вкл. постъплението на стоките. За получените стоки МОЛ издава стокова разписка. В случаите че м/у данните във фактурата на доставчика и факт. постъпилите стоки няма разлика се разрешава в напразно място във фактурата да се сложи печата.В случаите ако има различия се издава стокова разписка за факт. получени стоки като различията се документират с АКТ за различията при приемането на МЗ. Ако при премането на стоките се установят повреди в амбалажните съдове респективно скъсаниплотн. се съставят констативен протокол в присъствието на представител на транспортното предприятие.Възможно е да постъпят стоки без да са придружени от фактурата сл. се съставя Акт за приемане на МЗ без фактура.Този акт заменя стоковата разписка. Аналогични са документите за постъпване на стоки в търг. на дребно. Счет. отч. ч/з 304 с/ка. В зависимост от инф. нужди на предприятието към с/ка 304 могат да се открият сл. подс/ки:

3041- стоки на склад

3042-стоки на тоговорно пазене

3043- стоки на консигнация

3044-стоки на лагеруване

3045-стоки за обработка, дообработка и сортировка

3046- транзитни стоки

Стоките на отговорно пазене у клиентите. В случая,че предприятието на едро не спази договор условия с купувача последния може да откаже премането им респектиивно изплащане на ст/ста им. Основание за такъв отказ може да е неспазване на сроковете им, не спазване на асортиментната структура. Във връзка става купувача може а се откаже пълно или частично изплащане на стоките и да ги приеме на отговорно пазене. От голямо значение е дали отказа е направен през тек. година или през следващата:

1.) Когато е направен отказ п/з същия отч. период в случая отчетната реализация става недействителна.

2.)Когато отказа е направен п/з следващия отч. период не може да използ. червено сторн

2.) Търговия на дребно- особеното, е че стоките в търг. на дребно  се отчитат по продаж. цени, тъй като по такива цени се формират мат. отговорност. За целта при изготвяне на индивидуалния сметкоплан да се вкл. специална регулираща с/ка

19. Отчитане на финансовите, извънредните приходи и приходите за бъдещи периоди.

І. Обща характеристика.

Финансовите приходи се формират при използването на ресурси на предприятието от трети лица: приходи от лихви, от съучастия, положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти, положителни разлики от промяната на валутните курсове и други финансови приходи.

Извънредните приходи са приходите, които възникват случайно или са в резултат на събития извън обичайната дейност на предприятието.

Приходите за бъдещи периоди са такива приходи, за които още при получаването им е известно, че се отнасят за следващи периоди, т.е. не са непосредствено свързани с текущия финансов резултат.

Финансовите и извънредните приходи дават информация за образуването на приходната част на Отчета за приходите и разходите.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки.

Гр. 72 – Финансови приходи – пасивни. Кредитират се при начисляване или получаване на съответните приходи. Дебитират се с приключването им в края на отчетния период. Нямат салдо.

С/ка 790 – Извънредни приходи – пасивна. Кредитира се с отразяване на приходи за възникналите извънредни приходи, а се дебитират при приключването й в края на отчетния период. Няма салдо.

Гр. 75 – Приходи за бъдещи периоди и финансирания – пасивни. Кредитират се при получаване на сумите, а се дебитират при признаване на прихода за приход през съответния отчетен период. Могат да имат само кредитно салдо.

2 – Стоп. операции.

 начислени лихви – 493/720

 начислени и получени лихви – гр. 50/720

 отчетна положителна разлика при операции с финансови инструменти – гр. 50/ гр. 23, 721

 отчетна положителна разлика при операции с чужда валута – гр. 40, 50, 50 вал., 722

 предварително получени приходи от лихви, заеми и др. – гр. 50/ гр. 75

 отчетни приходи за бъдещи периоди като приход за текущ период – гр. 75/72

 отчитане на излишъци, дарения – гр. 50, 20, 30/790

 отчитане на финансовия резултат – гр. 72, 75, 790/122

21.Същност на год. счет. приключване и год. счет. отчет на предприятието.

За нуждите на управлението и за удовлетворяване на инф. потребностите на конкуренти те му както и за създавене на необ. за управлението държ. информация за дейността на предприятието се налага периодично счетоводството да предствя обощена инф. за състоянието ипромените в А и П, за фин. и имущ. състояние, за пар. поток, за резултатите от цялостната дейност на предприятието. Формирането на такава обобщ. инф. се извършва ч/з прилагане на счет. способ "сводка на отчет данни". В тази връзка год. счет. отч. може да се характеризира като процес на обобщаване и преобразуване на счет. инфор. от тек. счет. отч. в насока на създаване на обобщена счет. информация за цялостната дейност на предприятието и за резултатите от тази дейност за тек. период. Според ЗС такъв период се счита 1.01.-31.12. Създаденана по такъв начин резултатно счет. инфор. се обобщава в инф. масиви, изграден по иком. еднородност и управленско предназначение. Тези масиви приемат цифрово торажение в спец. носители на инф. Такъв носител с отч. х-р е годишния счет. отч. на предприятието. От особено значение е предназначението на инф. на този отчет. За характеризиране на фин. състояния на предприятието(фин. отчет.). В счет. стандарти се формулира качествените характеристики на фин. отчети. Те биват: 1. разбираемост- това предполага , че потребит. трябва да има нормални познания по счет. и по ик. на предприятието.2. уместност- способност на инф. да влияе за вземане на  реш/ия  от потребит. от мин настоящи и бъдещи  събития.3.надежност -полезност на инф.(достоверност).4. сравнимост-опред. и отч. на фин. резултат от сходни сделки  и др. събития да се  изв. по 1 последователен на/чин,както и по н/н к.е. последователност за  всички други  предприятия.

Подготовка и етапи на год. счет. отчет

Във вр. с год.счет. отч. приключваи следва  да се изв. цялостна  подготовка  от стр. на гл.счет.Това изисква  взем. на конкр. организация и упр.решения.;;1)-гл.счет. -следва да разработи график за год.счет.прикл.-това преполага  обхващ. на отделните  етапи  по срокове по лица и по видове отчети.Този график се утвърждава от ръков. респек.собственика на предприятието..;;2)-- След утвържд.на план -графика  е необходимо  да се  проведе  инструктаж  с МОЛ  със съотв. счетоводители.;;;;3)-Подлежаща на осчет. пъвичната отче. докум. следва да бъде  подготвена  за обработка  съгласно  изискв. на  ЗС;;4)-Да се предприемат необход. мерки  за  пълна  съгласуваност на счет. етапи к.са. следва.;;а)-инвентаризиране на А и П на предпр. установяване на евентуалните различия и осчет. на тези различия;;б)-установяване на разликите от обезценкаста на мат. запаси както и резул. от надценката подоценката  на ДМА на инвест. на вземанията задълже. в чуждестранн валута ;;в)- отч.на преоценъчния резерв формиран в края на год.;;;г)- разпределение и отнасяне по принадлежниост на разходите по ик. елементи отчет. през год.;;д)- разпред. и отнасяне като текущи съответна част от РБП;;е)- разпред. и отношение по принадлежност на разходите за органозация  и управление --съгласно приетата от ръководството база за тези разходи;;ж)-обобщаване на разх. за деиноста и калкулирането на себест/ст на продукцията  работите и условията ;;з)- заприходяване на продукц. по факт. и себест/ст в случаите когато периодично тя е била отч. по ориентировъчна себест/ст;;и)-- приключване на сметките за отч. на фин. разходи , гр 69 фин.приходи  и гр79 и отнсяне на сума по сметка 123;;;к)--установяване на размера на печалбата и загуба от гр70 ;;;;л)-- установяване на оборотите  сборовете и кр.салда  и съставяне на оборотна ведомост на синт.и анал. с/ки ;м)--съставяне на отчет за приходите и разходите ;;н)--изгоптвяне на  данъч.декларация за данъч. облагане на печалбата ;;о)-- състаявяне на год. счет. Б;;п)--съставяне на отч. за  пар.поток ;;р)--съставяне на отчет за собствен капитал;;с)__съставяне на приложения към год. счет. отчет  съгласно изискванията на МФ и НСИ

----справка за вземаните задължените и обезпечените заеми

--справка за ДА по видове данни за отч.ст/ст,амортизация преоценка и т.н.

--справка за участие на предпр. в капиталите  в друго предпри.

---справка за притежавана ценна книжа

---справка за приходите и разходите от лихви

--справка за извънредни приходи и разходи

--справка за фин.резултат

---------/----за времените дан.разлики

--------/-----заприлаганите методи на амортизация

------/---за оценката на мат.а запаси

Съгласно разпоредбите на ЗС ръковод. на предприя. изисква да се състави и отчет за нуждите на управлението на предпр. като формата и съдър. се определят орт ръководството.В него се включва инфо.за себест/ст  на продук. работите и услугите за платежоспособноста на предпр. за рентабилноста и конкурентно способноста  за ефек. използване на ДА в отделните деиности на предприя.


 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG