Home Литература Христо Смирненски - Зимни вечери - Светът на човешката мизерия

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски - Зимни вечери - Светът на човешката мизерия ПДФ Печат Е-мейл

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ- „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

СВЕТЪТ НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ

Образът на Града, темата за съпричастието към онеправданите и от­хвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски. В произведенията му ясно се откроява осо­беният интерес на автора към социалната тематика. Поетът се отличава с ясно заяве­ните си хуманни позиции, които го опре­делят като защитник на бедните и онеп­равданите. Преминал през много влияния и пристрастия, Смирненски написва в края на творческия си път, поетичния цикъл „Зимни вечери”, с който поставя началото на урбанистичната предметно-пластична поезия у нас.

Мотивът за човешкото страдание е водещ в „Зимни вечери”. Социално онеправдан и лишен от правото си на щастие е всеки един от героите в цикъла на Смирненски. Те живеят в света на човешката мизерия. Нищетата и нещастието, човешката болка и безнадеждност, отчаянието и тъгата са те­ми, пресъздадени във всяка една от седемте композиционни части на произ­ведението.

Докато първи, трети и пети поетичен фрагмент на „Зимни вечери” се отличават с обобщени символни образи, то втори, четвърти и шести описват реалността и ней­ните герои.

Първата част на цикъла, въпреки че има по-обобщен смислово-емоционален ха­рактер, успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние:

Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът...

Тъмнина, мрак, пустота, обреченост - тези чувства са внушени чрез алитерацията на съгласната „р” в тези строфи. Черни­ят цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата: „сивата мъгла, „А в мъглата -през безплътните й мрежи, засилват усещането за присъствие на злото, на нещас­тието. Всичко сякаш е застинало, лишено от живот, носещо съзнание за обреченост, за призрачност и скръб: „оскрежената то­пола-призрак сякаш", „глъхнат сградите, зловещо гледа всяка. Създава се вледеня­ващо усещане за враждебност и отхвърленост. В този свят на човешка нищета хо­рата са принудени да живеят, като стра­дат.

От общия план авторът преминава към детайлите, към описание на конкретните картини на мизерията и бедността, на не­щастието и страданието. Във втория поетичен фрагмент от цикъла „Зимни вечери” Христо Смирненски умело съчетава обек­тивното изображение - живота на бедно семейство от крайните квартали, със субек­тивното си отношение към нещастната съд­ба на бедните и онеправданите, на които съчувства. Поетът не скрива присъствието си. Глаголното време на лиричното дей­ствие е в първо лице, ед. ч.:

Вървя край смълчаните хижи

в море непрогледна мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

Внушението за самотност и обреченост, за безизходица от мизерията се затвърждава. „Бедност и грижаса постоянни харак­теристики на живота на хората, обитава­щи „смълчаните хижи". Мъглата, която е „непрогледна, отразена в „мътни стъкла, допълва мрачната картина на безнадежд­ността. Поетът представя поредната „без-хлебна" вечер на едно бедно семейство. Нищетата е заела трайно място в този дом. Гладът е чест гост на обитателите му. Бащата, главно действащо лице, присъства в художествената картина на „бедност и грижа чрез звуковото изразяване на болката: „пияни хрипливи слова, „ругай. Инверсията в стиха: „завърнал се вкъщи -безхлебен, както и силната обособеност поставят лирическото ударение на фраза­та върху епитета „безхлебен. По този начин Смирненски подчертава огромно­то несъответствие. Бащата, който е приз­ван да осигурява прехраната на семейст­вото си, лишава дома си от хляба. „Заве­сата мръсна, продранае експресивен де­тайл, който разкрива потискащата атмосфера на мизерията, в която живее семейството. Нещастието обяснява, но не оправдава грубостта на бащата. Трудно­то ежедневие поражда и тъжното човешко общуване. Поетически доказателства за това са заканите на бащата, плачът на май­ката, писъкът на децата. Мизерията и не­щастието са измъчили това семейство. Размаханите в закана ръце са безсмислен, но единствено възможен протест срещу социалната съдба. Разрушена е хармони­ята на човешкия свят, променен е тради­ционният символ на дома, присъстващ трайно в българската поезия. Не уют, благоденствие и сговор царят в дома, а мизерия, глад и тъга. Невинни жертви са майката, призвана да дарява живот, и де­цата, символ на живота. Но всички те са обречени да живеят в мизерия и скърби.

Следващата част представя работещите цигани. Тежкият неуморен труд носи идея­та обречените на страдание да определят сами бъдещето си, да бъдат господари на живота си. Това е картина с много цветови символни нюанси в цялостния елегично звучащ тон на цикъла.

Но като опозиция на тази прокраднала се надежда идва четвъртата част. В нея ос­новни детайли са мракът и мъглата: „мъгла­та гъста тегне”, „своя плащ злокобно сив”, „завесите от черен мрак”, „мъглата жълто-пепелява”, „души мъглата”: Тези образи още повече засилват усещането за отхвърленост и безнадеждност. Острият писък на локо­мотива е белег на зловещото празненство на нищетата, заселила се завинаги в соци­алното битие на хората от крайните квар­тали. Сякаш изплували от призрачността на мъглата, „слепия старик и детето са като обобщен образ на жертвите, на пленници­те на „орис вечна, зла. Те живеят в омагьо­сания кръг на човешката „бедност и грижа”. Техните образи са колкото конкретни, тол­кова и безплътни, сякаш са сенки: „бавно, бавно се разтапят те, „неспокойно плава/ някакво задгробно същество.

Обръщението на автора към нещастни­те: „братя мои, бедни мои братя, разкрива човешката близост и съчувствието на Смирненски към всички тези хора, които са об­речени от съдбата да бъдат бедни и нещаст­ни.

Петата част на цикъла „Зимни вечери” е елемент от мозайката, представяща света на човешката мизерия. Трагизмът в тази картина се постига чрез трепетното жела­ние за щастие, което е невъзможно за огра­бените от социалната съдба. Сковаващата ги ограниченост непрекъснато им напом­ня, че са родени за страдание и единстве­ното, което им остава в живота, е смъртта. Плачът на жената, запалените свещи са бе­лег на тази смърт. Драматизмът на тази част създава усещане у читателя, че му пред­стои да се сблъска с най-жестокото в този свят на обречените.

И шестият поетичен фрагмент предста­вя конкретните жертви на мизерията:

Сред стаята ковчег положен,

а в ковчега - моминско лице...

Картината е като естествен завършек на страданието, пред което обикновеният чо­век е безсилен, а смъртта е скръбният ве­нец на един преминал в скърби човешки живот. Сякаш е загубена връзката с Бога. Той сам отвръща очи от тази нерадостна картина на човешката болка, защото не­щастието и мизерията са особено силни, с внушенията за безнадеждност, които се четат в скръбния поглед на детските очи. Съпричастен и съчувстващ на човешката болка, поетът описва симптомите на теж­ката, смъртоносна болест - туберкулозата - болестта на бедните, която отнема и не­говия живот. Сред мизерията, мъката и обречеността остава само вярата, която под­държа човешкия живот: „Пред мъничък ико­ностас / детенце  дрипаво  се моли .

Последната, седма част на цикъла се връ­ща към художествената обобщеност, коя­то носи началната картина. Отново вижда­ме характерните за целия цикъл образи: „ бледосиня мъгла ", „мътни стъкла , „ смълча­ните хижи, които създават усещането за отхвърленост и враждебност. Най-често срещаният персонаж в цикъла на Смирненски са децата. Но докато близостта им с майката и със „слепия старик е художест­вен знак за човешко разбиране и закрила, то в последната част децата са съвсем сами. В техните очи тъгата прелива. Кулми­нация на задълбочаващия се трагизъм, индивидуално „оцветен” със символите на страданието във всяка композиционна част на цикъла, е четиристишието:

А спрели за миг до фенеря,

чувалчета снели от гръб,

стоят две деца и треперят

и дреме в очите им скръб.

В тази строфа е изразено душевното със­тояние на децата. Макар и още малки, те знаят какво е скръб, какво е нещастие, как­во е мизерия.

Особено тъжно е посланието на тази фи­нална част. В образа на разтапящите се в кал­та бели снежинки „проронват се бели и чис­ти/ и в локвите стават на кал, виждаме обречените съдби на тези деца, жертви на социалната несправедливост в едно общес­тво, зле устроено и лишено от човечност.

Цикълът „Зимни вечери” е художествен синтез на поетични търсения и лирични послания в творчеството на Христо Смирненски. Поетът изразява своето съчувствие към страдащите и несправедливо ограбе­ните, рисувайки живота на бедните свои „братя” като непрекъснат низ от нещастия и болка, без нито един лъч надежда за по-добър живот. Живеещи в един свят на човешка несправедливост, тези бедни и со­циално изолирани деца на града са об­речени на страдание от самото си ражда­не до смъртта си. Дори и малките гаврошовци, в които се оглежда бъдещето, ня­мат шанс да излязат от калта на това об­щество и да изживеят щастието, което се полага на всеки човек. Заглъхва лиричният стон на страданието сред елегичната тиши­на на цикъла „Зимни вечери” на Христо Смирненски, изпълнен с красивата поетична изповед на човешките души.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG