Home Икономика Понятиен апарат и основни класификации в управленското счетоводство

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Понятиен апарат и основни класификации в управленското счетоводство ПДФ Печат Е-мейл

Понятиен апарат и основни класификации в управленското счетоводство

Най-общо понятиен апарат се обвързва с предмета на изследването и с обекта на изследването. Обект на изследването осъществявано от управленската отчетност е предприятието и неговата околна среда. Предмет на изследването са факторите, които оказват влияние върху бизнеса на пнеприятието съобразно неговите цели. Основните цели на едно предприятие са две:

-          Печалба

-          Ликвидност

Естествено при постигането на тези две оснони цели мениджмънта може да залага стратегически, тактически и оперативни цели. Напр.: стратегическа – да навлезем на арачския пазар, тактическа – да отоворим на специфичните потребности на арабките, оперативни – да продаване под цената на основните конкуренти, да предложим по-широк асортимент и др.

За реализацията на стратегическите цели са необходими стратегически анализи най-често свързани с инвестиции, поради което тази част от управленското счетоводсто, която се занимава с изследването на инвестиции се нарича инвестиционен анализ или капиталово бюджетиране.

По отношение на тактическите цели няма специално ориентирана част или дял на управленското счетоводство. За обслужването на този вид цели и оперативните цели управленската отчетност прилага техниките да изследване на критичните съотнощения между приходи, разходи и печалба.

Приходите и разходите са понятия, които се използват и във финасовото счетоводство. Там те се разглеждат като присъщи приходи и признати разходи. Като такива понятия те се дефинират чрез данъчното и счетоводното законодателство.

За разлика от финансовото счетоводствобазово понятие в управленското счетоводство е понятието разноски. Това се тези блага, които се жертват с цел получаване на други блага. Идеята е вторите да имат по-висока разменна стойност от първите.

Както финансовото, така и управленското счетоводство разглеждат като разходи само тази част от разноските, които са допринесли за реализирането на приходите и могат да се съпоставени с тях в рамките на един и същи период.

Приход най-бща е нарастването на икономечиската изгода. Това не винаги е парично постъпление, но следва да бъде измерено или оценявано в пари.

Напълно възможно е направени разноски или част от тях никога да не допринесат за получаването на икономическа изгода. Управленското счетоводство третира такива като загуби, финансовото счетоводство като разходи с извънреден и случаен характер.

ПРИМЕР: Да допуснем, че през 2007г. ЕТ „Силевстър Дончев” закупил много изгодно, но без гаранция 2 електрически трансформатора по 10 000лв. Няколко дни след покупката той успял да продаде единият от трансформаторите за 12 000лв. Същият ден при пускането в употреба на вторият, същият изгорял, като не са останали уползотворими или използваеми части. Иска се да се установят разноските, приходите, разходите, загубата и окончателният резултат от описаните събития.

РАЗНОСКИ

20 000

ПРИХОДИ

12 000

РАЗХОДИ \ПРИСЪЩИ\

10 000

ЗАГУБА

10 000

ОКОНЧАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ

-8 000

Разноските се определят като базово понятие на управленското счетоводство. Причината за това отоншение към тях е, че целта е да се получи съответствие на извършваните анализи на  набраната инфорамция чрез тях за целта, която е заложел собственика на бизнеса т.е. получаването на повече пари от инвестицията. За тази цел понякога той плаща по-високи заплати от счетоводно регламентираните в регистрите на финасовото счетоводство като разходи. Той предоставя бонуси, които често не се признават или от части се признават като разходи, извървша лични разноски, които макар и в полза на бизнеса не се признават за разходи и когато оценява ефектите не съпоставя приходи с разходи, а разноски с резултати т.е. пари с пари.

С цел задълбоченото изследване на разноските те се даференцират в различни групи на база обективно съществуващи или частно необходими при даден вид управление критерии. На безе тези критерии се правят следните класификации на разноските – обективно предпоставени са следните критерии:

  1. От гл.т. на начина на жертването на разноските при получаването новосъздадения продукт или услуга
  2. От гл.т. на поведението на разноските спрямо равнището на дейност
  3. От гл.т. на икономическия характер на разноските
  4. Класофокация по частно управленски съображения

На база на начина на жертването на разноските при получаването новосъздадения продукт или услуга разноските се разграничават:

-          Преки разноски

-          Косвени разноски

Преки са тези разноски, които пряко и без изчислителни и разпределителни процедури се включват в себестойността на създадения продукт или услуга. Косвени са разноските, ноито не са пряко съотносими и жертвани само за даден вид продукт или услуга, поради което се отнасят в себестойността след изчеслителни  и разпределителни процедури.

Понякога при дифиринцирането на преките от косвените разноски в сила е съображението за ефективност при съпоставката между цена и полезност на информацията.

Съобразно поведението им спрямо ревнището на дейност разноските се разграничават  на променливи, постоянни и смесени.

Променливи се тези разноски, чиято обща се променя в посока еднозначна с посоката на изменението на равнището на дейност, докато стойността им в единица новосъздаден продукт или услуга остава неизвменна.

ПРИМЕР: ЕТ „Груев” в един гараж произвежда, както и успява да продава, давски блузи. В една блуза той прави разноски за плат – 1м при цена 10лв./1м. Ако допуснем, че през м. Март той е продал 1000 блузи, то разноските му за плат ще бъдат 10 000лв., а в една блуза – 10лв. Ако битобаче през м. Април той произведе и продаде 1200 блузи, то разноските му за плат ще бъдат 12 000лв., а в една блуза – 10лв. В примера като равнище на дейност се взема обема на производството и продажбите.

Постоянни са разноските, чиято обща сума при съответна степен на изменение в равнището на дейност остава постоянна, докато стойността им в единца се изменя в посока обратна на посоката на изменение в равнището на дейност.

ПРИМЕР: ако допуснем, че ЕТ „Груев” заплаща месечен наем за гаража 200лв., то съотносимо към равнището на дейност за м. Март и Април сумата на тези разноски остава непроменена, но в единица изделие за Март, те ще бъдат 0,20 ст., за м. Април – 0,17ст.

Съответна степен на изменение в равнището на дейност е онази зона от представянето на безниса, в която постоянните разноски относително запазват постоянния си характер. Това не може да бъде в старта на един бизнес или съществени изменения в неговото представяне \условия за бизнес\ - инфлационни кризи, дефицит, появата на нов силен конкурент и др.

ПРИМЕР: Да допуснем, че поради доброто приемане на пазара месечните продажби на ЕТ „Груев” скачат на 1800 блузи, при което производственият капацитет в гаража е недостатъчен и той наема производствено хале с наем 800лв. При тези условия разноските му за наеми не остават постоянни, а се променят като обща сума от 200 на 1000лв. месечно, а в единица от 0,20-0,17ст. На 0,56ст. в единица. Защо се промениха дефинираните като постоянни разноски? Отговор – защото е налице несъответна степен на изменение в равнището на дейност.

Смесени са разноските, в които могат да бъдат разграничени постоянна и променлива част. Типичен пример за смесени разноски са сметките за мобелни телефонни услуги, в които се идентифицира постоянна част \таксата\ и променлива, зависеща от изпалзването време разговори, смс-и и др. Не винаги разграничаването на постоянната от променливата част при смесените разноски и толкова лесно.

От гл.т. на икономическия характер разноските се класифицират н арезноски за материали, за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодателя \трудови разноски\. Типичен пример за непаричне разноски са разноските за амортизация, за външни услуги и др несъотносими към горепосочените разноски.

Амортизацията е счетоводна техниказа отнасяне на част от разноските инвестирани в дългосрочни активи съобразно преценката за физическото изхабяване и демодирането на тези активи. А, във финансовото счетоводство начисляването на амортизации е свързано с признаването или като присъщ разход и отразяването им в намаление на фонансовия резултат. В управленското счетоводство начисляването на амортизация се взима в предвид при изследването на оперативни резултати и в постигането или не на оперативни и тектически цели. При капиталовото бюджетиране, обаче, разноските за амортизация се елиминират, тъй като са непаричен разход, а при инвестиционният анализ се съпоставяг инвестиции с очаквани парични потоци.

По частни управленски съображения, зависещи от прилагания управленски подход и целта на изследването се разграничават следните разноски:

-          Твърди

-          Окончателни

-          Гранични \марджинални\

-          Разноски по благоприятния избор

Твърди са разноските, които продължават да се понасят дори и предприятието временно да преустанови своята дейност – наеми, охрана.

Окончателни са разноските, които веднъж направени не могат да бъдат управлявани по некаккъв начин – за лиценз.

Гранични са тези разноски, които са присъщи за дадена алтернативна възможност, но изцяло или отчасти отсъстват при другата алтепнативна възможност – разноски за производство за всеки следващ произведен продукт. Частен случай на тези разноски са появяващите се при едно равнище на дейност спряма друга прието за алтернативно възможно – под наем или закупуване на кредит на жилище.

Напр.: при сравняване на алтернативата за използване на жилище под наем срещу 400лв./месец и покупката изцяло на кредит на жилище при месечна погасителна вноска 500лв., като гранични разноски се появява сумата ат 100лв.

Разноските по благоприятния избор се появяват също при сравнение на алтернативи, ако обаче разноските па първата алтернатива се съпоставят с инвестициите за реализирането на другата.

Напр.: ако сравняваме две възможности за инвестирането на 100 000лв. – първата да ги дадем на доверително управление при 20% год. доходност, втората възможност е да закупим апартамент от който е възможно до реализираме 16 000 год. наем. 20 000лв. ще бъдат разноските по избора да закупим жилище, защото губим възможността да дадем парите на доварително управление. 16 000лв. ще бъдат разноските по алтернативата доверително управление, тъй като губим възможността да закупим жилище.

ПРИМЕР: Да допуснем, че ЕТ „Груев” произвежда и продава дамски блузи и мъжки шлифери. Във връзка с дейността си между другите разноски носи и следните резноски:

-          Плат за блузите – 10 000лв.

-          Плат за шлиферите – 15 000лв.

-          Конци – 300лв.

-          Копчета за шлифери – 130лв.

-          Копчета за блузи – 80лв.

-          Масло за смазване на шевните машини – 10лв.

-          Ел. Енергия – 800лв.

-          Заплата \шивачки\ - 3лв./бр.

-          Заплата \гладачка\ – 300лв

-          Заплата \счетоводител\ - 500лв.

-          Наем за производствени помещения – 1000лв.

-          Членски внос в съюза на работодателите – 150лв.

-          Погашения по банков заем – 300лв.

-          Амортизация на шенви машини – 400лв.

Иска се да се класифицират разноските съобразно посочените по горе критерии и съобразно частни управленски съображения.

Група/описание на резноските

В себестойността

Според поведението

Икономически характеристики

преки

косвени

постоянни

променливи

материални

трудови

непарични

В услуга

други

Плат за блузи

10 000

 

 

10 000

10 000

 

 

 

 

 

Плат за шлифер

15 000

 

 

15 000

15 000

 

 

 

 

 

конци

 

300

 

300

300

 

 

 

 

 

Копчета за шлифер

130

 

 

130

130

 

 

 

 

 

Копчета за блузи

80

 

 

80

80

 

 

 

 

 

масло

 

10

10

 

10

 

 

 

 

 

Ел. енергия

 

800

 

800

800

 

 

 

 

 

Заплати –шинач.

3лв/бр.

 

 

3лв./бр.

 

3лв./бр.

 

 

 

 

Заплати – глад.

 

300

300

 

 

300

 

 

 

 

Заплати- счет.

 

500

500

 

 

500

 

 

 

 

Наем

 

1000

1000

 

 

 

 

1000

 

 

Чл. Внос

 

150

150

 

 

 

 

 

150

 

Заем

 

300

300

 

 

 

 

 

300

 

амортизация

 

400

400

 

 

 

400

 

 

 

При диференцирането наблюдение на даден обект на управление и отчетане от значение е само съотношението между цената и полезността на информацията. Посочените класификации не са правят самоволно.

6.Традиционни методи на калкулиране

Калкулирането може да ес определи като изчислителна процедура, при която се съотнасят към даден вид продукт, полуфабрикат или услуга присъщи за получаването му разноски. Калкулирането се прилага и на фазата на придобиване и чрез външна досатвака на материален запас, за да се получи неговата цена на придобивоне. В по-голяма степен калкулирането се прилага при изработката на материали, полуфабрикати, изделия и услуги с цел установяване на себестойността на единецата. Калкулацията се прилага и в извънпроизводствения сектор на икономиката, напр. при установяването на:

  • Разходи за обучение на един студент
  • Разходи свързани с ангажирането на едно болнично легло
  • Разходи за поддръжката на една банкова сметка

Калкулацията се базира на предваритерно разграничаване и строго определяне на:

  • Калкулационен обект
  • Калкулационен метод
  • Калкулационна единица
  • Центрове на калкулиране
  • Калкулационен период

Калкулационния обект е онова изделие, продукт, услуга па отоншение на коййто ще наблюдаваме и разпределяме присъщи разноски с цел установяване себестойността на единица. Тоав може да бъде крайно изделиеили полуфабрикат т.е. незавършеното изделие на всяка една фаза от неговия производствен процес.

Традиционните калкулационни методи се:

  1. Поръчков – прилаге се при единичното и дребно серииното производство и задължително в сферата на услугите
  2. Преработков – приложим е при едросерииното и масовото производство.

Калкулационната единица е приложимата при калкулацията единица мярка, в която измерваме и наблюдаваме обекта на калкулацията – може да бъде един метър плат, 1кг сол, 1литър олио, 1т/км превозен товар, 1 препътувана марска миля.

Центровете на калкулация са ония точки от жизнения цикъл на изделието и услугата, в които се установява себестойността на единицата. Обективно те зависят от производствената структура и от технологията напроизводството, субективно – от желанието на мениджмъннта зо детайлизирана информация.

ПРИМЕР: ЕТ и собственик на шивашко преприятие Р. Груев би могъл да желае установяването на себестойността единица на една завършена и опакована, готова за експедиция дамска блуза, но би могъл да иска информация за себестойността на една разкроена блуза, една ушита блуза, 1 изгладена блуза, 1 опакована и готова за експедиция блуза или на 1 вече продадена блуза. Ако използваме вторият подход преработков, той ще знае какъв е приносът на отделните операции по технолочната верига по присъединяването на разноски по себестойността на едно продадено изделие. Последното ще му дава възможности за разкриване за снижаване на себестойността на всяка една фаза от технологичната верига. Предприятия, които се ангажират и със следпродажбен сервиз на техните продукти ще включат в себестойността и евентуалните разноски по следпродажбения сервиз с цел установяване на чистия ефект от производството и продажбата на такива продукти.

Центровете на калкулиране могат да бъдат последователно и паралелно разположени, което зависи от продуктовата и производствената структура. При еднопродуктова или еднородна структура е възможно последователно разполагане на центровете на калкулиране по примера на ЕТ „Р. Груев”. Ако допуснем, че освен шлифери и дамски блузи Груев произвежда и джинси, които подлага на операцията „избелване” и които не се избелват, при това допускане технологичната веритга ще се допълни и с тази операция.

Центровете за калкулиране спомагат за разпределянето на отговорността по формиране на себестойността и извършване на разноски. По тази причина те често съвпадат с центровете на отговорност на редприятието.

Калкулациония период е периода от време между две процедури на калкулация. Обективно той зависи от технологията напроизводство и от динамикат на цената на използваните материални и трудови ресурси. Субективно – от желаниетона мениджмънтада получи навременна информация.

Съвсем разбираемо е, че при технологии включващи процеси като зреене, ферментация и др., подобни калкулационни процедури следва да се съобразяват като време с протичането на тези естествени процеси.

Напр.: зърнопроизводствената себестойност се установява при царевицата – млечна зрялост, годна за сиражиране и след събиране на реколтата. При производството на вина на фаза тиха фирментация, фаза завършила ферментация и фаза бутилиране т.е примерите показват зависилостта на калкулационния период от естествените процеси.

При непреки производстквени процеси ел. енергия, горива и др. е възможно перманентно установяване на производствената себестойност.

В много случаи мениджъра се задоволява \ограничава\ само до калкулирането напроизводствената себестойност на единица без да вклячва присъединяващите се извънпроизводствени разноски. Предпоставка за това е и разграничаваните във финансовото счетоводство на разноските по продукта от разноските за периода. Счетоводсдтвото счита това като предпоставка за калкулиране на непълна себестойност. При многопродектови структури това носи риск някои от продуктите да се продават на загуба или да не носят пеичалба.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG