Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

1.1 Предприятието – юридически и икономически обособена единица

В съвременното  общество стопанската дейност се осъществява в икономически, имуществено, правно и организационно обособени единици.

От икономическа гледна точка предприятието е съвкупност от производствени фактори обединени в една организационна система. От юридическа гледна точка предприятието се определя като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Предмет на дейността на стопанските предприятия е извършването на стопанска дейност – производство и реализация на стоки и услуги.

Печалбата е цел, стимул и критерий за ефективността на дейността на всяко предприятие.

Имуществото на предприятието се формира чрез вложенията (инвестициите) на собствениците, банкови и търговски кредити и реинвестиране на част от реализираната печалба.

Важна роля в икономиката на всяка страна заемат финансовите институции и предприятия – банки, застрахователни и презастрахователни компании, инвестиционни дружества, пенсионни дружества, лизингови дружества, финансови къщи и др.

В обществено-икономическия живот определено място имат нестопанските организации, учреждения и институции от непроизводствената сфера.

Всички обособени структурни единици в икономиката, държавата и обществото, независимо от предмета, характера и целта на дейността за която са създадени разполагат с определено имущество, което осигурява необходимите условия за осъществяване на дейността.

Всяка структурна единица функционира и се развива на базата на икономическа, имуществена, юридическа, организационно-управленска обособеност и самостоятелност.

В съответствие с изискванията на действащото национално и международно законодателство всяка икономически и юридически обособена единица организира и осъществява счетоводна отчетност и представя пред определени институции финансов отчет за своето имуществено и финансово състояние и промените, настъпили в него, както и резултатите от дейността.

За еднаквост и удобство в терминологията в Закона за счетоводството всички икономически и юридически обособени единици, независимо от характера на извършваната дейност се определят със сборното понятие – предприятие.

По смисъла на Търговския закон като търговци се определят всички стопански предприятия, функциониращи в реалния сектор на икономиката (индустрия, търговия, транспорт, туризъм, селско стопанство и др.)

Юридически лица, които не се определят като търговци са предприятията, учрежденията, организациите и институциите от непроизводствената сфера (банки, финансови къщи, пенсионни фондове, застрахователни компании и др.) Като бюджетни предприятия се приемат всички структурни единици (правителствени учреждения, областни администрации, общини, държавни училища и др.), които се финансират от републиканския и местните бюджети.

Неперсонифицираните дружества съгласно Търговския закон са смесени предприятия, при които участващите страни се договарят за предмета на стопанската дейност и съгласуването на финансовата и оперативна политика.

Всички предприятия независимо от предмета и характера на дейността, собственоста, правната форма, източниците на финансиране, организационната и управленска структура задължително организират и осъществяват счетоводна отчетност (счетоводна система).

Счетоводството на отделните предприятия се организира и осъществява на базата на едни и същи теоретични основи и посредством прилагането на общи научно обосновани и нормативно дефинирани принципи и методи.

Управленските екипи на предприятията, за да вземат ефективни решения е необходимо добре да познават и разбират принципите и нормативната база на основата на които се изгражда счетоводната информация.

Интерпретирането на счетоводната информация от управленските екипи при ползването за подготовка и вземане на решения налага, съобразяване с принципите заложени в действащото международно и национално счетоводно законодателство и възприетата счетоводна политика в предприятието.

1.2 Икономическата информация в управлението на предприятието

Стопанската дейност в различните предприятия е твърде сложна и многостранна. Целенасочената, законосъобразно и ефективно осъществявана стопанска дейност изисква тя да бъде обект на планиране, контрол и управление. Качеството и ефективността на стопанската дейност зависят от качеството на стопанското управление.

Стопанското управление се осъществява на базата на определена информация за състоянието и развитието на управляваната система и произтичащите от това управленски решения.

В по-широк смисъл стопанското управление е процес на непрекъснат обмен на информация в самата система, между отделните й елементи, между обекта и субекта на управление, между дадената икономическа система и външна среда-клиенти, доставчици и др.

Ежедневно хората получават, преработват и използват различен обем информация. Посредством информацията се осъществяват и възприемат различни факти и явления. По своята същност информацията може да се характеризира като научна, икономическа, техническа, социална и др.

Икономическата информация се явява съвкупност от сведения за стопанските процеси и явления, материални, финансови и трудови ресурси, за стопанските операции и др.

Икономическата информация е ориентирана към потребностите на стопанското управление. Тя се класифицира като: директивна, нормативна, планова (прогнозна) и отчетна.

Директивната икономическа информация е предоставена от различните решения и  разпоредби на държавните органи на страната и обособените им структурни единици.

Нормативната икономическа информация намира израз в регламентираните от законодателната система параметри на стопанската дейност – данъчни размери, лихви, щатни заплати, валутни курсове, видове цени, размери на осигурителни вноски и др.

Планово (прогнозна) икономическата информация съдържа преди всичко данни за количествените и качествените характеристики за развитието на стопанската дейност в средносрочен и дългосрочен план.

Отчетно-икономическата информация е съвкупност от сведения за извършващи се и извършени стопански действия, факти и процеси. Разглеждана в по-подробен план отчетно-икономическата информация може да се характеризира като оперативна, статистическа и счетоводна.

Оперативната информация се подготвя от конкретните цехове, звена, отдели, участъци, служби, складове, работни места и продукти на всяко предприятие. Тя съдържа данни за явления и процеси, които следва ежедневно да се контролират и регулират. Предназначена е за текущото оперативно стопанско управление. Оперативната информация включва сведения от различен характер: режим на работа на технологичното оборудване, престои, брак в производството, движение на материалите и други.

Статистическата информация е набор от сведения за еднородни и масово повтарящи се явления и факти в националната икономика и държавата. Тя се получава, обработва и обобщава на базата на използането на специфични научно обосновани средства и методики. Обобщава се в териториален, отраслов и национален мащаб. Статистическата информация е ориентирана към държавните органи и се използва при разработването на макроикономическата политика.

Счетоводната информация е съвкупност от конкретни икономически данни за отразяване и изследване на имуществото и финансовото състояние на стопанската дейност на обособените стопански, административни и други структури в икономиката и държавата. Прилаганите принципи и методи в счетоводната информация определят нейната обективност, точност и всеобхватност.

1.3 Същност, значение и структура на счетоводната информация

Счетоводната информация е система от данни за имущественото и финансово състояние на предприятието, за произтичащите промени в него, за неговата цялостна стопанска дейност и за резултатите от същата. От такава гледна точка счетоводната информация е важно средство на стопанското управление.

Счетоводната информация е разнообразна и широкообхватна. Тя има най-голям дял в състава на икономическата информация. Използва се предимно от органите на управление на самото предприятие. Важна част от счетоводната информация на всяко предприятие, обобщена и представена в предварително определена от националното счетоводно законодателство форма и съдържание периодично се използва от различни външни потребители за вземане на управленски решения. Като външни потребители на счетоводната информация се явяват представителите на данъчната администрация, финансовия контрол, одиторите, банките-кредитори, акционерите, бъдещите инвеститори, клиенти, доставчици и други.

Счетоводната информация заема централно място в информационната и управленската система на предприятието. Тя обслужва абсолютно всички управленски функции, в това си качество се определи като:

Функциите на счетоводната информация могат да се систематизират и представят в няколко направления:

- Счетоводната информация отразява имущественото и финансово състояние на предприятието. Чрез данните от счетоводната отчетност се отразява и оценява ефективността на дейността на предприятието.

- Счетоводната информация осигурява данни за планирането, прогнозирането и бюджетирането.

- На базата на данните от счетоводната информация се осъществява контрола за изпълнението на плановете, договорите, бюджетите и др.

- Счетоводната информация е основа за текущия и последващ икономически и финансов анализ. Чрез анализа се разкриват причините за положителните резултати и причините за реализираните загуби.

- На основа на счетоводната информация се провежда вътрешния и външния, текущия и последващ финансов контрол, данъчен контрол и др.

- Счетоводната информация като всеобхатна и точна база от данни осигурява уреждането на сметните взаимоотношения с банки, клиенти, доставчици, данъчна администрация, застрахователи, осигурители и др.

- Въз основа на данните от счетоводната информация се разработват инвестиционни проекти и осигурява тяхното финансиране.

Управленските екипи на предприятията, за да вземат ефективни решения е необходимо добре да познават и разбират принципите и нормативната база на основата на които се изгражда счетоводната информация.

Интерпретирането на счетоводната информация от управленските екипи при ползването за подготовка и вземане на решения, налага съобразяване с принципите заложени в действащото международно и национално счетоводно законодателство и възприетата счетоводна политика в предприятието.